Елоиза Джеймс
Четири нощи с херцога (22)

Глава 21

От госпожица Лусибела Деликоза

До госпожа Петуния Стъбс

11 септември 1800 г.

Уважаема госпожо Стъбс,

Пиша ви в отговор на вашето писмо от 17 юни, в което ми съобщавате, че възнамерявате да кръстите неродената си дъщеря — ако се роди момиче — на една от моите героини. За мен е чест да знам, че сте прочели „Есмералда, или мемоарите на една наследница“ повече от двайсет пъти. И съм дълбоко развълнувана да знам, че моите книги са ви помогнали да преодолеете трагедията от смъртта на майка си.

Обикновено се колебая, преди да предложа съвет, но тъй като изразявате голяма надежда бъдещата ви дъщеря да прилича на моята героиня във всяко отношение, искам да изтъкна, че външността на Есмералда може да подведе човек и да го накара да помисли, че героят я обича по тази причина. Не е така: той обича Есмералда заради любящата й природа, нежното сърце и смелия характер.

Надявам се, че дъщеря ви ще притежава тези качества на Есмералда, защото те ще й осигурят много по-щастлив живот, отколкото ако прилича на героинята ми по външен вид.

Желая всичко хубаво на вас и на Есмералда.

Госпожица Лусибела Деликоза

Миа се събуди изведнъж, както някога, когато Чарли беше бебе и до ушите й достигнеше плач от детската стая.

Вандър лежеше по гръб с извърната настрана глава. Чаршафът едва покриваше хълбоците му. Зората вече пропълзяваше в стаята, точно толкова, колкото да очертае контурите на тялото му, сякаш сиянието се излъчваше от самия него. По корема му в съвършена симетрия минаваха възли от мускули.

Ако събереше смелост, Миа би проследила с пръсти всеки един възел, би проучила как се събират на гърба и раменете му и минават по яките ръце, оцветени в кафяво от слънцето.

Тялото на Вандър бе точна противоположност на нейното. По него нямаше и грам тлъстина — то изглеждаше като въплъщение на притаено движение, създадено да побеждава мъжете и да удовлетворява жените. Пръстите я сърбяха да го погали, да усети под дланите си цялата тази неопитомена сила… да почувства как той лежи неподвижно по нейна заповед. Представи си го как трепери, докато тя го тласка дотам да издаде онзи неконтролируем предрезгавял звук, който се изтръгна от гърлото му предишната нощ.

Миа дръпна ръката си назад точно навреме. Вече се бе проявила като кръгла глупачка. Всичко щеше да е съвсем различно, ако двамата си подхождаха повече.

Разликите помежду им бяха крещящо очевидни. Дори нямаше нужда да поглежда надолу: коленете й бяха закръглени, а бедрата — още повече. Някъде в краката й сигурно имаше мускули, защото можеше да става, да сяда и да върви, но те със сигурност не бяха видими с просто око.

Слава богу, Вандър не беше възразил срещу ризата й, макар че тя не прикриваше кой знае какво на все по-засилващата се утринна светлина. Миа можеше да види през нея зърната на гърдите си и извивката на корема си.

По-надолу, там, където ризата все още бе набрана край хълбоците й, видя ръждивочервените петна по крака си.

Както и по чаршафите, забеляза тя с известно недоволство. Сюзан — и всички останали в къщата — несъмнено щяха да разберат какво се е случило през нощта.

Миа предпазливо се отдръпна назад и протегна крак към пода, без да откъсва поглед от Вандър. Той дишаше бавно, с разперени ръце, сякаш нямаше никакви грижи. Спеше като човек, в чиито крака се намира целият свят, херцог, когото всички жени желаят. Още една разлика помежду им: Миа винаги спеше свита на стегната топка.

След като веднъж се озова в банята, спуснала здраво резето към стаята на Вандър, Миа погледна към отражението си във всички тези огледала. Миналата нощ той я бе сложил на леглото с разперени ръце и крака, като храна на пиршество, изложена пред погледа му, и бе направил с устата и ръцете си с нея неща, които… неща, които я накараха да скимти и да вика и изобщо да се държи като глупачка.

Правилото за четирите нощи беше хубаво. Миа инстинктивно знаеше, че ако прави тези неща по-често от веднъж на всеки няколко месеца, ще изпитва болка. О, не във физически смисъл, а в сърцето си.

Любенето можеше прекалено лесно да се превърне в навик, в някакъв сладък сън, който да я подведе да повярва, че съпругът й я обожава така, както Фредерик обожаваше Флора в романа, който пишеше.

Само че Вандър нямаше нищо общо с Фредерик. Миа навярно имаше късмет, че той изобщо си спомни името й във вихъра на страстта. Всъщност, като се замисли, можеше и да не го помни — нали винаги я наричаше „херцогиньо“.

Тя обаче… Тя се загледа мрачно в отражението си и призна истината. Сега беше влюбена в него петдесет пъти по-силно, отколкото като момиче. Само при мисълта за него сърцето й запърхваше.

Ако не предпазеше това сърце, то щеше да се разбие на хиляди парченца, когато интересът на Вандър изчезнеше. Миналата нощ беше като игра — най-прекрасната игра, измисляна на този свят. Не биваше да забравя, че е само игра, при това такава, в която Вандър беше майстор.

Ако не друго, поне четирите нощи зависеха от нея. Като неин съпруг той можеше да изиска брачна интимност винаги когато пожелае, дори да идваше право от леглото на някоя друга жена. Само при мисълта за това й прилоша.

За миг пред краката й зейна бездънна пропаст, убеждението, че няма да оцелее в този брак. Мъжете копнееха за разнообразие — Миа го знаеше дори със своите ограничени познания за обществото и отношенията в него. Как би могла да легне в леглото с него, след като разбереше, че преди това е потърсил друга жена?

Обзе я чувство на безпощадност.

Можеше да оцелее. Щеше да оцелее.

Тя не беше първата жена, която се влюбва в красив мъж. Освен това всичко можеше да се промени само за няколко месеца. Вандър можеше да прогледне и да осъзнае, че иска съпруга като тази на приятеля си Торн: съвършена, изящна дама от висшето общество.

Щяха да се разведат… освен ако Миа вече не беше заченала.

За миг я обзе страх и умът й препусна в кръг. Но брат й Джон беше женен за Панси много години, а им се роди само едно дете. И Вандър беше едно дете.

Миа имаше смътната представа, че за създаването на дете се изискват многократни опити за продължителен период от време.

Правилото за четирите нощи щеше да я спаси от това.