Елизабет Ноутън
Изкушения (17)

Глава шестнайста

Кожата му гореше.

Деметрий простена, когато пламъкът го облиза по корема и горната част на бедрата. Нещо в гърдите му гореше, без да му причинява болка. Всъщност чувстваше се добре. Дори прекалено добре. И това — о, по дяволите! — леко докосване по гърлото му, предизвикваше истинско блаженство.

По нервните му окончания пробягаха електрически импулси. Кръвта сгря слабините му и тестисите му се присвиха. Нещо нежно го докосна по ухото и се премести към меката му възглавничка. Топлият дъх върху гърлото му накара по гърба му да се плъзнат тръпки.

Тялото на воина мъчително се напрегна и се изви. Нещо копринено меко го докосна до гърдите, ребрата, слезе към хълбока му и членът му се втвърди неимоверно.

— Винаги съм се чудила…

Дочу се отнякъде сексуален женски глас, последван от нещо подобно на въздишка или полустон — Деметрий не успя да определи какво. Но така или иначе, той познаваше гласа. Същият, за който беше мечтал в продължение на години; същият, който се опитваше да избягва през последните дни.

Меки и сладки устни изтриха всичките му мисли, щом го докоснаха по пъпа, корема и хълбока в близост до слабините. Аргонавтът отново простена и несъзнателно изви бедра. Но сънят му, или фантазия му, не се подчиняваха, защото накъдето и да се извиеше, не успяваше да получи желаното.

— Ската! — Членът му просто пулсираше и той искаше да усети тези устни там. Желаеше я. Най-после. Дори всичко да се случваше в съня му.

Дочу тих смях някъде към бедрата си, преди основата на члена му да бъде обвита от изящни пръсти. Но това, което привлече вниманието на Деметрий, не беше чувственото докосване, а фактът, че не се смееше той и че това определено не беше сън. И не се случваше във въображението му.

Той застина и пулсът му подскочи до небето. После отвори бавно очи и погледна към тялото си… към съвършено голото си тяло. Как изобщо да се съсредоточи върху нещо, когато една нежна ръка галеше члена му от основата до върха? Тя се позадържа, докато той не започна да стене, а после започна всичко отначало.

О, богове!

В бледата светлина Деметрий успя да види как устните на Изадора се извиват в съблазнителна усмивка. Тя се наведе над бедрата му и отново притисна устни към слабините му. Горещият й език го близна, преди принцесата да засмуче чувствителната му плът. Горещината се взриви в тялото му и се изви като спирала под пръстите й, които продължаваха да го притискат, ласкаят и да се движат нагоре-надолу, докато не си помисли, че ще умре от удоволствие.

— Искам да те целуна тук, също както ти го направи. Нали нямаш нищо против?

Дали има нещо против? Ако тя настояваше да чуе мнението му, то това беше просто потресаващо. Точно за това беше мечтал винаги — Раят и Елисейските полета взети заедно.

Деметрий не можеше да откъсне поглед от онова, което правеше Изадора. По дяволите, той не разбираше какво се беше случило и защо тя се държеше така, но определено не искаше да я спира.

— Кардия…

Тя предпазливо го целуна в основата и цялото тяло на Аргонавта се напрегна. Очакването забушува във вените му. Иза плъзна ръка по-нагоре и я последва с устни. Деметрий отново простена и изви гръб, когато тя покри с целувки цялата дължина на плътта му.

— Ще приема това за „да“ — прошепна Изадора.

Сладкият й език близна върха на члена му и Деметрий беше пронизан от такова удоволствие, че действията й бяха единственото, върху което можеше да се съсредоточи. Той се напрегна, когато Иза прокара език надолу. Тя го погледна с желание в очите, пое го между устните си и плъзна глава надолу, докато голяма част от плътта му не се озова в устата й.

— А… Да ме вземат… — Аргонавтът се изви и се отдаде на усещанията си. Изадора бавно го изследваше с устни и език, като го облизваше нежно, преди да го засмуче. Отначало го поемаше в устата си внимателно, като постепенно го засмукваше все по-надълбоко, докато не придоби пълна увереност. Деметрий инстинктивно повдигаше и отпускаше бедра, като несъзнателно й показваше какво му харесва и Иза бързо съобрази какво да прави. Тя започна да го смуче и облизва с по-голяма смелост и настоятелност, докато на него му се стори, че всеки момент ще изпадне в безсъзнание. И когато принцесата одраска с нокти тестисите му, Аргонавтът разбра колко дълбоко беше затънал.

Той трябваше да я докосне. Искаше му се да я издърпа нагоре и да потопи горещите си устни в нея. Искаше да усети как цялото й тяло се напряга от силата на настъпилия оргазъм и как се свива около него.

Деметрий трескаво се протегна към принцесата и с изненада осъзна, че не може да помръдне ръце.

Я почакай! Нещо не беше наред. Това не…

Изадора го пое дълбоко, почти до гърлото, и с това прекъсна потока му от мисли. Деметрий простена от силата на приближаващия оргазъм.

О, да! Членът му беше втвърдил невероятно, но точно преди да се взриви, Изадора го пусна и напрежението върху слабините му спадна. Тя плъзна устни по корема и гърдите му към гърлото, като започна да го хапе леко. После го облиза, целуна го и отново го тласна към безумието с топлия си дъх и съблазнителните си устни.

— Желая те, Деметрий. — Принцесата го целуна по ухото, продължи към скулата и стигна до устните му. Иза сякаш четеше и изпълняваше желанията му, когато ги завладя, убеди го да ги разтвори и Аргонавтът се изгуби във влажната й топлина, забравил за всичко, освен необходимостта да я усеща навсякъде.

Принцесата се отдръпна и му се усмихна. Очите й, подобно на топъл шоколад, блестяха в трепкащата светлина. Деметрий преглътна, усетил наплива на емоциите, които натежаха в гърдите му.

— К-къде с-си с-се н-научила н-на т-това?

— Аз чета много.

Чете? Шибан Тартар, що за книги беше чела в замъка?

Иза притисна твърдите връхчета на гърдите си към неговите. Тя взе лицето му в ръце и се наведе, за да го целуне. На секундата, в която тялото й го оседла. Деметрий разбра, че Изадора също беше гола.

— Кардия… освободи ми ръцете.

— Не мога — прошепна тя между целувките им.

— Защо?

— Защото всеки път се, когато ме караш да изгубя ума си от желание, се отдръпваш. Не искам това да се повтори и сега. Защото те желая.

Деметрий се опита да прогони от съзнанието си мъглата на похотта, която го обгръщаше. Той се опита да стисне ръце в юмруци и така разбра, че пръстите му се движеха, макар ръцете му да оставаха неподвижно приковани над главата. И въпреки че беше десет пъти по-силен от принцесата, не можеше да ги освободи. Докато тя покриваше с целувки гърлото и лицето му, той се огледа и близо до импровизираната им постеля забеляза книгата със заклинанията от сандъка на Язон.

Непослушницата му беше наложила обездвижващо заклинание. Аргонавтът отново погледна към светлокосата глава, която сега го целуваше по гърдите, преди да се плъзне нагоре и да го захапе за меката възглавничка на ухото. Би трябвало да е раздразнен. И ядосан. Но когато тя отново завладя устните му и бавно плъзна ръка надолу, той нямаше как да не си помисли, че не беше изпитвал нищо по-еротично, докато пръстите й се обвиваха около слабините му. Цялото му тяло беше обхванато от тръпки и страстта му се разгоря отново.

— А-а-а, богове! — прошепна Деметрий, отдаден на докосванията. Изадора го галеше и целуваше и той губеше разсъдъка си от устните, пръстите и горещината на тялото й. — Аз определено ще си отида в Тартар.

— Е, поне няма да съм там сама.

Деметрий знаеше, че принцесата се шегува, но думите й го разтърсиха. Те сякаш се забиха в гърдите му и успяха да надделеят над първичната му потребност.

Съвестта му се събуди и го върна в настоящето. Да, той я желаеше прекалено силно, но това… не беше правилно. И той не трябваше да го допуска. Нали точно това се опитваше да предотврати от дълги години?

— Изадора, почакай.

— Не, вече не възнамерявам да чакам. И без това съм го правила през целия си живот — тя се отпусна назад и бедрата й се плъзнаха върху неговите. После отново обви пръсти около члена му и бавно ги раздвижи. Това предизвика у него такава силна тръпка на удоволствие, че решителността му се поколеба. — Уморих се да чакам, Деметрий.

— Ти дори нямаш представа за какво става въпрос. Не знаеш…

— Не, зная — прошепна тя. — Съвсем точно зная за какво става въпрос. За всичко.

Аргонавтът отвори уста, но успя само жадно да си поеме въздух, когато Изадора го оседла и притисна върха на члена му към горещата си сърцевина.

— Позволи ми… — О, проклятие, тя беше толкова влажна! Влажна и гореща. И негова. Деметрий едва успя да преглътне. — Нека ти доставя удоволствие.

— О, аз възнамерявам да сторя точно това.

Обхвана го безпокойство, когато Иза се отърка във върха на члена му и простена от удоволствие, когато той я докосна по клитора. А после го направи отново. Деметрий осъзна, че няма да може да спре, ако тя продължеше по този начин.

— Нека първо ти доставя удоволствие с устни.

Принцесата застина върху него и го погледна с невероятните си шоколадови очи. И ако съдеше по тях, тя не изпитваше такава увереност, каквато се мъчеше да покаже.

— Нима не искаш да правиш любов с мен?

Нещо в гърдите му се разкъса. Звукът на гласа й, погледът и усещането за готовността на тялото й… Деметрий не знаеше каква беше причината, но той се подчини и прошепна:

— Да… О, богове, да!

— Добре тогава — решително отвърна Изадора и се намести върху него.

— Почакай! — Тя избързваше прекалено много. Все още не беше готова. И щом принцесата го беше решила, той трябваше да се постарае първо тя да получи удоволствие от акта им. Затова би било добре той да се охлади, за да може да се вземе в ръце. — По-бавно. И ми освободи ръцете. Дай ми минута… — в този момент Изадора притисна върха на члена му към входа на лоното си и се плъзна няколко сантиметра надолу.

Но после възкликна и застина. Деметрий простена, затворил очи и стиснал зъби до болка, за да се овладее и да не се тласне нагоре към изгарящата го топлина.

Той усещаше Иза толкова тясна, че се изплаши да не свърши веднага; точно тук и сега.

— Кардия…

Тя опря длани върху гърдите му и заби нокти в кожата му. Изадора не помръдваше, а само дишаше дълбоко така, сякаш беше обзета от болка. Деметрий осъзна, че за разлика от него, принцесата не се наслаждаваше на ставащото.

Затова се насили да отвори очи. Той се вгледа в напрегнатото й лице и здраво стиснатите устни. И си спомни, че тя беше наследницата на трона. При това жена. И според закона, невинна във всеки един смисъл на тази дума.

— Изадора?

— По-голям си, отколкото си мислех. Само… дай ми минутка — въздъхна тя.

— Освободи ми ръцете.

— Не мога. Аз… не помня добре думите на онова заклинание.

Деметрий погледна към книгата, но тя му се стори далеч. Нямаше как да посегне към нея, без да причини още повече болка на Изадора.

— Тогава ми дай пръстите си.

— Какво?

— Пръстите си. Пъхни ги в устата ми.

Тя го изгледа така, сякаш беше загубил ума си, но го послуша. Опря се върху гърдите му с лявата си ръка и бавно поднесе пръстите на дясната към устните му. Деметрий засмука показалеца и средния й пръст. Навлажни ги обилно, след което ги пусна и каза:

— Докосни се.

Изадора се поколеба. Тя застина нерешително с пламнали страни, но Деметрий не можеше да мисли за нищо друго, освен колко сексуално изглеждаше тя. Думите му я смутиха така, както не го беше направил фактът, че го беше обездвижила и съблазнила, и сега го държеше на ръба на сексуалното неудовлетворение.

Деметрий кимна, за да я насърчи. Той не отмести очи, когато тя сложи пръсти върху клитора си и започна да го гали, като описваше бавни и леки кръгове около чувствителния му бутон.

— О… — Тялото на принцесата постепенно се отпускаше. Тя затвори очи и уплашеното изражение върху лицето й беше заменено от желание. Докато Изадора се ласкаеше с пръсти, Деметрий усещаше как с всяко докосване тя става все по-влажна и започна да повдига бедрата си към нея. С всяко следващо движение той навлизаше все по-надълбоко, докато накрая не се озова потънал целият с един-единствен последен тласък. Бедрата му се притиснаха към нейните и Изадора отвори замъглените си и изненадани от удоволствие очи.

— Не усетих болка.

Тя може и да не беше усетила болка, но мъченията за него едва сега започваха.

— Освободи ме.

Принцесата погледна към обездвижените ръце над главата му и прехапа нерешително устни.

— Нека да изчакаме още малко.

След което завладя устните му, плъзна език по неговия и леко размърда бедра. Иза простена в устата му и Деметрий разбра, че тя — дяволите да го вземат! — няма да го освободи.

Това накара кръвта му да пламне и членът му потръпна в нея. Но той не смяташе да се предава. Всичко това беше заради Изадора. Той просто трябваше да стисне зъби и да се сдържи. И едва когато тя достигнеше пика на удоволствието си, той щеше да излезе от нея, преди да е станало прекалено късно.

Принцесата се задвижи по-бързо и Деметрий не можеше да спре да я наблюдава с натежали клепачи — красива, с блестяща от пот кожа и на границата на оргазма.

Той го искаше… Желаеше я. И когато най-накрая беше в нея и се плъзгаше… Беше най-невероятното чувство на света.

— О, богове, да! Язди ме, кардия, и ми позволи да те целуна.

Иза му отвърна с целувка, която открадна дъха му. Аргонавтът повдигна по-високо бедра в търсене на онази точка, която знаеше, че трябваше да открие, за да може насладата й да е пълна. И когато Изадора се напрегна, откъсна се от устните му и се взря в очите му, той разбра, че тя беше на границата. Деметрий се тласкаше напред, като нахлуваше надълбоко, докато принцесата не опря длани в гърдите му и не извика от удоволствие. Тя свърши, като се разтресе така, че той усети тръпките й с цялото си тяло.

— Деметрий.

Името му беше върху устните й. И той беше мъжът, потънал дълбоко в нея. Тя беше неговата половинка; единствената жена в този и във всеки свят друг, която имаше значение за него.

Звукът, които издаде Изадора, когато свърши, в комбинация с усещането за тясното й лоно, го принудиха да свърши и той. Кулминацията му го блъсна, плъзна се по гърба му и се взриви, преди да успее да я спре. Пред очите му избухна ослепителна бяла светлина, която го прониза в гърдите и изтласка навън мрака, който живееше в него. В този момент той разбра значението на думата „дом“.

Изадора се свлече върху гърдите му, като се опитваше конвулсивно да си поеме въздух. Деметрий я целуваше по слепоочието, косата и навсякъде, докъдето достигаше, като се постара да не мисли за реалността.

Но опиянението му не продължи дълго. Сега, когато потребността беше удовлетворена, истината го блъсна като приливна вълна. Благодарение на слабостта му, дългите години на въздържание отидоха на кино. И заради проклятието на Хера, в този момент той най-вероятно беше изпълнил заветното желание на Аталанта.

* * *

Сърцето на Изадора се блъскаше в гърдите й с такава сила, че тя очакваше всеки момент да му поникнат крила и да излети. Тя лежеше върху Деметрий и дишаше дълбоко, като се опитваше да успокои препускащия си пулс.

— Уау… това беше… нямах представа…

— Освободи ми ръцете.

Иза се усмихна, чувствайки се по-спокойна от всякога. Тя се надигна и погледна към него. Забеляза бръчката върху челото му и начина, по който Деметрий се беше втренчил в тавана — така, сякаш с нетърпение очакваше възможността да се отдръпне от нея. Предпазливостта й накара еуфорията да остане назад и я замени със страх.

— Какво има?

— Искам да се освободя. Веднага.

Това определено не беше същият воин, който само преди секунди беше преобърнал целия й свят. Не, този мъж напомняше на онзи Пазител, когото тя беше презирала в продължение на години.

„Ти позволяваш на съмненията си да те завладеят. Той не се е променил. И все още те желае.“

Изадора отхвърли безпокойството си, освободи се нежно от него и посегна към книгата със заклинания на пода.

— Наистина не смятах, че ще проработи. Никога преди не съм налагала заклинание. Но Орфей твърдеше, че връзката ми с Орите ми дава допълнителни предимства.

— Да, мога да се обзаложа, че е казал точно това — измърмори Деметрий.

— Ето го — Иза намери нужната страница. Тя сложи книгата на коленете си, посегна към ръцете му и напевно произнесе думите. Той се освободи още преди принцесата да довърши последната фраза, претърколи се далеч от нея и бързо се изправи.

Светлината на факлата освети мускулесто му тяло и желанието в нея отново се разгоря, докато гледаше как Деметрий се навежда за панталоните си. Интересно, колко трябваше да изчака, преди да го повторят отново? Когато Пазителят се изправи, светлината проблесна върху тялото му под друг ъгъл и принцесата видя тънките бели ивици. Белезите покриваха горната част на бедрата и задните му части и това накара Изадора да възкликне, когато си спомни за разговора им край огъня.

Деметрий бързо нахлузи скъсаните си панталони и ги закопча.

— Книги, да ме… На какво още, дяволите да го вземат, те е научил Орфей?

Иза вдигна очи от бедрата към лицето му и се изуми от ненавистта, която видя изписана върху него. А само допреди няколко минути той гореше, обхванат от желание и страст.

— Не разбирам…

— Това е елементарен въпрос принцесо. Вече съм наясно, че Орфей те е обучавал на някои бойни похвати и на основите на магията. А какво му даде ти в замяна?

Изадора поклати глава в опит да разбере въпроса. По-рано Деметрий възразяваше срещу нейната девственост и веднъж дори я използва като извинение, а сега намекваше, че не е била чак толкова невинна?

— Какво става? Мислех, че…

— Да ме вземат мътните! — прокара той пръсти през косата си. — Ти винаги ли си била толкова недосетлива? И така великолепно играеш ролята на девственица?

Изадора се изправи с усещането как топлината, която я обгръщаше, изчезва, а по гърба й плъзват студени тръпки. Тя изведнъж осъзна, че е гола и бързо придърпа одеялото, за да се прикрие.

— Аз бях такава.

— Но определено не толкова невинна, колкото би следвало да си.

Той изрази негодуванието си съвсем явно и Изадора едва успя да преглътне виденията си от Подземното царство на Хадес, които нахлуха в главата й с такава ударна сила, че едва не я събориха, но тя някак си успя с усилие да ги отблъсне.

— Какво се промени изведнъж? Стори ми се, че ти хареса…

— Понякога си такава глупачка.

Принцесата рязко потръпна, сякаш й удариха шамар. Добре, сега той съжаляваше за стореното, което беше удар под кръста дори за него.

Деметрий се наведе към книгата със заклинания, като избягваше да поглежда към нея.

— Нима си направи труда да попиташ защо странях от теб? Не, защото за това не ти достигаше мозък. Но ако беше попитала, щях да ти кажа: онзи магьосник от Фракийския замък, в които те намерихме, беше накарал вещиците си да ти наложат заклинание за плодовитост.

Изадора не успя веднага да схване същността на думите му, но когато го направи — очите й се разшириха.

— Но аз не… Арголейките могат да заченат един път на шест месеца, а моят цикъл приключи не чак толкова отдавна. Невъзможно е…

— Принцесо, точно затова се нарича заклинание. Което означава, че по някакъв начин се променят правилата, включително и биологическите. И ти го доказа, като си поигра с мен на господарка и роб, че заклинанията работят почти безупречно.

Не, не беше възможно. Затова ли я отблъскваше Деметрий? Защото не е искал тя да…

Изадора почти не можеше да мисли. Кожата й се сгорещи, а върху челото й избиха капчици пот. Тя преглътна бавно, преди да се изправи. Изадора беше неомъжена наследница на престола, а сега…

Принцесата се замисли за последствията от действията си. Но вместо да изпита ужас, усети как в гърдите й се разлива топлина. Ако тя наистина беше забременяла, това щеше да реши проблема на баща й: тронът щеше да има наследник, когото Съветът нямаше да може да пренебрегне. А с баща като Деметрий, в детето щеше да тече кръвта на един от най-силните Аргонавти. И старейшините нямаше да имат шанс да я свалят от престола.

А и нали самият Леонидас беше избрал за нея първо Деметрий? Добре, засега двамата не бяха женени, а това не се приветстваше в тяхното патриархално общество, но проблемът щеше да се появи само ако някой узнаеше за бременността й преди официалната церемония. И ако те го запазеха в тайна достатъчно дълго…

Топлината сгря всичките й нервни окончания и тревогата и безпокойството от последните напрегнати месеци започнаха да утихват. Изадора се обърна, за да сподели мислите си с Деметрий, но се спря.

Той беше стиснал здраво зъби, а полунощно черните му очи бяха станали по-твърди от гранит. Върху лицето му не беше изписано нищо, което да предразполага към приятелски разговор, а съдейки по излъчващото се от него презрение — той изобщо не се радваше на възможната й бременност. Добре…

— Ти не искаш дете от мен — прошепна тя почти на себе си.

— А откъде накъде ще искам, по дяволите?!

Иза трепна. Да, на това се казваше оскърбление.

— И ми се струва, че се изразих достатъчно ясно, когато татенцето ти се опита да ме принуди да се оженя за теб: няма нужда да го правя.

О, да, той го беше изразил прекалено ясно. Изадора много добре си спомняше начина, по който Деметрий беше излязъл извън кожата си онзи ден, в покоите на царя, и в присъствието на всички Аргонавти. И беше заявил, че предпочита смъртта, отколкото обвързването с нея. Изглежда, че все още смяташе така.

Изгарящата болка прониза гърдите на принцесата така, сякаш Деметрий беше забил кинжал в сърцето й и всичката топлина и щастието, на които се беше радвала малко по-рано, изтекоха през раната. Гърлото й толкова се беше свило, че тя не беше сигурна дали ще може да произнесе дори дума. Но все пак опита:

— Значи това… тук, ние… беше…

— Шибана голяма грешка точно както очаквах!

Болката постепенно отмина, без да остави след себе си нищо; нито щастие, нито вълнение, нито дори гняв. Тя му беше отдала нещо свещено, а той го беше превърнал в най-лошия й кошмар наяве. В главата й остана да се върти само една мисъл:

„А ти какво очакваше?“

Деметрий грабна паразония си и я подмина, като внимаваше да не я докосне.

— Имам нужда от въздух.

Той я остави да стои изправена в центъра на стаята, загърната с одеялото, под светлината на слабия пламък на факлата, която осветяваше лицето й и сандъците на първите герои. Сигурно изгревът щеше да настъпи скоро, но Иза изобщо не се чувстваше бодра, енергична и жива. А мъртва. Точно както след престоя си при Хадес. Само че тогава все още не знаеше какво означаваше да изпиташ щастие. Или поне мъничко щастие. Или да се намираш на ръба на щастието. Както вече го беше сторила.