Елоиза Джеймс
Моята американска херцогиня (10)

Глава 10

Имаше само един начин да направи така, че Седрик да не се откаже от брака, и Трент мрачно реши да прибегне до него.

— Аз ще взема кучето — обърна се ненадейно той към брат си същата вечер.

Двамата седяха на масата след вечеря, по време на която не си казаха почти нищо и при която според преценката на Трент Седрик бе изпил много повече, отколкото бе изял.

— Какво?

— Ще взема Джордж и бялото куче, когато се ожените.

— И защо ще го направиш? — опита се Седрик да присвие очи, не успя и вместо това затвори едното.

Трент вдигна рамене и заобиколи масата.

— Ако не искаш Мери, ще взема и нея.

Думите излязоха от устните му така, сякаш се бяха оформили сами.

— Тя е моя — заяви Седрик с равен тон.

Точно към този отговор го подтикваше Трент. Разбира се, че към този. Той дръпна брат си да стане и с умело движение пъхна рамо под ръката му — ритуал, в който бе добре обигран.

— Време е за лягане.

— Знаеш ли — обади се Седрик, когато бяха по средата на трапезарията, — първият ми спомен от тази стая е как коленете на татко се подгънаха и той падна на пода. Едва не си удари главата в онова желязо ей там.

Трент изсумтя. За такъв строен мъж брат му беше удивително тежък.

— Пиян като прасе — измърмори Седрик.

В ума на Трент се занизаха ужасни картини. Мери можеше да загине така, както майка им — под преобърнат файтон. Баща им така и не разбра какво е направил — получи смъртоносна рана по главата и след два дни умря, без да се върне в съзнание.

Една нощ по време на пиянски епизод, за който никой от двамата не спомена никога повече, Седрик бе казал на Трент, че е умолявал майка им онази вечер да не се качва във файтона.

— Казах й, че ако ме обича, няма да тръгне — рече Седрик. Провличаше думите по пиянски, но гласът му ставаше все по-мрачен. — Тя каза, че съм се превземал. Погали ме по бузата така, сякаш бях петгодишен.

Ужасът, който бе преминал през вените на Трент, затихна. След злополуката с родителите им Седрик нито веднъж не седна на капрата на карета, камо ли на файтон. Винаги пътуваше с кочияш.

Мери беше в безопасност.

На другия ден брат му излезе от спалнята си чак когато стана време за обяд. Когато се присъедини към Трент на масата, изглеждаше полумъртъв и от него се носеше противен сладък мирис на алкохол, макар че косата му беше мокра от банята.

— Пак ще си лягам — наруши той мълчанието след известно време.

— Хубаво.

— Не помня почти нищо от снощи.

В гласа му нямаше никакъв срам — говореше делово, сякаш споменаваше, че е загубил ръкавиците си.

Трент не виждаше причина да отговори.

— Но си спомням, че обеща да вземеш двете кучета, когато се оженя — продължи Седрик.

— Да — потвърди Трент и си сипа още едно парче ростбиф.

— Как смяташ, тя дали ще се съгласи?

Отначало Трент беше сигурен, че Мери никога няма да се откаже от Джордж. Но след като видя как прие възможността да загуби Седрик, реши, че е възможно да се примири с възможността да прати кучето в някоя хубава къща.

Все пак винаги можеше да посещава Джордж. Той си представи как снаха му влиза през входната врата, с тези нейни блестящи очи, тази коса и гръд и…

Не, Мери не можеше да идва при кучето.

— Ще ги пратя и двете в Хоксмид — каза той.

Горната устна на Седрик се изви презрително.

— В такъв случай ще трябва да махнем всички килими. Когато дойде лято, навсякъде ще вони.

— Могат да живеят в къщичката на пазача с госпожа Планкит и съпруга й.

— Идеята не е лоша — призна Седрик и нестабилно избута стола си назад. — Проклятие, снощи наистина съм се натряскал здраво.

Трент не можа да измисли подходящ отговор.

По бузите на брат му пропълзя руменина.

— Какъв лицемерен позьор си само!

Трент продължи да дъвче, без да отговори.

— Следобед ще заведа Мери на разходка в Хайд Парк — каза Седрик след малко. — Ще й обясня, че има избор. Може да задържи кучетата, или да ти ги даде и да се омъжи за мен.

— Тя те обича — рече Трент и вдигна поглед от чинията си.

— Да, нали? — измърмори Седрик замислено. — Предполагам, че според теб допуска ужасна грешка.

— Не и ако спреш да пиеш — отвърна Трент.

— Може и да спра, след като се оженя — каза за негова изненада Седрик. — Главата страшно ме цепи. Не си струва.

Може би женитбата на Седрик щеше да бъде неговото спасение.

— В такъв случай защо не позволиш на госпожица Пелфорд да задържи кучето си? — попита Трент. — Джордж е само кутре, а кучетата растат бързо. Не помниш ли Цветче?

Като момчета двамата имаха куче — ловджийска хрътка със сърце, голямо колкото цяла Англия. За няколко особено нещастни години Цветче беше единственото хубаво нещо в живота на Трент.

В челюстта на Седрик заигра един мускул. После той рече:

— Май си прав. Ще кажа на Мери, че може да задържи кучето, но само ако не излиза с него извън къщата.

Увереността на брат му, че годеницата му ще изпълни заповедта му, предизвика у Трент сериозни съмнения, но това не му влизаше в работата.

— Когато имате гости, Джордж може да стои в килера — Седрик уморено потърка лицето си с ръка.

— Още дори не съм женен, а вече чувам дрънченето на веригите.

С тази очарователна забележка той излезе от стаята и — поне така предполагаше Трент — се запъти към леглото си.