Елоиза Джеймс
Седем минути в рая (31)

Глава 31

Юджиния се обличаше за вечеря, когато лакеят й донесе бележка: „С децата ви очакваме в салона“.

Това не беше бележка на влюбен.

Тя избра вечерна рокля на малиново райе с дълбоко деколте. Колкото и Уорд да се правеше на невъзмутим, тя знаеше, че все още я иска, дори да не беше сигурна, че я обича. Тази тревожна мисъл я накара да добави рубинени обеци и да начерви устните си.

Лизи танцуваше из салона и бъбреше на Уорд, а Отис и Джарвис седяха на пода.

Уорд носеше жакет с цвета на пушек, който подчертаваше широките му рамене и го караше да изглежда толкова красив, че Юджиния почувства болезнена тръпка — донякъде унизителна, тъй като съвсем скоро той щеше да я изгони най-безцеремонно от къщата.

Тя кимна на Уорд, приклекна да поздрави Отис и погали с пръст Джарвис между ушите.

— Днес господин Джарвис е с много хубаво наметало.

Тъмнозелено, със златна украса.

— Това му е любимото — каза Отис.

Юджиния трябваше да признае, че като за мустакато животинче с интелигентен вид Джарвис не е лишен от чар. Донякъде.

— Докато вечеряме, трябва да си е в торбата — обърна се тя към Отис.

Не можеше да стои с гръб към Уорд, затова стана и се обърна. Лизи бъбреше с главоломна скорост — думите просто се изливаха от нея като река.

Уорд сбърчи вежди и каза нещо с остър тон. Лизи му се намръщи в отговор.

Юджиния неохотно се усмихна. Когато пораснеше, Лизи щеше да подлуди Уорд. Беше прекалено независима и ексцентрична, за да следва сляпо сложните правила на поведение, които направляваха живота във висшето общество.

Уорд я погледна в очите и тя стъписана осъзна, че той не е недоволен от сестра си. Беше ядосан на нея.

— Доколкото разбирам, сте завели сестра ми на палаткова беседа, госпожо Сноу — каза той. — Очаквах преди това да ме помолите за позволение.

Юджиния се приближи към тях и се наведе да целуне Лизи по бузката, преди да отговори:

— Позволение ли? За да отидем на беседа за структурата на водата? Човек обикновено не моли за позволение да се отегчи до смърт.

— Изобщо не се отегчих! — провикна се Лизи. — Беседата беше смешна, нищо че я изнесе господин Гамуотър! Научих…

— Няма нужда да повтаряш какво си научила — прекъсна я Уорд.

— Прекалено много я пазите — отбеляза Юджиния. — Беседата беше за химия. Някои хора може и да не вярват, че младите дами са способни да разбират научните концепции, но се надявам, че вие не сте от тях.

— Всъщност Лизи е разбрала прекалено много — отговори мрачно Уорд и се извърна, сякаш не можеше да я гледа повече. — Отис, смятам, че ще е най-добре с Лизи да се сбогувате с госпожа Сноу още сега и да се върнете в стаята си. Можете да вечеряте там.

— Не искам! — възрази Лизи.

Уорд стисна зъби.

— Това е последната вечеря на госпожа Сноу с нас — добави Лизи и вирна упорито брадичка.

Очевидно „палатковата беседа“ — каквото и да означаваше това — бе последната капка. Юджиния изпита прилив на чиста ярост при мисълта, че греховете й са толкова ужасни, че вече не може да вечеря с децата, но го сподави.

— Това не е последната ни среща — обеща тя на Лизи. — Ще помоля господин Рийв да ти позволи да ме посетиш в Лондон. Искаш ли?

— Да! — възкликна Лизи. — Наистина ли трябва да си тръгнете, госпожо Сноу? — попита тя и устните й се разтрепериха.

— Наистина — отговори Юджиния и се усмихна, макар че усещаше бузите си много сковани. — Баща ми ме чака.

Видя болката, която премина през очите на Лизи, и я прегърна.

— Съжалявам — прошепна тя. — Много съжалявам за баща ти, Лизи.

— Госпожица Мидж каза, че всички неща си имат сезон на разцвет. Каза, че баща ми е в рая.

Юджиния се надяваше, че въпреки всичките си неуспехи по отношение на вечерните молитви госпожица Мидж е успяла да утеши децата поне донякъде. Отново прегърна Лизи, отиде до Отис, прегърна и него и леко помилва Джарвис.

— Мислех, че ще вечеряме с вас — оплака се Отис.

— Руби ще ви донесе вечерята в детската стая — каза Уорд. Очите му бяха корави като кремък.

Икономът отвори вратата пред децата и се обърна да излезе, но Уорд го спря.

— Гамуотър — каза той, — ще бъдеш ли така добър да ни разкажеш накратко каква е била палатковата ти беседа? По някаква причина госпожа Сноу не е успяла да разбере най-важното.

— Съжалявам, задето не разбрах, че в палатката е имало жени — каза Гамуотър с тон, натежал от зле прикрито отвращение. — Преди края на беседата, разбира се. Някои хора смятат, че само жени от определена класа идват на лекции в палатки, но аз им казах коя сте, госпожо Сноу, и ги уверих, че сте вдовица с добро обществено положение.

— Не можете да си представите колко ме разстройва мисълта, че познатите ви имат такова мнение за мен — отбеляза Юджиния.

— Беседата не беше предназначена за дами — настоя Гамуотър и я измери с поглед, в който се четеше огромна неприязън. — Такива лекции никога не са за дами.

Юджиния му отправи онзи унищожителен поглед, който бе научила на коляното на баща си — поглед, който подсказваше, че има зад гърба си поколения аристократични предци. Поглед, който ясно показваше, че е в състояние да нареди на слугите си да отсекат главата на някой селянин.

Или поне, че преди триста години щеше да бъде в състояние.

— Какво точно означава „палаткова беседа“? От афиша отвън разбрах, че ще изнесете лекция за „химия като доказателство за най-висшето в науката“. Нещо повече, никой не попречи на мен и госпожица Дарси да влезем.

Гамуотър прочисти гърло.

— Обяснявах ползите от химията. Учех местните хора за състава на водата.

— Наели са ви за „разпръсквач на научни знания“. Моля, обяснете ми какво общо има това със състава на водата?

— Имам чувство за хумор — обясни икономът и рунтавите му вежди се разшаваха. — Това ми беше свободният следобед.

— Обобщи ни съдържанието — подкани го Уорд.

— Проблемът е в начина, по който го преподавам. За да го запомнят мъжете, защото повечето от тях са просто устроени.

— Напълно разбирам, че мозъкът на повечето мъже е устроен просто — съгласи се Юджиния.

— Обяснявам го, като правя аналогия с връзките. Водородът е като азот — приятел на кислорода и зависим от него, и постоянно пренебрегван заради нови любимци.

Юджиния изпита странното чувство, че участва в представление на уличен куклен театър, но без реплики. За бога, какво неприлично можеше да има във водорода?

— Давай по същество, Гамуотър — подкани го Уорд и скръсти ръце на гърдите си.

Ненадейно Юджиния си спомни една фраза от палатката, последвана от бурен мъжки смях, и как тялото на Лизи се разтресе от кикот. Тогава това й се стори невинно, но…

— Предполагам, че сте обяснили химичните отношения, като сте направили аналогия с интимните — каза тя.

Гамуотър кимна.

— Връзката между кислорода и водорода е много по-дружелюбна в състоянието на вода — каза той и се изкашля. — Необходими са два водородни атома, за да задоволят един кислороден атом.

„Баща ми би казал, че Гамуотър е бодлив глог — помисли си Юджиния. — Женомразец, глог, който сигурно си мисли, че аз изобщо не би трябвало да знам тази дума, нищо че датира от времето на Шекспир.“

— С други думи, превърнали сте химическия състав на водата в шега за това, колко е трудно за мъжа да доставя удоволствие на жената?

— Мъжете винаги се смеят, когато обясня какво би било необходимо, за да видят как водата се разцепва — уточни Гамуотър. — Не беше предназначено за ушите на млади дами. Никога не съм виждал жена да влиза в палатката и със сигурност никоя гувернантка не би довела повереницата си на нещо, предназначено само за мъже — като палаткова беседа.

По време на разговора им Уорд мълчеше и сега рязко кимна към вратата.

Не каза нищо, преди Гамуотър да излезе. После се обърна към нея:

— Защо, за бога, сте влезли в тази палатка? Дори да не си знаела какво означава „палаткова беседа“, не е възможно да не си забелязала, че публиката е изцяло мъжка?

— Ако не се смяташе, че научната информация е предназначена само за мъжете — тросна се Юджиния, — можеше да се окаже, че повече жени влизат неволно на места, на които всъщност се разразяват неприлични словоизлияния.

— Хайде да не говорим за образователните принципи. Искам да разбера защо си завела сестричката ми на вулгарно, ако не и похотливо изпълнение.

— Нямах подобни намерения — отговори Юджиния и се обгърна със спокойствие като с броня. — Много съжалявам, че не съм разбрала за какво всъщност говори икономът ти на така наречената си беседа. Лизи изпитва жажда за знания, която трябва да бъде насърчавана, но очевидно съм избрала неправилен начин.

— Както многократно ти казвах, Лизи е млада дама — отсече Уорд и скръсти ръце на гърдите си.

Гневът премина през нея със същата изгаряща сила, както желанието предишната вечер.

— Напълно осъзнавам какво е мястото на Лизи в обществото — каза тя и се помъчи да не повишава глас. — Не виждам причина то да изключва научните знания. Като момиче аз изпитвах особено удоволствие от математиката.

— Извини ме за прямотата, Юджиния, но това няма значение. Лизи ще израсне в къща без проститутки и другите печални елементи от твоето детство. Точно затова дойдох в агенция „Сноу“.

Юджиния потръпна. Не беше очаквала той да използва срещу нея нещата, които му бе доверила. Никога не бе казвала на друг, освен на Андрю за куртизанките в дома на баща си.

— За това сме единодушни.

— Тогава защо си завела сестра ми в палатка с мъже, които са се събрали да слушат неприлични шеги? Ти, която обучаваш гувернантки, ти си завела сестра ми на разпуснат разговор в палатка.

Уорд беше бесен… и с пълно право.

Беше допуснала грешка, а тя отдавна се бе научила да признава грешките си. Отново щеше да се извини.

— Има интуитивни правила, които ръководят живота във висшето общество — каза той и прокара раздразнено ръка през косата си. — Не знам как да го обясня.

Как бе възможно да смята, че Юджиния не е наясно с правилата във висшето общество? Гувернантките, които тя осигуряваше на семействата, бяха пряко свързани с успешните бракове на децата. Той като че ли все още мислеше, че самата тя е работила като гувернантка, но тя беше сигурна, че е уточнила какъв е рангът й.

— Една дама никога не би си помислила да влезе в тази палатка, а ако погрешка влезе и види публиката, незабавно ще излезе — продължи той. — Ти обаче си седяла невъзмутимо, докато сестричката ми е слушала шеги за трима души в едно легло. Да не говорим за осветляващата беседа за водната пяна, госпожо Сноу. Накратко, сега сестра ми е любопитна за състава на семенната течност, както и за необичайните еротични комбинации!

Юджиния забрави, че е решила да се извини.

— Сестра ти, господин Рийв, вече знаеше за живота на възрастните много повече от връстниците си — изтъкна тя. — Трябва ли да ти напомням за приятелството на майка ти с господин Бъргър — приятелство, за което децата й са били инструктирани никога да не споменават?

— Аз възнамерявам да им помогна да забравят за злополучното си детство, а не да задълбочавам познанията им за разпуснатото поведение.

— Не смятах да уча сестра ти на нищо неморално!

— Нека попитам пак: какво си правила ти в онази проклета палатка, докато тя е учила тези неща?

— Вече се извиних и пак ще се извиня — каза Юджиния, като се овладя. — Допуснах голяма грешка, като влязох в тази палатка. Не обръщах внимание на противната лекция на иконома ти, а признавам, че е трябвало.

— Какво, по дяволите, си правила? — изкрещя сега той.

В отговор Юджиния му кресна:

— Мислех за теб, за нас!

Лицето му беше лишено от всякакво изражение. Каменно.

— За „нас“?

— Да, за нас! — извика тя. — Питах се защо се отдели от нас и тръгна с Отис, защо се държиш толкова странно, защо не казваш… — и млъкна.

— Какво не съм казал?

Сега дъхът на Юджиния раздираше гърдите й.

— Нищо — отговори тя и гласът й стана по-тих. — Защо не казваш нищо. За нас.