Елоиза Джеймс
Моята американска херцогиня (28)

Глава 28

След закуска на следващия ден Мери се уговори с госпожа Ханидюкс следобед да провери в какво състояние са чаршафите в къщата. После излезе да се поразходи из имението заедно с Джордж, който я следваше по петите… или по-точно припкаше пред нея.

Мери следваше пътеката, която водеше от края на градините, слезе по лекия наклон на един хълм покрай житна нива и там почти се сблъска с един набит мъж в дрехи от домашно платно. Той й се представи като господин Гоген, един от арендаторите на съпруга й.

Гоген очевидно беше ужасен да завари господарката си — херцогинята — в нивата, но се възстанови достатъчно, за да я покани в къщата си.

— Сутринта издоих кравата и имам мляко — каза той, отведе я до един стол до вратата и влезе вътре.

Мери изпъна крака и се опита да убеди Джордж, че иска да седне тогава, когато тя му каже.

Джордж се претърколи по гръб няколко пъти и накрая остана така в безмълвна молба да го почеше. Точно тогава една жена, завързала боне под внушителната си брадичка, излезе тичешком от къщата, закова се на място и размаха ръце.

— И таз хубава! — провикна се тя.

Мери разтриваше дебелото коремче на Джордж, но сега стана и се усмихна.

— Извинявам се, че идвам без предизвестие, госпожо Гоген. Запознах се със съпруга ви на нивата и той настоя да дойда с него за чаша мляко.

Госпожа Гоген се поклони толкова ниско, че коленете й изскърцаха.

— Такава чест, не съм си и представяла! Само ако не беше ден за пране! — и тя хвърли измъчен поглед към сушащото се бельо, окачено на храстите в градинския кът, заобикалящ къщата.

Мери пое ръката на домакинята си и я стисна.

— Дори и без тези доказателства, госпожо Гоген, щях да разбера, че сте чудесна перачка — само от снежнобялото боне, което носите.

Съпругата на фермера сведе поглед към преплетените им ръце и очите й се разшириха.

— Ще донеса мляко! — извика тя и се втурна обратно в къщата.

— Никога не сме виждали старата херцогиня — обясни господин Гоген, който отново беше излязъл при нея. — Моля ви, седнете, Ваша светлост.

— Отдавна ли живеете тук? — попита Мери.

— Арендатор съм на вашия… на херцога — потвърди господин Гоген. — Такъв е бил и баща ми, и неговият баща. Винаги сме обработвали тази земя.

Мери все още се мъчеше да свикне с факта, че почти всички хора, с които се запознаваше в Хоксмид, по един или друг начин са свързани с херцогството още от раждането си. Госпожа Гоген се върна с кана, от която наля чаша хладно разпенено мляко. Мери започна да отпива от него, докато говореха за времето и за факта, че една трета от житната реколта може да загине, ако завали прекалено много дъжд.

Госпожа Гоген с интерес научи, че според чичото на Мери високата леха може да предпази зелките от потъване в дъжда. Не знаеше нищо за житото, но бе установила, че марулите обичат дъжда, докато зелките — не.

При завръщането на Мери в Хоксмид един лакей й помогна да слезе от двуколката на господин Гоген. Тя прогони Джордж в обора, където щеше да остане, докато не го изкъпят, и влезе в къщата, където завари съпруга си до вратата на кабинета му. Кокиче стоеше до него.

— Доколкото разбирам, съпругата ми е била на разходка с друг мъж — поздрави я Трент и потисна усмивката си. Подгъвът на Мери беше мръсен, бонето беше не на главата й, а в ръката й, а косата й отново се бе разпиляла по раменете, но тя изглеждаше грейнала. Щастлива.

В стомаха му се надигна особено чувство. Гордост, може би. Да, определено гордост. Беше истински щастливец.

Мери се приближи до него с танцова стъпка.

— Господин Гоген ми разказа цял куп истории за теб и Седрик, когато сте били деца — каза тя и го целуна, без да обръща внимание на тримата лакеи, които се мотаеха в преддверието и се преструваха, че не ги гледат.

Трент я дръпна в кабинета.

— Гоген е добър човек. Между другото, трябва да се извиня за тази стая.

Мери се огледа.

— Какво й има?

— Никой не е обръщал внимание на обзавеждането й от десетилетия насам.

— Ако таиш надеждата, че ще преобзаведа цялата къща в най-добрия египетски стил, боя се, че ще останеш разочарован. Нямам никакво мнение за обзавеждането.

— Но в градината смяташ да провериш всяка луковица, преди да я засадят.

— В общи линии това е — съгласи се ведро тя.

— Би ли предпочела да останеш тук през цялата година, отколкото да живееш в Лондон през сезона?

— Предполагам, че ти ще трябва да си в Лондон заради Парламента, нали?

— Старая се да следя събитията и оттук, с помощта на секретар — каза Трент, — но да, от време на време трябва да присъствам.

— Е, добре, ще бъда там, където си ти — рече Мери и се приближи към камината, за да огледа поставката над нея.

Небрежното й уверение, че ще го последва навсякъде, накара нещо в гърдите на Трент да се свие. Струваше му усилие да остане на мястото си.

Мери разглеждаше един бюст на Хенри VIII, който баща му бе разкрасил с превръзка на окото, защото според него старият Тюдор бил толкова близо до пират, колкото можел да бъде един монарх.

— Имам ново брачно правило — каза Трент, когато си възвърна гласа.

— Боже, Боже, в Англия така обичат правилата!

Неспособен да се спре, Трент прекоси стаята и обхвана лицето на Мери в дланите си.

— Говоря напълно сериозно, Мери. Искам да ми обещаеш, че никога няма да се качваш в кола, ако знаеш, че кочияшът е пил.

— Освен ако млякото на господин Гоген не е алкохол — но… — но тя млъкна, когато видя израза в очите му. — Обещавам, че няма.

Той я хвана за ръката и я поведе към вратата.

— Всъщност бих предпочел изобщо да не влизаш в никоя карета, която не е карана от мен или от Робъртс, моя кочияш.

— Това обещание ми се струва непрактично. Но и бездруго не виждам къде ще ходя вечер без теб. Нали не смяташ да предприемаш дълги пътувания без мен?

— Имаш ли нещо против от време на време да пътуваш до Уелс?

— Разбира се, че не.

Преди минута двамата стояха пред камината в кабинета му; сега вече се качваха по стълбите.

— Джак, къде ме водиш? Обещах на госпожа Ханидюкс, че ще прегледам чаршафите.

— Разбирам защо е необходимо — каза той, отвори вратата на спалнята си и леко я бутна вътре.

Вратата щракна и се затвори, а Мери се обърна изненадана.

— Разбираш ли?

Той си събличаше жакета.

— Ваша светлост — засмя се тихичко тя, — целия ден само събличате и обличате този жакет!

— Знам, че просто се опитваш да ме предизвикаш. Доколкото разбирам, искаш целувка… херцогиньо.

Ризата му вече беше над главата; сега се изду и падна на пода. Трент закрачи към нея с напрегнат поглед и ръце, които правеха нещо с колана му.

— Не можем да се върнем в леглото! — възкликна Мери и отстъпи крачка назад.

— Според мен можем. Ти искаш да прегледаш чаршафите, а аз искам да се любим по такъв начин, че да ги видиш много отблизо.

— Не разбирам какво искате да кажете, Ваша светлост! — извика Мери, направи още една крачка назад и протегна ръка напред. — Вчера се къпах два пъти. Не мога да помоля горките хора да качат още кофи!

— На носачите на вода им се плаща, за да носят вода — каза той и се приближи съвсем. — Ще трябва да инсталирам тръби.

Устните му се плъзнаха по шията й и Мери потръпна против волята си.

— Не и ако това означава, че ще трябва да уволниш носачите — отсече тя, опитвайки се да прозвучи овладяно. — Те навярно служат на теб и на семейството ти, откакто са се родили.

— Така върви светът — вдигна рамене Трент. — Няма да ги уволня. Могат да станат градинари. Винаги има едно-две свободни работни места. Но сега смятам да обладая съпругата си и единственото нещо, което може да те спаси, е да ми кажеш, че все още си прекалено разранена.

Херцогинята на Трент беше жена, която никога не лъжеше, и съпругът й го знаеше. Затова откри в очите й точно това, което се надяваше да види.

Ръцете му се стегнаха безмилостно.

Госпожа Ханидюкс седеше в стаята си и чакаше, но единствените чаршафи, които минаха през оглед този ден, бяха тези в стаята на херцога.