Елоиза Джеймс
Седем минути в рая (39)

Глава 39

Вторник, 30 юни 1801

Камарата на лордовете, Дворецът Уестминстър

Уорд едва бе стигнал до мястото до адвоката си, когато в помещението влезе процесия от стотина облечени в червен хермелин британски перове, които заеха местата си на пейките от двете места на лорд-канцлера, който щеше да председателства заседанието.

Баща му се оплакваше, че дори при приемането на най-важните закони повечето от тези места остават празни — но не и днес. Не и след безкрайно интересното разкритие, че скандалната лейди Лизет е родила деца, законни деца, на покойния лорд Дарси. Това бе новина само по себе си, а какво да кажем за факта, че майката на лейди Лизет е подала молба за частен акт, с която изискваше настойничеството над тези осиротели деца?

Лордовете се наредиха на пейките като грахчета в шушулки.

Бабата на Уорд седеше вдясно от него заедно с адвокатите си. Дори не го погледна.

Делото започна с церемониални дрънканици. Прокламацията за тишина бе последвана от високопарно изброяване на членове от закона, обстоятелства и какви ли не глупости, докато накрая обявиха разглеждането на молбата за частен акт, подадена от Нейна светлост вдовстващата херцогиня Гилнер от графство Съри.

Молбата бе безкрайно дълга и приключи с недвусмислено заявление: младият лорд Дарси и сестра му не биваше да бъдат отгледани от мъж, който бе незаконороден и макар че трябваше да бъде поздравен за доходоносните си иновации в машинното дело (което определено оставяше впечатлението, че Уорд е произвел няколко прости точила или нещо подобно), все пак наскоро е лежал в затвора.

Веднага щом се чу думата „затвор“, от пейките се надигна шум, който звучеше като бръмчене на разярени стършели. Нито Уорд, нито Миа бяха направили обществено достояние причината, поради която я бе изоставил пред олтара — причината да изчезне в нощта преди венчавката им.

Със самодоволно поклащане на перуката си многоуважаваният адвокат на херцогинята завърши:

— Нейна светлост смята, че не е възможно да се направи сравнение между нея и господин Рийв, когато става въпрос за способността да се възпита подобаващо един млад бъдещ пер на кралството, сираче, загубило трагично майка си.

Лизи изобщо не беше спомената.

Главният адвокат на Уорд скочи с нетърпение, правопропорционално на акламациите, които получаваше, задето водеше този конкретен случай. Той се впусна в ерудирано излагане на факта, че завещанието, в което лорд Дарси е възложил попечителството над децата си на Уорд, е било признато за валидно в Канцлерския съд.

За това нямаше спор, но всички в залата знаеха, че няма значение. Един частен акт можеше да обезсили завещанието на лорд Дарси, както бе обезсилвал други.

В крайна сметка случаят се сведе до демонстрация на сила и от едната, и от другата страна. Херцогиня Гилнер грижливо бе събрала факти, за да подкопае позицията на Уорд.

Уорд бе предпочел да събере хора.

Един по един адвокатите му призоваваха перове в свидетелската ложа. Някои чакаха на пейките за свидетели, но неколцина станаха направо от пейките на перовете. Обяснението на херцог Пиндар за неправомерното попадане на Уорд в затвора доведе до буря от разговори. Херцог Вилиърс отговаряше на въпросите със саркастичния си провлечен говор и не пропусна да напомни на събралите се за собствените си незаконородени деца. Предизвика ги да си представят, че някой от неговите потомци би бил неподходящ родител.

Малко хора в Лондон биха проявили глупостта да застанат срещу херцог Вилиърс, особено когато беше рамо до рамо с един от най-старите си приятели, херцог Боумонт.

— Всъщност — завърши Вилиърс — всичко това е колосална загуба на време и все някой трябва да изтъкне очевидното. Опознах лейди Лизет много добре по време на печалния си глупав опит да я ухажвам. Разбира се, това беше преди тя да избяга с един много млад джентълмен.

Докато свидетелите даваха показания, херцогиня Гилнер се взираше в облечените си в ръкавици ръце, но сега вдигна глава.

Уорд потръпна. По своя мек, неумолим начин Вилиърс щеше да направи баба му на пух и прах. Никой не можеше да сметне лейди Лизет за идеален родител — и Вилиърс щеше да стовари вината за това върху херцогинята.

Уорд не искаше херцогът да я съсипе и преди да премисли, стана от мястото си.

Вилиърс млъкна по средата на изречението.

— Оставям ложата на най-важния човек — каза той и я напусна.

Уорд зае мястото му.

— Това е крайно необичайно — каза лорд-канцлерът и дългата му перука от бели къдрици се килна опасно, докато Вилиърс се връщаше при херцог Боумонт.

— Адвокатите ми са подготвени да повикат още много свидетели в ложата — каза Уорд, — но херцог Вилиърс има право.

— Доколкото разбирам, бихте искали да направите изявление — предположи сухо Негово благородие.

Уорд се обърна към перовете. Не беше погледнал към ложата за съпругите. И сега не погледна, но знаеше, че Юджиния е там. Него може и да мразеше, но обичаше Лизи и Отис.

— Преди много години познавах лорд Дарси и той беше изключително добър и наивен млад мъж — каза той. — Може би точно това го е направило уязвим за ухажването на майка ми, ако можем така да го наречем. От брат си и сестра си научих, че е бил изключителен баща.

Пейките зашумяха.

— Лорд Дарси е възпитал децата си да бъдат великодушни и сериозни като него. Например, макар че не са получили почти никакво формално образование, те знаят латински и говорят свободно френски. Той е бил по-добър баща, отколкото много от нас могат да се надяват да бъдат, закрилял е децата си и се е грижел за тях при извънредно неблагоприятни обстоятелства.

Бръмченето в стаята се стопи, заменено от абсолютно мълчание.

— Доверието на лорд Дарси е голяма чест за мен — каза тихо Уорд. — Макар че никога не съм си представял, че приятелят ми от „Итън“ ще ми стане пастрок, за мен е чест да бъда част от семейството му и искам да изпълня последните му желания по най-добрия начин, на който съм способен. Вдовстващата херцогиня Гилнер постави под съмнение въпроса дали трябва да се позволи на неженен мъж да възпитава деца, затова ще ви кажа, че възнамерявам да се оженя.

Дори шумоленето на роклите на съпругите на перовете и размахването на ветрилата им беше спряло.

— Влюбен съм в госпожа Юджиния Сноу и смятам да се оженя за нея — продължи Уорд и погледът му се плъзна по мъжете пред него. — Тя може да ми откаже. Тогава пак ще я помоля. Ако пак ми откаже, ще отгледам сам Лизи и Отис, защото няма да се оженя за друга жена.

Думите му увиснаха във въздуха. Най-после, най-после си позволи да погледне към ложата за съпругите на перовете… само за да види гърба на Юджиния, която напускаше залата.

Пое си дълбоко дъх и дробовете му пламнаха. Беше го отблъснала. Мускулите му се стегнаха, а ръцете му се свиха в юмруци. Трябваше да тръгне след нея.

Не можеше да тръгне след нея.

— Брат ми и сестра ми скърбят за майка си и баща си — продължи вместо това той. — Лизи, която е деветгодишна, е решила да носи воал, за да скрие скръбта си от света.

В помещението се разнесе колективен шепот на съчувствие.

— Моля ви да не ми ги отнемате — завърши Уорд, като запази гласа си равен. — Не само че лорд Дарси пожела да ги повери на моите грижи, но когато се е разболяла и е разбрала, че умира, нашата майка, лейди Лизет, е дала инструкции да доведат децата в моята къща.

Баба му се взираше в него със сбърчено чело.

— Знам, че много от вас са изпитвали презрение към моята майка — нашата майка, — и напълно разбирам причините ви. Лейди Лизет беше жена с много проблеми. Заради онова, което знаех за характера й, бях напълно сигурен, че брат ми и сестра ми са били жестоко пренебрегвани. Но с радост мога да ви уверя, че въпреки необикновеното си детство те са били обичани и от майка си, и от баща си. Ще ви дам само един пример: младият лорд Дарси има домашен любимец — плъх на име Джарвис.

Над ложата на съпругите на перовете се надигна ахване.

— Нашата майка ушила на Джарвис кадифено наметало, подходящо за опера, както и атлазено, в случай че получи покана за бал. Тя е обичала Лизи и Отис така, както е можела. Желанията й трябва да бъдат уважени.

Баба му направи рязко движение. Той погледна надолу към нея, а после пак към залата.

— Аз съм много щастлив в едно отношение: баща ми, лорд Грифин, и мащехата ми, лейди Грифин, ме отгледаха като едно от собствените си деца. Ако не бяха в чужбина, и двамата щяха да бъдат тук, до мен. Надявам се да отгледам Лизи и Отис със същата любов и грижи, които ми дадоха те.

След тези думи той се върна на мястото си, без да поглежда нито към баба си, нито към адвокатите си. Просто седна. Стомахът му кипеше. Беше напълно сигурен, че резултатът от гласуването ще бъде в негова полза.

Но Юджиния си тръгна. Отблъсна го. Струваше му се, че в гърдите му се е отворила дупка, но можеше единствено да седи и да кърви безмълвно.

Как бе възможно нещата да се объркат толкова много? Как можа да прояви такава глупост? Тя каза, че го обича… само ако в онзи миг я беше взел в прегръдките си!

Ако Юджиния наистина го обичаше, нямаше ли да се усмихне, когато той обяви чувствата си пред събраните благородници?

Вдовстващата херцогиня Гилнер се изправи. Не тръгна към свидетелската ложа, не погледна към Уорд. Вместо това се обърна към лорд-канцлера с твърдия, мелодичен глас на истинска аристократка:

— Оттеглям молбата си за частен акт.

Разнесе се всеобщо ахване. Херцогинята се взираше право пред себе си и Уорд я виждаше в профил. Този нос му беше познат: виждаше го всеки ден в огледалото.

— Много добре — каза Негово благородие и без повече церемонии се изправи. — Обявявам това заседание на Камарата на лордовете за закрито.