Елоиза Джеймс
Афера по Коледа (20)

Глава 19

Същата вечер, в една далеч не толкова изискана част на Лондон…

Когато госпожица Шарлот Татлок се замислеше за последните няколко седмици, я обземаше такъв шемет, че й се завиваше свят. Уви, сестра й Мей съвсем не беше зашеметена. Мей се гърчеше в плен на трескави съмнения и опасения; не можеше да преживее факта, че свързват името на Шарлот с херцог Боумонт.

— Просто не мога да повярвам! — не спря да пищи тя през последните две седмици. — Сякаш ти някога би… слава богу, мама е покойница. О, слава богу, мама е покойница!

След четиринайсетото заявление на сестра й колко е благодарна за смъртта на родителите им, Шарлот почти започна да пожелава същата участ на останалата част от семейството си, тоест на самата Мей.

— Просто трябва да стоиш далеч от него, далеч, далеч, далеч от него! — пищеше пронизително Мей. И Шарлот се съгласяваше, разбира се. Отегчителният годеник на Мей, господин Мадъл, дори се бе нагърбил със задачата да съобщи на Шарлот, че репутацията е най-ценното за една жена. Шарлот преглътна гневния си отговор и кимна сериозно.

Като че ли никой не вярваше, че херцог Боумонт не е направил и най-малък опит да опетни репутацията й.

Като цяло смяташе, че се държи безупречно — освен когато наистина се озовеше в едно помещение с херцог Боумонт, разбира се. Веднага щом зърнеше лицето му, сърцето й започваше да бие оглушително. А после Шарлот не можеше да се въздържи: казваше му какво мисли за статията в „Газет“ за последната му реч в парламента. Той навеждаше глава настрана, съвсем леко, и я слушаше толкова внимателно. И я чуваше! Наистина я чуваше. Те…

Те…

Те говореха прекалено много и тя го знаеше.

Освен това знаеше, дори и никой друг да не подозираше, че херцогът не изпитва и най-малък интерес към нея като жена. Никога не я поглеждаше по този начин. Шарлот открай време не обичаше да се самозаблуждава. Носът й беше прекалено дълъг, а състоянието — твърде малко, за да й позволи да храни илюзии за собствената си красота. Или за това доколко е желана — и финансово, и другояче.

— Не виждаш ли — изръмжа най-после тя на Мей, — че това, което намекваш, е ужасно болезнено за мен? Намекваш, че херцогът би желал да… да ме целуне. А и двете знаем, че херцозите просто не целуват жени, които приличат на мен — нито необвързани, нито жени без състояние. Херцозите никога не целуват стари моми!

— Ти не си стара мома! — възрази Мей.

— Напротив. Знаеш, че съм. Наистина съм стара мома — отговори Шарлот. Как мразеше това определение! — Аз съм грозница. И съм стара, и всички други онези ужасни думи. Истината е, че никой не ме поиска, Мей, и когато се преструваш, че един херцог действително би ме пожелал, ти просто сипваш сол в раните ми!

Гласът й беше станал висок, писклив и опасно потрепващ.

Мей открай време не обичаше физическите демонстрации на привързаност, но сега прегърна силно сестра си и я увери, че ако тя беше херцог, с най-голяма радост би целунала госпожица Шарлот Татлок.

Шарлот се усмихна леко несигурно и отговори:

— Мей, ако по една случайност у дома те очакваше една от най-красивите жени от висшето общество… и по-точно Джема, херцогиня Боумонт, пак ли щеше да искаш да целунеш една стара мома на име Шарлот Татлок?

— Разбира се! — отсече непоколебимо Мей, но Шарлот знаеше, че я е разбрала.

Все пак херцогинята беше изтъкана от изящество. Един ден Шарлот си намери занимание — да се опита да определи какъв цвят е косата й. Реши, че прилича на яйчен жълтък. Това не звучеше като комплимент, но Шарлот имаше предвид яйцата, които носеха направо от провинцията — онези, които при счупване в чашката имаха жълтък с богат тъмно златист оттенък, като стар коняк, и все пак притежаваха онзи блясък, характерен за доброто здраве, дълбока естествена красота, която по нищо не приличаше на нейните безцветни кичури.

Косата на херцогинята, съчетана с пищната фигура и несъмнената интелигентност, изписана на лицето й…

— Тя е най-добрата шахматистка в цяла Франция — напомни Шарлот на сестра си, така поне казват… — И с това приключи доводите си.

Съпругът на един такъв образец… и госпожица Шарлот Татлок? Никога.