Елоиза Джеймс
Моята американска херцогиня (8)

Глава 8

Трент бе излязъл да се пораздвижи след бруталното едноседмично пътуване от Уелс, когато зърна в далечината фигура, която не можеше да сбърка с никоя друга. Беше брат му.

Това го учуди, предвид факта, че Седрик се бе отцепил като талпа, когато Трент пристигна в градската къща предишната нощ. Още по-учудващо, Седрик се бе подпрял на коня си и гледаше надолу към жена, рухнала на земята до него.

Трент спря коня, слезе от седлото и се приближи до двойката. Със свит стомах си даде сметка, че жената на земята е Мери. Всъщност не беше рухнала, а коленичила с гръб към него, завряла едната си ръка в живия плет.

При приближаването му тя изобщо не се опита да стане или дори да извади ръката си от живия плет. Вместо това се извъртя и вдигна глава.

— Добро утро, Ваша светлост.

Гледката го хипнотизира. Косата на Мери се къдреше във влагата, сякаш живееше свой живот, и се бе освободила от всички фуркети от тази сутрин. Мери носеше прилепнал — и мокър — костюм за езда, с копчета, които минаваха по предната му част по начин, подчертаващ великолепната й гръд.

Също като костюма, лицето й бе мокро от дъжда. Устните й бяха влажни. Обзе го свиреп порив да се наведе и да я вземе на ръце. Да зарови ръце в тази блестяща коса и да започне да я целува, докато забрави къде се намира. Докато бузите й порозовеят, а устните й се стоплят.

Страстта се плисна в него като мъглата, идваща откъм морето.

Той потисна проклятието си и сви и отпусна пръстите си. Тези пристъпи на страст бяха изключително неудобни.

С известно закъснение гласът на Седрик проби мъглата от желание.

— Коленичили сте в праха като прислужница, която пали огън. Ставайте!

Без да мисли, Трент изръмжа:

— Не й говори по този начин!

Очите на Седрик се присвиха.

— Ти ли ще ми даваш уроци по поведение?

— Господа! — провикна се Мери. — Ще се радвам, ако можете да си запазите препирнята за по-късно.

Трент приклекна до нея.

— Какво има в този плет, госпожице Пелфорд?

Тя отдръпна ръката си и разтвори клоните, за да му покаже.

— Кутре с връв около врата. Когато спра да го галя, започва да се дърпа и ме е страх, че ще се удуши.

Трент бръкна в гъсталака и след известно маневриране напипа врата на кученцето.

— Според мен е булдог — каза той, а после най-искрено възкликна: — Проклятие! Мокро! — когато плетът изсипа отгоре му цяло ведро студена вода.

— Предлагам да си тръгнем — каза Седрик с отсечен тон — и да изпратим някого от градската стража, който да среже връвта и да освободи животното. Досега вече можеше да е свободно — обърна се той към Мери.

Прислугата у дома трепереше от страх пред укорите на Седрик, но Мери съвсем не изглеждаше трогната от недоволството му.

— Моля ви, може ли някой от вас да доведе помощ? Аз ще остана тук — добави тя решително, без капка разкаяние в гласа.

— Не мога да развържа връвта, без да го нараня — каза Трент и се изправи. — Но имам нож.

Той тръгна към коня си. Като всеки, който прекарваше почти цялото си време в провинцията, носеше ножница, прикрепена към седлото му. Махна горната й част и извади ножа, докато Седрик и Мери продължаваха да се препират какво да правят с кучето.

Без да им обръща внимание, Трент отново приклекна до плета и се зае да разреже връвта на мястото, на което се бе закачила в калините.

Спорът на Седрик и Мери се превръщаше в истинска кавга. Трент би могъл да й каже, че не си струва да се хаби — когато ставаше въпрос за препирни, неговият брат близнак беше издръжлив като самия Херкулес. Точно сега Седрик описваше Мери като „безсърдечен зложелател на всички животни“, защото бе отказала да изостави кученцето.

Най-накрая връвта поддаде и Трент успя да хване както трябва шаващото кутре. Измъкна го, мокро, но иначе невредимо, от листнатия му затвор.

Мери нададе прелестен писък от радост.

— Успяхте!

Тя посегна, пое кутрето от ръцете му и вдигна муцунката му към лицето си.

— Никога не съм виждала по-прекрасно кутре!

Кученцето приличаше на булдог, с този чип нос и надиплена кожа. Но в него май се смесваха и още няколко породи. Козината му беше прекалено дълга и остра за булдог. Може би в родословното му дърво имаше и някой териер.

— Вижте му опашката — подметна отвратен Седрик. — Извита като на свинче.

— Само му погледнете муцунката! — извика Мери. — Наполовина бяла и наполовина кафява! Е, черно-кафява. И има тъмно петно над едното си око! Не е ли божествен?

В балната зала на лейди Портмедоу, в нощта, в която се срещнаха, Мери му се беше сторила красива. Но когато я видя сега, с падаща по раменете коса и костюм за езда, полепнал по гърдите…

Имаше чувството, че е леко полудял.

— Мисля, че ще го кръстя Джордж. Не ви ли прилича на Джордж?

— Прилича на уличен мелез — отсече Седрик. — Надявам се, не мислите да го задържите — добави той, демонстрирайки истински талант за изричането на най-неподходящото нещо в най-неподходящия момент.

Мери пъхна зад ухото си няколко блестящи къдрици.

— Разбира се, че ще го задържа! Нали не сте си мислили, че ще го изоставя сега, когато го освободихме? Ваша светлост, дали ще можете да махнете връвта от врата му?

Тя раздели гънките от кожа, струпани около врата на кутрето, и сред тях се показа стегнатата връв.

— Дръжте го да не мърда — каза Трент.

Мери кимна и притисна кутрето към себе си.

Трент бавно пъхна върха на ножа си под връвта и започна да реже възможно най-внимателно.

— Горкичкото! — обърна се Мери към кутрето, което виеше и задните му крачета дращеха по гърдите й. — Само още миг, и ще свърши.

— Дрехата ви със сигурност е съсипана — обади се Седрик. — За бога, госпожице Пелфорд, пуснете животното на земята и оставете брат ми да се погрижи за него! Херцогът много се гордее със селските си умения: постоянно изражда агънца или строи нужници просто заради удоволствието.

В този миг острието на Трент се заби във връвта и тя падна.

— О, много ви благодаря! — провикна се Мери и озари Трент със сияйна усмивка. После гушна кучето с коремчето нагоре и се наведе да го целуне по муцунката. — Сега се чувстваш по-добре, нали?

— Това животно не е бебе — отбеляза без нужда Седрик. — Предлагам ви да пуснете този мелез. Чак оттук го подушвам, а вие спокойно можете да хванете бълхи.

Мери измери годеника си с хладен поглед.

— Джордж не е виновен, че е неизкъпан.

Трент погледна към брат си с известен интерес. Беше очевидно, че нищо друго, освен пряка намеса от самия Господ Бог няма да раздели Мери от това кутре. Седрик трябваше просто да се примири с мисълта, че ще дели брачното легло с едно куче.

Мисълта за това легло го смрази повече и от дъждовната вода. Трябваше просто да се метне обратно на този кон и да потегли към имението си в провинцията.

Веднага.

Преди Мери да му се усмихне още веднъж.

Или преди погледът му отново да се плъзне към бюста й, защото, проклятие, този костюм за езда беше скроен от някой дявол, който искаше мъжете да падат на колене.

Трент с радост би паднал на колене. Би взел мокрия подгъв на полите й и би ги вдигнал бавно нагоре. Тогава би бил принуден да стопли краката й с целувки, разбира се. Мери сигурно замръзваше.

Навярно беше бледа на местата, на които трябваше да е розова.

— Това не е кученце, подходящо за една дама! — отсече Седрик. — Това създание, което сте прегърнали, е булдог. Ще се превърне в урод.

Брат му правеше грешка след грешка.

Очите на Мери светнаха гневно. Тя се изправи като разярена статуя на Юнона.

Ако беше сгоден за нея, Трент щеше да я помоли да носи този костюм за езда винаги когато завали. Не. Когато вали, нямаше да я води навън. Просто щеше да я води в банята…

Проклятие! Трент отново насочи мисълта си настрана от тези непристойни пътища.

— Винаги съм искала куче като Джордж — оповести Мери.

— Вие дори не знаехте как изглежда булдогът — напомни й хапливо Седрик.

— Възможно е да нямаме тази порода в Съединените щати — призна Мери. — Кожата трябва ли да е така увиснала или просто е много гладен? Вижте му само изражението. Толкова е тъжен.

Тя пак целуна кученцето по кръглата главичка.

— Не бъди тъжен, Джордж. Аз ще се грижа за теб. Ще те храня дотогава, докато не запълня всички гънки.

— Не е възможно да задържите това куче! — сега в гласа на Седрик се прокрадна истинска тревога.

Кутрето не беше никак глупаво: извъртя се и близна Мери под брадичката.

— Той не само ще стане голям, но и ще сумти и ще пуска лиги. Булдозите не са кучета за дами — те са селектирани за хапане на кучета.

Мери гъделичкаше животинчето, без да обръща внимание на смешната му чипа муцунка или на мръсотията, зацапала белите му части.

— Искаш да се казваш Джордж, нали? — прошепна тя. — Да, искаш. Здравей, Джордж.

— Защо Джордж? — полюбопитства Трент. Това беше името на краля, на един от приятелите му от училище и на местния епископ… Не му приличаше на име, подходящо за куче.

Тя му се ухили закачливо.

— Джордж, на Джордж Вашингтон.

— Ще наречете кучето на първия си президент?

Тя кимна.

— Ние, американците, обичаме генерал Вашингтон — отговори, приведе се и целуна Джордж. — И теб те обичам — каза му тя.

Кутрето като че ли имаше благ нрав, тъй като единствената реакция на унижението да го гушкат като бебе беше да ближе ръката на Мери при всяка възможност.

— Мисля, че много хора ще сметнат това за обида към основателя на вашата държава — изтъкна Седрик, — макар че, предполагам, това не ме засяга.

— И аз предполагам — измърмори Трент.

— Ако настоявате, ще го дадем на коняря ми — предложи Седрик. — Така ще можете да го посещавате в конюшните.

Трент въздъхна наум. Брат му имаше да учи много за жените. Дори и той — който открай време отбягваше по-сложните връзки с жени — знаеше, че Мери няма да се предаде.

— Не говорите сериозно! — възкликна тя.

— Говоря напълно сериозно. Сега трябва да се върнем у вас, преди някой да ви е видял. Външността ви е неприемлива.

Мери, която целуваше чипото носле на кутрето, бавно вдигна глава.

Трент се подготви мислено за това, което щеше да последва. Почти не познаваше бъдещата си снаха, но смяташе, че е най-упоритата жена, която бе виждал — жена, която няма да преглътне обида, без да й даде отговор.

Мери обаче го изненада — не си изпусна нервите.

Вместо това Трент запленен видя как яростта изчезна от лицето й.

— Предполагам, че в такъв случай няма да искате да подържите Джордж, докато аз яхна Деси.

В гласа й имаше дори леко въодушевление.

Трент бе забравил, че тя е влюбена в Седрик. Любовта можеше да заслепи хората за най-лошите черти на другия — една от многото причини, поради които се смяташе за късметлия, че я бе избегнал.

— В никакъв случай — отговори Седрик.

Трент посегна и взе кученцето от ръцете й. Джордж започна ентусиазирано да ближе ръката му.

— Голям чаровник е. Тези черни кръгове около очите много ми харесват. Прелестни са.

— Като на някоя блудница от Уайтчапъл — обади се Седрик.

Мери гледаше към кобилата си. Макар че беше доста висока за жена, несъмнено използваше блокче за качване.

Трент погледна към брат си, но Седрик бе извадил носна кърпа и бършеше дъждовната вода от лъскавата повърхност на украсените си с ресни ботуши.

Трент можеше да остави Джордж на земята, но не искаше да му се налага да търчи след него по пътеката.

Затова преметна кутрето през рамо, сложи ръце на кръста на Мери и я качи на кобилата й.

Тя ухаеше на парфюмиран сапун и мокра жена — комбинация така могъща, че едва не го събори. Изпълваше ръцете му така, сякаш бе създадена за тях.

Това беше нелепо! Един поглед, един допир, и вече го обземаше желание да я притежава, да я запази за себе си.

Проблемът не беше само това, че Мери принадлежеше на брат му, макар да беше така. Не беше и в това, че ако някой можеше да издърпа Седрик от неговия облак от конячени пари, това беше Мери. Имаше нещо още по-важно.

Трент не искаше да изпитва подобни чувства към жената, за която щеше да се ожени. Нямаше да търпи изневери, но нямаше и намерения да търчи из Лондон като ревнив глупак и да държи всички настрана от онази флиртаджийка, съпругата си.

На Джордж новото му място на рамото на Трент му хареса. Той зашава, хвана шалчето на Трент със зъби и го разтърси с леко изръмжаване.

— Не — предупреди го Трент. Гласът му беше човешка, възрастна вариация на това ръмжене.

Кутрето замръзна. Трент го свали от рамото си и Джордж провеси глава с вид на котенце, чиято майка го вдига във въздуха.

— Какво, по дяволите?!… — възкликна Трент, усетил, че по гърба му потича нещо топло.

Седрик гръмко се разсмя.

— Съжалявам! — извика Мери и протегна ръце. — И Джордж съжалява! Той е още бебе.

Трент й подаде кучето. Помисли си дали да не избърше урината с носната си кърпа, но какъв смисъл щеше да има? На черния му жакет петното не си личеше, но той миришеше на нощно гърне.

Развърза коня си и се метна на седлото.

— Ще ви придружа до къщи, тъй като е по-добре да си сменя жакета преди първата си среща.

— Според мен след тази малка случка всякакви дискусии са излишни — каза Седрик, докато обръщаха конете обратно към Портман Скуеър. — Това куче става само за конюшните, а дори и за там не съм сигурен.

Мери отново бе наместила кутрето в сгъвката на лакътя си. Сега се усмихна на Седрик без капчица раздразнение.

— Казва се Джордж.

Трент остана впечатлен от самоконтрола й. Невероятната грубост на Седрик сякаш изобщо не я трогваше. Всъщност имаше чувството, че брат му най-накрая е срещнал жена, твърдоглава като него.

Ръцете му стиснаха по-здраво поводите и той си даде сметка, че сърцето му е започнало да се блъска в ребрата по крайно нецивилизован начин. Трент едва познаваше Мери Пелфорд. Защо тогава чувстваше такъв силен прилив на собственическо чувство? Желанието сякаш бе изписано на кожата му, видимо за всички.

Той погледна към Мери. Тънката й ръка обгръщаше кучето и той изпита нов прилив на ревност.

Завист към някакво си куче. За първи път му се случваше.

Ненадейно изпита страховита убеденост: губеше си разсъдъка, навярно от някаква усложнена близнашка ревност. Фактът, че бе срещнал Мери, без да знае, че е годеница на Седрик — и че след броени минути бе решил да се ожени за нея, — само правеше ситуацията още по-заплетена. Историите, които хората разправяха за близнаците, започваха да се оказват истина.

Само че нямаше да се окажат.

Защото проклет да е, ако изпиташе каквото и да било към жена, за която брат му бе решил да се ожени. Това би било извратено.

През цялата езда до дома й Мери не спря да говори с тих глас на Джордж, докато Седрик се развличаше с пренебрежителни забележки за музикалната вечеринка, на която двамата очевидно бяха присъствали предишната вечер. Нищо не беше по вкуса му — от хапките и освежителните напитки до списъка с гостите.

Когато се приближиха към дома на семейство Пелфорд, Седрик направи последен опит да раздели Мери и Джордж.

— Ако искате куче — оповести той с великодушен тон, — аз ще ви купя някое подходящо. Все пак някои дами имат кученца.

„Звучи така, сякаш се опитва да убеди сам себе си“ — помисли си цинично Трент.

— Принцеса Фон Ашенберг има куче — чу се за своя изненада да казва той.

Седрик се намръщи.

— Много прилича на космат плъх — уточни Трент.

— Разбира се! — възкликна Седрик и се обърна към Мери: — Малтийската болонка на принцесата може да ви служи като пример. Трябва да си мислите за кученцето като за част от тоалета си — като за боне или за чантичка.

Трент почувства лукава веселост, която го подтикна да се намеси:

— Мисля, че принцесата сменя панделката на главата на кучето си, за да е в тон с костюма й.

— Като първомайски кол^[1] ли? — попита Мери със съмнение.

Трент слезе от седлото, за да се сбогува. Седрик направи същото.

Един лакей се втурна към тях и застана до главата на кобилата на Мери. Докато чакаше да й донесат блок за стъпване, тя погъделичка кутрето си под брадичката.

— Джордж ще изглежда прекрасно с панделка.

— Къде, на опашката ли? — подсмихна се Седрик.

Трент потисна усмивката си. Опашката на Джордж не беше сред най-хубавите му черти.

Дъхът му секна, когато видя пищната извивка на усмихнатите устни на Мери. Ако беше негова годеница и му се усмихнеше така дръзко, сякаш е казал нещо много глупаво, но тя му прощава, щеше да я целува, докато и двамата забравят къде се намират.

Проследи с поглед как Мери се привежда напред, за да позволи на коняря да й помогне да слезе. Костюмът й за езда все още беше влажен и полепваше към щедрия й бюст.

Искаше да я смъкне от седлото и да я занесе вътре, където никой нямаше да може да ги види. А после да разкъса горнището й, да обхване гърдите й в ръце и да оближе от кожата й всяка дъждовна капка.

— Утре ще ви посетя — обърна се Седрик към Мери. — Ще ви донеса куче — някое по-подходящо.

Мери се намръщи.

— Вече си имам куче.

— Сега, когато знам, че искате домашно животно — забеляза Седрик с около час закъснение, — ще ви намеря такова, което да подчертава изтънчеността ви, вместо да я накърнява, както несъмнено ще направи този пес.

— Джордж… — започна тя.

— Това куче ще облекчи мехура си върху вас при първа възможност. Нещо повече, вие го държите по начин, който може да се нарече неприличен, защото долната му част е съвсем открита.

Мери прехапа устна и по бедрата на Трент премина прилив на желание. Трябваше да се махне оттук.

— Пожелавам и на двама ви приятен ден — каза той и се поклони на Мери. — Госпожице Пелфорд, за мен беше удоволствие. Седрик… Джордж.

Мери направи повърхностен реверанс и изчезна в къщата заедно с кучето си.

Седрик обърна намръщената си физиономия към Трент.

— Дори и ти трябва да разбереш, че една дама с изискано възпитание не може да покаже този мелез в обществото.

Трент вдигна рамене.

— Защо да следва модата, когато може да я диктува?

— Положението на госпожица Пелфорд все още не й позволява да диктува модата — отговори Седрик.

— Доста сурова оценка.

— Това е черна работа — да се опитваш да научиш една американка да се държи като истинска дама. Иска ми се да не се бях захващал.

— Не говориш сериозно.

Седрик прокара ръка през косата си.

— Не се тревожи дали няма да ти се наложи да продължиш да делиш пенсовете си с мен. Обещах да се оженя за нея. Работата е там, че инстинктите й неизменно се оказват неправилни — продължи той, докато двамата се качваха на конете.

— В какъв смисъл?

— Може да се каже, че неприличното поведение при нея е почти инстинкт. Проклятие, по това си приличате! Предполагам, според теб няма нищо нередно, че е помъкнала мелез и го държи така, че оная му работа се развява във въздуха. При това такъв, който пикае където му скимне.

— Кутрето е прекарало уплашено, на студено и несъмнено гладно един Бог знае колко време — напомни му Трент. — Изпика се само защото аз го стреснах. И на кого му пука как го държи?

Седрик вдигна рамене.

— Кучето е просто един от симптомите на цялостния проблем. Мери Пелфорд няма никакви инстинкти на дама.

За изненада на Трент брат му изглеждаше искрено покрусен.

— Сигурен съм, че можеш да я насочиш във вярната посока.

— Това ще иска толкова труд. Кой би си помислил? Все пак е имала английска гувернантка.

Трент нямаше отговор, затова се отправиха към Кавендиш Скуеър. Този разговор му помогна да си проясни мислите. Той отказваше да бъде копелето, откраднало годеницата на брат си. Всъщност като член на семейството би трябвало да се опита да заглади напрежението.

Когато се върнаха у дома и конярите се втурнаха да отведат конете, той каза:

— Не мисля, че госпожица Пелфорд ще се откаже от Джордж, дори да й намериш друго куче.

При цялата си придирчивост, Седрик беше чудесен ездач. В момента инструктираше един коняр да приготви на конете гореща ярма.

— Глупости — отговори той, когато се обърна към Трент. — Знам къде да намеря идеалното куче — бяла малтийка. Ще купя такова, което няма да уринира в къщата, камо ли върху самата Мери.

— Няма да помогне.

— Мога ли да отбележа, че ти почти не я познаваш?

— Проведох продължителен разговор с нея на бала на Портмедоу, преди да разбера, че ти е годеница — каза Трент.

— Наистина ли? — попита остро Седрик. — И къде се случи това?

— На балкона. Нито аз, нито тя подозирахме, че скоро ще станем роднини.

Трент кимна на коняря, който отвеждаше коня му, но усещаше погледа на брат си, забит в гърба му.

— Утре ще й занеса новото куче и ще направим размяната — рече Седрик, след като излязоха от конюшните. — Ти не разбираш: жените са непостоянни, да не кажа капризни. Сигурно си чул какво говорят за годеницата ми? — попита той, докато крачеше напред, за да се качи по стъпалата пред къщата преди Трент.

Правилата на ранга диктуваха, че Трент трябва да се качи пръв, но Седрик никога не му позволяваше да го изпревари. Трент не се интересуваше дали един херцог трябва да мине през вратата преди един лорд и двамата никога не спореха за това.

— Не съм чул нищо за госпожица Пелфорд, но тя самата ми каза, че в миналото й има два развалени годежа.

Седрик бе извадил манерката, която винаги носеше в жакета си, но тя се оказа празна.

— Според мен е по-точно да се каже, че е имала двама мъже в миналото си.

Вратата се отвори, но Трент завъртя глава към иконома и той хукна към вътрешността на къщата, откъдето не можеше да ги чуе. Трент застана до Седрик на най-горното стъпало и изръмжа:

— Нима намекваш, че Мери… госпожица Пелфорд се е държала нескромно с бившите си годеници?

— Ти наистина не знаеш нищо за жените, нали?

Трент започваше да си мисли, че знае доста повече от брат си. Мери беше девствена — бе готов да заложи живота си за това.

— Несъмнено се е занимавала с креватна дейност. Но аз съм по-умен от онези двама глупаци преди мен. Дори не съм я целунал истински — само докосване по устните и повярвай ми, кръвта й кипи както на всяко момиче, което можеш да срещнеш в „Ковънт Гардън“.

Трент потисна импулса си да разкъса брат си във въздуха.

— Грешиш — каза най-накрая той. Гласът му бе отсечен, но овладян. — Годеницата ти е целомъдрена.

Седрик го изгледа снизходително.

— Не се оставяй външността й да те заблуди, херцоже. Очевидно се е уморила от другите, когато не са успели да я задоволят.

— Грешиш.

Седрик прекрачи прага и подметна през рамо:

— Оставих я незадоволена и изпълнена с копнеж, и тя ми е в кърпа вързана.

Откакто беше осемгодишен, Трент започна да си изгражда железен самоконтрол и сега той му свърши добра работа. Нямаше да спечели нищо — Мери нямаше да спечели нищо, — ако халосаше брат си.

Въпреки това забърза напред и стисна Седрик за ръката.

— Никога повече не говори за бъдещата си съпруга по този начин! — процеди той през зъби.

Седрик се изкашля стреснато.

— Мери Пелфорд е влюбена в теб. Заслужава цялото ти уважение — и пред хората, и насаме. Тя никога не би си позволила интимност извън брака и ако не можеш да видиш вродената й добродетел, значи изобщо не я познаваш.

Седрик се опита да отблъсне ръката му.

— Тя е невинна и ти не трябва да го забравяш в сватбената нощ. Разбираш ли ме?

Не можеше да познае гласа си — беше изпълнен с такава дълбока, дива ярост.

— Ти си само едно животно — отговори Седрик и устата му се изкриви в капризна усмивка на подигравка. — Човек би си помислил, че двама братя-близнаци — биха могли да бъдат откровени един с друг, но с нас не е така, нали? Ето че стоиш тук и ми казваш да те излъжа, да не говорим, че ми казваш да излъжа целия свят.

— Не става дума за лъжа, само за елементарно уважение към жената, която ще стане майка на децата ти — отговори Трент и свали ръката си.

— Имам нужда от питие — каза Седрик и изтупа ръкава си. — Годеницата ми изисква присъствието ми призори, ти развиваш любов към етикета — главата ми се върти като на блудница от Друри Лейн след натоварена нощ.

Не бе възможно да е много след десет часа сутринта. Седрик удостои Трент с подигравателна усмивка.

— Предполагам, че няма да искаш да ме придружиш на сутрешната разходка за здраве, херцоже? Не? Чудя се какво печелиш, като постоянно си отказваш едно или друго удоволствие.

— Не бъди магаре — отвърна Трент с равен глас. Беше ужасяващо да осъзнае какво облекчение изпитва при новината, че Седрик още не е целунал Мери.

Още един признак, че си е загубил ума.

Трябваше да избягва Мери чак до сватбата. Докато тя не станеше жена на Седрик, в най-примитивния смисъл на думата.

Това щеше да промени всичко. Тогава щеше да престане да изпитва този грешен порив, който го тласкаше да се метне пак на коня и да се върне на Портман Скуеър.

Да помоли да я види. Да види Джордж. Да използва кутрето като извинение, за да пофлиртува с бъдещата си снаха.

Трент стисна зъби и смъкна изцапания с урина жакет, твърдо решен да не мисли за Мери.

И успя — до много късно през нощта. Обърна се насън в леглото си и установи, че Мери лежи до него във водопад от блестящи къдрици.

Кръвта му запулсира от дълбока радост. Той се подпря над нея на ръце и колене и я обсипа с целувки.

Тъкмо прокарваше ръка по гладкото й тяло, на път да обвие пръсти около пищната й гръд, когато тя измърмори нещо.

Трент замръзна.

Очите й се отвориха, прекрасни… насълзени?

— Мери? — прошепна той. — Какво има?

— Седрик? — попита тя с треперещ глас.

Името отекна в съня на Трент като барутен изстрел. Той се събуди задъхан, със стиснати юмруци, облян в пот.

От всичко на света най-много мразеше да загубва самоконтрол.

По дяволите, тя принадлежеше на Седрик! Проклет да е, той нямаше да стане човекът, който да я открадне от брат си. Ненадейно осъзна, че може би това да копнее за снаха си е проклятие, но отблъсна тази мисъл.

Да, беше много неприятно, че изпитваше към Мери такава необуздана страст. Но всъщност това означаваше единствено, че е време да си намери съпруга.

Същото навярно беше с дивите зверове. Моментът бе настъпил и тъй като бяха близнаци, двамата със Седрик бяха откликнали в един и същи миг, на една и съща жена.

Трент впери поглед в мрака, опитвайки се да се убеди, че това да си близнак означава да приемаш някои странности.

Не се получи.