Елизабет Лоуел
Перфектно докосване (30)

29

Вятърът си играеше детински със снега, като го превръщаше в плътна завеса, която ту закриваше, ту откриваше двете тичащи фигури. Джей се вглеждаше в посоката, в която му се струваше, че беше доловил някакво движение.

Там. Малко вдясно.

Бледата, изцапана риза на Сара отново потъна в мрака в края на строителната площадка. Помисли си да използва мощния фенер, закачен на колана му, но се отказа. Луната се показваше достатъчно често между буреносните облаци, а и очите му бяха привикнали към тъмнината.

Освен това, ако се стигнеше до борба, искаше и двете му ръце да са свободни.

Като ускори крачки, той прескачаше препятствията и заобикаляше коварните отводнителни канали. Подхлъзваше се, спъваше се и с биещо до пръсване сърце все повече скъсяваше разстоянието до двата силуета, изчезнали във виелицата в съседната пресечка.

Тогава вятърът се изви внезапно, раздра снежната пелена и разкри само един човек с яростно развяващо се палто.

Бъртън. А къде е Сара?

Въпреки страха, вкопчил се в него наравно със студа, Джей знаеше, че ако беше имало изстрели, щеше да ги чуе.

Сигурно се е подхлъзнала и е паднала в рова.

Ускори крачки с отчаяното желание да се добере до Сара, преди Бъртън да е успял да я нарани още повече. Когато се приближи, видя в мастилената мътилка бледо лице. Чертите му бяха дребни като на момиче и изкривени от неприязън. Тогава брат му се обърна и побягна по посока на галерията, по-скоро преследван, отколкото преследвач.

Джей се хвърли върху него, костите им изхрущяха, но успя да отскочи ловко и да го остави да падне пръв. След това вдигна юмрук над главата му.

— Давай — изхриптя Бъртън. — Винаги си искал да го направиш. Убий ме, докато тя замръзва в канавката.

С гневни проклятия и силен ритник Джей избута брат си настрани и се затича обратно към мястото, където за последен път беше видял Сара.

След хиляди километри и цяла вечност отново се озова на върха на насипа. Водата на дъното беше грозна, зейнала рана, обещаваща ледена смърт. Спусна се надолу с дълги подскоци, докато десният му крак не се натъкна на скрито препятствие. Глезенът му поддаде и го изхвърли настрани. Успя да се извърти, омекоти удара с рамо й се приземи почти до водата.

Приседна на земята, откачи фенера от колана си и го включи. В продължение на няколко дълги ужасяващи минути яркият лъч не осветяваше нищо, освен ослепителния сняг и черната, празна вада. После нещо привлече погледа му.

Сара.

Беше просната по гръб, с рамене и глава във водата. Струйките кръв изглеждаха като пръски засъхнала боя. Това беше най-красивото нещо, което беше виждал през живота си.

Мъртъвците не кървяха.

С рязко движение я измъкна от локвата и съблече мократа риза. Ако имаше сила, тя сигурно щеше да се съпротивлява, но единственото, което успя да направи, беше да се отблъсне на няколко сантиметра от него.

— Спокойно, мила. Аз съм, Джей.

Смъкна дебелото яке от овча вълна и я наметна, като го вдигна високо над главата, за да предпази мократа й коса от вятъра. После стана, повдигна я и я метна през рамо. Като я придържаше с една ръка, с другата затърси телефона си.

Нямаше го.

По дяволите. Сигурно се е изплъзнал при някое от паданията.

Провери пистолета. Беше на мястото си. Мокър, студен, готов.

Жалко, че не мога да се обадя по него.

Като използваше фенера, за да избегне препятствията, Джей тръгна бързо към топлината. Ресторантът, галерията, пикапът — нямаше значение. Най-важното беше да я стоплеше отново.

Докато се движеше два пъти по-бавно от обичайното заради товара си, не преставаше да търси с очи Бъртън. Той или още лежеше на земята, или беше успял да се измъкне.

Ще те открия, братчето ми. Не се съмнявай в това.

— Дж… Джей? — Приглушеният шепот се разнесе изпод дебелото палто.

— Аз съм. Усещаш ли ръцете и пръстите на краката си?

— Ссстудено е.

Усети силните тръпки, които я разтърсваха. Заля го вълна от облекчение при ясните знаци, че премръзналото й тяло се връща към живота.

След още две пресечки тя се обади отново:

— Пари ми.

— Чудесно. Значи кръвообращението ти се възстановява — каза той и излезе на улицата.

— Боли ужасно.

Наоколо не се виждаше никаква кола.

Джей срита няколко големи буци лед и забърза към галерията. Болезнени спазми пронизваха глезена му при всяка крачка по бетонния тротоар. Стараеше се да не им обръща внимание. Случвало му се беше с много по-сериозни травми да носи умиращи войници към лагера. Опитът го беше научил, че понякога болката беше послание без значение.

— Аз мммога ддда ходя…

— Така ще стане по-бързо.

— Ннно…

— Пести си дъха, за да се стоплиш по-бързо.

Когато стигна до уличката, където се намираше „Кухнята на Сузи“, по тъмните прозорци разбра, че бяха затворили и си бяха отишли у дома.

— Галерията — каза Сара.

— В пикапа ще ни е по-удобно.

— Гггалерията — настоя тя.

Спомняйки си последния път, когато беше пренебрегнал желанието й, Джей сви към празната сграда. Телефонът там работеше. Беше сигурен поне в това. Лично го беше заредил.

— Значи, ще бъде галерията. Дръж се, скъпа. Почти пристигнахме.

Прекоси малкия паркинг и забеляза, че черното БМВ беше все още там. Където и да беше отишъл Бъртън, не беше взел колата си.

— Музата — вече съвсем ясно изрече Сара.

Първата дума, която му хрумна в отговор, не беше особено прилична, затова замълча.

Сара преметна ръце през раменете му. Главата й се люшкаше безпомощно, но някои от думите на Бъртън породиха у нея страшно предчувствие.

— Картината — каза предпазливо. — Брат ти иска да я изгори.

Бих му помогнал само срещу два цента, горчиво си помисли Джей.

— В нея е скрита някаква тайна — продължи тя, докато завиваха към тясната алея.

— Радвам се, че идваш на себе си, но говориш безсмислици. А сега внимавай, защото ще те пусна на земята.

Наведе се пред вратата на галерията и я сложи предпазливо на крака, като я придържаше с ръце. Но през цялото време инстинктът му крещеше, че е пропуснал нещо.

Отпечатъци от стъпки.

Водещи навътре.

Внезапно вратата се отвори, една мъжка ръка сграбчи Сара и я издърпа грубо.

— Влизай или ще я убия.

— Хенри? Какво, по дяволите, правиш тук? — Но Джей всъщност вече знаеше.

Управителят заотстъпва назад, докато двамата със Сара се оказаха извън обсега му.

— Затвори вратата след себе си — нареди той. — Тук гъмжи от полицейски коли.

Иска ми се да бях видял поне една, помисли си Джей, като не изпускаше от поглед дългогодишния си служител.

— Колкото до това, какво правя тук, разчиствам след Бъртън. — И гласът, и изражението му преливаха от презрение. — Това момче не може да се изпикае само, без да се намокри.

Бъртън се обади някъде зад него, леко вдясно. Звучеше по-различно от обикновено — по-скоро сърдит, отколкото хленчещ.

— Аз свърших доста повече от теб, старче. Преди два месеца се опитах да измъкна сам картините от Рибарското селище, но старецът направо полудя, когато сритах, без да искам, една отворена кутия с боя. Изхвърли ме и каза да не се връщам без Джей.

Хенри изглеждаше отегчен.

— Дори прерових стаята на Сара, за да я накарам да се върне у дома — завърши младежът. — А сега ми върни оръжието.

— Всеки идиот може да влезе през отворена врата. Колкото до това, което открадна от Лиза… — присмя се Хенри, като погледна пистолета, насочен към главата на Сара, — да знаеш, че не е нищо повече от двайсет и две калиброва играчка. Момичешка залъгалка за мамино синче. Но ако се приближиш достатъчно, върши работа. А аз, както виждаш, съм близо.

Когато миг след това повдигна поглед, насреща го гледаше много по-широко и по-сурово око. Четиридесет и пет калибровият пистолет на Джей беше готов да пусне оловно мънисто в слепоочието му.

— Господи, наистина си бърз — отбеляза той. — Много по-ловък от баща си, а той беше като мълния.

— Пусни я — каза Джей равно. Или отново се обърни настрани. — Това няма нищо общо с теб.

— Свали оръжието — нареди Хенри и опря дулото в бледата буза на Сара.

— Не го слушай — извика Сара и в красивите й тъмни очи се четеше молба. — Ще убие първо теб, а после и мен.

— Никой не трябва да умира — заяви Джей. Аматьорът, който се крие зад заложник, винаги прави грешка. Единственият въпрос е кога.

И ако жертвата му не стреля първа.

Управителят се загледа в студените, морскосини очи и пожела Сара да беше по-висока, за да го прикрива по-сигурно.

— Не трябваше да се връщаш — обади се Бъртън. — Бизнесът ни процъфтяваше. Имахме химически лаборатории, отглеждахме трева. Печалбите ни надвишаваха многократно издръжката, която получаваше майка ми, но тя не знаеше. Така и не разбра. После се появи ти, изживя се като Рамбо, прецака цялата работа и аз отново трябваше да се подчинявам на заповедите й.

— Млъкни — изръмжа Хенри.

— Защо? — засмя се Бъртън. — Брат ми няма да предприеме нищо, докато си насочил оръжие към главата на кучката му. Можеш да ме мислиш за глупак, но именно той се влюби. А това го прави слаб.

Сара трескаво местеше поглед от Джей към брат му, който притискаше към лицето си окървавен парцал.

Очите на Джей не се отделяха от Хенри. Само един миг разсеяност от страна на управителя и на безизходното положение щеше да бъде сложен край.

— Можеш да съдиш за човека по партньорите му — каза той. — Мислил ли си за това?

— Бъртън не ми е партньор. Не в този смисъл.

— Разбира се, че не съм, по дяволите — хладно заяви младежът. — Аз съм този, който сключи сделката с местните производители. И който всеки месец получаваше парите и ги пилееше.

— И лъжеше непрекъснато — допълни Хенри.

— Не, старче. Това се отнася за теб. Аз държах козовете. Дърпах конците, докато всички си мислеха, че ме водят за носа. Парите, които Джей похарчи за уроци, си заслужаваха. Успях да заблудя…

— Млъкни — повтори управителят.

— Защо? Ти така или иначе ще ги убиеш и двамата, аз ще наследя всичко и…

— Нищо няма да наследиш — обади се Сара, като стисна зъбите си, за да не тракат. — Ти не си син на Джей Ди.

Джей усети как шокът го разтърси, но не се отмести от целта си дори на милиметър.

Това обяснява много, помисли си той. Прекалено много.

— Значи, си се досетила — уморено каза Хенри. — Допусках, че ще се случи, но се надявах да ти отнеме повече време.

— Под боята, с която е замазана картината, се крие портретът на Лиза — заяви тя уверено.

— Проклетата муза на Къстър — процеди с горчивина старият човек. — Нейният любовник. Но тя обичаше повече от всичко парите и той беше съкрушен. Омъжи се за Джей Ди, който беше богат. Бъртън е негов син.

— Много мило, нали? — намеси се младежът. Клатеше се усърдно на стола и се наведе толкова напред, че лицето му почти докосна коленете. Притискаше окървавената кърпа с лявата ръка към дясната си буза. — Май трябваше да ме прецакате с наследството, но ето че сега някой друг ще се лиши от неговото.

— Това е лудост — спокойно отвърна Джей. — Кръвен или не, ти си мой брат. Важното е, че сме отгледани заедно, като едно семейство.

— Свети Джей — студено му се присмя другият. — И току-виж, си го направил. Ще ми дадеш моята четвърт от ранчото.

— Ти си мой брат.

— А пък ти си гадняр — отсече Бъртън. — Погледни ме, гадино!

Вниманието на Джей нито за миг не се отклони от Хенри и пистолета, който беше допрял до главата на Сара. А тя гледаше към него, само към него. Хрумна й да се престори, че припада, за да разсее стария управител, но се опасяваше, че ще бъде застреляна в момента, в който помръдне.

Така и нямах възможност да ти кажа, че те обичам, Джей.

— Хенри — говореше той, — ако си мислиш, че Бъртън ще ти даде дори цент от онова, върху което сложи ръце, значи, си по-луд от него.

— Трябваше да прочетеш завещанието на баща си — отвърна управителят. — Ако запазя службата си към момента на продажбата на имота, ми се полагат четири процента от стойността.

Джей просто го слушаше и чакаше да допусне грешка.

— Донеси проклетата картина, Бъртън — нареди Хенри.

— Не можах да удържа Джей Ди да се пъхне в леглото на Лиза, но сега имам намерение да защитя онова, което ми се полага.

— Тя пък какво общо има? — учуди се Сара. Правеше всичко възможно да отклонява вниманието му от пистолета, който беше допрял до бузата й.

— Джей Ди я предупреди, че няма да се ожени за нея, докато не забременее — поясни Хенри. — Каза, че Джини била безплодна. Не искаше и втората му съпруга да е такава.

— И майка ми бързо издула корема, но не от Джей Ди — продължи Бъртън с усмивка, студена като човека, какъвто винаги бе бил под маската си. — Успяла да го измами.

— Джей Ди се досети след години, когато други бебета така и не се появиха — обади се Хенри. — Разведе се с нея. После задържа едната трета част от ранчото, която му се падаше, за да е сигурен, че Лиза няма да каже на никого, че не Джини е била стерилната половинка в брака им. — Без да отделя поглед от Джей, попита: — Би ли извадил онази картина, Бъртън?

— По-спокойно, старче — отвърна младежът. — Нали не искаш да ти се откъсне някой голям тромб и да умреш, преди веселбата да е започнала?

Докато говореше, престана да рови и сложи върху масата платно, по-високо от него. Усмихнат, наслаждавайки се на всяка секунда от надмощието си, извади флакон с газ за пълнене на запалки от джоба на палтото си, отвори го и напръска наслуки портрета. Когато го изпразни целия върху платното, вече се смееше истерично.

— Не — дрезгаво възрази Сара. — Музата е безценна.

— Искаше ми се на нейно място да беше майка ми — подигра й се Бъртън. — Тази жена може да накара дори статуя да застане на колене пред нея.

Тя издаде приглушен звук на протест, но дулото на пистолета потъна по-дълбоко в бузата й.

Бъртън запали цигара с елегантната си запалка, после се ухили към картината.

— Хайде, направи го — подкани го нетърпеливо Хенри.

— Защо е това бързане? Чаках години, за да видя по-големия си брат безпомощен. Той е такъв гадняр. Всичко, което трябва да направи, е да стреля през кучката и да те убие, но е прекалено слаб. Какво е чувството да си притиснат до стената, брато?

— Любовта не е слабост — отвърна Джей. — Всъщност тя е най-голямата сила.

— А казваше, че аз съм бил луд. — Бъртън щракна запалката и насочи пламъка към ъгъла на платното, откъдето течността се стичаше на пода.

— Не — извика Сара. — Не! Гориш нещо, което може би никога…

С леко свистене пламъкът лумна в лицето на Бъртън. Той отскочи назад, изпращайки с трясък един стол към Хенри, чиито рефлекси го накараха да се обърне, за да види, какво става.

Двата изстрела изтрещяха като един. Старият управител беше мъртъв.

В момента, в който усети косата си свободна, Сара отскочи встрани, грабна търкалящия се на пода чаршаф, втурна се към картината и припряно започна да гаси огъня.

Джей се наведе да вземе оръжието на Хенри.

Когато се изправи отново, се озова пред дулото на друг пистолет, насочен към него от усмихнатия непознат, който някога бе бил по-малкият му брат.

— Това в ръката ми не е играчка — изсъска Бъртън. — И е по-голям от твоя. Просто исках да използвам майка ми за убийствата. — Повдигна рамене и провлачи: — Е, сега ще трябва да измисля друга история.

— Откажи се — посъветва го Джей.

— Няма начин. Ти си прекалено слаб, за да застреляш по-малкото си братче, а аз съм достатъчно силен, за да те убия. Чук-чук, брато.

Още два изстрела изтрещяха като един.

— Джей! — изкрещя Сара и изтича до него.

Но на пода с изненадано изражение лежеше Бъртън. С движение, прекалено бързо, за да бъде забелязано, Джей ритна настрани пистолета и провери врата му за пулс.

— Той…? — подхвана тя, но гласът й заглъхна.

— Мъртъв е. Като Хенри. В армията не ме учеха да пропускам. — Затвори очите на брат си с едно докосване на пръстите и вдигна поглед.

Сара видя стичащите се по лицето му сълзи и протегна ръце към него.

Вратата на галерията се отвори рязко.

— Никой да не мърда!

Тя едва потисна надигащия се вик. Това никога ли няма да свърши?

— Спокойно, Куки — обади се Джей, застанал с гръб към шерифа. — Всичко свърши.

Трима полицаи се бяха скупчили зад шефа си с извадени пистолети.

— Някакви оръжия? — попита шерифът.

— Аз знам за три — отвърна Джей. — Ще оставя своя на пода, ако кажеш на хората си да не стрелят.

Куки погледна мъжете.

— Стойте мирно. Давай, Джей.

Той остави пистолета и бавно се изправи.

Шерифът погледна лицето му и въздъхна.

— По дяволите, синко, надявах се, че няма да си ти.

Джей не каза нищо.

— Той не е виновен — бързо се намеси Сара. — Първо Бъртън щеше да ме убие, после пък Хенри, след това Бъртън щеше да убие Джей и… — Обърканите й думи преминаха в хлипане.

Джей я дръпна към себе си и я прегърна, просто я прегърна.

Като ругаеше тихо, Куки свали шапката си и я върна на мястото й с едно движение.

— Бенсън, ти ще останеш да охраняваш местопрестъплението. Ще мине известно време, преди да се появи Дейвис. Първо трябва да изчака линейката, с която ще откарат Лиза.

— Лиза? — попита Джей. — Синината й не изглеждаше чак толкова сериозна.

— Убил я е куршумът в корема, но не и преди да се разприказва.

— Хенри — досети се той. Старият управител беше споменал, че разчиствал след Бъртън.

— Така каза и тя, наред с достатъчно други неща, които да ме накарат да сритам нечий изтънчен задник. Джей, какво стана, по дяволите?

— Дълга история — отвърна другият. — И аз я научих преди малко.

— Аааз също — заекна Сара.

Разтърсващите я тръпки превръщаха в хаос обичайното й равновесие и нямаха нищо общо със студа.

— Излишък на адреналин — прошепна в ухото й той. — Дръж се за мен. — Вдигна глава и попита полицая: — Може ли да уредим формалностите в апартамента на Върмилиън? Тя е прекарала доста време в снега само по риза и дънки, а междувременно на два пъти е падала в ледена вода. Има нужда от горещ душ, топла супа и спокойствие, за да се отърси от ужаса, след като беше преследвана като животно, а после към главата й беше насочен пистолет. Изпрати хората си с нас, ако се налага.

— След онова, което ни разказа Лиза, ти си последният човек, когото бих арестувал — отвърна другият и хвърли поглед към Хенри. — Кучият му син. Не съм го очаквал от него.

— Имали са намерение да продадат ранчото веднага щом Бъртън го наследи, като използват моята кръв за ДНК теста.

— Хлапакът не е Върмилиън? — стреснато попита Куки.

Зад гърба му останалите полицаи шепнеха възбудено помежду си.

— Не — отговори Сара. — Къстър е биологичният му баща.

— Дяволите да ме вземат — изруга шерифът. — Лиза не спомена нищо такова. Сега всичко изглежда съвсем логично, макар и по доста объркан начин.

Джей затвори за момент очи, замислен за безвъзвратно отминалото време. После целуна нежно Сара.

— Хайде, мила — каза й той. — Да се прибираме вкъщи. Надяваше се само, че това беше и нейният дом.