Дийн Кунц
Градът (60)

59

В четвъртък сутринта, след като нахранила и разходила Тоширо Мифуне, мисис Сецуко Нодзава подкарала със скорост, която била значително по-ниска от позволената, по посока на университета „Ийстърн Илинойс“ на другия край на град Чарлстън. Песът си бил наумил да пропътува разстоянието с извадена през прозореца глава. Ако карала с повече от четиресет километра в час, имало опасност някоя остра прашинка да му влезе в окото.

И макар да си избрала по-обиколен маршрут, предимно по тихи улици в жилищни квартали, където ограниченията за скорост така и така били по-ниски, намерили се неколцина нетърпеливи шофьори, които да я притеснят с клаксоните си. Тя обаче не обръщала никакво внимание на недоволството им, а си карала с високо вдигната глава и не удостоявала с ответни реакции техните нецензурни изрази и жестове. Щом някой й свирнел, тя си казвала „Наму Амида!“, което щяло да рече „Буда да ми е на помощ“. И думите й можело да се изтълкуват и като опрощение към невъзпитаните водачи, ако не ги била произнасяла с толкова остър тон. И ако песът, какъвто чувствителен бил и той, не изразявал пълно съгласие с думите й и не придружавал всяко „Наму Амида“ с ръмжене.

Привлекателната червенокоска с цяло съзвездие лунички и внушителен бюст в университетския отдел „Завършили студенти“ се оказала безкрайно чаровна и отзивчива. Мисис Нодзава преразказала измислената история за студента, който отдавна оказал неоценима помощ на нея и нейния съпруг, но жената с огнената глава й обяснила, че нямат право да разкриват настоящите адреси на бившите им студенти. Мисис Нодзава проявила разбиране и похвалила проявяваната от тях дискретност, но само искала да помоли отдела „Завършили студенти“ да препратят писмото й до милия услужлив младеж, ако той изобщо бил техен випускник. Подобна услуга, разбира се, отделът с най-голямо удоволствие щял да изпълни. И мисис Нодзава останала напълно доволна от любезния тон на проведения разговор.

Самата тя силно се съмнявала Лукас Дракман да е следвал в университета под фалшивото име Дъглас Т. Атъртън. По-вероятно било при наемането на пощенската кутия да е представил на Бети Норбърт подправени варианти на картата си за обществени осигуровки и студентската си карта. По тази причина дала на червенокоската истинското име на Дракман и годината, през която вероятно бил завършил — 1963-та. Минути по-късно получила потвърждение, че Лукас Дракман в действителност бил завършил този университет, и обещала до няколко дни да донесе писмото си в запечатан и облепен с марки плик — нещо, което изобщо не възнамерявала да прави.

Първоначалната надежда на мистър Тамадзаки от „Дейли Нюз“ била тя просто да установи дали Дракман наистина е живеел в района по времето, когато мисис Рената Колшак изчезнала от круизния кораб в Карибско море, което щяло да докаже възможността той да е наел под чуждо име пощенската кутия, до която фирмата за круизи била изпратила билета на името на Дъглас Т. Атъртън. Това щяло да му е предостатъчно.

Малко по-късно, от офиса си в ателието за химическо чистене, откъдето ръководела семейната бизнес империя, мисис Нодзава докладвала по телефона на мистър Тамадзаки, който изразил безкрайна благодарност за положените от нея усилия. Тя решила, че с това въпросът е изчерпан, но само в рамките на още няколко часа щяла да установи колко много се е заблуждавала.