Елоиза Джеймс
Моята американска херцогиня (20)

Глава 20

Трент бе подготвен да улови съпругата си, в случай че припадне, когато разбере за кого се е омъжила. Когато влезе в катедралата, не очакваше булото на Мери да бъде толкова гъсто, че да не може дори да различи чертите й… което го караше да се съмнява, че тя е видяла лицето му.

Накратко, може би си мислеше, че се е омъжила за Седрик. Имаше силното впечатление, че леля й точно на това е разчитала.

Той вдигна булото и погледна Мери в очите. Точно както очакваше, нейните се разшириха смаяно. Тя отвори очи, може би за да изкрещи.

Трент инстинктивно направи крачка напред и покри устата й със своята.

Искаше само да докосне устните й със своите, но вместо това целувката му стана по-силна и той нареди наум на Мери да не се съпротивлява. По цялото му тяло се разля желание.

Сега Мери беше негова съпруга. Не я беше откраднал — просто беше взел това, което брат му бе захвърлил. Ръцете му обхванаха кръста й и той наведе глава, запамети формата на устните й… а когато тя ахна, и вкуса й.

Каквито и да бяха събитията, довели до тази развръзка, сега Мери беше негова.

Булото й вече го нямаше, а вместо Седрик…

Херцогът.

Съпругът й?

Невъзможно. Невъзможно!

Да, но херцогът я целуваше, а Седрик не се виждаше никъде. В целувката на Негова светлост нямаше бързане, сякаш нито той, нито тя имаха да правят нещо друго. Нямаше и притеснение, макар че пред тях седеше цяла църква с наблюдатели, а зад гърба им стоеше свещеник.

Херцогът не я привлече неприлично близо до себе си, но тя усети силата на ръцете му дори през роклята си.

Почувства, че очите й се затварят. Херцогът не издаде никакъв звук, но одобрението му запулсира през тялото й. За миг целувката им се превърна в нещо съвсем различно: чувствено, дръзко, скандално.

Паството! Свещеникът!

Очите й рязко се отвориха и тя се дръпна.

Мъжът, за когото се бе омъжила, без да знае, я гледаше с непроницаемо изражение.

— Брат ми се отказа от правото си над ръката ви — съобщи й той толкова тихо, че го чу само тя.

Ръцете й се вдигнаха без заповед от волята й и сграбчиха неговите.

— Какво?

— Ще обясним, че съм се влюбил лудо във вас и брат ми се е отказал от вас от добро сърце. Хората очакват такива неща от близнаците.

— Отказал се е от мен — повтори Мери.

Очевидно наистина се беше отказал, защото сега не стоеше пред нея. Облекчението, което изведнъж заля цялото й тяло, беше толкова силно, че коленете й се разтрепериха.

По лицето на херцога премина тревога.

— Дотук се справихте толкова добре. Моля ви, не ставайте първата жена, която се свлича в несвяст в мое присъствие.

— Няма — увери го Мери и заповяда на коленете си да не се подгъват.

— Забравих, че американките никога не припадат — промърмори Трент и Мери зърна в очите му развеселена искрица.

По някакъв начин Бог бе отвърнал на молитвата й. Не беше отворила очи, за да установи, че е станала лейди Седрик Алардайс.

— Къде е той? — попита тя шепнешком.

Съпругът й обърна и нея, и себе си с лице към събралите се — и предизвика бъркотия, която на някоя римска арена би се брояла за оглушителен рев, — наведе се съм Мери и каза в ухото й:

— Потегли към Бахамските острови снощи с прилива.

Мери едва го чуваше във врявата. Пръстите й се обвиха около лакътя му. Дишането й беше много учестено… От шока? От целувката?

Заповяда си да се усмихне и пое по обратния път към вратата на църквата. Бракът им със сигурност беше законен — в противен случай скандалът щеше да стане ужасен.

До нея Негова светлост кимаше на хората, край които минаваха, сякаш нямаше нищо необичайно в това, да се ожени за годеницата на брат си.

Мери изпита странното чувство, че се е озовала на страниците на някой роман — от онези в три тома, със специални подвързии. Госпожица Феърфакс постоянно напомняше с недоволен тон, че животът не е като роман.

Госпожица Феърфакс, изглежда, грешеше.

По много начини.

Момичето, което беше прекалено високо, което нямаше маниери, за което никой англичанин не би поискал да се ожени… сега това американско момиче беше херцогиня.