Колийн Хувър
Девети ноември (13)

Глава 13

Бен

— Правилно ли съм разбрал? — пита удивено Майлс, гледайки през масата към мен и Фалън. — Вие сте се блокирали взаимно в социалните медии. Не знаете телефонните си номера, нямате никакви контакти. Но се срещате всяка година, откакто сте били на осемнайсет?

— Шантаво, нали? — мърмори Фалън и оставя чашата си на масата.

— Прилича малко на „Безсъници в Сиатъл“ — отбелязва Тейт.

Аз тутакси клатя глава.

— Нищо подобно. Те се уговориха да се срещнат само веднъж.

— Вярно. Тогава на „Винаги в същия ден“. Онзи филм с Ан Хатауей?

Отново отхвърлям сравнението й.

— Не, там двамата се виждат в един конкретен ден всяка година, но през останалата част от годината общуват нормално. Фалън и аз не поддържаме никаква връзка.

Не знам защо толкова се защитавам. Сигурно е естествено писателите да бранят сюжетите си, когато ги сравняват с идеите на други творци, дори и съвсем невинно. Но нашата история с Фалън е единствена по рода си и аз се чувствам като неин защитник. Всъщност ревностен защитник.

— И кога ще престанете? Или възнамерявате да продължите по този начин до края на живота си?

Фалън ме поглежда и се усмихва.

— Ще спрем, когато станем на двайсет и три.

— И защо на двайсет и три? — диви се Иън.

Фалън отговаря на следващите въпроси, с които ни обсипват, затова аз се възползвам от възможността да се извиня, за да си долея питие. Облягам се на плота и от кухнята ги наблюдавам как общуват.

Щастлив съм, че тя е тук. Имам чувството, че присъствието й някак си облекчава общата ни болка. Тя не е била свързана с Кайл по никакъв начин, така че никой не се опитва да ходи, както се казва, на пръсти около нея. Фалън е като глътка свеж въздух, от който всички толкова се нуждаехме през тази седмица. Знам, че вече й благодарих, задето дойде днес, но един ден ще й разкажа точно колко много означава за мен идването й тук.

Тя ме поглежда от мястото си и когато забелязва леката усмивка на лицето ми, се извинява и идва в кухнята.

Цялото ми тяло се отпуска, когато ръцете й се плъзват около талията ми. Тя целува ръката ми, сетне сподавя една прозявка.

— Уморена ли си?

Фалън ме гледа и кимва.

— Да. Още съм по нюйоркско време, а там вече минава полунощ. Имаш ли нещо против да ползвам душа ти, преди да си легнем?

Докосвам устните й с пръст.

— Имаш нещо между зъбите. — Тя отваря уста и аз махам от зъба й нещо, което прилича на късче пипер. — Готово, вече е чисто — заявявам и й лепвам кратка целувка. — И да, можеш да използваш душа ми. Кажи ми, ако се нуждаеш от помощ. — Смигвам й, а в този миг Иън приближава към нас, обляга се на плота и се взира смаяно в мен.

— Да не би току-що да изчопли нещо от зъбите й?

Не отвръщам нищо, защото не знам как ще изтълкува отговора ми.

— Сериозно питам — казва той и сега гледа към Фалън. — Да не би той току-що да изчопли нещо от зъбите ти?

Тя нерешително кимва.

— Леле! — самодоволно се ухилва Иън. — Моят брат е влюбен в теб.

Усещам как Фалън застива до мен.

— Да бе, това изобщо не е неловко — подмятам саркастично.

Иън клати глава с лукава усмивка.

— Няма нищо неловко, Бен. Много е мило. Ти си влюбен.

— Престани — срязвам го.

Иън се смее безгрижно и за пръв път аз нямам нищо против да ме дразни. За пръв път от два дни в къщата сякаш се диша по-леко.

— Хората не правят противни неща, освен ако не са влюбени — обажда се Тейт от масата. — Това е доказан факт. Пише го в интернет или някъде там.

Сграбчвам ръката на Фалън и я повличам през кухнята, по-далеч от закачките им.

— Лека нощ, хора. Фалън има неотложни хигиенни проблеми, с които трябва да й помогна.

Чувам ги да се смеят, докато излизаме от кухнята и се изкачваме заедно по стълбището.

На път към стаята ми.

Където ще прекараме нощта.

Заедно.

В моето легло.

Трудно е да знам, че няма да я видя още една година, така че нямам представа колко далеч е готова да стигне. Мисля, че всичко ще зависи от това доколко далеч е стигала в миналото с други момчета.

Разбира се, не желая да си я представям с някой друг, но нали в това е смисълът на нашите ежегодни срещи. Искам да съм сигурен, че Фалън изживява всичко, което трябва да преживее едно момиче на нейната възраст, а това означава да опознава различни хора. Но всяка нощ аз затварям очи и егоистично се моля тя да спи сама в леглото си.

Искам да я попитам за това, но не съм сигурен как да започна.

Отварям вратата на спалнята и я следвам вътре. Усещането е различно, когато влизам в стаята с Фалън. Сякаш в атмосферата е стаено очакване, което трябва да се сбъдне, преди утре сутринта да излезем от стаята. Разговори, които трябва да проведем. Тела, които трябва да се докоснат. Умове, които трябва да отдъхнат. И недостатъчно време да се вмести всичко изброено, преди Фалън да ме напусне за още една година.

Затварям и заключвам вратата зад гърба си. Тя застава с лице към леглото, вдига косата си и я прихваща с ластичето за коса, което през целия ден беше около китката й. Възползвам се от мига, за да се полюбувам на съвършената извивка на шията й. Пристъпвам напред и я прегръщам през кръста, за да докосна с устни тази извивка. Обсипвам с нежни целувки шията от рамото до ухото й и обратно. Кожата й настръхва и аз я целувам, горд, че аз съм причината за тази възбуда. Тя издава тих звук, нещо между въздишка и стон.

— Ще те оставя да вземеш душ — проронвам, без да я пускам. — Кърпите са под умивалника.

Фалън стиска ръцете ми, обвити около талията й, после се освобождава от обятията ми, но вместо да влезе в банята, приближава към гардероба.

— Може ли да спя с една от тениските ти? — пита тя.

Аз гледам към гардероба, после към нея. Моят ръкопис се намира вътре, върху полицата. Или това, което съм написал. В този момент последното, което искам, е тя да прочете дори една дума от написаното. Хващам края на тениската, с която съм облечен и я измъквам през глава.

— Ето — казвам и й я подавам. — Облечи тази.

Фалън грабва тениската от ръцете ми, но щом вдига поглед, се спира. Преглъща, взряна в корема ми.

— Бен?

— Да?

Тя сочи корема ми.

— Ти имаш плочки?

Аз се смея и свеждам поглед към корема си. Тя го произнесе като въпрос, затова й давам очевидния отговор:

— Хм… да? Предполагам.

Фалън закрива уста с тениската ми, за да прикрие усмивката си.

— Еха! — възкликва тя, думите са заглушени от тениската. — Харесват ми.

После изтичва в банята и хлопва вратата.