Елоиза Джеймс
Афера по Коледа (13)

Глава 12

— Единственият начин да прогоним треската е да му пуснем кръв — каза Бандърспит. — Или това, или пиявици. Тази треска продължава повече от седмица.

Финчли сведе поглед към херцога. Вилиърс изглеждаше спокоен, но очите му се отвориха и той отново опита да се надигне. Финчли скочи към него и го притисна надолу.

— Трябва да играя! — изрева херцогът.

— Дори и тогава съзнанието му може да се окаже трайно разстроено — каза Бандърспит и устните му се извиха надолу в неодобрителна гримаса. — Човек с морални склонности като неговите очевидно вече е на ръба на умопомрачението. Такава рана е достатъчна да тласне ума му към състояние на трайно безпокойство.

— Не! — извика Финчли и поотпусна ръката на Вилиърс, тъй като херцогът отново се беше унесъл. — Херцогът е съвсем нормален и духом, и телом. Просто има треска.

— Фигурата! Трябва да направя хода си! — прошепна Вилиърс. Гласът му беше малко дрезгав, затова Финчли допря до устата му чаша с вода. Част от нея се изля върху гърлото му. Финчли никога не бе виждал господаря си така уязвим. Нито веднъж.

— Трябва да доведем свещеник — заяви отсечено Бандърспит. — Както казах, човек, затънал в такава морална низост, навярно ще умре от нея. Той няма причина да живее, освен потребността да задоволява изродените си желания, а това не може да го подтикне да се бори за живота си.

— Не е така! — извика Финчли.

— Има ли семейство?

— Не.

— Очевидно е, че не е женен — изсумтя презрително лекарят. — Но изглежда, че се старае да разруши браковете на други хора.

Вилиърс отново бе започнал да се мята в леглото. Очите му се отвориха и се приковаха в лицето на личния му прислужник.

— Финчли?

— Да, Ваша светлост? — отговори Финчли, като се наведе над леглото.

— Трябва да направя хода си, Финчли. Тя ще трябва да дойде при мен, защото днес няма да стана. Изпрати й съобщение.

Ръката му се отпусна, а главата му падна обратно на възглавницата.

— Бълнува — постави диагнозата Бандърспит. — Не мисля, че пускането на кръв ще му помогне. Прекалено дълго си чакал.

Финчли хранеше съмнения за кръвопускането. Хирургът беше пуснал кръв на втория лакей, след което човекът гасна на тавана в продължение на цял месец, преди да умре. Финчли открай време смяташе, че лакеят щеше да оцелее, ако не го бяха пипали, ако не му бяха източили кръв.

— Съгласен съм — обърна се той към Бандърспит. — Кръвопускането едва ли ще помогне.

Бандърспит го изгледа с подозрение.

— Аз съм хирургът, избран от Негова светлост — каза той. — Нямаш право да викаш другиго.

— Няма — увери го Финчли и автоматично притисна херцога надолу, защото той отново се опита да стане и да направи шахматния си ход.

— Ще се върна днес следобед — оповести Бандърспит. — Ако няма подобрение, каквото всъщност не очаквам, ще му пусна кръв, каквото и да казвате. Може и да не одобрявам морала му, но съм положил клетва пред Бог да правя всичко по силите си не само за праведниците, а и за грешниците.

„Точно така — помисли си Финчли. — Особено като се има предвид колко щедро ви плащат грешниците.“ Той успя да изведе Брандърспит от стаята и се обърна. Вилиърс се мяташе в леглото.

Нямаше друг избор. Херцогинята трябваше да направи своя ход.

Той отиде до вратата и повика иконома.