Колийн Хувър
Девети ноември (27)

Глава 27

Фалън

Подреждам прочетените листове в нова купчина. Взирам се недоумяващо в ръкописа. Знам, че би трябвало да съм ядосана, задето толкова дълго ме е лъгал, но сега, четейки мислите му, някак си оправдавам постъпките му. И не само това, но оправдавам и поведението на баща си.

Бен е прав. Сега, като си припомня онзи ден, осъзнавам, че баща ми не е изцяло виновен. Той бе изразил своето мнение за кариерата ми, на което всеки родител има право. Не бях съгласна с него и с начина, по който го направи, но баща ми никога не е бил добър в общуването. Очевидно съм му се нахвърлила почти веднага, след като е седнал в сепарето. Той е минал в защитен режим, а аз в нападение и оттам нататък всичко е тръгнало накриво.

Трябва да помня, че хората показват любовта си по различни начин. И макар моят и неговият начин да са напълно противоположни, това все пак е любов.

Разлиствам следващата глава, но от страниците между пета и шеста глава изпадат няколко листа. Оставям ръкописа и ги вземам. Още едно писмо от Бен.

Фалън,

Всичко, което е описано в ръкописа след този момент, ти е известно. Тук е цялата ни история. Всеки ден, който прекарвахме заедно и дори няколкото дни, през които бяхме разделени. Всяка мисъл, която ми е минавала през главата в твое присъствие… или почти всяка.

Както вече си разбрала от главата, която току-що си прочела, когато се запознахме аз бях изпаднал в дълбока депресия. Двете години след пожара бяха истински ад и аз всячески се опитвах да заглуша чувството на вина, което изпитвах. Но онзи първи ден, който прекарахме заедно, беше първият ден от много дълго време, когато се почувствах истински щастлив. И на мен ми се стори, че аз също те направих щастлива, а това е нещо, което никога не съм вярвал, че е възможно. Въпреки че ти заминаваше, аз знаех, че ако двамата започнем да очакваме с нетърпение девети ноември, то това коренно може да промени нашия живот. Затова се заклех, че ще си позволя да се наслаждавам на всеки прекаран с теб ден. Няма да мисля за пожара — няма да мисля за това, което ти причиних. Един ден в годината аз исках да бъда момчето, което се влюби в едно момиче, защото ти изцяло ме плени. Знаех също, че ако позволя на своето минало да ме разяжда, докато ти си с мен, тогава все някак ще се издъня. Че ти ще разбереш какво съм ти сторил. Знаех, че ако някога научиш истината, за нищо на света няма да ми простиш.

И въпреки че би трябвало да изпитвам безмерна вина, не съжалявам за нито една минута, прекарана с теб. Разбира се, иска ми се да бях постъпил по друг начин. Може би ако в онзи ден бях дошъл при теб и баща ти и просто бях разказал цялата истина, щях да ти спестя огромна болка и страдания. Но не мога да мисля за всички неща, които е трябвало да направя различно, защото за мен това беше нашата съдба. Ние бяхме привлечени един от друг. Заедно бяхме щастливи. И аз знам без капка съмнение, че през последните няколко години ние бяхме безумно влюбени един в друг. Не всекиму е отредено да изпита това, Фалън, и аз ще излъжа, ако кажа, че съжалявам.

Ала най-големият ми страх е, че ти си прекарала последната година, предполагайки, че аз съм те излъгал, не само веднъж, но това не е така. Единствената лъжа, която някога съм ти казвал, е това, което пропуснах — че аз съм виновен за пожара. С изключение на това, всяка дума, излязла от устата ми в твое присъствие е абсолютна истина. Когато ти казах, че си красива, наистина го мислех.

Ако запомниш само едно нещо в този ръкопис, нека бъде точно това изречение. Вникни в тези думи. Искам те да оставят следа в душата ти, защото те са най-важните. Аз съм ужасен, че заради моите лъжи ще изгубиш самочувствието, с което се сдоби през времето, докато бяхме заедно. Защото макар да скрих огромна истина от теб, единственото, за което съм бил напълно честен, това е твоята красота. Да, ти имаш белези. Но всеки, който първо вижда белезите, а не теб, не те заслужава. Надявам се, че ще го запомниш и ще вярваш в това. Тялото е просто обвивка на истинските дарове, които са скрити вътре. А ти си пълна с дарове. Безкористност, доброта, състрадание. Единствените ценности, които имат значение.

Младостта отминава, красотата увяхва. Но човешкото благородство — никога.

Знам, че в предишното писмо казах, че не пиша това, за да получа твоята прошка. И макар това да е истина, няма да се преструвам, че не се моля на колене да ми простиш, надявайки се на чудо. Нито смятам да се правя, че няма да седя в ресторанта, докато го затворят, надявайки се да влезеш през вратата. Защото точно там ще бъда. И ако ти не дойдеш днес, ще бъда там догодина. И следващата. Всеки девети ноември ще те чакам и ще се надявам, че един прекрасен ден ще можеш да откриеш достатъчно прошка в сърцето си, за да ме обикнеш отново. Но ако това не се случи и ти никога не дойдеш, аз пак ще ти бъда благодарен до края на дните си.

Ти ме спаси в деня, когато се запознахме, Фалън. Знам, че тогава бях само на осемнайсет, но моят живот щеше да се развие по съвсем различен начин, ако не бяхме прекарали цялото това време заедно. Онази първа нощ, след като се разделихме, аз се прибрах право у дома и започнах да пиша тази книга. Това се превърна в новата цел в живота ми. Моята нова страст. Захванах се сериозно с ученето в колежа. Започнах много по-сериозно да се отнасям към живота. И благодарение на теб и твоето влияние върху живота ми, последните две години, които прекарах с Кайл, бяха прекрасни. Когато умря, той беше горд с мен. А това означава за мен много повече, отколкото можеш да си представиш.

Затова, независимо дали ще намериш или не в сърцето си достатъчно прошка, за да ме обикнеш отново, искам да ти благодаря, задето ме спаси. Ако поне една мъничка частица от теб е способна да забрави лъжата ми и да прости, знаеш къде ще бъда. Довечера, следващата година, по-следващата и във вечността.

Изборът е твой. Можеш да продължиш да четеш този ръкопис и аз се надявам, че това ще ти помогне да намериш покой и да затвориш тази глава от живота си. Или можеш да спреш да четеш още сега и да дойдеш при мен и да ми простиш.

Бен