Елоиза Джеймс
Седем минути в рая (38)

Глава 38

Понеделник, 29 юни 1801

Боумонт Хаус

Лондонската резиденция на херцога и херцогинята на Боумонт Кенсингтън

Уорд открай време знаеше, че баща му е човек с огромна власт, но не си беше давал сметка колко много приятели има графът, преди да огледа балната зала на Боумонт Хаус. В отсъствието на родителите му съпругът на леля му, херцог Боумонт, бе подел инициатива, чиято цел бе да осигури пропадането на жалбата на херцогиня Гилнер с гръм и трясък.

В залата имаше трима херцози… не, четирима. Уорд видя как влиза херцог Пиндар под ръка със съпругата си — бившата му годеница.

В дъното на залата свиреше квартет и няколко двойки танцуваха кадрил. Херцогът и херцогинята на Флечър танцуваха скандално близо и ако негова светлост наведеше глава още съвсем малко, щяха да се целунат.

От друга страна, един от най-добрите приятели на бащата на Уорд, херцогът на Козуей, спореше със своята херцогиня, но Уорд ги познаваше добре и знаеше, че техните спорове са като целувки. Прелюдия към интимност.

За миг през ума му премина представата за бъдеще с Юджиния. Копнежът да танцува и да спори с нея след двайсет години пламтеше като огън в стомаха му.

Но сега най-важни бяха децата.

След изслушването в Камарата. Юджиния.

Този обет пулсираше в главата му в ритъма от изминалата седмица. Желанието да бъде с нея го разкъсваше и само железният му самоконтрол го беше възпрял да не се върне във Фонтхил и отново да я отвлече.

След като децата окончателно станеха негови, щеше да направи точно това. Щеше някак да я убеди, че я обича и уважава, след като станеше настойник на Лизи и Отис без нейна помощ. Така щеше да обезсмисли всички съмнения, че я иска само заради това.

Продължаваше да вижда онзи израз на опустошение и болка от предателството в очите й и отново изпита познатото усещане, че го пронизва стрела.

При мисълта как тя танцува с наследника на Боумонт, как може би спи с него, в главата му се надигна рев на ярост и терзание.

За вълка говорим… или за бащата на вълка… ето че херцог Боумонт се появи до него.

— Господин Рийв, бих желал да ви представя на лорд Бишъл, който току-що наследи титлата.

Уорд се поклони на поредния пер, който получаваше безмълвни инструкции да гласува в негова полза или рискува да си навлече гнева на Боумонт, — а херцог Боумонт беше най-могъщият човек в Камарата на лордовете.

Започваше да проумява, че баба му проявява забележителна глупост, ако си въобразява, че може да събере достатъчно гласове, за да спечели. Херцогиня Гилнер отлично знаеше как функционира обществото и все пак тази озлобена стара жена бе решена да предизвика най-могъщата група от благородници в Англия.

Уорд действително изпита искрица съчувствие към нея. Тя бе видяла как цяла Англия охулва единствената й дъщеря. Доколкото знаеше, лейди Лизет бе умряла, без повече да посети майка си. А сега незаконороденият внук на херцогинята щеше да отгледа единствените й останали роднини.

Вратата отново се отвори. Макар да знаеше колко е глупаво да се надява, той се обърна, за да види дали няма да влязат маркизът и маркизата на Бродам… заедно с дъщеря си Юджиния.

Икономът на семейство Боумонт оповести:

— Нейна светлост херцогиня Вилиърс; Негова светлост херцог Вилиърс.

Вилиърс никога не би спрял на прага, но и нямаше нужда, защото всички в помещението се обърнаха, когато чуха името му. Беше прочут с екстравагантното си облекло, но днес носеше прост тъмновиолетов жакет без никаква бродерия.

— Лио, какво, за бога, ти е хрумнало? — провикна се домакинята, като се втурна към тях. — Все едно отиваш на погребение!

Херцогът направи великолепен поклон.

— Заради косата е — обясни той, като се изправи. — Бяла коса с черни вежди. Уверявам те, Джема, че когато облека някой от любимите си жакети, все едно окичвам гарван със скъпоценни камъни.

Нейна светлост разцелува херцогиня Вилиърс по двете бузи.

— Скъпа, как си? Чух, че Тео е паднал от кон и си е счупил ръката.

— Пътуващият цирк „Тагърти“ мина през селото — усмихна се невесело херцогиня Вилиърс. — Разбира се, след като видя представлението им, Тео реши, че и той може да стои прав на гърба на коня си.

Уорд се отправи към тях.

— Ваша светлост — каза той и целуна ръка на херцогинята. После се поклони на съпруга й. — Много ви благодаря за подкрепата.

— Звучиш като шериф, който пледира за благородна кауза — отбеляза Вилиърс и изви тънката си вежда. — Случайно да раздаваш тенекиени чаши?

— Боя се, че не — отвърна Уорд с равен глас.

— Можеш да поръчаш да гравират отгоре им някоя мъдрост. Бих препоръчал „Глупакът изглежда мъдър дотогава, докато не проговори.“

Гласът му преливаше от язвителност.

— Престани да бъдеш толкова проклет! — обади се домакинята. — Ела, трябва да ти покажа една комбинация за атака, която научих току-що. Изисква цели три жертви.

Тя се усмихна на съпругата му и го поведе към шахматната дъска, разтворена в ъгъла. Само в нейната зала — и може би в тази на Вилиърс — човек можеше да види игрална маса.

Уорд се обърна към херцогиня Вилиърс, изключително красива жена, чиято коса все още бе златна като гвинея, дори след като бе отгледала осем деца, ако се смятаха и шестте копелета на съпруга й… а те се смятаха, защото двамата ги бяха прибрали под покрива си.

— Тази вечер няма да видя повече съпруга си! — засмя се тя. — Озоват ли се един до друг, тези двамата говорят само за шах. Съжалявам, че през последните години не се виждахме по-често, Уорд.

— Известно време живях в чужбина, преди да започна да преподавам в „Оксфорд“.

— Много си скромен. Баща ти не спира да се хвали със състоянието, което си натрупал с машината за навиване на хартия.

Уорд не обърна внимание на тази подробност.

— Съжалявам, ако херцог Боумонт е настоял съпругът ви утре да отиде в Камарата на лордовете против желанието си.

— Вилиърс е кръстник на Юджиния, затова е сърдит — отговори тя с типичната си прямота. — Но ще се сражава за теб в съда. Ние имаме шест незаконородени деца, Уорд. Не можем да допуснем Камарата на лордовете да изпадне в заблудата, че незаконният произход може да обезсили завещание като това на клетия млад лорд.

— Много съм ви задължен — каза Уорд.

Херцогинята му се усмихна.

— Вилиърс вярва, че ще направиш Юджиния щастлива.

— Поведението му ми подсказва нещо друго.

— Според него конкуренцията може да подтикне мъжа да осъзнае колко глупаво се е държал — осветли го тя и почука с ветрилото си по рамото му. — Ако искаш да знаеш, той е недоволен, защото се беше обзаложил, че след сцената във Фонтхил ще се покатериш през прозореца й… а вместо това ти се върна в Оксфорд.

— Съпругът ви се е обзаложил, че ще съсипя репутацията на Юджиния, като я изненадам в спалнята й? Това е възмутително, Ваша светлост.

Не трябваше да говори така безцеремонно, но не можа да се сдържи.

— Уорд — въздъхна херцогинята. — Нали помниш, че се познаваме почти откакто си се родил? Трябва да ме наричаш Елинор. Разбира се, че Лио си помисли точно така. Толкова е сигурен, че познава човешката природа, че му се отразява добре от време на време да сгреши.

— Не е сгрешил докрай — призна Уорд. Все пак наистина смяташе да се покатери през прозореца на спалнята й, ако се наложи.

— След като преди години отблъснах Вилиърс — каза херцогинята, — бъдещият ми съпруг облече прост черен жакет — нещо, което не може да търпи до ден-днешен — и ми написа бележка под чуждо име, в която ме помоли да се разходим в Хайд Парк. Вече бях в каретата, преди да осъзная кой е обожателят ми.

— Нима намеквате, че трябва… да се престоря на някого другиго — може би на някой законороден? Или на аристократ?

Погледът на херцогинята омекна.

— Уорд, ти си аристократ. Както и всички наши деца. Това, което Вилиърс искаше да докаже с простия си черен жакет, беше, че в мен е влюбен мъжът, а не най-екстравагантният женкар в Лондон.

— Аз обичам Юджиния — каза Уорд.

— Всички я обичат — погледна го спокойно херцогинята със сините си очи. — Ще трябва да действаш бързо. Еван е казал на майка си, че смята да се ожени за Юджиния.

От гърдите на Уорд изригна ръмжене.

— Предполагам, че утре ще присъства на изслушването в ложата за съпругите на перовете — каза херцогинята.

Никога не му бе хрумвало, че Юджиния може да дойде. Не че знаеше каквото и да било за Камарата на лордовете и техните частни актове.

До тях ненадейно изникна бившата му годеница, Миа. Усмихна се на херцогинята и побутна Уорд с лакът.

— Покани ме на танц, става ли?

— Толкова е приятно да видя какви добри приятели сте вие двамата! — отбеляза херцогинята. — Когато осъзнах, че Робърта е била сгодена за Вилиърс, я гледах кръвнишки при всяка възможност.

— Ние сме много добри приятели — увери я Миа и й намигна. — Възнамерявам да използвам Уорд, за да накарам съпруга си да ревнува.

Миг по-късно, когато се понесоха по танцовата площадка, тя попита:

— Добре ли си?

— Не — отговори Уорд.

— Не се тревожи — каза тя. — Само се огледай в тази бална зала. Ако някой ни взриви с барут, както Гай Фокс се е опитал да взриви Парламента, страната ще загуби половината лордове от Камарата.

— Ти си романистка до мозъка на костите си, Миа — измърмори Уорд и й се усмихна.

Усети неприятен гъдел в раменете, погледна настрани и срещна мрачния поглед на съпруга й. Изражението на Пиндар действително го ободри.

— Мисля, че успяваш да накараш съпруга си да ревнува.

— Чудесно — отговори Миа без капка безпокойство. — А сега, как смяташ да си върнеш госпожа Сноу?

— Ще я отвлека.

Бе решил да стигне с каретата до входната врата на Фонтхил, да си пробие път покрай онзи иконом, да я метне на рамо и да я отнесе. Но ако утре дойдеше в Камарата на лордовете, щеше да я отвлече направо оттам.

Миа се намръщи.

— Писала съм този сюжет не веднъж, а два пъти, Уорд, и в действителност изобщо няма да бъде романтично. Винаги трябваше да прикривам неудобния факт, че героинята ми няма четка за зъби или чиста долна риза.

— Предишния път взех и камериерката й.

— Предишния път? — изписка Миа.

— Вандър е на ръба да ми нанесе телесна повреда — каза Уорд, отведе я пред съпруга й, и херцог Пиндар веднага я сгуши под мишницата си и я целуна по главата, за всеки случай.

— Не се дръж като сърдит мечок — каза Миа и погледна към съпруга си. — Аз замъкнах Уорд на танцовата площадка.

— Защо? — изръмжа Вандър досущ като мечок.

Уорд се усмихна саркастично.

— Изглежда, има някакво правило за бившите годеници, което й дава право да организира любовния ми живот.

Миа смушка Вандър в корема.

— Би ли спрял да гледаш страшно бившия ми годеник?

Миа беше дребничка, но очевидно не позволяваше на огромния си съпруг да я сплаши. Уорд се замисли дали да не й даде поздравителна целувка, но това можеше да тласне Вандър отвъд ръба.

— Искам да се уверя, че Уорд ще спечели ръката на Юджиния Сноу — продължи Миа. — Срещала съм я само два пъти, но мисля, че е абсолютно очарователна.

— Всички мислят така — каза Уорд.

Е, с изключение на баба му.

— Трябва да направиш някакъв грандиозен романтичен жест — каза Миа много сериозно. — Нещо, което госпожа Сноу в никакъв случай няма да очаква. Нещо, което ще я накара да разбере, че я обичаш повече, отколкото би могъл да обичаш, която и да е друга жена, че я цениш точно такава, каквато е.

— Аз направих такъв жест — каза Вандър. Сега прегръщаше Миа с две ръце.

— Какво направи? — попита Уорд.

— Написах стихотворение.

— Ти ми написа любовно стихотворение, защото аз пиша романи за любовта — допълни съпругата му. — Това беше твоят начин да ми кажеш, че уважаваш професията ми.

Вандър се размърда и Уорд изпита абсолютна увереност, че когато е написал онова любовно стихотворение, Негова светлост дори не е помислил за романите на съпругата си.

Позволи крайчетата на устните си да се извият в иронична усмивка, за да може Вандър да разбере, че го държи с нещо.

Херцогът присви очи.

— Ти трябва да направиш същото — настоя Миа в блажено неведение за безмълвния разговор, който се случваше над главата й. — Твоят грандиозен романтичен жест трябва да убеди Юджиния, че я цениш и уважаваш като интелигентна жена със забележителни постижения.

— Какво трябва да направи? — попита Вандър. — Да наеме още една гувернантка? Доколкото чух, е уволнил една от гувернантките й, а другата напуснала. След това ще му бъде трудно да демонстрира уважение към агенция „Сноу“.

— Уорд трябва да направи невъобразимо огромен жест — не отстъпваше Миа. — Ето я Индия! Тя ще ни помогне. — И тя трескаво замаха с ръка.

Уорд се обърна към съпругата на Торн Дотри, лейди Зенобия, която се приближи към тях.

— Здравей, Миа, скъпа — каза Индия, като направи лек, по необходимост, реверанс, защото беше очевидно, че очаква дете. — Господин Рийв, радвам се да ви видя. Вандър, тази вечер изглеждаш малко сприхав.

Тя се надигна на пръсти и го целуна.

— Къде е Торн? — изръмжа Негова светлост вместо поздрав.

— Тук — обади се един лаконичен глас.

Уорд не беше виждал Торн Дотри, откакто с Вандър му помогнаха да спипа чичото на Миа, негодника, който го бе хвърлил в затвора.

Като се замислеше, ако дъртият негодник още беше сред живите, може би трябваше да му благодари, задето предотврати женитбата му с Миа.

— Индия — провикна се Миа, — Уорд има нужда от помощта ни. Трябва да направи грандиозен романтичен жест, за да убеди Юджиния Сноу, че наистина я обича.

— А наистина ли я обича? — попита Индия и погледна към Уорд. Каквото и да видя в очите му, очевидно я удовлетвори, защото тя отново се обърна към Миа и попита: — Цветя?

Уорд поклати глава.

— Не е достатъчно екстравагантно.

— Чудесно! — извика Миа и плесна с ръце.

— Какво? — попита съпругът й.

— Уорд има нещо наум. Усещам.

Изглежда все пак наистина щеше да направи грандиозен романтичен жест.