Метаданни
Данни
- Серия
- Отчаяни херцогини с числа (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Seven Minutes in Heaven, 2017 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Мариана Христова, 2018 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 43гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Елоиза Джеймс
Заглавие: Седем минути в рая
Преводач: Мариана Христова
Година на превод: 2017
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Калпазанов
Град на издателя: София
Година на издаване: 2017
Тип: роман
Националност: американска
Излязла от печат: 28.08.2017
Редактор: Боряна Даракчиева
ISBN: 978-954-17-0313-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8535
История
- —Добавяне
Глава 16
Юджиния Сноу не беше безразсъдна жена. Открай време живееше в рамките на ясно установени граници. Не се бунтуваше срещу обществените норми, които баща й предпочиташе да пренебрегва, а напротив — харесваше ги.
Но сега, в тъмна карета с мъж, който я бе похитил, у нея се надигна безразсъдна лудост, която стигна чак до върха на пръстите й.
Желаеше Уорд Рийв с цялото си същество. Искаше здравото му тяло, изгарящата жажда в очите му и този кичур непокорна коса, който бе паднал над тях.
Той я целуваше с първичен копнеж, от който тялото й оживяваше. И все пак й се искаше да се разсмее.
Това беше нещо непознато: не си спомняше да се е смяла, когато я целуваше Андрю. Докато се накланяше по-близо до Уорд и се разтапяше до него, докато обвиваше ръка около врата му, осъзна каква е причината.
Това не беше любене.
Това беше забавление.
Удоволствието, опиянението, каквото и да беше, я удари право в главата. Тя разтвори по-широко устните си и забрави всичко, освен чувственото докосване на езика му и коравите пръсти, които стискаха тила й.
Желанието беше по-диво, отколкото си го спомняше, и все пак заедно с него у нея се надигаше и преливаше непозната радост.
Най-накрая Юджиния почувства, че не може да се сдържа повече: от устните й се изтръгна смях. Уорд измърмори нещо, което тя не разбра.
Юджиния наклони глава, за да близне пулсиращата вена на шията му. Ръцете й се преместиха към могъщите му рамене.
— Ти облиза ли ме? — изръмжа той учудено.
— Ммм — измърмори тя и пак го близна. — Според мен близването представлява поздрав в някои части на света… Китай, може би?
Един топъл език се плъзна по извивката на ухото й.
— В някоя далечна част на света двама души се поздравяват… така?
Докосването му събуди гореща вълна между краката й.
— Може би не е чак толкова разпространено измърмори тя.
Каретата се люшна и движението го тласна към нея. Той прокара пръсти през къдриците й и нежно подръпна главата й назад.
— Предполагам, че целувките са поздрав в някоя част на света. Например в Русия.
Тя докосна устните му със своите.
— Такава целувка ли?
Той поклати глава.
— По-страстна, девойче.
— Аз не съм де…
Но той притисна устните й под своите, дивото желание открадна думите от устата й и й даде нещо друго в замяна.
Продължиха да се целуват, докато главата и не започна да се върти — предупреждение, че здравият й разум губи битката с копнежа.
— Уорд!
Името му беше стон, песен, молитва.
Дълбоко в гърлото му се надигна някакъв звук. Устните му се плъзнаха по скулата й. Под ласката му бузите и чертите на лицето й, й се сториха нови, сякаш допирът му ги променяше. Заради самия начин, по който я изследваше и запаметяваше.
Юджиния се отдръпна — трябваше или да се отдръпне, или да се смъкне на седалката и да предложи гърдите си на устните му. Той имаше силна челюст и вежди, които се извиваха точно където трябваше, за да подчертаят скулите му.
Накратко, беше невъзможно красив. Мъжествен, но красив.
— Това, което може да е прилично в Китай или Русия, не е прилично в карета, която пътува към Оксфордшър — успя да изрече тя. Нима току-що бе обещала да се отдаде на неприлично поведение с него по-късно… извън каретата?
Чувствената му усмивка потвърди, че е така.
— Един момент! — обади се припряно тя.
— Готов съм да ви чакам цял живот, Юджиния.
Тя завъртя очи.
— Каквото и да се случи помежду ни, ви моля да ми спестите пороя от празни ласкателства.
— Колкото и да е тревожно, не го казах като плосък комплимент.
Тя сложи ръка на гърдите му и леко го отблъсна. Косата й бе паднала по раменете, а устните й пареха, сякаш ги бяха нажилили пчели. Започна да прибира косата си и да забожда фуркети, където й падне.
Не смееше да вдигне поглед към лицето му, защото ако в очите му все още се четеше онзи пламенен копнеж, щеше да се предаде. Отново.
Когато косата й беше горе-долу прибрана, а сърцето й възвърна нормалния си ритъм, тя каза, все още, без да го поглежда в очите:
— Преди да стигнем до Фокс Хаус, бих искала да разбера как са децата. Страдат ли от заминаването на госпожица Мидж?
Гласът на Уорд беше дълбок и пресипнал, но той все пак отговори:
— Отис май изобщо не забеляза. Почти цялата седмица бе зает с разработването на оня капан за мишки.
— В къщата ви има ли мишки?
— Предполагам, че има. Все пак е стара.
— Ако имаше, щяхте да разберете. Мишките не са от тихите съжители — каза Юджиния. — Цвърчат и тичат вътре в стените; постоянно тормозят кухненската прислуга; ако оставите свещите открити, ще ги изядат.
— Мишките ядат свещи?
Тя кимна.
— Плъховете също.
— Единственият плъх в нашата къща е Джарвис, любимецът на Отис.
Юджиния потръпна.
— Мразя плъхове.
— Не е за вярване, но с времето ужасно се привързах към Джарвис.
— Не говорите сериозно!
— Напротив — увери я Уорд и крайчецът на устата му потръпна.
Юджиния отново неволно потръпна.
— Разбирам нежеланието на една дама да бъде край малки зверчета, но вие изглеждате особено отвратена.
— Израснах в къща, пълна с плъхове.
Тези думи го стъписаха. Беше си представял Юджиния като малко момиченце с яркочервени къдрици, порцеланова кожа и няколко лунички на носа. Това дете… бе израснало в къща с плъхове?
Постоянно забравяше, че не е родена в средите на благородничеството. Все пак беше предположил, че е израснала на границата между света на благородниците и този на простолюдието. Че може би е дъщеря на свещеник.
Къща, пълна с плъхове, означаваше положение далеч под това на дребното дворянство. Той усети, че се е намръщил.
— Не ми е приятно да мисля, че сте живели в подобни условия.
Дали беше гладувала? Мисълта за това разяде стомаха му като киселина.
— И аз бих предпочела да не си спомням подробностите.
Гласът й се отличаваше с безупречна интонация на дама, но това беше част от маската — от ролята, която играеше.
— Когато бях на осем, ме ухапа плъх.
Киселината се разплиска във вените му.
— Имахте ли треска от ухапването?
Тя кимна.
— Тази треска често е фатална.
Започваше да я разбира. Като дете цялата й енергия, пламенната й интелигентност и чистата й жизнерадост навярно се бяха съсредоточили върху това да избяга от живота, който е водела. Нищо чудно, че копнееше да живее като дама.
— Едва не умрях — каза Юджиния. — Моята мащеха — която обожавам — по-късно ми каза, че се научила да се моли, докато бях болна.
Уорд прокара пръсти през косата си. В много къщи в Англия имаше плъхове. Това бе част от живота. Пред очите му изплува мустакатата муцунка на най-добрия приятел на Отис. Все едно дали й харесваше, Юджиния щеше да се запознае с един плъх.
— Колко път остава до къщата ви? — попита тя.
— Приблизително четири часа. След два ще спрем в една странноприемница, за да сменим конете.
— Имате ли нещо против да подремна? От това вино ужасно ми се доспа.
Очевидно искаше да избегне по-нататъшни интимности, но той устоя на импулса да я убеди, че не бива. Една карета не беше мястото, където искаше да люби за пръв път Юджиния Сноу.
— Чудесна идея — кимна той. — И аз ще поспя.
Все пак не възнамеряваше да спи през нощта.
Макар че нямаше да е редно да се нахвърли върху гостенката си в мига, в който тя прекрачеше прага му. Трябваше да я обсипе с… с цветя или нещо подобно. Проклет да е, ако се отнесеше с нея като с куртизанка или весела вдовица!
Добродетелта на Юджиния беше безупречна също толкова, колкото на всяка истинска дама — бе готов да заложи честта си, че е така. И все пак тя го желаеше.
И това бе достатъчно, за да заложи собственото си щастие на тази карта.