Елоиза Джеймс
Афера по Коледа (2)

Глава 1

Четири години по-късно

Откъс от „Морнинг пост“, 22 април 1783 г.

През последните няколко дни най-обсъжданата клюка във висшето общество е предизвикателството, което граф Грифин бе отправил към херцог Вилиърс. Изглежда, графът е откраднал годеницата на херцога. Не можем да коментираме доколко е достоверен този слух, но трябва да отбележим, че дуелите са строго забранени от нашия милостив суверен…

Градската къща на херцог и херцогиня Боумонт

Утринно парти в чест на победата на граф Грифин в дуел.

— Херцогиня Флечър! — оповести икономът с великолепно гръмък глас. Когато не каза нищо за херцога, Попи погледна зад себе си… но Флеч беше изчезнал. Беше се насочил към някоя друга част на Боумонт Хаус, без да си направи труда да изчака да обявят пристигането му. Или да й съобщи за намеренията си.

Тя почувства как усмивката й се сковава, затова повдигна полите си и предпазливо слезе по трите мраморни стъпала към балната зала. Страничните обръчи поначало затрудняваха минаването през вратите и слизането и качването по стълбите, но тази сутрин френската й камериерка бе надминала себе си. Над главата на Попи се извисяваше истинска каскада от украшения, къдрици и панделки. Цялото творение бе покрито с нанизи от малки крушообразни перли. Ходенето представляваше предизвикателство; стълбите бяха наистина опасни.

Не че не си струваше. Попи бе пламенно решена да постигне елегантност, която да си съперничи с тази на съпруга й. Флеч и костюмите му бяха сред най-обсъжданите теми в Лондон; никога нямаше да допусне хората да кажат, че неговата херцогиня го посрамва. Не искаше никой да я съжалява. Никога.

Естествено, докато пътуваха с каретата, Флеч не каза нито дума за тоалета й, макар че навярно си даваше сметка, че роклята й е нова. Може би смяташе бродерията (в златисти и перлени оттенъци) за прекалено официална за сутрешно посещение. Попи пое дълбоко дъх. Ако бе научила нещо от четирите години брак, то бе, че никога не можеш да си сигурна какво мисли един мъж.

После внесе поправка в това убеждение. Мислите на някои конкретни мъже бяха пределно ясни.

— Ваша светлост! — проговори дълбок глас в ухото й. — Мога ли да ви придружа до другия край на балната зала, където не е толкова претъпкано? Там ще намерите херцогиня Боумонт.

— За мен ще бъде чест — отговори Попи на домакина си и направи реверанс, който бе достатъчно нисък, за да отдаде уважение на ранга му, но не толкова, че да разклати прическата й.

Херцог Боумонт носеше обикновен жакет от тъмнозелено кадифе с обърнати ръкавели в сиво-зелено. Разбира се, мъжете рядко се обличаха така официално като жените. Попи постави леко длан върху ръката му и двамата закрачиха през балната зала, като кимаха на познатите си.

— Не очаквах да ви видя тази сутрин — каза Попи, преди да осъзнае, че забележката е много неучтива.

Херцогът — ненадминат политик, известен както с неприязънта си към всякакъв вид скандали, така и със скандалната си херцогиня, Джема — се усмихна със съжаление.

— Несъмнено това увеселение ще бъде скандалът на седмицата, тъй като е организирано в чест на дуел. Да ви призная, при нормални обстоятелства навярно нямаше да присъствам. Но тъй като го устройва не друга, а моята херцогиня, при това в моя дом, вълнението ще е по-голямо, ако не съм тук.

Попи изпита прилив на съжаление към клетия херцог. Той бе един от най-влиятелните хора в Камарата на лордовете, човек, прочут в цяла Англия със силата на убежденията си, красноречието и властта си. Един скандал бе последното нещо, което му трябваше. И макар че обичаше Джема от все сърце от времето, което прекараха заедно в Париж, Попи трябваше да признае, че клюкарите имат всяко основание да обожават херцогиня Боумонт: всичко, което правеше Джема, се превръщаше в сензация. На херцога навярно не му беше лесно да е женен за нея.

Всъщност навярно му беше почти толкова трудно, колкото на нея да е омъжена за Флеч.

За миг Попи замръзна.

— Уморена ли сте, Ваша светлост? — попита Боумонт и се спря. — Искате ли да седнете?

— О, не! — отговори Попи и прогони мисълта за брака си. — Нямам търпение да видя Джема. Не съм я виждала отпреди сватбата си, когато и двете живеехме в Париж. Сигурно много се радва, че брат й е спечелил дуела.

— Разбира се, всички сме облекчени, че случаят приключи без излишно кръвопролитие — отговори Боумонт с равен глас, който ясно изразяваше колко не му допада идеята да празнува замесването на шурея си в незаконен дуел. — Ето я и самата херцогиня.

Той се поклони и се отдалечи.

Джема изглеждаше още по-елегантна, отколкото преди четири години в Париж. Макар че и тя носеше странични обръчи, полите й не бяха колосани като на Попи, а меки и диплещи се. И докато косата на Попи беше накъдрена на твърди малки охлювчета, тази на Джема беше оформена на меки къдрици и напудрена толкова леко, че отдолу прозираше естественият й златист цвят. Красотата й бе станала по-зряла, а чувствеността, която си спомняше Попи — още по-изявена.

— Джема! — възкликна Попи. — Изглеждаш прекрасно!

Джема се обърна и нададе тих радостен писък.

— Виж ти, Попи! — извика тя и я стисна в прегръдките си. После се отдръпна и присви очи. — Какво се е случило с малката госпожица, която познавах толкова добре в Париж? Колко си изискана! Ще ни засрамиш всичките! Виж ни само, три херцогини, а ти единствена изглеждаш подобаващо.

Попи вече бе осъзнала, че преценката й за официалността на събирането е ужасно погрешна. Нищо чудно, че Флеч не каза нищо за роклята й. Попи се усмихна извинително на дамата, застанала до Джема.

— Съжалявам, но не мисля…

— Не се познаваме — прекъсна я другата жена и направи реверанс. — Джема преувеличава. Аз не съм херцогиня. Казвам се лейди Изидор дел Фино.

Лейди Изидор носеше прекрасен тоалет от крепдешин в мек розов оттенък. Ако Джема беше олицетворение на елегантното съвършенство, лейди Изидор приличаше на зряла череша, съблазнителна и вкусна. Сърцето на Попи се сви още повече.

— Изидор, това е херцогиня Флечър. Изидор е почти херцогиня — обясни Джема и отново стисна с обич ръката на Попи. — Омъжи се чрез пълномощник и сега чака нейният херцог да се завърне от пътуванията си.

— Държа да добавя, че чакам от десет години — обади се Изидор и сбърчи нос така комично, че Попи избухна в смях. — Много се радвам да се запознаем, лейди Флечър — продължи тя. — Чувала съм много за вашите благотворителни начинания.

— В които аз няма да участвам — заяви Джема. — Трябва да го изясня още отсега, скъпа, преди да си останала разочарована: сега съм не по-милостива, отколкото по времето, когато и двете живеехме в Париж. Сигурно дори по-малко.

— Накъде по-малко? — попита Изидор. — От три години живея в Италия, но често посещавах Джема — обясни тя на Попи. — Не мога да кажа, че някога съм я видяла да ушие дори една дрешка с благотворителна цел.

— Имам си своите светли моменти — отговори Джема и добави: — Моята специалност е благотворителността към джентълмените.

Погледът й беше така дяволит, че Попи избухна в смях.

— Толкова е странно, като си помисля, че си омъжена, скъпа! — продължи Джема. — Сега няма да го повярваш, като я гледаш, Изидор, но Попи беше най-сладката кукличка на света. Бродеше из френския двор, ококорила очи като… като сливи.

— И всички ми се смееха — обърна се Попи към Изидор и разтвори ветрилото си. — Да кажа, че бях наивна, би било много слабо. През повечето време бях като вцепенена от изненада.

— Изобщо не ти се смееха! — възкликна Джема като предана приятелка. — Прекалено много ревнуваха, за да се смеят. Разбираш ли — поясни тя на Изидор, — Попи се появи в Париж заедно с майка си и само след седмица — не, само след час! — грабна най-желания ерген в града, херцог Флечър.

— Виждала съм го! — спомни си Изидор и се усмихна на Попи. — В Италия наричаме такива мъже bellissimo^[1].

Попи й се усмихна сковано. Една жена не искаше постоянно да й правят комплименти за красотата на съпруга й. Всеки път щом го чуеше, тя се чувстваше като някоя грозна харпия, която е направила чудо.

— Попи прелъсти Флеч и го измъкна направо от ръцете на дамите от парижкия двор. Мисля, че херцогиня Дьо Гиз още не ти е простила. Продължава да мърмори за английските младоци.

— От пръв поглед ли се влюбихте в него? — попита Изидор. — Много бих искала да се влюбя от пръв поглед, но никога не ми се случва. Може би тогава е можело да се влюбя в съпруга ви. Макар че — добави тя — не искам да мислите, че бих погледнала към него сега.

Джема се обади:

— Не ставай глупава, Изидор! Флеч е изцяло в краката на Попи. Чарът ти няма да я притесни. Разбираш ли — обърна се тя към Попи, — положението на Изидор е много неудобно…

— Всъщност съм законно омъжена, но не съм виждала съпруга си, откакто проходих — прекъсна я Изидор.

— Това означава, че тя изнервя омъжените жени.

— Дори не мога да говоря с женен мъж! — оплака се Изидор.

— Можете да говорите с моя, стига да искате — предложи Попи.

— Видя ли! Нали ти казах, Изидор! Вие двете ще станете големи приятелки. Флеч е безнадеждно влюбен, затова на Попи няма да й мигне окото дори ако се опиташ да флиртуваш с него. Изидор — добави Джема, като се обърна към Попи — има смущаващия навик да кара мъжете да се влюбват в нея, макар да те уверявам, че не прави нищо повече от това да говори с тях.

— Обещавам да не флиртувам с вашия херцог — съгласи се Изидор и озари Джема с ослепителна усмивка. — Но ние с вас непременно трябва да станем приятелки. Истината е, че херцог Флечър е почти troppo elegante^[2] за мен. Допадат ми по-груб тип мъже.

— Знам какво имате предвид — съгласи се Попи. — Пирати!

— Всички обичат пиратите — въздъхна печално Джема. — Понякога ми се струва толкова жестоко, че съм омъжена за политик!

— В английското общество няма пирати — отбеляза Изидор. — Все пак ще се примиря с мъж без пиратски наклонности, стига да ме обожава така, както вашият съпруг обожава вас, Ваша светлост.

— Моля ви, наричайте ме Попи — промълви тя и изпълнена с отчаяно желание да смени темата, добави: — Сигурна съм, че съпругът ви ще ви обожава.

— Ако въобще ме познае! — засмя се Изидор и чак леко хлъцна.