Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Nest, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 4гласа)

Информация

Сканиране
strahotna(2017)
Корекция и форматиране
egesihora(2017)

Издание:

Автор: Синтия Д’Апри Суини

Заглавие: Гнездото

Преводач: Вихра Иванова Манова

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Издателска къща „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2017

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Излязла от печат: 01.06.2017

Отговорен редактор: Ивелина Балтова

Коректор: Стоян Меретев

ISBN: 978-954-26-1686-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9034

История

  1. —Добавяне

Трийсет и четвърта глава

Нора и Луиза седяха по средата на дългата маса, а Мелъди се бе надвесила над тях бясна.

— Кажете им — започна тя, като с жест посочи около масата, където бяха настанени всички. — Кажете им това, което току-що казахте на мен.

— Джак се е омъжил — изтърси Нора.

— Не това! — изсъска Мелъди. — Кажете им, че сте видели Лео.

— Вие сте омъжени? — Беа изгледа Джак и Уокър. Уокър вдигна ръце, сякаш се предаваше, и поклати глава за оправдание. Той бе искал да поканят всички.

— Кога сте видели Лео? — попита Джак, без да обръща внимание на Беа.

— Миналият октомври — отвърна Нора.

— Кажете им и останалото — нареди майка й.

— Беше в Сентръл Парк. Паднал по задник — допълни Луиза.

— В парка? — Сега вече вниманието на Беа бе привлечено. — Бил е паднал по задник в Сентръл Парк?

— Наркотици — отсече Мелъди, като изплю думата с отвращение. — Купувал е наркотици.

— Не съм казала това! — кресна Луиза. — Казах, че може да е купувал наркотици.

— Но не сте го видели с наркотици? — попита Джак.

— Просто го видяхме паднал — обясни Нора. — Беше след онази снежна буря, много заледено. Мисля, че просто се е подхлъзнал.

— Денят, в който всички се срещнахме в „Ойстър Бар“ — уточни Мелъди. — Ужким беше дошъл направо от Бруклин. Помните ли? Каза, че е закъснял заради метрото, така че защо е бил в парка?

Останалите трима от семейство Плъм седяха замислени. Защо наистина е бил там?

— Дори и ако е бил в парка, за да купи нещо — обади се Беа, — какво означава това?

Мелъди изсумтя.

— Сериозно ли? Бил е излязъл от клиниката преди три дни.

— Добре — съгласи се Беа. — Но това какво общо има с нас? — Вече бе изморена от този разговор, изморена да говори, да мисли и да чака Лео, а освен това тайно изпитваше облекчение и задоволство заради купчината страници в чантата си, онези с бележките по тях.

— Ти кога видя Лео за последно? — попита я Джак.

Беа леко се сниши в стола си; надяваше се да не се налага да отговаря на този въпрос сега.

— Не съм го виждала от няколко седмици — сви рамене тя и си наля още шампанско.

— Мислех, че се навърта покрай офиса ти. Така ми каза Джак — намеси се Мелъди.

— Така беше — съгласи се Беа. — Но напоследък не се е мяркал.

— Джак доста пъти е виждал Лео — обади се Уокър приветливо и постави в средата на масата голям поднос с пилешко, който Мелъди изгледа печално. Губеше апетита си. — Последно миналата седмица, нали?

— Видял си Лео миналата седмица? — учуди се Беа.

Джак не знаеше как да отговори. Всеки път, когато се бе срещал с Томи или с някого от потенциалните купувачи за статуята му, беше лъгал и бе казвал на Уокър, че има среща с Лео.

— Аз… ъъ… не знам кога точно го видях за последно…

Преди да успее да сглоби някакво изречение, звънецът се обади. Три кратки позвънявания, последвани от две дълги — точно начинът, по който Лео винаги звънеше. Раменете на Джак се отпуснаха от облекчение. Беа се изправи толкова бързо, че се удари в масата и чашите с водата прозвъннаха. Нора и Луиза седнаха изправено и загледаха вратата с очакване. Уолт си наля още малко зехтин в линийката за топене на хляба.

— О, слава богу — въздъхна Мелъди, докато Уокър вървеше към вратата и бършеше ръце в престилката си. — Той е тук.