Метаданни
Данни
- Серия
- Отчаяни херцогини с числа (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Seven Minutes in Heaven, 2017 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Мариана Христова, 2018 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 43гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Елоиза Джеймс
Заглавие: Седем минути в рая
Преводач: Мариана Христова
Година на превод: 2017
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Калпазанов
Град на издателя: София
Година на издаване: 2017
Тип: роман
Националност: американска
Излязла от печат: 28.08.2017
Редактор: Боряна Даракчиева
ISBN: 978-954-17-0313-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8535
История
- —Добавяне
Глава 14
Юджиния седна на стола си, погледна към Уорд и избухна в смях. Очевидно имаше пред себе си мъж, който с радост би се сражавал с цял легион с една ръка, завързана зад гърба, но когато се изправеше пред безцеремонна майка, отчаяно търсеше спасение.
— Ако позволите друга подобна жена да дойде при нас — обърна се Уорд към главния сервитьор, — никога вече няма да престъпя прага ви.
— Много съжалявам, сър — увери го най-искрено господин Суини. — Ако още някоя такава жена се появи в заведението ни, и аз ще последвам примера ви.
— Чудесно. Мисля, че имаме нужда от още чай и малко сладкиши. Как върви подготовката на кошниците?
— Готови сме. Можете да ги вземете по всяко време, господин Рийв — отговори Суини и дискретно се отдалечи.
— Лейди Хайъсинт е невъзможна — обърна се Юджиния към Уорд, когато останаха сами. — Наистина е единствена по рода си.
Един сервитьор се приближи към масата и нареди пред тях асортимент от сладкиши, като измърмори, че били подарък от заведението.
— Чувстват се виновни — отсъди Уорд. — Суини позволи това бедствие да се случи. Постъпката му е равносилна на това да ни помаха за довиждане, докато лодката ни се преобръща.
Юджиния рязко си пое въздух. Нямаше да мисли за Андрю.
Нито за преобръщащи се лодки.
Не и днес.
— Какво казах? — попита Уорд. — Проклет да съм, вие ми писахте, че съпругът ви е умрял при злополука с лодка, нали така?
Очите му станаха напрегнати.
— Съжалявам. Ето, хапнете си торта.
Той набучи едно голямо парче с вилицата и го поднесе към устните на Юджиния.
Не биваше да го яде. И бездруго яде прекалено много.
— И ми опишете вкуса — добави той.
— Шоколадът е всичко, което иска една жена — каза Юджиния и прие хапката. — Това е сладко, горчиво, упадъчно, непоносимо вкусно… чисто удоволствие.
Усмихна се на смаяното му изражение и прокара език по устните си.
— Продължавайте — каза той с дрезгав глас и отново насочи вилицата към устата й.
Юджиния затвори очи и си позволи да се наслади на вкуса.
— Вкусът на шоколада е като всички хубави неща в живота, събрани на едно място — продължи тя и отвори очи. — Той е като щастието.
— Вие сте най-чувствената жена, която съм срещал — изръмжа той.
Юджиния примигва и дойде на себе си.
— Аз ли? — възкликна тя и гласът й прозвуча като изненадано писукане. — Съвсем не! Аз съм много умерен човек. Просто обичам шоколад. Всички го обичат.
— Не така, както вие.
— Давахте ли шоколад на госпожица Карингтън, докато бяхте сгодени?
Той поклати глава.
— Мислите ли, че ако й бях давал, щеше да се откаже от възможността да стане херцогиня?
— Възможно е — усмихна му се тя широко.
— Не съм спал с нея — каза той неочаквано.
— Така и подозирах — и Юджиния безмълвно се поздрави, задето не издаде слисването си при това ненадейно преминаване към тема, която не бе обсъждала с никой мъж.
— Удивен съм, че изобщо сте се замисляли за годежа ми.
Погледът на очите му изпод тежките клепачи събуди у Юджиния тръпка на чисто удоволствие, която премина през тялото й като светкавица. Усещането беше ужасяващо… вълнуващо. Удари я право в главата.
— Ако госпожица Карингтън наистина беше ваша, вие нямаше да я оставите да си отиде — каза тя. — Прекарах много време в изучаване на младите момчета, нали разбирате. Порасналите момчета не са особено различни.
— Така ли?
— Като цяло мъжете са изключително примитивни — уточни Юджиния, наля му чаша чай и втора — за себе си.
— Щяхте ли да очаквате да се тупам по гърдите в знак на притежание при завръщането си от онзи злополучен престой в затвора? Не забравяйте, че когато се върнах, заварих годеницата си щастливо омъжена.
— Ако преди това помежду ви бе имало интимна близост, госпожица Карингтън щеше да ви чака.
По лицето му премина печално изражение.
— Не мога да кажа, че съм очарован от предположението, че единственият начин да задържа годеницата си е бил да я обезчестя.
Юджиния се засмя.
— Има такова нещо като обезчестяване, господин Рийв. А има и…
Тя млъкна, защото някакъв гласец в главата й настояваше да изостави всякакви принципи. Реши да не му обръща внимание.
— А има и шоколад.
Очите му пламнаха. Той протегна ръка над масата и преплете пръсти с нейните. И преди бе забелязала тялото му. Но то никога не й бе изглеждало толкова силно, както сега, когато седяха от двете страни на малка елегантна маса, предназначена за споделяне на тайни.
— Пак се връщаме там, откъдето започнахме — промълви той дрезгаво. Палецът му описа върху дланта й кръг, от който й се прииска да се размърда, но тя не издърпа ръката си.
— Трябвало е да натъпча годеницата си с шоколад.
— Само — реши се да изрече тя — ако сте сигурен, че шоколадът е от най-високо качество.
Уорд вдигна ръката й към устните си и целуна опакото на дланта й — само леко я докосна с устни. А после я обърна и целуна дланта така, че по ръката й пропълзя сладка топлина.
— Моля ви, кажете ми как може да се определи кой шоколад е най-добрият.
— Най-добрият шоколад притежава същите характеристики като най-добрия сладолед — отговори Юджиния и отдръпна ръката си. След пристигането им сладкарницата бавно се бе напълнила и по всяка вероятност от другата страна на папратта седяха нейни клиенти.
— Вие знаете за деликатесите много повече от мен — промълви той. Гласът му беше дрезгав и непоносимо чувствен.
— Най-хубавите сладоледи са сладки и толкова студени, че се усещат като горещи в устата. Толкова сладки, че вкусът им е горчив. Толкова гладки, че се плъзгат по гърлото.
— И твърди — каза той. — Не забравяйте „твърди“.
— Ммм, да — съгласи се тя. — Толкова твърди, че са… завладяващи.
Уорд се приведе напред.
— Какво бихте променили в тази шоколадова торта, която опитахте току-що, Юджиния?
— Какво искате да кажете?
— Точно това, което казах. Ако тази торта беше приготвена не от сладкарницата, а от вашата готвачка, щяхте ли да бъдете напълно удовлетворена?
— Не е въпросът в удовлетворението — въздъхна тя. — Тортата беше прекрасна. Но…
— Какво щяхте да я помолите да направи?
— Щипка кардамон щеше да е добре — отговори тя с готовност. — Съвсем мъничко вкус. А консистенцията можеше да се подобри. Може би с още половин час разбиване или с добавяне на още един жълтък. Или пък би могло да се пробва с поставяне на кипяща вода във фурната по време на печенето.
Уорд се облегна назад и й се ухили.
— Вие сте майстор пекар. Мога да предскажа, че рано или късно ще се откажете от тази фасада на порядъчност.
— Господин Рийв! — изписука Юджиния. — В поведението ми няма нищо лицемерно!
— От това престорено благоразумие — продължи той, без да спира, — което ви спира да ядете храната, която обичате най-много. Може би един ден ще отворите сладкарница. Като тази.
Юджиния се подсмихна пренебрежително.
— Глупости! Уверявам ви, едва успявам да приготвя пандишпанена торта.
— Убеден съм, че с каквото и да се заемете, ще пожънете успех, Юджиния.
Звучеше искрен.
Тя се усмихна, опитвайки се да не обръща внимание на лудешкото препускане на сърцето си, и стана.
— Мисля, че ни стигат толкова сладкиши. Не сте ли съгласен, господин Рийв?
— Надявам се да не шокирам присъстващите дами — каза той и също се изправи. — Може би ще е по-добре да седнем пак и да поговорим за нещо по-прозаично, например за брат ми и сестра ми.
Костваше й огромно усилие да не погледне към панталона му. Вместо това продължиха да се взират един в друг. Желанието виеше във въздуха като дим.
Но споменаването на брат му и сестра му събуди други чувства и ръцете на Юджиния се стрелнаха към устата й.
— Мили боже! — промълви тя. — Забравихме да обсъдим проблема с Лизи и Отис.
— Можем да поговорим за това в каретата — каза Уорд и кимна на господин Суини, който бе донесъл палтото на Юджиния. Взе дрехата и я задържа, за да може тя да я облече. Силните му ръце докоснаха раменете й и се задържаха за миг върху тях като ласка, от която коленете й омекнаха.
Юджиния се почувства променена. По-свободна, сякаш някакви вериги бяха паднали от нея. Това беше абсурдно — но беше истина.
Докато вървяха към вратата, криволичейки между вече претъпканите маси, тя чу как някой изръмжа нещо зад гърба й. Погледна през рамо към Уорд.
— Току-що влезе вдовстващата херцогиня Гилнер — каза той. — Баба ми.
О!
И наистина, пътят на Юджиния към вратата се оказа препречен от възрастна дама с корав поглед и осанка на жена, която някога е била смятана за голяма красавица.
— Добър ден, госпожо Сноу — каза херцогинята.
Юджиния направи реверанс.
— Добър ден, Ваша светлост.
Виолетовият тюрбан на дамата беше украсен с перо — толкова дълго, че помете рамото й, когато тя се обърна към Уорд.
— Господин Рийв.
— Добър ден — каза Уорд и се поклони.
Дамата отпусна ръцете си на пищно украсената месингова топка, увенчаваща бастуна й.
— Много съм стара за уклончиви приказки, господин Рийв. Гувернантка на „Сноу“ няма да е достатъчна, за да направи дома ви подходящо място за отглеждане на деца от аристократично потекло, тъй като вие сте не само неженен, но и незаконороден. Бих предпочела да не оспорвате молбата ми пред Камарата на лордовете — институция, към която не принадлежите, трябва да добавя.
— Баща ми ме отгледа в условия, подобни на тези, при които аз възнамерявам да отгледам Лизи и Отис — отговори Уорд. — Предполагам, че сте одобрявали опекунството му, бабо, тъй като самата вие сте ме оставили на прага му.
Юджиния имаше чувството, че това е първият път, в който Уорд се обръща към нея с „бабо“. Облечените в ръкавици пръсти на Нейна светлост стиснаха бастуна й — единственият явен признак на раздразнение.
— Съжалявам, че ме принуждавате да изрека истината така откровено, господин Рийв, но вие сте копелето на дъщеря ми и очаквах баща ви да ви изпрати в провинцията.
Смисълът на думите й беше ясен. За нея Уорд не струваше нищо, но със законнородени деца бе съвсем различно.
— Ако другата им баба беше жива, щеше да ме умолява аз да ги отгледам — добави херцогинята.
Юджиния си помисли, че покойната лейди Дарси навярно се обръща в гроба при мисълта, че внуците й изобщо имат някакъв контакт със семейството на жената, прелъстила петнайсетгодишния й син.
— Вие сте неподходящ, господин Рийв — завърши дамата и погледът й се премести към Юджиния. — Крайно нередно е да пиете чай с един от клиентите си, госпожо Сноу. В ситуация като вашата репутацията е от жизненоважно значение. Вашата вече е компрометирана от решенията ви.
Херцогиня Гилнер беше част от кликата на деспотичните повелителки на обществото, която смяташе, че Юджиния се е принизила непоправимо до нивото на търговка. Повечето от тези дами не изразяваха мнението си публично, защото осъзнаваха — или снахите им осъзнаваха — колко е важно да не настройват срещу себе си собственичката на „Сноу“.
Вдовстващата херцогиня очевидно не бе способна на подобна дипломатичност.
Юджиния не се интересуваше какво мисли за нея въпросната дама.
— Доколкото разбирам, не желаете внуците ви да бъдат възпитавани от моите гувернантки — каза тя със сладка усмивка. — Ако спечелите и отнемат настойничеството от господин Рийв, с удоволствие ще ви насоча към друга агенция. Не ми се иска да наричам другите агенции по-малки, но съм сигурна, че когато му дойде времето, ще успеят да ви намерят гувернантка, която да отговаря на изискванията ви.
Клепачите на вдовстващата херцогиня потрепнаха. Юджиния се обърна към Уорд и направи великолепен реверанс.
— Много съжалявам, че ще ви разочаровам, господин Рийв, но очевидно Нейна светлост не смята, че внуците й трябва да бъдат обучавани от моя гувернантка. Жалко, тъй като вече са били лишени от много предимства в най-ранните си години.
Сега сладкарницата беше пълна с клиенти и буквално всички маси слушаха жадно разговора им.
Уорд разбра какво се опитва да му каже Юджиния.
— Госпожо Сноу — промълви той с глас, преизпълнен с патос, — умолявам ви да не оттегляте обещанието си да ми изпратите гувернантка заради прибързаните думи на херцогинята. — Той се обърна към херцогинята: — Доколкото разбирам, за бъдещето на моите осиротели повереници е от жизнено значение да разполагат с гувернантка на „Сноу“.
Гласът му стана студен, неумолим и решителен.
— Сигурен съм, че покойният им баща — който изрично ги остави под моята опека — би желал да израснат при възможно най-добрите грижи.
Носът на херцогинята потрепна, сякаш усетила миризма на развалено яйце.
— Разбирам, че се стремите да получите по-добри условия, госпожо Сноу. Макар че не е възпитано да водим такива неприятни преговори на обществено място, ще ви платя два пъти по-висока такса от господин Рийв.
— Това не бяха преговори — поправи я Юджиния. — Цял Лондон знае, че пращам гувернантките си само в най-добрите домове, Ваша светлост. Ако спечелите делото, ще обмисля внимателно предложението ви.
След тези думи тя си тръгна, а Уорд я следваше по петите.