Колийн Хувър
Девети ноември (20)

Глава 20

Фалън

Червата ми куркат, напомняйки ми, че вчера дори не съм вечеряла. Измъквам се тихо от леглото, но освен полата, не намирам нищо друго. Не искам да включвам лампата, за да открия горнището, затова влизам в дрешника на Бен с намерението да изровя тениска или нещо друго, което да навлека набързо, преди да нападна хладилника.

Чувствам се като пълна идиотка, докато претърсвам дрешника му за тениска, ухилена до уши. Но когато сутринта се събудих, изобщо не очаквах, че денят ще завърши по този начин. Абсолютно идеално.

Решавам да затворя вратата и да включа лампата, за да не го безпокоя. Откривам тънка, мека тениска и я дръпвам от закачалката. След като я нахлузвам през глава, понечвам да изключа лампата, но нещо привлича погледа ми.

Върху горния рафт, до кутия за обувки лежи дебела купчина листове. Прилича на ръкопис.

Дали не е…

Любопитството ми е подразнено. Повдигам се на пръсти, за да ги достигна, но успявам да дръпна само най-горния лист, за да видя какво е.

ДЕВЕТИ НОЕМВРИ

от Бентън Джеймс Кеслър

Няколко секунди се взирам в листа. Достатъчно дълго, за да поведа битка със съвестта си.

Не би трябвало да чета това. Трябва да го върна на мястото му.

Но аз имам право да го прочета. Така мисля. Имам предвид, че романът е за моите отношения с Бен. Знам, че той каза, че не желае да чета ръкописа, преди да е завършен, но след като повече няма да пише, със сигурност това отменя първото и единствено правило.

Когато вземам целия ръкопис от рафта, още не съм решила какво да правя. Ще го отнеса в кухнята. Първо ще хапна нещо. А после ще реша как да постъпя.

Завъртам ключа на лампата и бавно отварям вратата на дрешника. Бен лежи в същата поза, диша тежко, дори може да се каже, че похърква.

Излизам от спалнята и се отправям към кухнята.

Поставям внимателно ръкописа на масата пред мен. Не знам защо ръцете ми треперят. Може би защото пред очите ми лежат страниците, които съдържат истинските му мисли за мен, за нас и за всичко, което сме преживели. Какво ще стане, ако истината не ми хареса? Хората имат право на съкровени тайни и това, което се готвя да направя, се нарича нахлуване в личното пространство. А подобно действие не е най-добрият начин за началото на една връзка.

Ами ако прочета само един откъс? Просто няколко страници, а после ще върна ръкописа на мястото му и той никога няма да узнае.

Вече знам какво искам да прочета. От онзи момент, в който се случи, ме гложди любопитство.

Искам да узная защо Кайл удари Бен в коридора по време на втората ни година заедно. Случилото се нямаше нищо общо с мен, така че мога спокойно да прочета този откъс, без след това да се чувствам прекалено виновна.

Старая се да прелиствам страниците, без да прочета нито едно изречение. Бен е улеснил задачата ми, защото е разделил главите в съответствие с възрастта му. Скандалът се случи през втората година, откакто бяхме заедно, затова намирам главата, озаглавена „Деветнайсет години“ и отгръщам първия лист. Пропускам вътрешния му диалог, докато ме е чакал в ресторанта. Надявам се, че един ден той ще ми позволи да го прочета, защото страшно много искам да узная истинските му мисли. Но сега няма да ги чета. И без това изпитвам угризения на съвестта, задето смятам да прочета няколко страници. Не мога да си представя как ще се почувствам, ако изчета целия ръкопис.

Очите ми пробягват по страницата, докато не откривам името на Кайл. Слагам листа пред себе си и започвам да чета по средата на параграфа.

— Всичко ще бъде наред, Джордин. Обещавам.

Входната врата се отваря и тя се обръща. Съдейки по вълнението в очите й, най-вероятно е Кайл.

Стомахът ми се присвива от нервите, натежали като камъни. Мамка му. Той каза, че няма да се прибере преди седем тази вечер.

— Кайл ли е? — питам Джордин.

Тя кимва и минава покрай мен.

— Върнал се е по-рано, за да ми помогне — додава и отива при умивалника. Грабва една салфетка и попива очите си. — Кажи му, че ей сега ще дойда. Не искам той да знае колко много плаках днес. Чувствам се като пълна малоумница.

По дяволите.

Може би той няма да си спомни. Мина много време и ние никога не сме говорили за това. Поемам дълбоко дъх и се запътвам към всекидневната, опитвайки се да прикрия паниката. Той не може да съсипе всичко.

— Всичко с Джордин е наред — казвам, когато се връщам във всекидневната, опитвайки се да овладея нервите си. Заковавам се на място, когато го виждам, защото изражението на лицето му ясно издава, че той помни всичко. И е бесен.

Кайл стиска челюст. Хвърля ключовете си на близката масичка и сочи към мен.

— Трябва да поговорим.

Поне ме отдалечава от Фалън, за да го обсъдим. Какво облекчение. Изглежда той няма намерение да говори каквото и да било пред нея. Мога да се справя насаме с него, но последното, което искам, е Фалън да бъде въвлечена във всичко това.

Усмихвам се на Фалън, защото по изражението на лицето й е ясно, че тя разбира, че с Кайл нещо не е както трябва. Искам да я успокоя и да я уверя, че всичко е наред, макар че далеч не е така.

— Ей сега се връщам.

Тя кимва, а аз излизам след Кайл в коридора. Той спира пред вратата на спалнята си.

Сочи към всекидневната.

— Може ли да ми обясниш какво, дявол да го вземе, става тук?

Стрелвам поглед към всекидневната, чудейки се как мога да се измъкна от тази ситуация. Но знам, че Кайл няма да повярва на нищо друго, освен на истината.

Слагам ръце на бедрата си и забивам поглед в пода. Трудно ми е да понеса разочарованието в очите му.

— Ние сме приятели — казвам му. — Срещнах я миналата година. В един ресторант.

Кайл невярващо се смее.

— Приятели? — пита. — Защото Иън току-що я представи като твоето шибано гадже, Бен.

Мамка му.

Правя всичко по силите си, за да укротя избухването му. Никога не съм го виждал толкова бесен.

— Кълна се, че не е така, както изглежда. Аз просто… — По дяволите, всичко е толкова объркано. Вдигам ръце в знак на поражение. — Аз я харесвам, ясно ли е? Не мога нищо да направя. Не съм го планирал, просто се случи.

Кайл отмества поглед настрани и от отчаяние прокарва длани по лицето си. Когато отново се обръща, аз не съм подготвен за това, което се случва. Той ме блъска с все сила и аз се удрям в стената зад мен. Кайл ме държи здраво за раменете и ме притиска към стената.

— Тя знае ли, Бен? Тя има ли представа, че ти си този, който е подпалил пожара? Че ти си причината, поради която тя едва не е загинала?

Усещам как челюстта ми се стяга. Той не може да направи това. Не и днес. Не и с нея.

— Млъквай! — процеждам през стиснати зъби. — Моля те. Тя е в другата стая, за бога! — Опитвам се да го отблъсна от себе си, но ръката му се сключва около гърлото ми.

— В каква шибана ситуация си се забъркал, Бен? Да не си идиот?

В мига, в който въпросът се изстрелва от устните му, аз зървам как Фалън идва иззад ъгъла. Тя се заковава на място, когато вижда разиграващата се сцена, но шокът, изписан върху лицето й ме успокоява, защото тя не е чула нищо друго.