Елоиза Джеймс
Афера по Коледа (15)

Глава 14

1 май

Перуката беше дяволски тежка, но не предизвикваше повече сърбеж от тази, която носеше всеки ден. Фустата с обръчи представляваше по-голям проблем.

— Как успяват жените да сядат с това нещо? — обърна се той към икономката, госпожа Ферърс.

— Това са само малки странични обръчи — отговори тя. — Обръчите преди двайсет години бяха наистина ужасни! Тези единствено ще ви придадат женствена форма.

Финчли погледна към корсажа на небесносинята си рокля и изсумтя.

— Хълбоците ми не са единствената част, която има нужда от подплънки, госпожо Ферърс.

— Ще е много по-лесно, ако оставите някоя от прислужниците да го направи вместо вас — каза тя. — Например Бети. Тя е актриса по душа.

Той поклати глава.

— Херцогът никога няма да ми прости, ако допусна жена да го види в сегашното му състояние. Никога.

Госпожа Ферърс сви устни.

— Бети не може да си позволи да загуби мястото си. Има три сестри.

— Виждате ли?

— Ръцете ви изглеждат ужасно космати, господин Финчли, не се обиждайте.

— Може би ако си сложа шал? Опитах се да се напъхам в онази червена рокля с дългите ръкави, но не ми стана.

— Изглеждате толкова добре, колкото е възможно да изглежда мъж в женски дрехи. Ще ви дам шал и ще напъхаме в деколтето дантелено фишу — и там ви стърчат малко косми.

— Бих могъл да ги обръсна — измърмори несигурно Финчли.

Госпожа Ферърс отстъпи назад и го огледа.

— Негова светлост е с ужасна треска. Едва успява да отвори очи.

— Само ако зърне ръцете ви, ще си помисли, че сънува кошмар.

Финчли изстена и се отправи да свърши необходимото.

— Готов съм — каза мрачно след известно време.

Госпожа Ферърс го уви с някакъв плат.

— Нямаше достатъчно голям шал, господин Финчли. Това е великденската покривка за маса от малката трапезария и според мен е много хубава.

Финчли изобщо не погледна към огледалото — просто се обърна и понечи да тръгне.

— Стъпвайте леко — напомни му госпожа Ферърс. — Нали не искате да нахлуете там, трополейки, и да накарате Негова светлост да отвори очи от изненада? Трябва да говорите с тих, тънък глас.

На прага на спалнята Финчли спря и каза с нормалния си глас:

— Ваша светлост, мога ли да въведа херцогиня Боумонт, която дойде да направи хода си в шахматната партия?

— Добре! — отговори херцогът, седна в леглото и смъкна нощната си шапчица. — Проклятие, тук е тъмно като във вълча муцуна! Как ще играем на тъмно, Финчли? Донеси ни лампа.

Финчли се намести до леглото и изгука с тънък глас:

— Но, Ваша светлост, аз виждам чудесно! Не можем ли просто да продължим?

Вилиърс го погледна и примигна. Финчли нервно се отдръпна назад. Вилиърс обаче очевидно остана заблуден, защото каза:

— Приличате на бял призрак, Джема. Цялата в бяло. По мое мнение с този вид няма да предизвикате особено вълнение в Лондон.

Финчли взе шахматната дъска, която му подаде лакеят.

— Сега ще преместя пешката си тук, Ваша светлост — изгука той. — Направете хода си и ще ви пожелая лека нощ.

На херцога, изглежда, му беше трудно да остане буден, затова Финчли бутна дъската малко по-близо до него. Вилиърс отвори очи и се загледа във фигурите.

— Джема — каза накрая той, — пешката стои ли с главата надолу, когато я погледнете?

— Никога! — изписука Финчли и размени поглед с лакея.

Вилиърс протегна ръка и спря. Ръката му замръзна над фигурите.

— Ваша светлост? — потрепери гласът на Финчли.

Бавно, бавно Вилиърс обърна глава. Очите му се присвиха и той плъзна поглед от върха на перуката на Финчли по гладко обръснатата му брадичка, спря се за миг върху зачервената кожа, която се показваше над корсажа му.

— Финчли — каза той с тон на човек, който е съвсем нормален и си дава ясна сметка какво става наоколо, — мисля, че започвам да полудявам. Да не би по някаква причина ти да имаш принос за това?

— Аз не съм Финчли — отговори Финчли.

— Така ли? В такъв случай херцогиня Боумонт сериозно е променила вида си. Мога само да предположа, че тази промяна в облеклото ти се дължи на факта, че те е сполетяло някакво голямо нещастие.

Финчли преглътна.

— Ваша светлост беше много притеснен, че ще пропусне хода си с херцогинята — осмели се да каже той.

— Неприятно потен съм — каза херцогът. — Бих желал незабавно да се изкъпя. В никакъв случай не мога да правя компания на една херцогиня в това състояние.

— Така си и мислех — измърмори Финчли. Трябваше да зададе въпроса. — Ваша светлост, защо?

— Защо си възвърнах разсъдъка ли? Херцогиня Боумонт започна тази партия, като премести пешка на D5. Това, че после премести кон на H6, беше достатъчно да ме накара да се отърся от треската. Тя никога не би преместила кон до ръба на дъската в началните ходове. Предполагам, че не съм бил на себе си.

— Така е, Ваша светлост.

Вилиърс огледа стаята.

— Кой ден сме?

— Събота — отговори Финчли и добави неохотно: — От почти десет дни сте болен, Ваша светлост.

Очите на херцога се затвориха.

— Какво казват?

— Кой?

— Лекарите, глупак такъв!

— Може би известно време ще продължите да боледувате — отговори Финчли. — Бандърспит е виждал случаи, в които болните са влачили тази треска месеци наред.

— Влачили са я? Влачили са я, а после?…

— Възстановявали са се! — отговори Финчли и се прокле, задето бе избрал неподходяща дума.

— Напиши бележка до херцогинята и засега отложи партията ни — нареди Вилиърс, без да му обръща внимание. — И по-добре повикай адвоката ми. Докато още съм на себе си.

— Да, Ваша светлост — отговори Финчли. — Сутрин се отърсвате от треската, Ваша светлост.

— Не помня — измърмори Вилиърс и потърка главата си. — Струва ми се, че онзи жалък дуел беше вчера.

За опитното око на Финчли беше очевидно, че треската се завръща.

— Ще повикам адвоката ви утре сутринта.

Очите на господаря му се фокусираха върху него.

— По-добре ми напомни, че умирам, преди да дойде, Финчли. Иначе няма да знам защо е тук.

Сърцето на Финчли се сви, но той сведе глава и каза:

— Да, Ваша светлост.