Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Рама II (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Empire V, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD(2020 г.)

Издание:

Автор: Виктор Пелевин

Заглавие: Empire V

Преводач: Боян Цветанов Станков; Светлана Комогорова-Комата (стихове)

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: руски

Издание: първо

Издател: Издателство „Парадокс“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман (не е указано)

Националност: руска

Печатница: „Полиграфюг“ — Хасково

Излязла от печат: 29.08.2017

Главен редактор: Светлана Комогорова-Комата

Редактор: Доротея Монова; Критина Димитрова

ISBN: 978-954-553-224-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3118

История

  1. —Добавяне

Пет правила на любовта

Когато Локи каза, че пристъпваме към изучаването на любовните практики на вампира, аз си въобразих нещо подобно на курса по гламур, само че с препарати от типа на „Rudel ZOO“. Представих си редове от епруветки, всяка от които съдържа в себе си триизмерен стереоскопичен и стереофоничен порнофилм — и всичко, мислех си аз ентусиазирано, трябва да се изгледа и усвои…

Когато чух, че занятието по темата ще е само едно, смъкнах летвата на очакванията си. Но затова пък, мислех си аз, това едно-единствено занятие сигурно ще бъде ярко и запомнящо се.

Така и се оказа.

Локи в този ден щателно се беше избръснал и даже се беше напръскал с някакъв ванилов одеколон. Лекарската му чанта беше два пъти по-дебела от обикновено. Беше ми интересно какво има там, но не попитах.

— Искам да те предупредя — каза Локи, — че съществуват два различни курса по любовно майсторство, които се четат на вампирите-младежи и вампирите-девойки. Между тях няма нищо общо. Освен това всичко чуто следва да се отнася само към човешките жени и в никакъв случай да не се пренася върху жените-вампири.

— А ако се влюбя в жена-вампир? — попитах аз.

Локи сви рамене.

— Такава възможност ние не разглеждаме. Ние се занимаваме само с хора. Отношенията си с другите вампири ти изграждаш по свое усмотрение и сам отговаряш за всичко. Тук не може да има никакъв курс за младия боец. И така, вземи химикалката, отвори тетрадката и пиши…

Той се зае да диктува:

— Отношението на вампира към жената е пълна противоположност на студения човешки цинизъм. То обединява в себе си прагматичен рационализъм и най-висше рицарство… Записа ли? Рационализмът се състои в това, че вампирът отхвърля фалшивата и оскърбителна процедура на така нареченото ухажване и веднага преминава към същността на въпроса. А рицарството се заключава в това, че жената се освобождава от срамната необходимост да имитира оргазъм и винаги получава за секса пари…

— Не смогвам — обадих се.

Локи ме остави да допиша изречението.

— Съществуват пет принципа — продължи той, — от които се ръководи вампирът в личния си живот. Първи: вампирът се стреми любовният акт да е непосредствено след запознанството. Втори: след любовния акт познанството по правило се прекратява. Трети: вампирът плаща на жената за услугите. Четвърти: вампирът по правило не хапе жената, с която прави любов. Пети и най-важен: вампирът никога не позволява на жената да имитира оргазъм…

— Не разбрах — казах аз, откъсвайки се от тетрадката. — Вампирът рицарски освобождава жената от необходимостта да имитира оргазъм? Или й забранява да го прави?

— Това е едно и също.

— Тоест как?

Локи ме изгледа продължително.

— Рама — рече той проникновено. — Дай да си поговорим като мъж е мъж.

— Хайде — съгласих се аз.

— Нека наричаме нещата със собствените им имена. Съвместният генитален оргазъм на мъжа и жената по време на полов акт е прекрасен, но недостижим идеал, подобен на комунизма. Вампирът винаги трябва да помни, че женското любовно поведение е икономически и социално мотивирано. То се е изковавало в продължение на векове и няколко десетилетия формално равноправие не са способни да променят нищо тук.

— Вие през цялото време говорите в теоретичен аспект — казах аз. — А може ли да разбера какво означава всичко това на практика?

— Може. Ако жената след третата фрикция започне да диша шумно, да подбелва очи и да стене неестествено, това означава, тя се държи неискрено и работи над социалния си проект, докато в същото време партньорът й работи над биологичния. А когато лежащият до него човек тайно работи над свой социален проект, вампирът трябва да е нащрек.

— Каква изгода може да извлече жената от имитацията на оргазъм? — попитах аз. — Наистина не разбирам.

— Не разбираш, защото мислиш като човек.

Този упрек вече ми беше натрил мазол. Сведох виновно очи.

— Обяснявам — каза Локи назидателно. — Ние обичаме съвсем не тези, които са ни направили нещо добро. Обичаме тези, на които нещо добро сме направили ние самите. И колкото повече добро сме им направили, толкова повече ни се иска да им направим още. Това е психологически закон. Жената вече много хилядолетия успешно паразитира върху него. Тя убеждава вампира, че уж изпитва непрекъснати множествени оргазми, за да повярва вампирът, че я е направил щастлива — и да поиска да я направи още по-щастлива. Нима не е ясно? Става въпрос за инвестиции. Колкото по-шумно жената сумти и ахка, толкова по-голям обем средства се опитва тя да усвои. А това трябва да се пресича в зародиш.

Спомних си, че Митра ме предупреждаваше за завесата от лицемерие около секс-маскировката на вампира. И все пак от чисто хулиганство реших да възразя.

— На мен ми се струва…

Но на Локи вече му беше омръзнала моята несговорчивост.

— За особено тъпите — прекъсна ме той, повишавайки тон — се казва съвсем просто: не позволявайте на жената да имитира оргазъм, тъй като той е нейната първа крачка към това да ви прибере паричките! Сега ясно ли е?

Изплашено кимнах.

— Ако от самото начало се пресече имитацията на оргазъм — продължи Локи, — в отношенията с жената става възможна човечността. А вампирите са хуманни същества, тяхната цел е именно това… Записа ли?

— Записах — отговорих аз. — А защо вампирът задължително плаща на жената за услугите?

— Защото безплатен секс има само в капана за мишки — отвърна Локи. — Това, между другото, също го запиши.

След като дописах изречението, сложих в тетрадката тлъста точка.

— Добре — каза Локи. — Теоретичната част приключи.

Отвори чантата и извади от нея вързоп с телесен цвят и синя газова бутилка. Бутилката завършваше с къс гумен маркуч. Като щракна маркуча към гумения вързоп, Локи завъртя черно лостче. Чух силно съскане и вързопът за няколко секунди се разгъна и набъбна, превръщайки се в опърпана надуваема жена със сплъстени сламени коси.

Тя имаше широко отворени сини очи с гъсти мигли и готова на всичко алена уста с кръгла дупка по средата. Локи я наду до пръсване, заради което тя изглеждаше като дебелана. Явно с нейна помощ се бе обучавало не едно поколение вампири — цялата бе покрита с тъмни петна, наподобяващи отпечатъци от подметки. Освен това по нея имаше множество надписи като онези, които дращят по чиновете учениците. Сред тях се открояваше едро изписано на бедрото й тристишие, което, ако съдим от следите по гумата, многократно се бяха опитвали да изтрият, но така и не бяха успели:

И тъй, обикнахме се ние двама,

Тя — мен за туй, че мъки срещнал бях;

аз нея пък отзад я наебах.[18]

Щом забеляза, че гледам към бедрото със стихотворението, Локи завъртя жената така, че надписът да не се вижда.

— Преминаваме към практическите методи — каза той.

— Ъ-ъ-ъ… В какъв смисъл?

— В пряк.

Той застана на колене пред гумената жена и се обърна към мен. В ръката му се появи Бонбонът на смъртта. Той разгъна книжката и хвърли бонбона в устата си.

— След като се сблъскали с проблема, за който говорих — каза той, — вампирите не се захванали да изобретяват велосипеда. Те използват своята техника за ръкопашна борба — именно по тази причина, между другото, бойното и любовното изкуство са обединени в един курс. Присъщият на вампирите хуманизъм се проявява в това, че с цел пресичане имитацията на оргазъм те използват само такива похвати, които не могат да увредят здравето на партньорката…

Локи се наведе над гумената жена, подпря се на пода с лакти и лицето му потъмня от прилив на червена течност (дойде ми наум, че същият ефект би дала внезапно обхванала го страст).

Изведнъж той ловко се надигна и изтряска куклата с дясното си коляно в хълбока. После повтори същия похват с другия крак. След това й заби лакът в средата на корема. После я удари с пръст в основата на шията. Сетне я перна с длани по ушите…

Беше странно, страховито зрелище — високият кльощав човек в черно лежеше върху гумената жена и бързо, но не особено силно я пердашеше с ръце и крака… Движенията на Локи бяха изключително професионални и даже артистични — сигурно би могъл да участва с този номер в някакъв сюрреалистичен театър. И все пак на мен ми се стори, че влага в своите удари малко повече емоции, отколкото изисква процесът на обучение.

— Кажете — попитах аз, неочаквано за себе си, — вие обичали ли сте някога?

Той замря.

— Какво? — попита с недоумение, обръщайки към мен разгорещеното си лице.

— Не — казах аз, — няма нищо. Аз само ей така.

Локи се изправи на крака и изтръска невидимите прашинки от черния си сюртук.

— Сега ти — каза той.

Погледнах надуваемата жена. Кой знае защо ми се искаше максимално да отложа момента на срещата.

— Аз имам още един въпрос — казах. — Относно четвърта точка. Защо вампирът не хапе жената, с която прави секс? От рицарство?

— Да, но не само — отвърна Локи. — Най-вече защото след няколко ухапвания идва пълна загуба на интереса към жената като към обект на желание. Това е проверено наблюдение. Във всеки случай на мен не ми е известно нито едно изключение от правилото…

Той скръсти ръце на гърдите си и устреми поглед в далечината, сякаш си припомняше нещо забравено.

— Точно обратното — каза той. — Ако притеглянето към жената стане непоносимо, вампирът я хапе много пъти, за да изучи нейната душа и да се излекува. Винаги помага. Но ако вампирът има други планове, той няма да постъпва така…

Локи погледна гумената жена на пода и аз разбрах, че няма да мога да го баламосвам повече.

— Е, на работа. Отработваме ударите. Давай…

Заех изходна позиция. Гумената жена равнодушно гледаше покрай мен в тавана със своите сини очи — даже и да почувства нещо, успя да го скрие.

— Надигни се на лакти — каза Локи. — Пренеси тежестта върху коляното… По-високо… А сега — страничен удар с коляно в хълбока. Ето така, отлично! Само че не бива да я удряш с лявата ръка, защото може да повредиш черния дроб. Бий с дясната. Ха така. Браво! Сега удари с лакът…

Темата на занятието беше, разбира се, строго приложена, но някои аспекти на ставащото вълнуваха моето въображение. При всеки удар главата на куклата се мяташе нагоре-надолу, сякаш тя беззвучно се присмиваше над моите усилия — а може би напук на целия свят имитираше оргазъм.

Реших да не гледам лицето й и отклоних поглед. И взе да ми се струва, че лежа на надуваем дюшек и надпреварвайки се с цялото човечество, яростно греба към щастливия бряг, към гребци ги очаква награда — слънце, щастие, пари и любов.

Бележки

[18] Заигравката е с „Отело“ от Шекспир, първо действие, трета сцена. — Бел.прев.