Елоиза Джеймс
Седем минути в рая (9)

Глава 9

Фокс Хаус

Уийтли

29 април 1801

Уважаема госпожо Сноу,

Понеже попитахте за Отис, със съжаление трябва да ви съобщя, че се опозори.

Според мен е нормално на осемгодишните деца да им падат зъбите и Отис изпитва голямо удоволствие да дърпа устната си надолу, за да покаже кървавите дупки в долната си челюст.

Когато децата пристигнаха в дома ми, Лизи ми съобщи, че Отис трябва да получава заплащане за всеки паднал зъб, след което тези зъби трябва да се изгарят, в противен случай Отис ще живее в нищета в отвъдния живот. Всяка една част от тази теория ми се стори неправдоподобна, но реших, че ще е най-добре да не оспорвам авторитета на Лизи по въпросите за смъртта и последствията от нея.

Отис започнал да събира пари от моя иконом, Гамуотър, който платил за четиринайсет зъба в течение на две седмици. Извинението на Гамуотър е, че никога не бил надничал в устата на малко момче и нямал никакво желание да го прави.

Това, което кръстих Голямата зъбна афера, приключи, когато Гамуотър най-накрая се усъмнил в произхода на един огромен кътник, чийто предишен собственик се оказа бик. Госпожица Мидж с право се притеснява за тази липса на етика, но аз я уверих, че накрая Отис ще се научи да изкарва пари с почтени средства. Този отговор също не й хареса, защото е убедена, че Отис трябва да се съсредоточи върху усвояването на уменията, задължителни за един лорд, като например да ползва носна кърпичка и да се покланя като джентълмен. Той ясно показва липса на дарби и в едното, и в другото отношение.

Не изпитвам неохота да говоря за майка си, макар че не знам почти нищо за нея. Когато станах пълнолетен и можех да я потърся, тя вече бе изчезнала с лорд Дарси.

Предполагам, че покойният ви съпруг е бил образец на достойно поведение и здрав разум, за разлика от гнилите ябълки в моето семейно дърво. Какъв беше господин Сноу по професия? Кончината му навярно се е случила скоро след сватбата ви, така че си го представям доста възрастен.

Сигурно бихте искали да научите как е малкото ми име. Тиодор. Като дете ме наричаха Теди, но в „Итън“ осъзнах, че това умалително не изразява перченето, което е задължително за едно копеле, ако иска да преуспее. Между другото, приятелите ми ме наричат Уорд.

Ваш покорен слуга,

Едуард Бракстън Рийв

П.П. Доколкото разбирам, мълчанието ви означава, че малкото ви име не е нито Джорджет, нито Розамънд. Уилхелмина? Джоузефин?

И дума не можеше да става Юджиния да отговори на това ужасяващо интимно писмо. Решението й да вземе участие в тази кореспонденция бе най-скандалното нещо, което бе правила някога. Успя да се въздържи цял един ден, преди да седне зад писалището си.

4 май 1801

Уважаеми господин Рийв,

Всяка година преди откриването на парламента „Сноу“ устройва тържество. Върховният момент на събитието е следният: всяка от моите служителки се качва на една маса и излага доводите си защо нейните повереници заслужават званието „Най-невъзпитаните“, Присъждаме и званието „Най-подобрените“, но там конкуренцията никога не е така жестока. Обмислям дали следващата година да не отменя събитието, защото госпожица Мидж ще спечели безусловно.

Писмото ви ме накара да се разсмея, не само на находчивостта на Отис (макар че съм съгласна с госпожица Мидж: един джентълмен не бива да се забърква в измами), но и на представата, че господин Сноу е бил възрастен. Съпругът ми беше само една година по-голям от мен. Удави се при злополука с лодка и това беше ужасен шок за всички, които го познаваха.

Мисля си, че съветът ми да не обсъждате загубата на майка си с Лизи и Отис може да е бил погрешен. След като прочетох писмото ви, си дадох сметка, че никой никога не ме пита за Андрю. Това бе такава трагедия, че от деня след погребението му хората се опитват да не изричат името му в мое присъствие.

Моля ви да предадете поздравите ми на госпожица Мидж.

Госпожа Сноу

13 май 1801

Уважаема госпожо Сноу,

Пак забравихте да ми разкриете малкото си име. Петуния? Клодет?

Последните няколко дни бяха изпълнени с доста вълнения, госпожо Сноу, и дори само заради репутацията на агенцията ви смятам, че трябва да ни посетите. Прекарах две години в Америка и ви уверявам, че след това, което стана известно като Инцидента, госпожица Мидж определено заприлича на побесняла миеща мечка, каквито съм срещал там.

Все още съм съгласен с вас по отношение на Четиримата конници от Апокалипсиса, но само защото тази възможност е предсказана в Библията и следователно госпожица Мидж е предупредена. Въпреки целия си опит като гувернантка госпожица Мидж постоянно се шокира от липсата на морална устойчивост у брат ми и сестра ми.

В опит да удовлетворя нашата уважавана гувернантка заведох Лизи и Отис на риболов в езерото, което се намира под градините ми. Начинанието се оказа неуспешно. Изглежда, желанието на Лизи да прави дисекция на животни не се простира дотам, че да присъства на смъртта им.

Изпратих един от лакеите си да ви предаде това писмо. Пътува с удобна карета. Моля, приемете поканата ми да го придружите до Фокс Хаус — няма нужда да споменавам, че ще бъдете моя почетна гостенка — и ни дарете с познанията, натрупани от опита ви.

Що се касае до другата тема: съжалявам да чуя за трагичната злополука на господин Сноу. Защо не сте се омъжили повторно? Този въпрос може да ви се стори оскърбително личен, затова и аз ще ви призная една неприятна лична истина: загубих вкус към брака, след като годеницата ми се омъжи за един херцог.

С удоволствие ще ви разкажа подробностите на чаша бренди — питието, което снощи излях в гърлото на госпожица Мидж. Това не гъделичка ли любопитството ви?

Никога не моля никого, но сега ви умолявам. И госпожица Мидж ви умолява.

С най-добри пожелания:

Уорд Рийв

— Няма да отида в Оксфорд — обърна се Юджиния към Сузан, — защото това е все едно да се съглася на любовна авантюра.

Бе прекарала целия си живот в контраст с лекомислените постъпки на баща си и някъде дълбоко в себе си остана смаяна, че изобщо мисли за това, което мислеше.

Да съгреши, ако трябваше да назове нещата с истинските им имена.

— Не мога да преценя дали молбата на господин Рийв наистина е спешна, тъй като ти не ми позволи да прочета писмото му — отговори Сузан с тон, който подсказваше, че се опитва да придума Юджиния да й го даде.

Юджиния я погледна намръщено и тя попита:

— Поглеждала ли си през прозореца? Една великолепна пътна карета с цвят на патладжан очаква отговора ти. Сигурна съм, че е от „Брундъл и Фибс“. Господин Рийв сигурно е фантастично богат.

— Не ме интересува колко е великолепна! — отсече Юджиния. — Ако му отида на гости, ще стане скандал.

— Колкото и да ми е неприятно да ти напомням за възрастта и семейното ти положение — отговори Сузан, — никакъв скандал няма да стане. Ти си вдовица и отдавна вече не си на двайсет.

— Тихо! — отвърна сърдито Юджиния. — Не мога да си представя защо на госпожица Мидж й е толкова трудно.

— Защо да не посетиш един от клиентите ни? В моя случай това може да накърни репутация ми на девствена стара мома, макар че едва ли някой би повярвал, че господин Рийв ще си направи труда да ме съблазни.

— Не е вярно. Убедена съм, че господин Рийв с радост би те съблазнил, ако изразиш готовност да приемеш ухажването му.

— Ще трябва да го видя без дрехи, преди да реша — подсмихна се палаво Сузан.

Юджиния завъртя очи.

— Няма да отида в Оксфорд — повтори тя. — Сигурна съм, че госпожица Мидж е овладяла ситуацията.

— Мога да освободя програмата ти за два дни. Или по-добре за две седмици. През последния месец почти не си излизала от агенцията. А колкото до Алития…

Тя извади от джоба си една бележка и я размаха във въздуха.

— Ще ни бъде благодарна за всяка помощ, която можем да й предложим, и ме умолява да й изпратя нов молитвеник. Какво ли се е случило с нейния?

— Може би го е изтървала във ваната — предположи Юджиния. — Аз не съм покорна слугиня на господин Рийв, каквото и да си мисли той.

Сузан беше специалистка в излъчването на безмълвно неодобрение.

— Ще пиша на господин Рийв, че не правя домашни посещения — продължи Юджиния. — Изпрати бележката по каретата, ако обичаш.

Сузан излезе и Юджиния седна, за да напише решителен, кратък отговор, но вместо това впери поглед пред себе си.

В интерес на истината самата мъжественост на господин Рийв представляваше мъчително изкушение. От известно време Юджиния живееше в женски свят. С изключение на някой и друг баща, виждаше мъже само по баловете и танцуваше с тях най-много веднъж или два пъти, защото младите майки постоянно я молеха за съвет.

Но бе израснала в мъжки свят. Години наред живя само с баща си и широкия му кръг от остроумни, винаги готови за спор приятели.

Дълбоко в себе си Юджиния обичаше аромата на мъжете. Обичаше мириса на пурите им, неприличните им шеги и дълбокия им смях. Дори глупавият им темперамент й харесваше.

Андрю притежаваше същата огромна мъжка самоувереност като господин Рийв. Да, съпругът й също щеше да изпрати пътническа карета на петчасово пътуване до Лондон, абсолютно убеден, че една жена, която едва познава, ще скочи вътре по негова заповед.

Не че господин Рийв приличаше на Андрю в някое друго отношение, защото не приличаше. Андрю, например, беше строен и спокоен, невъобразимо грациозен танцьор, докато господин Рийв влизаше в стаята с експлозивна сила. Андрю беше безмълвно горд от факта, че е един от най-добре облечените господа извън Париж; господин Рийв очевидно пет пари не даваше.

Нямаше нужда да пита как е избягал от затвора — приключение, което, честно казано, бе достойно за роман. Беше си пробил със сила път навън. Приличаше на воин. И Юджиния намираше това за неустоимо.

Приличаше на пикт, но без синята боя.

Писмото му звучеше така, сякаш бе написано от средновековен лорд, който издава заповеди във владението си. Фокс Хаус бе владението на Рийв и ако отидеше там… Можеше никога да не си тръгне. Колкото и нелепа да беше, тази мисъл я накара да потръпне от инстинктивно предусещане на опасност, както и на нещо по-дълбоко. По-приятно.

14 май 1801

Уважаеми господин Рийв,

Не, няма да ви посетя. Подобно нещо би било безкрайно неприлично.

Каквото и да си мислите, аз съм дама и са ме възпитали да не поддържам тайна кореспонденция с представителите на другия пол. Не съм от веселите вдовици.

Все пак ще стигна дотам да ви кажа, че не се омъжих повторно, защото бракът ми беше щастлив и така и не срещнах мъж, с когото да си подхождаме така, както с покойния ми съпруг.

Едва ли ще се учудите, че знам коя е годеницата ви. Чувала съм разкази за обожанието, което херцогиня Пиндар изпитва към съпруга си и което започнало, когато е била петнайсетгодишна, доколкото си спомням.

Ако трябва да съм честна, вярвам, че сте извадили късмет. Не мога да си представя по-самотно съществуване от това, да си женен за жена, която е влюбена в друг мъж. Или в моя случай — да си омъжена за мъж, който е влюбен в друга жена.

Тя спря и се загледа пред себе си, защото в съзнанието й изплува споменът за Андрю, който се смееше в другия край на стаята на едно соаре.

Онова соаре беше в замъка Бъкингам^[1], няколко месеца след сватбата им. Смятаха да останат само задължителните четирийсет минути.

Андрю обаче я погледна от другия край на стаята и тръгна към нея. В крайчеца на устата му играеше лека усмивка. Юджиния не можеше да си поеме въздух и корсетът й влоши положението още повече.

Той я улови за ръката и я привлече в коридора…

Юджиния осъзна, че се усмихва. Каква приятна изненада — споменът я накара да усети само леко пробождане в сърцето, а не непоносима скръб.

Дали не беше готова да остави Андрю да си отиде? Какъв ужасен израз! Но разбираше какво има предвид Хариет. Да се освободи от мъчителната, вечно жива болка от загубата му. Да запази светлия закачлив спомен за младия мъж, който я обожаваше.

Запознаха ги на бала по случай дебюта й, след което той нехайно отказа да обърне внимание на седемнайсетимата й обожатели — сред които двама виконти и един херцог — и я накара да се влюби в него само с помощта на великолепното си чувство за хумор.

И на бедрата си, ако трябваше да бъде честна.

Уорд Рийв също имаше крака, които всяка жена можеше да оцени.

Не биваше да забравя, че — въпреки „Сноу“ — тя беше жена, която спазва условностите. Това качество беше от жизненоважно значение за самовъзприятието й. Баща й беше — или поне преди беше — нетрадиционният.

Тя, от друга страна, предпочиташе реда. Морала.

Секретарката ми ще се погрижи госпожица Мидж да получи нов молитвеник. Мога ли да предложа, ако личните принадлежности на госпожица Мидж или особата й са били замесени в Инцидента, да й дадете отпуск и да й осигурите транспорт до Оксфорд? Според договора тези неща й се полагат в неделя два пъти в месеца, но ако направите изключение, това може значително да разведри атмосферата в дома ви.

В тази размяна на писма имаше нещо обезпокоително. Юджиния препрочете редовете, които бе написала, и призна пред себе си неприятната истина, че мисълта й е обсебена от мъж, когото почти не познаваше. От силата и властността на Уорд Рийв, от краката, които не можеше да забрави, от решителната линия на челюстта и хубавите зъби.

Сякаш мислеше да купува кон!

Но колко вълнуващо беше да има тялото на Андрю на свое разположение! Да го гледа как върви към нея с онова напрегнато изражение, сякаш нищо друго на този свят не можеше да го задоволи.

„Проклятие!“

„Дамите не ругаят“ — напомни си Юджиния.

„Проклятие, проклятие, проклятие, проклятие…“

Перото пак се озова неканено в ръката й.

Малкото ми име не е нито Хенриета, нито Жулиета, макар че за едно сте прав: наистина е екстравагантно. Казвам се Юджиния, но никой друг, освен близките ми не се обръща така към мен и ще съм ви благодарна, ако се придържате към желанията ми в това отношение.

С най-добри пожелания:

Госпожа Сноу

Фокс Хаус

Уийтли

21 май 1801

Уважаема госпожо Сноу,

Не знам кой остана по-разочарован, аз или госпожица Мидж, когато каретата ми се завърна празна. Ще ми се да можех да ви кажа, че нещата в домакинството ми са приели положителен обрат и госпожица Мидж е успяла да превърне брат ми и сестра ми в достойни членове на изисканото общество.

Но не мога.

Тази седмица Лизи се превърна в още по-голям проблем от Отис. Вчера измисли някакъв фокус-бокус, с който убеди едно от по-наивните конярчета, че е невидимо. Младежът се появил неканен в пералните помещения, докато една прислужница се миела.

Уви, когато момичето го халосало в лицето с дъска за пране, се оказало, че е съвсем материален. Лекарят твърди, че когато подутината спадне, навярно ще може да вижда със засегнатото око.

Госпожица Мидж много се обезпокои от заклинанията на Лизи. Бащата на нашата гувернантка е свещеник, както несъмнено знаете. И не би одобрил поведението на непокорните ми брат и сестра. Лично аз останах доста впечатлен от латинското заклинание, което е използвала Лизи, за да постигне „невидимост“ — минало предварително време, подчинително наклонение на „обичам“, „казвам“ и „слушам“. Кой би помислил, че миналото предварително време може да е толкова могъщо?

Изглежда, че лорд Дарси е преподавал на децата си латински от шестгодишни до смъртта си. Госпожица Мидж потвърждава, че и двамата на практика могат да бръщолевят на този език, който аз така и не научих въпреки цялото си обучение. Отис и Лизи с готовност говорят за баща си, но продължават да мълчат за майка си.

Надявам се, че денят ви е бил по-хубав от моя.

Ваш покорен слуга:

Уорд