Елоиза Джеймс
Седем минути в рая (40)

Глава 40

Юджиния излезе от голямата зала и тогава действително хукна по коридора. В мига, в който Уорд изрече името й, всички в помещението се обърнаха към нея.

Когато Андрю умря, тя никога не показа скръбта си на обществено място. Плачеше у дома, но навън винаги беше с високо вдигната глава и сухи очи. Така би искал Андрю.

Сега обаче сълзите се стичаха неудържимо по бузите й. Тя зърна една отворена врата, влезе в някаква стая — слава богу, беше празна, — свлече се на един стол и се опита да си поеме въздух.

Образът на Уорд, застанал пред перовете, се бе запечатал в съзнанието й. Той изобщо не приличаше на джентълмен, на един от тях.

Приличаше на крал, който гледа към облечените в кадифе лордове без капка смирение. Владееше помещението от мига, в който се изправи. Лицето му беше напрегнато, съсредоточено… повелително. На думи помоли за попечителството над децата, но всъщност…

… го поиска. Перовете нямаше да му откажат, както не биха отказали на крал. Сега децата бяха негови. Страхът й за Лизи и Отис се разсея в мига, в който Уорд заговори.

Изпиваше го с очи, сърцето я болеше от копнеж, но се чувстваше сигурна, защото вярваше, че той не знае за присъствието й.

А после.

После той заяви, че смята да се ожени за нея. В очите му се появи свирепа настойчивост, когато каза на Камарата на лордовете, че сега Юджиния е негова, така както Лизи и Отис са негови повереници.

Единственият признак на напрежение, който зърна, беше, когато той стисна зъби, говорейки за нея.

За факта, че го бе отблъснала.

Вратата се отвори и Юджиния рязко вдигна глава. Ръката й все още стискаше мократа кърпичка.

На прага стоеше Уорд.

— Какво стана? — успя да попита тя и се изправи.

— Децата са мои — отговори той и закрачи към нея. Без повече думи наклони главата й назад и притисна устни към нейните. Целувката му беше еквивалентът на речта пред всички онези лордове. Беше заявление за собственост.

Бе заявил на цяла зала перове, че я обича, и Юджиния изведнъж осъзна, че го е казвал и на нея, безброй пъти.

Когато я целуваше.

Когато я придума да влезе в езерото.

Когато я събуди през нощта, за да я люби за четвърти път, и за пети призори.

Тя отвърна на целувката му с цялото си същество. Беше негова и той беше неин, докато смъртта ги раздели. Как можа да забрави, че любовта е най-важна от всичко на света? Тя, която научи още съвсем млада, че един жесток миг може завинаги да ти отнеме любимия?

Уорд се отдръпна и без да каже нищо, я привлече към себе си и я вдигна. Изнесе я от стаята и закрачи по коридора, право към очакващата ги карета. Юджиния се озова вътре, преди да е решила какво да каже.

Но, изглежда, нямаше нужда от думи. Ръцете му отново я обгърнаха с жадна настойчивост и той я придърпа в скута си. Започнаха да се целуват, докато накрая кичури от косата й се спуснаха около лицето й, а устните й бяха като изпожилени от пчели.

Когато каретата спря, Уорд помогна на Юджиния да слезе на улица с големи, елегантни къщи.

— Лондонският ми адрес — каза той и я поведе към една от най-впечатляващите от тях.

— Не знаех, че имаш къща в Лондон! — възкликна тя.

— Купих я, преди да приема мястото в „Оксфорд“.

При приближаването им входната врага се отвори и един иконом в ливрея се поклони, когато влязоха. Юджиния зърна кремави стени и безупречен бял под, но Уорд я поведе право към една затворена врата отстрани.

— Затвори очи, моля те — каза той и я целуна по носа въпреки присъствието на иконома.

Юджиния затвори очи и се усмихна. Може би беше довел Лизи и Отис в Лондон, за да я изненадат. В такъв случай децата бяха необичайно тихи, защото можеше да се закълне, че в стаята няма никого.

Най-накрая той я целуна по устните и прошепна:

— В Камарата на лордовете говорех сериозно. Обичам те, Юджиния. Обичам всичко у теб. Всичко. Отвори очи, любов моя.

Юджиния ги отвори бавно, наслаждавайки се на звученето на думата „любов“, изречена по този груб, невероятен начин.

Стаята беше пълна с торти. Накъдето и да погледнеше — на всяка повърхност — имаше сладкарски произведения от всевъзможен вид. Високо над главата й се извиваха два пищни лебеда. Огромен сладкиш със сметана изпълваше изящна кристална купа, заобиколена от чинии с малки петифури. На един поднос имаше торта, оформена като пещера, в която плуваше русалка, а на друг — многопластово захарно изделие, увенчано с танцуващи купидони, посипани със златен прах.

Неспособна да продума, Юджиния се обърна към Уорд. Знаеше, че се е ококорила от смайване.

— Уважавам всичко, което правиш, и всичко, което си — каза той с дрезгав глас. — Искам твоята patisserie да стане най-прочутата не само тук, в Англия, а и във Франция. Искам „Гънтър“ да бледнее в сравнение с нея. Искам Лизи да се учи от теб. Но най-важното, искам ти да правиш това, което те прави щастлива.

Юджиния го гледаше втренчено, осмисляше думите му.

— Преди… преди не каза това.

— Сбърках. Лизи и Отис нямат нужда нито от традиции, нито от правила. Имат нужда от теб. Но най-голяма нужда от теб имам аз.

Юджиния не можеше да продума.

— Обичам те, Юджиния Сноу — каза Уорд. — Обичам всичките Юджинии: сдържаната благовъзпитана дама, блестящата математичка, радостната великолепна любовница, собственичката на агенция и бъдещата собственичка на най-добрата сладкарница в Лондон.

Очите на Юджиния се наляха със сълзи. Тя разтвори прегръдките си. Устните им се намериха, топли и страстни… съвършени.

След известно време тя се обърна в ръцете му и огледа удивено стаята.

— Марсел ли ти помогна с тези торти? Къде, за бога, успя да ги намериш всичките?

— С Вандър и Торн обиколихме цял Лондон, за да ги намерим.

Той се поколеба.

— Това трябваше да е грандиозен романтичен жест.

— Наистина е грандиозен — промълви смаяна Юджиния. Пристъпи напред, за да огледа по-отблизо украсената със златни купидончета торта. Деликатесите бяха един от друг по-изящни. А пиедесталите бяха поставени на височина, която правеше изложението съвършено.

— Лейди Зенобия Индия е подредила тази стая — прошепна тя. — Никой друг няма нейното око за аранжиране.

— И Миа беше тук — поясни Уорд. Чувстваше се малко неловко, че споменава бившата си годеница.

— Нямам търпение да им благодаря лично! — извика Юджиния. Споменаването на Миа очевидно никак не я смути. — О, погледни тази тук! — И тя посегна към една малка торта, увенчана с шепа захарни пера.

Уорд я прегърна и я притегли към мускулестото си тяло.

— Миа е писателка на романтични книги — обясни той. — Каза, че трябва да направя грандиозен романтичен жест.

Юджиния се облегна на него, неизразимо щастлива.

— Обожавам грандиозния ти романтичен жест.

Уорд я завъртя и очите им се срещнаха.

— Има и още нещо, само от мен.

— Ммм — измърмори Юджиния. Беше заобиколена от торти, а не искаше дори да ги опита. Искаше само него.

Той я целуна под ритъма на биещите им сърца. Когато се отдръпна, Юджиния вече не можеше да мисли.

— Мой собствен жест — промълви той отново с дрезгав глас.

Бръкна в джоба си и извади…

… торта.

Малка тортичка, хлътнала в средата и напукана отгоре. Почерняла, както изглеждат сладкишите, когато ги препечеш.

Миришеше на шоколад. На изгорял шоколад.

— Лизи ли ми я направи? — опита се да отгатне Юджиния и докосна върха на тортата. Сърцето й пееше. Тези прекрасни, ексцентрични, умни деца щяха да бъдат нейни — Лизи, с нейните мъдри, изпълнени с надежда очи, и Отис, с любопитната си смелост и дълбоката си любов към Джарвис.

— Не е Лизи.

— Отис ли? Впечатлена съм!

— Не е Отис.

Тя го погледна и остана с отворена уста.

— Не можах да се сетя за по-подходящ начин да ти докажа, че те уважавам и обожавам — че уважавам и обожавам всичко у теб, Юджиния.

— Изпекъл си ми торта — прошепна тя.

Времето сякаш спря. Светът се бе свел до един мъж, една жена и една малка, прегорена пандишпанена торта.

— Всъщност тази е втората — призна той и раздразнението в гласа му я накара да се засмее. — Първата се смали и стана колкото орех. Оставих Марсел във Фокс Хаус, защото вече не ми говори, затова нямах никаква помощ.

— Обожавам я — каза тя и я взе внимателно в ръцете си. — И теб те обожавам.

Надигна се на пръсти и го целуна. Големите му ръце обхванаха кръста й и я задържаха. Целувката им беше жадна и от все сърце — от онези целувки, които оставят хората оголени и уязвими.

— Ти си най-духовитата, красива и сърдечна жена, която познавам — каза най-накрая Уорд и думите му проникнаха право в сърцето й. — Лизи се отказа от воала си заради теб, а Отис щеше да се откаже от Джарвис. Всички те обичаме, Юджиния. И тримата те обичаме толкова много. Без теб сме семейство без сърце.

Той поклати глава.

— Трябва да те предупредя: ако откажеш да се омъжиш за мен, ще трябва да ми откажеш пак утре и вдругиден. Ще се върна с Лизи, Отис и Джарвис. Ще трябва да кажеш „не“ и на Джарвис.

— Не и Джарвис! — възкликна тя и ръцете й проследиха линията на класическата форма на челюстта му.

— Ще се омъжиш ли за мен, Юджиния? Ще станеш ли моя съпруга?

— Да — прошепна тя в отговор. Гласът й леко трепереше. — Да.

— Ще ми обещаеш ли да не се държиш като дама? — продължи той, като я притискаше здраво до себе си, заровил лице в косата й.

— Не през цялото време — отговори Юджиния, без да може да спре да се усмихва.