Колийн Хувър
Девети ноември (21)

Глава 21

Фалън

Шляпвам листовете най-отгоре върху останалите.

Той е откаченяк.

Бен е откачен, некадърен писател. Как смее да използва нещо реално… нещо, което съм изстрадала… и да го превърне в измислица с абсурдна сюжетна линия?

Бясна съм. Как е могъл да го направи? От друга страна, той всъщност още не е завършил романа, така че нужно ли е да се ядосвам?

Но защо го е направил? Нима не знае колко лична е тази история за мен? Не мога да повярвам, че той ще опита да спечели от такава ужасна трагедия.

Дори ми се струва, че предпочитам написаното да е вярно, той наистина да е запалил пожара. Тогава поне няма да мисля, че Бен се възползва от моята история.

И защо ще измисля една част от свадата, когато всичко останало, случило се между него и Кайл, беше истина? Дали въобще е измислил каквото и да било?

Смея се над себе си. Това не е вярно. Двамата не се познавахме преди пожара. Няма начин той да е бил там. Освен това, каква е вероятността той да се натъкне на мен в деня на годишнината от пожара, точно две години по-късно? Би трябвало да ме е следил през цялото време.

Той не ме е следил.

Нали?

Имам нужда от вода.

Пия вода.

Трябва отново да седна.

Сядам.

Всичко наоколо се върти, върти, върти. Паяжината от възможни лъжи ме оплита, главата ми се върти, стомахът ми се върти. Дори имам чувството, че кръвта във вените ми се върти. Подравнявам листовете в спретната купчина, така както ги намерих.

Защо си написал това, Бен?

Поглеждам обложката и прокарвам пръсти по заглавието. Девети ноември.

Той се е нуждаел от интересен сюжет. Това ли е направил? Просто е съчинил тази част от историята?

Няма начин той да е отговорен за пожара. Това няма абсолютно никакъв смисъл. Баща ми е виновникът. Той го знае, полицията го знае и аз го знам.

Улавям се, че отгръщам титулната страница. Взирам се в първата страница на ръкописа и правя единственото, което наистина ще ми помогне да намеря повече отговори.

Започвам да чета.

ДЕВЕТИ НОЕМВРИ

от Бентън Джеймс Кеслър

 

„За началото, от самото начало.“

Дилън Томас

 

ПРОЛОГ

Майката е началото на всеки живот. Моят не е изключение.

Тя беше писател. Казвали са ми, че баща ми бил психиатър, но не го знам със сигурност, тъй като никога не съм имал възможност да го попитам. Той е умрял, когато съм бил на три години. Не го помня и предполагам, че така е по-добре. Трудно е да скърбиш за хора, които не помниш.

Майка ми имаше магистърска степен по поезия и бе защитила дисертация, посветена на уелския поет Дилън Томас. Тя често го цитираше, макар че любимите й цитати не принадлежаха на световноизвестните му стихове, а по-скоро бяха негови афоризми от ежедневието. Така и не разбрах дали тя го е уважавала като поет, или като личност. Защото, съдейки по това, което узнах за него в изследванията си за живота и творчеството му, личността му не е била достойна за кой знае какво уважение. Или навярно точно това заслужава уважение — фактът, че Дилън Томас не е направил нищо, за да спечели популярност като човек, и всичко, за да я спечели като поет.

Предполагам, че трябва да започна със смъртта на мама. Навярно трябва да обясня как момичето, вдъхновило ме да напиша тази книга, е свързано с историята, която започва с моята майка. И предполагам, че ако започна своя роман с разказа за тези две жени, трябва да изясня как Дилън Томас е свързан с живота на майка ми, най-вече със смъртта й и как тези две обстоятелства ме отведоха до Фалън.

Всичко изглежда толкова сложно, макар че всъщност е много просто.

Всичко се преплита.

Всичко е свързано.

И всичко започва на девети ноември. Две години, преди за пръв път да се срещна лице с лице с Фалън О’Нийл.

Девети ноември.

Денят, когато мама умря.

Девети ноември.

Нощта, в която умишлено подпалих пожара, едва не погубил живота на момичето, което един щеше да спаси моя.