Колийн Хувър
Девети ноември (14)

Глава 14

Фалън

Проверявам дали вратата е заключена, преди да вляза под душа. Не че не бих искала да взема душ с Бен, но просто още не съм готова. За мен вземането на душ с някого се намира по-високо по личната ми скала на вероятното унижение, отколкото повечето неща, включително и секса. Поне по време на секс мога да се скрия под завивките в тъмното.

Секс.

Мисля за думата. Дори я търкалям върху езика си, докато изплаквам балсама от косата си.

— Секс — мълвя тихо. Толкова странна дума.

Колкото повече пораствам, толкова повече се опасявам от мисълта да изгубя девствеността си. От една страна съм готова да разбера за какво е цялата тази дандания. Трябва да е нещо велико, след като е толкова важен фактор в живота на цялото човечество. Но от друга страна това ме плаши, защото ако в крайна сметка сексът не ми хареса, ще бъда малко разочарована от човечеството като цяло. Защото изглежда той е коренът на доста злини, затова ако се окаже нещо посредствено и мигом не пожелая още, ще се почувствам донякъде излъгана от целия свят.

Навярно малко драматизирам, но все едно. Твърде съм нервна, за да изляза от душа, макар че преди няколко минути изплакнах балсама от косата си. Нямам представа какво очаква Бен от тази нощ. Ако той иска да спи, напълно ще го разбера. През тази седмица е преживял истински ад. Но ако иска да прави нещо друго, освен да спи, аз абсолютно без капка съмнение с радост ще се включа.

След като се подсушавам, нахлузвам тениската през глава. Поглеждам в огледалото и се възхищавам на това как пада по раменете ми. Никога досега не съм носила мъжка дреха и винаги съм се питала дали усещането е толкова хубаво, колкото съм си представяла.

Хубаво е.

Смъквам кърпата от главата си и няколко пъти прокарвам пръсти през косата си. Вземам пастата за зъби на Бен, изстисквам малко върху пръста си, а после няколко минути търкам зъбите си. Когато свършвам, поемам дълбоко дъх, за да се успокоя, после загасям лампата и отварям вратата.

Нощната лампа е включена и Бен лежи по средата на леглото, скръстил ръце под главата си. Изритал е завивките на пода и е само по боксерки и чорапи. Спирам и за миг се любувам на гледката, тъй като очите му са затворени. Навярно наистина спи, но това не ме разочарова. Тази нощ е за него, само за него, защото знам колко страда. Просто искам да му помогна, докато съм тук, така че ако Бен се нуждае от сън, аз ще направя всичко по силите си, за да се уверя, че той ще получи най-добрия сън, който някога е имал.

Отивам до лампата и я изключвам, после вдигам завивките от пода. Внимателно сядам върху леглото и завивам и двамата, докато лягам до него, с гръб към гърдите му. Старая се да не го събудя, докато нагласям възглавницата.

— Мамка му.

Обръщам се при звука на гласа му. В стаята е тъмно, затова не съм сигурна дали говори насън, или е буден.

— Какво има? — шепна аз.

Чувствам как ръката му се обвива около талията ми и той ме притегля по-близо.

— Оставих лампата да свети, за да те видя, когато излезеш от банята, облечена с моята тениска, но ти вземаш наистина много дълги душове. Май съм заспал.

Усмихвам се.

— Тя още е на мен. Искаш ли да запаля лампата?

— Мамка му, да, моля те.

Засмивам се и се претъркулвам към лампата. Включвам я, после отново се извръщам с лице към него. Бен не мига, а очите му сякаш ме поглъщат.

— Изправи се — заповядва той и се повдига на лакът. Аз ставам, но очите му не срещат моите. Погледът му се плъзга по краката, бедрата, гърдите ми. Нямам нищо против, че не гледа лицето ми. Изобщо не съм против.

Подгъвът на тениската му достига малко над моите колене. Достатъчно ниско, за да не разбере той, че в момента не нося долни дрехи. В същото време е достатъчно високо, за да се моли той в момента да съм без бельо.

Очите му отново се връщат към краката ми и Бен започва бавно да говори, сякаш рецитира стихотворение.

— Единственото море, което видях, беше разлюляната морска шир, която яздиш. Легни долу, легни спокойно. Нека моят кораб потъне между бедрата ти. — Погледът му пълзи нагоре по тялото ми, докато не се преплита с моя. — Дилън Томас — уточнява той.

Изпускам бавно дъх.

— Леле — отронвам. — Порно поезия. Кой би си помислил?

Бен лениво се усмихва. Вдига пръст и сочи към мен.

— Сега си искам тениската обратно.

— Сега?

— Точно сега — кима той. — Преди да си угасила лампата. Свали я, тя е моя.

Засмивам се нервно и протягам ръка към лампата. Преди да успея да я изключа, той скача, прекосява матрака и тупва на пода точно пред мен. Погледът му е игрив, но в същото време някак си строг. Грабва края на тениската и без да се колебае я дърпа нагоре, изхлузвайки я през главата ми. Захвърля я някъде зад гърба си и аз застивам неподвижно пред него, напълно гола. Очите му изучават всяка извивка на тялото ми, преди той трепетно да въздъхне.

— Мили боже — мърмори.

Не мога да си припомня нито един път, дори преди пожара, когато съм се чувствала толкова красива. Той ме изпива с поглед, сякаш това е привилегия, а не услуга. И когато се навежда и обхваща лицето ми с шепи, аз разтварям устни и чакам да ме целуне, защото никога не съм жадувала толкова за целувка, както в този миг.

Устните му са влажни и той собственически ме целува. Езикът му е груб и безмилостен и това ми харесва. Харесва ми да се чувствам толкова желана. Когато пръстите му бавно се спускат по гърба ми, осъзнавам, че не е нужна тъга, за да бъде целувката оценена с десет. Защото в тази целувка няма никаква тъга, а тя вече е деветка.

Той ме притегля към себе си и голите ми гърди се притискат в неговите. Добре де, сега е десет.

Бен ни обръща и ме отпуска върху леглото, но не ляга отгоре ми. Той ни наглася така, че да лежим един до друг, с глави върху възглавницата, но устата му е впита в моята. Тихи, изпълнени с желание стонове се отронват от устните ми и всеки един от тях е директен резултат от това, което тази целувка събужда в мен.

Дори не ме е грижа, че лампата продължава да свети. Ако това означава, че Бен отново ще ме гледа така, както преди тази целувка, ще му позволя да включи всички светлини. Дори ще му разреша да монтира флуоресцентни лампи.

— Фалън — задъхано мълви той, след като най-сетне откъсва уста от моята. Отварям очи и виждам, че той е свел поглед към мен. — Прочели сме едни и същи книги. Ти знаеш правилата. Ако искаш да спра или да действам по-бавно, само…

Клатя глава.

— Всичко е съвършено, Бен. Толкова съвършено. Ще ти кажа, ако не искам да правиш нещо или започна да нервнича. Обещавам.

Той кимва, но ми се струва, че иска да каже още нещо. Или да попита. И тогава си спомням, че всъщност двамата никога не сме говорили за това.

— Аз никога не съм го правила, но това не означава, че не съм готова — признавам.

Усещам как тялото му леко се сковава.

— Ти си девствена. — Изрича го по-скоро като твърдение, отколкото като въпрос.

— Аха, но само още няколко минути.

Отговорът ми извиква усмивка на устните му, но после безпокойство засенчва лицето му. Очите му стават сериозни, а усмивката му се превръща в мрачна линия. Той леко поклаща глава.

— Аз не искам да съм първият ти, Фалън. Искам да бъда последният.

Тихо поемам дъх, когато думите му достигат до мен. Той дори не ме целува, но само заради тези думи моментът заслужава дванайсет. Докосвам бузата му с върховете на пръстите си и му се усмихвам.

— Аз искам ти да бъдеш моят първи и последен.

Очите на Бен потъмняват, когато плъзга тялото си върху моето и силно ме прегръща. Чувствам възбудата му и се опитвам да не изскимтя.

— Не можеш да говориш такива неща, освен ако действително не ги мислиш, Фалън.

Аз ги мисля с цялото си сърце и душа. За пръв път осъзнавам, че не ми пука за петте години. Не ме е грижа, че не съм на двайсет и три. Интересува ме единствено Бен, моите чувства към него и колко силно копнея за още.

— Искам ти да си моят единствен. — Гласът ми е по-тих, но изпълнен с повече решителност.

Той потръпва, сякаш го боли, но аз вече знам, че това е добър знак. Много добър.

Бен погалва устните ми с палец.

— Аз искам да бъда твоят единствен, Фалън. Искам го повече от всичко. Но тази вечер нищо няма да се случи, освен ако не ми обещаеш, че ще мога да чувам гласа ти утре и през всеки следващ ден.

Кимвам, изненадана, че водим този разговор. Изобщо не очаквах подобен обрат, когато тази сутрин се качих на самолета. Но знам, че е правилно. Никога няма да срещна друг мъж, който ще ме накара да изпитвам чувствата, които събужда той у мен. Такова щастие се случва веднъж в живота.

— Обещавам.

— Сериозен съм — настоява Бен. — Искам да ми дадеш телефонния си номер, преди утре да заминеш.

Отново кимвам.

— Ще го имаш. Искам да го имаш. И имейла ми. Дори ще си кумя принтер с факс, за да ти дам и този номер.

— Бебче — промълвява той и устните му се извиват в усмивка. — Благодарение на теб това е най-страхотният секс, който някога съм правил, а дори още не съм влязъл в теб.

Прехапвам устни и плъзвам пръсти по ръката му, сетне нагоре до врата му и накрая обхващам лицето му с длани.

— И какво чакаш?

Бен рязко поема дъх.

— Навярно да се събудя. — Навежда се и ме целува по шията. — Сънувам, нали?

Поклащам глава, а той притиска бедрата си към мен. От устните ми се отронва въздишка и нежните целувки, с които покрива шията ми, стават още по-диви.

— Определено сънувам — мърмори Бен. Устата му докосва ямката на гърлото ми, върхът на езика му гали кожата ми, продължава по шията и той отново впива устни в моите. Това е най-еротичното усещане, което някога съм изпитвала.

Секундите се превръщат в минути. Пръстите в ръце. Дразненето в мъчение. Мъчението в невероятно удоволствие.

Боксерките му се скупчват на пода. Демонстрирайки изключителна сила на волята, той се притиска към мен, но все още не прониква в мен.

— Фалън — шепне, докато устните му бавно се движат по моите. — Благодаря ти за този прекрасен дар.

Щом устните му докосват устата ми, той ме поглъща в необятна целувка. Цялото ми тяло се напряга от изблика на болка, която ме пронизва, когато Бен влиза в мен, но идеалното пасване на телата ни превръща болката в мимолетно неудобство.

Това е красиво.

Той е красив.

И някак си, заради начина, по който той ме гледа, дори вярвам, че аз съм красива.

Бен притиска уста към ухото ми и прошепва:

— Този момент не може да се опише и с най-красноречивите слова.

Усмихвам се между стенанията.

— Как тогава ще го опишеш?

Той ме целува, точно в ъгълчето на устата.

— Предполагам, че ще се наложи да затъмня тази част…

* * *

Не съм сигурна дали сексът трябва да те кара да се чувстваш така, сякаш току-що си отдал част от себе си на човека, който е бил в теб, но точно това се случи. Сякаш в секундата, когато телата ни се сляха, малки частици от нашите души се преплетоха и неговата се пресели в мен, а моята — в него. Това беше най-силният и единствен миг, който съм споделяла с друг човек.

Чувствам как топлината плъпва по лицето ми и искам да заплача, но сдържам сълзите си. Просто знам, че не е възможно след преживяното да му кажа „сбогом“. Раздялата ще ме опустоши, много повече, отколкото миналата година. Не мога да преживея нито ден повече без Бен да е част от ежедневието ми. Не и след това.

Ръката му е обвита около мен и въпреки че изминаха няколко минути и Бен вече успя да отскочи до банята и да се върне в леглото, той все още диша накъсано, като че ли е излязъл от мен само преди секунди. Мисля, че тази част от секса ми харесва. Последствията. Тишината. Връзката, която продължаваш да чувстваш, след като физическият контакт е приключил.

Устните му се притискат о рамото ми — нашареното с белези — и той запечатва върху кожата ми най-нежната целувка. Толкова мека и прочувствена, че изглежда много повече от обикновена целувка. Тя е като обещание и аз бих дала всичко на света, за да мога да прочета мислите му точно в този момент.

— Фалън — прошепва той и ме притегля по-близо до себе си. — Помниш ли всички онези любовни романи, които ме накара да прочета?

— Аз те накарах да прочетеш само пет. Останалите си прочел по собствено желание.

Той прокарва нос по брадичката ми, докато устните му не се озовават до ухото ми.

— Ами — продължава той, — мислех за някои от нещата, които онези герои говореха на своите любими. Сещаш ли се, тези, за които твърдяхме, че никога няма да кажем? Например, когато мъжът казва на момичето, че я притежава? Знам, че преди се смяхме на това, но… по дяволите. — Той се отдръпва и ме приковава с напрегнат поглед. — Никога не съм желал по-силно да ти кажа някои от онези неща, докато бях в теб. Нужна ми беше цялата сила на волята, за да се сдържа.

Никога не съм мислела, че едно изречение може да ме застави да изхлипам, но точно това се случи.

— Ако го беше направил… аз нямаше да те помоля да замълчиш.

Бен прокарва устни по бузата ми, докато не достига до устата ми.

— Няма да ти кажа онези неща, докато действително не станеш моя. — Обвива ръце около мен, сгушва ме до гърдите си, умолявайки ме безмълвно за това, което не казва на глас. Усещам го. Отчаянието.

— Фалън — подема Бен, думите сякаш засядат на гърлото му. — Не искам са се сбогувам с теб, когато утре се събудим.

От признанието му в сърцето ми се образува огромна дупка.

— Този път ще имаш телефонния ми номер. Можеш да ми се обаждаш.

— Всеки ден? — пита той с надежда.

— Ще ти бъда много сърдита, ако не го направиш.

— Два пъти на ден?

Аз се смея.

— Може ли да те виждам всеки ден?

Клатя глава, защото това наистина не е възможно.

— Ще бъде доста скъпо — казвам му.

— Не и ако живея в един и същи град с теб.

Усмивката ми тутакси изчезва. Не защото идеята му не звучи привлекателно. А защото това не беше невинна забележка. Хората не могат просто да заявяват, че ще се преместят да живеят на другия край на страната, ако действително не го мислят.

Преглъщам буцата в гърлото си.

— Какви ги говориш, Бен?

Той отново се претъркулва настрани и подпира глава върху ръката си.

— Мисля да продам къщата, ако Иън няма нищо против. Според майката на Джордин, тя ще се върне да живее в родния си дом. Кайл вече го няма. Иън почти не се задържа тук. Единственият човек, който искам да е до мен, живее в Ню Йорк. Питам се какво мисли тя, ако се преместя там.

Не мога да повярвам, че водим този разговор. Макар да знам, че подобно решение трябва да се вземе, без да се бърза, а не след секса, замъглил мозъците ни, не мога да се сетя за нищо, което да желая повече, от това всеки ден да виждам Бен. Да му позволя да стане част от живота ми.

С изключение на една малка подробност.

— Ами книгата? — питам го. — Ние трябваше да се срещнем още три пъти. Не искаш ли да я завършиш?

Той обмисля въпроса ми няколко секунди, сетне бавно поклаща глава.

— Не — отвръща просто. — Не и ако това означава, че няма да можем да бъдем заедно. — Изражението на лицето му не се променя.

Той е сериозен. Бен действително иска да се премести в Ню Йорк. А аз искам той да бъде там повече от всичко на света.

— Ще ти трябва дебело палто.

Лицето му засиява в усмивка. Той протяга ръка към бузата ми и плъзва пръсти по брадичката ми, погалвайки с палец устните ми.

— И те живели дълго и щастливо.

* * *

Вчера вечерта, когато Бен отвори вратата и аз го видях за пръв път от една година, съзрях болката, която той изпитваше. Сякаш смъртта на брат му го бе състарила с пет години.

Но сега той изглежда почти така, както в деня, когато го срещнах. Разчорлен и размъкнат. Очарователен. Красив. За пръв път, откакто пристигнах, изражението му е омиротворено.

Целувам го леко по бузата и безшумно се измъквам от леглото, без да го будя. Обличам се, излизам от спалнята и слизам долу, за да видя дали има нещо за разчистване, преди да го събудя, за да си взема довиждане с него.

Вече е почти четири сутринта. Последното, което очаквам, е да заваря някого в кухнята, но Джордин седи до бара.

Когато влизам, тя вдига поглед към мен, очите й са зачервени и подути, но тя не плаче. Пред нея лежи голяма кутия с пица пеперони и тя отхапва огромно парче.

Неудобно ми е да нарушавам самотата й. Съдейки по разговора с Бен, през последните няколко дни Джордин не искала нищо друго, освен уединение. Колебая се дали да се върна в стаята на Бен и да я оставя сама. Тя навярно вижда нерешителността ми и побутва кутията към мен.

— Гладна ли си?

Май наистина съм гладна. Сядам до нея и вземам парче пица. Двете седим мълчаливо, докато тя дояжда второто си парче пица. После става и прибира кутията в хладилника. Когато се връща на бара, ми подава кутийка сода.

— Значи ти си момичето, за което Бен пише?

Кутията застива пред устните ми. Шокирана съм, че тя знае за това. Изглежда никой от присъстващите на вечерята не знаеше за неговата книга. Кимвам отново и отпивам от содата.

Джордин се усмихва насила, свежда поглед към ръцете си и преплита пръсти върху барплота.

— Той е страхотен писател — казва тя. — Мисля, че тази книга ще стане велика. Идеята е много интересна.

Аз се прокашлям, надявайки се, че тя няма да долови смайването в гласа ми.

— Чела ли си я?

— Само отделни откъси — отвръща Джордин и отново се усмихва. — Бен наистина много старателно подбира кои части ми е позволено да чета, но аз имам магистърска степен по английски, така че той понякога пита за мнението ми.

Отпивам още една глътка, просто за да не започна да я разпитвам. Искам да й задам много въпроси, но не желая тя да узнае, че не съм прочела нито дума от книгата.

— Кайл беше много щастлив, когато Бен подписа договора с агента. — Очите й се замъглиха, когато споменава мъртвия си съпруг.

Аз отмествам поглед встрани.

Агент?

Защото той не ми е казал, че е подписал договор с агент?

— Как е той? — пита Джордин.

— Бен?

Тя кимва.

— Всъщност още не съм говорила с никого. Знам, че е егоистично от моя страна, защото не съм единствената, която страда. Просто…

Слагам ръка върху нейната и я стискам.

— Той е добре. И разбира, Джордин. Всички разбират.

Тя изтрива една сълза със салфетката. Гърдите ми се стягат като я гледам как се опитва да се държи. Страдам за нея, особено след като знам с какво й предстои да се бори съвсем сама.

— Просто се чувствам зле. През последните няколко дни толкова се бях потопила в болката от загубата, че дори не си помислих как ще се отрази случилото се на Иън и Бен. Имам предвид, че те живеят тук. А сега им се натриса и една жена, която скоро ще роди. Последното, което искам, е те да се чувстват задължени да ми помагат, но… Наистина не искам да се връщам в Невада. Не мога отново да живея с мама, когато домът ми е тук. Аз просто… — Тя притиска ръце към лицето си. — Не знам какво да правя. Не искам да съм в тежест на никого, но се страхувам, че няма да се справя сама.

Прегръщам я и тя се разплаква на гърдите ми. Нямах представа, че Джордин не желае да се върне да живее с майка си. Питам се дали Бен го знае.

— Джордин.

И двете вдигаме глава, когато Бен изрича името й. Той стои на прага на кухнята със смутено изражение. Когато го поглежда, Джордин се разридава още по-силно. Той приближава към нея и я прегръща, а аз ставам и заобикалям бара, за да не ги притеснявам.

— Ти никъде няма да ходиш, ясно ли е? — успокоява я той. — Ти си моя сестра. Ти си сестра на Иън. И нашият племенник ще отрасне в дома, в който двамата с Кайл сте избрали да живеете. — Отдръпва се и отмята кичур коса от лицето й. — Обещай ми, че ще ни позволиш да ти помогнем.

Джордин кимва и изтрива още сълзи. Едва успява да промълви „благодаря“ между риданията.

Повече не мога да я гледам как плаче. Самата аз едва се сдържам да не избухна в сълзи, само заради това, че разбирам страха й. Хуквам нагоре по стълбите, обратно в стаята на Бен, където мога да събера мислите си. В главата ми е пълен хаос, но най-вече преобладава страхът. Боя се, че Бен взема прибързано решение. Страхувам се, че ако му кажа колко силно копнея той да се премести в Ню Йорк, той наистина ще го направи, а очевидно снаха му се нуждае от него тук. Да не споменавам вероятността да се откаже от книгата. Имам чувството, че колкото по-правдива е историята, толкова по-големи са шансовете да продаде книгата. Да, бих била щастлива да започнем нашата връзка незабавно, но не това беше договорката ни в началото. Ако просто зарежем нашата идея по средата, без да продължим да се срещаме на девети ноември, Бен ще се откаже от това, което агентът му очевидно смята, че може да излезе. Една прекрасна книга.

Не мога да повярвам, че той има агент.

Това е огромна стъпка и аз не разбирам защо Бен не ми е казал. Колкото и да ми се иска да повярвам, че той ще бъде щастлив и без да завърши книгата, аз се боя, че той взема толкова важно решение, основавайки се на емоциите от последните няколко дни. Последното, което искам за него, е да избере да се премести на другия край на страната, а после да съжалява, че го е направил. Разбира се, бих дала всичко на света, за да съм с Бен всеки ден, но още по-силно искам той да е щастлив с решението, което ще вземе. Знам, че три години за нас са много дълго очакване, но тези три години могат изключително много да повлияят на успеха му като писател. Фактът, че нашата история е истинска, може да я направи привлекателна за читателите и макар че още нищо не съм прочела от ръкописа, съм сигурна, че Бен трябва да завърши книгата си.

Не желая да бъда причината той да не довърши започнатото. Ще минат години, той ще си спомни миналата нощ и ще се пита дали не е направил погрешен избор. Възможно е нашите съдби пак да бъдат същите и накрая двамата пак да бъдем заедно, но тези три години на очакване са необходими, за да може Бен да напише книгата, която бе обещал.

Той изцяло промени моя живот. Ако не беше Бен, не мисля, че някога щях да възвърна самоувереността си. Знам, че нямаше да имам смелостта да отида дори на едно прослушване. Присъствието на Бен в живота ми дори само един ден в годината оказа толкова положително влияние върху мен, че ще се намразя, ако направя точно противоположното за него.

А за капак и случилото се през последните десет минути. Бен не може да се премести в Ню Йорк, защото семейството му се нуждае от него сега повече от всякога. Джордин ще има нужда от него тук много повече, отколкото аз от него в Ню Йорк. Двамата с Иън са длъжни да бъдат тук с нея и аз нямам намерение да бъда тази, която ще го убеди да изостави снаха си точно в този момент.

Грабвам телефона си и се обаждам за такси, докато не съм размислила.