Елизабет Лоуел
Перфектно докосване (31)

30.

Шест месеца по-късно.

Художествената галерия на Джаксън беше препълнена от добре облечени хора, които държаха в ръце чаши с шампанско и дъвчеха хрупкави хапки. Красиво илюстрирани каталози с неизвестни доскоро творби на Армстронг „Къстър“ Харис бяха подредени на купчини върху елегантна маса. За онези, които вече бяха купили картина на провелия се по-рано търг, имаше безплатна, много скъпа брошура, описваща живота и творчеството на художника. Целият текст беше изпъстрен с анекдоти и забавни случки от историята на ранчото на Върмилиън.

Сара сновеше сред тълпата в официална черна рокля и с индийските бижута, които жените от рода бяха носили повече от век. По някаква ирония, колкото тъжна, толкова и забавна, Джей беше наследил „материалните блага“ на Лиза и Бъртън. Като допълнение към накитите, от лицето й не слизаше професионалната усмивка, прикриваща обзелия съзнанието й смут. „На ръба на никога“ се беше превърнал в един от най-обсъжданите и номинирани филми на годината. Това, заедно с мълвата за откритите наскоро неизвестни произведения на Къстър, без да се брои скандалът с бившата съпруга на Джей Ди и детето й от художника, бяха вдигнали цените на картините многократно над очакванията й.

Веднага щом пресата задъхано разгласи историята за убийствата и тежката телесна повреда в Джаксън в щата Уайоминг, надигналата се буря от обществен интерес накара фурора около картината „Хелга“ на Уейт да изглежда като тийнейджърско дърпане на коси, възникващо неминуемо всеки път, когато две момичета се окажат облечени в еднакви рокли на абитуриентския си бал в малка общност.

Ефектът от комбинацията на всички тези фактори доведе до продажбата на възстановената в оригиналния й вид „Муза“ за над милион долара.

До всички други творби на Къстър, които Джей бе решил да изложи на търг, имаше стикер „Продадено“. Най-евтината скица, изобразяваща преплетена дървена ограда и съхранявана някога в картонена кутия, стигна главозамайващата сума от седемдесет хиляди.

Класа над горещите аукциони, които изпразват портфейли, помисли си Сара. Въпреки пълния успех през последните шест месеца, довел до сегашната галавечер, имаше чувството, ще се разкъсва на части. Двамата с Джей постоянно пътуваха между Уайоминг и Сан Франциско, но раздялата всеки път ставаше все по-трудна и за двамата.

Утре щеше да бъде същото.

Усетила внезапна необходимост да го докосне, тя огледа стаята, търсейки мъж с пъргавите движения на спортист или хищник. Забеляза го, уловен в капана на две стройни дами, облечени в дизайнерски тоалети.

Те й напомняха на Лиза. От напрежението, прикрито под престорения му интерес, разбра, че Джей чувстваше същото.

Дори сега понякога се събуждаше нощем с ускорен пулс и надигащ се в гърлото й вик. Когато той беше до нея, просто се сгушваше в топлината му и се притискаше към него, докато най-лошото отминеше. Но ако го нямаше, ставаше и се захващаше за работа с надеждата да се умори достатъчно, за да може да заспи отново.

Преодолей го, повтаряше си непрекъснато. Вече никой не те преследва.

— Организирали сте първокласен търг — каза й някой.

— Благодаря ви. Първокласен художник като Къстър го заслужава — отвърна машинално, усмихна се и продължи напред.

Със закъснение разбра, че се бе отнесла недостатъчно уважително към най-новия си клиент, купил три от най-добрите работи на Къстър. Помисли си да се върне, но изкушението да застане до Джей беше по-силно от необходимостта да поговори с когото и да било, независимо колко богат е.

— Извинете ме — обърна се към двете елегантни жени. — Джей, търсят те.

— Дами — кимна към разочарованите жени той.

Последва я, докато тя се провираше умело през тълпата и поздравяваше половината от присъстващите, без да ги насърчава да я спират.

Добра е в работата си, осъзна за пореден път Джей. Много добра. Справи се с всички досадни подробности, без да изгуби нито търпение, нито интерес. И непрекъснато води телефонни разговори, за да повтори същото из цялата страна.

Мисълта, че на следващия ден отново щяха да си кажат „довиждане“, притискаше като ледена тежест гърдите му и ставаше все по-непоносима всеки път, независимо колко кратка щеше да бъде раздялата.

Беше все по-трудно и причиняваше разкъсваща болка и на двамата.

На това трябва да се сложи край, реши той твърдо. Да не говорим, че излиза и доста скъпо.

Сара отключи вратата на офиса си в задната част на галерията. Миг по-късно превъртя ключа зад тях — един нов навик, който не виждаше смисъл да променя.

— За ранчото ли става въпрос? — попита той.

— Не. Просто имах нужда да те прегърна.

Джей я привлече към себе си и я притисна внимателно, плътно, оставяйки женствената й топлина и ароматът й да прогонят проникващия хлад, полъхващ от мисълта за идващия ден.

— Обичам те — прошепна в ухото й.

Тя долепи устни до шията му и стегна ръце, обвити около раменете му.

— И аз те обичам толкова силно, че се разкъсвам вътрешно — призна с глас, дрезгав от болката от предстоящата поредна раздяла.

— С мен е същото. — Мускулите му се огънаха, когато я притисна по-силно. — Не исках да казвам нищо повече, преди да съм сигурен, но тази седмица сключих сделка с голяма корпорация за отглеждане на говеда. Предложиха ми солидна сума за ранчото.

Сара се отдръпна, за да надникне в морскосините му очи.

— Искаш ли да го продадеш?

— Искам да живея с теб — простичко отвърна той.

— Тогава недей — каза, като скри лице в извивката на врата му. — Градът не е мястото, което бих предпочела пред теб. Когато си тук, Сан Франциско е много по-самотен, отколкото съм си представяла.

Усети как прегръдката му се затегна, докато вече й беше трудно да си поема въздух. Или може би страхът от неизвестността й пречеше да диша. Когато го чу да повтаря отново името й и уверението в любовта му, почувства прилив на сила до го пресрещне по средата на пътя.

Обърна глава, за да докосне устните му многократно, като поглъщаше думите му и шепнеше между целувките:

— Ще мога ли да използвам една-две от стаите в ранчото за офис? Като гледам как се разраства бизнесът ми, май ще се наложи да си наема помощник.

— Можеш да използваш цялата проклета къща — отвърна й разпалено.

Тя се усмихна.

— Трябва да оставим и малко място за децата.

Джей притисна буза към косата й, разтреперан от вълнение.

— Не е задължително да имаме деца. Знам, че не искаш…

Тя сложи пръст върху устните му.

— Нямам намерение да бъда като майка ми. И не съм. Искам деца, Джей. Твоите.

Суровата нужда в гласа му предизвика парене в очите й.

— Да. О, да.

Джей повдигна Сара за целувка, от която по вените им плъзна топлина — един огън, който щеше да се разгаря през следващите месеци и години, в бъдещето, което щяха да споделят.

И този огън беше любов.