Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Nest, 2016 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Вихра Манова, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Синтия Д’Апри Суини
Заглавие: Гнездото
Преводач: Вихра Иванова Манова
Година на превод: 2017
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Издателска къща „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2017
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Излязла от печат: 01.06.2017
Отговорен редактор: Ивелина Балтова
Коректор: Стоян Меретев
ISBN: 978-954-26-1686-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9034
История
- —Добавяне
Трийсет и четвърта глава
Нора и Луиза седяха по средата на дългата маса, а Мелъди се бе надвесила над тях бясна.
— Кажете им — започна тя, като с жест посочи около масата, където бяха настанени всички. — Кажете им това, което току-що казахте на мен.
— Джак се е омъжил — изтърси Нора.
— Не това! — изсъска Мелъди. — Кажете им, че сте видели Лео.
— Вие сте омъжени? — Беа изгледа Джак и Уокър. Уокър вдигна ръце, сякаш се предаваше, и поклати глава за оправдание. Той бе искал да поканят всички.
— Кога сте видели Лео? — попита Джак, без да обръща внимание на Беа.
— Миналият октомври — отвърна Нора.
— Кажете им и останалото — нареди майка й.
— Беше в Сентръл Парк. Паднал по задник — допълни Луиза.
— В парка? — Сега вече вниманието на Беа бе привлечено. — Бил е паднал по задник в Сентръл Парк?
— Наркотици — отсече Мелъди, като изплю думата с отвращение. — Купувал е наркотици.
— Не съм казала това! — кресна Луиза. — Казах, че може да е купувал наркотици.
— Но не сте го видели с наркотици? — попита Джак.
— Просто го видяхме паднал — обясни Нора. — Беше след онази снежна буря, много заледено. Мисля, че просто се е подхлъзнал.
— Денят, в който всички се срещнахме в „Ойстър Бар“ — уточни Мелъди. — Ужким беше дошъл направо от Бруклин. Помните ли? Каза, че е закъснял заради метрото, така че защо е бил в парка?
Останалите трима от семейство Плъм седяха замислени. Защо наистина е бил там?
— Дори и ако е бил в парка, за да купи нещо — обади се Беа, — какво означава това?
Мелъди изсумтя.
— Сериозно ли? Бил е излязъл от клиниката преди три дни.
— Добре — съгласи се Беа. — Но това какво общо има с нас? — Вече бе изморена от този разговор, изморена да говори, да мисли и да чака Лео, а освен това тайно изпитваше облекчение и задоволство заради купчината страници в чантата си, онези с бележките по тях.
— Ти кога видя Лео за последно? — попита я Джак.
Беа леко се сниши в стола си; надяваше се да не се налага да отговаря на този въпрос сега.
— Не съм го виждала от няколко седмици — сви рамене тя и си наля още шампанско.
— Мислех, че се навърта покрай офиса ти. Така ми каза Джак — намеси се Мелъди.
— Така беше — съгласи се Беа. — Но напоследък не се е мяркал.
— Джак доста пъти е виждал Лео — обади се Уокър приветливо и постави в средата на масата голям поднос с пилешко, който Мелъди изгледа печално. Губеше апетита си. — Последно миналата седмица, нали?
— Видял си Лео миналата седмица? — учуди се Беа.
Джак не знаеше как да отговори. Всеки път, когато се бе срещал с Томи или с някого от потенциалните купувачи за статуята му, беше лъгал и бе казвал на Уокър, че има среща с Лео.
— Аз… ъъ… не знам кога точно го видях за последно…
Преди да успее да сглоби някакво изречение, звънецът се обади. Три кратки позвънявания, последвани от две дълги — точно начинът, по който Лео винаги звънеше. Раменете на Джак се отпуснаха от облекчение. Беа се изправи толкова бързо, че се удари в масата и чашите с водата прозвъннаха. Нора и Луиза седнаха изправено и загледаха вратата с очакване. Уолт си наля още малко зехтин в линийката за топене на хляба.
— О, слава богу — въздъхна Мелъди, докато Уокър вървеше към вратата и бършеше ръце в престилката си. — Той е тук.