Елоиза Джеймс
Афера по Коледа (4)

Глава 3

„Морнинг пост“ (продължение)

Херцогиня Боумонт, която наскоро се завърна от Париж, играе интимна игра на шах с Вилиърс… и, както се говори, и със съпруга си. Някои догадки гласят, че тези партии се играят в спалнята… и дори в самото легло! Този вестник не може да не погледне с известни задръжки към въздействието, което потокът от наскоро завърналите се от Париж свободомислещи жени оказва върху моралните устои на страната…

— Какъв е проблемът с увеселението ми? — поиска да разбере херцогиня Боумонт. — Няма голи певици и те уверявам, че самата аз не смятам да събличам дрехите си. Макар че ако сутринта не беше толкова студена, можеше да го обмисля просто за да подразня Боумонт, след като благоволи да се появи с всичките си приятели от парламента.

— Ами — отговори сухо брат й Деймън, — да кажем, че за пръв път в живота си присъствам на увеселение в чест на незаконен дуел. Подозирам, че някои хора може — само може — да го сметнат за проява на лош вкус.

Ако имаше нещо, в което Джема да е абсолютно сигурна, това беше, че никога не проявява лош вкус. Скандален, да. От време на време вулгарен, защото нямаше нищо по-приятно от някоя и друга капка вулгарност, да. Но лош вкус? Никога.

— Грешиш — отсече тя. — Единствените хора, които заклеймяват това събиране, са непоканените.

— Непоканените ли? — попита Деймън. — Как можа да поканиш някого? Мислех, че всички тези хора просто са тръгнали подире ни след дуела.

— Бързо! — подкани го Джема и го хвана за ръката. — Да отидем в другия край. Идва лейди Шосино-Ногаре, а аз не мога да понасям постоянните й укори, че се обличам прекалено френски.

— На мен ми прилича на французойка — отбеляза Деймън с типичното си невежество по отношение на облеклото. Лейди Шосино-Ногаре носеше рокля във френско виолетово, но поръбена с дантели от син сатен, каквито никоя французойка не би търпяла, да не говорим да ги съчетае с шапка, украсена с пера от марабу.

Джема го насочи надясно.

— Разбира се, че хората не са тръгнали подире ни след дуела — каза тя. — Аз ги поканих всичките. Секретарката ми будува половината нощ, за да напише картичките. Доставиха ги един час преди да започне дуелът ти.

— И какво пишеше в тези картички? — полюбопитства Деймън и се засмя. Господин Кашемир се спря пред него и го поздрави за чудесното представяне.

— Забеляза ли перуката му? — попита Джема, когато господин Кашемир се понесе по-нататък, оставяйки след себе си мириса на парфюм и пудра за коса.

— Най-малко едно кило изкуствена коса — отговори Деймън. — Но наистина, какво пишеше на картичките ти?

— Поканих всички да отпразнуваме успеха ти — отговори Джема и го почука по ръката с ветрилото си. — Виждаш ли каква предана сестра съм? Знаех, че ще победиш, още преди да си стигнал до полето.

— Ето го съпруга ти — каза Деймън. — Да не забравя да му благодаря, че дойде на събирането. Макар че може би трябва да се извиня, задето изобщо предизвиках Вилиърс. Знам, че Боумонт никак не одобрява нарушаването на законите.

Джема зърна съпруга си сред групичка мъже, а после забеляза, че госпожица Шарлот Татлок стои в средата и размахва тънките си ръце във въздуха, докато говори. Навярно беше казала нещо забележително, защото дори лорд Манинг кимаше одобрително. „Татлок или Фетлок^[1]? — помисли си Джема. — Тази жена прилича на кон. Не ме интересува колко е интелигентна.“

Реши, че на този свят няма нищо по-претенциозно от жена, която твърди, че обича политиката — или политиците, — и се отправи в обратната посока, като повлече Деймън със себе си.

— На какво се мръщиш? — попита той.

— На склонностите на съпруга си.

Брат й нададе стон.

— На този свят няма нищо по-ужасно от подробностите за нечий брак. Моля те, не ми казвай.

— Може да се мери само с братя, които участват в скандални дуели — върна му го тя и добави: — Вилиърс ще се оправи, нали?

— Да, разбира се — отговори Деймън. — Бях много внимателен. Острието влезе точно където бях замислил, без да докосне костта. Истината е, че твоето събиране сигурно ще предизвика по-голям скандал от самия дуел. Клетият Боумонт!

Цяла сутрин икономът на херцога, Фоул, не спря да отваря и затваря огромните врати на салона и да изрича тържествено имената на различни членове на Камарата на лордовете. Но името, което прозвуча сега, накара и Джема, и Деймън рязко да се обърнат.

Фоул го произнесе доста по-високо от необходимото и тъй като залата ненадейно бе утихнала, гласът му прокънтя над главите на събралите се.

— Негова светлост херцог Вилиърс.