Дийн Кунц
Градът (62)

61

По същото това време в Чарлстън, в щата Илинойс, мисис Сецуко Нодзава седяла в своя офис зад ателието за химическо чистене и проверявала служебната си чекова книжка, а Тоширо Мифуне спял в нозете й. На отворената й врата се появил служител да я уведоми, че някой си доктор Джубал Мейс-Маскил — професор от университета — я търсел по спешна работа.

На рецепцията стоял висок, слаб мъж с рошава, преждевременно побеляла коса. Изпитото му прорязано от бръчки лице се омекотявало единствено от буйните му бели вежди, но погледът в сивите му очи с по няколко зелени пръски се сторил на мисис Нодзава направо див — като на нещо, чието място било в здраво заключена клетка.

Изпитала неприязън към мъжа веднага щом го видяла, донякъде заради облеклото му. Според нея никак не било редно университетски професор — че и доктор при това — да се явява на обществено място в измачкан сиво-кафяв панталон, тениска с надпис MYOB — каквото и да означавало това^[1] — и тънко издуто яке в цвета на панталона с няколко пришити отвън джоба, издути — нея ако я питали — с какви ли не неща, които вероятно биха привлекли интереса на полицията. По якето имало няколко нескопосано направени кръпки, но очевидно човекът така го бил купил, понеже напоследък било модно да се носят силно препатили дрехи. Ясно й било, че никак не е оригинален. Отскоро в университета се били появили и други недоволници, изобщо навсякъде бъкало вече от бунтари, устремени към светлото бъдеще с цената на забравянето на старото и на всичките му злини. Тя обаче много държала на традиционното. За нея миналото било съкровищница на изстрадана мъдрост. Пък и като знаела колко струва човешкото сърце, била убедена, че в стремежа си да заличат миналото бунтарите щели да успеят единствено да затрият мъдростта и да увековечат злото.

Доктор Мейс-Маскил едва я изчакал да му се представи и моментално се впуснал в хвалебствено слово за своя бивш студент Лукас Дракман, чийто наставник се явявал: невероятно умен и почтен студент по политология, младеж, надарен с максимална чувствителност, проницателен интелект и безгранична енергия. Давала ли си тя сметка, че когато Лукас постъпил в университета, не била минала и година от гибелта на родителите му — убити по най-жесток начин в съня си от неизвестен нападател? Имала ли тя представа, че макар и смазан от скръб по непрежалимата загуба, Лукас се захванал с учението с такава стръв, на каквато малцина били способни, предвид ужасното бреме, което носел в себе си? Известно ли й е това? А? И предполага ли тя какво блестящо бъдеще го чакало при тази почтеност, която притежавал, при неговата харизма, смиреност и благородна амбициозност?

Озадачена първоначално от потока думи, с който професорът я залял като с вода от пожарникарски маркуч, мисис Нодзава постепенно схванала, че купищата похвали били всъщност своего рода оправдания. Станало й ясно, че доктор Мейс-Маскил вероятно се е заблудил относно повода за посещението й в университета и е сметнал, че се интересувала от Дракман, понеже възнамерявала да го обвини в нещо.

Тя успяла все пак по някое време да прекъсне професора, след което му повторила историята как младежът бил сторил на нея и съпруга й голяма добрина, за която така и не успели тогава да му се отблагодарят. И че единственото й желание било да изрази пред мистър Дракман така заслужената от него благодарност.

В началото професорът я слушал съсредоточено, после станал нетърпелив, а съвсем скоро след това направо обявил, че не й вярва, и пак се впуснал в безпрекословни хвалебствия по адрес на бившия си студент. И колкото по-похвални ставали словата му, толкова повече се разчувствал, но и толкова по-несвързано говорел. Зачервил се силно и всяка излизаща от устата му дума била съпровождана от блещукащи пръски слюнка. Погледът му, който отпървом напомнял за животно, което следвало да бъде държано в клетка, започнал да подсказва, че можело да се наложи да го гръмнат съвсем скоро заради наличието на бяс.

Мисис Нодзава се убедила, че доктор Мейс-Маскил очевидно е бил под влиянието на някакво забранено от закона вещество, когато е научил за посещението й в отдел „Завършили студенти“, че е изтълкувал погрешно чутото и че междувременно е погълнал допълнителни количества от въпросното вещество, евентуално придружени от други, противопоказни такива. Но от недоумяващото й изражение или от това, че посегнала към телефона върху тезгяха, онзи, изглежда, изведнъж се усетил, че е почнал да говори почти или съвсем неразбираемо, ококорил се и затиснал устата си с длан да не приказва повече.

А Тоширо Мифуне, след като чул достатъчно, че да изпадне в не по-слабо недоумение от онова на господарката си, станал рязко, положил лапи върху тезгяха и надигнал голямата си глава. Изгледал доктор Мейс-Маскил с бистрите си златисти очи, но нито излаял, нито изръмжал, а изразил мнението си със звучно и продължително пръхтене.

Професорът хукнал. Няма друга дума, която да опише по-адекватно внезапното му изчезване. Разтворил пергелите си, които били толкова дълги, че нищо чудно да имали по две колена, размахал ръце из въздуха, който сякаш му оказвал повече съпротива и от вода, изшумолял с омачкания си и изкърпен дизайнерски ансамбъл в сиво-кафяв цвят, все едно се намирал в чувал, пълен с френетични плъхове, и се втурнал наляво, после надясно, търсейки откъде да избяга. В същото време надавал пискливи изрази на отчаяние, като човек, който бил попаднал случайно в това малко ателие за химическо чистене на ужасите и сега се ужасявал, че няма никога да го пуснат от там. Нахвърлил се с рамо напред върху остъклената врата, пробил си път и изскочил, залитайки, на огрения от слънцето тротоар, присвил очи, сякаш озовал се неочаквано в огнена пещ, и изчезнал в западна посока, откъдето се върнал само след миг и запрашил на изток.

Мисис Нодзава излязла иззад рецепцията, отишла до вратата и се показала навън да види как видният университетски кадър ще стигне до колата си. Сиво волво. Май срещнал известни затруднения при запалването на двигателя. Лично тя имала чувството, че се е мъчел да напъха ключа в гнездото за запалката. Излязъл от мястото си на паркинга, доктор Мейс-Маскил запилотирал автомобила към изхода от мола, надувайки клаксона към останалите водачи и пешеходци, с цел да ги предупреди недвусмислено за безразсъдното им шофиране, съответно ходене. Волвото изскочило на пътя и изчезнало, но мисис Нодзава останала заслушана да чуе трясъка на явно неизбежния мощен удар от движещо се на висока скорост моторно превозно средство.

Бидейки печена бизнес дама и познавачка на човешката душа, Сецуко Нодзава си дала сметка, че от цялата среща най-странното било как посетителят реагирал на думите й, че преди години Лукас Дракман бил сторил огромна добрина на нея и съпруга й. При все че нямал повод да се усъмни дори в една нейна думичка, той тотално отказал да й повярва. След всичките неописуеми похвали, които излял по адрес на бившия свой студент, доктор Мейс-Маскил, изглежда, дори за миг не можел да си представи, че Лукас Дракман бил способен да извърши някакво добро дело.