Беър Грилс
Ловът (36)

34.

Пълзенето в канавката беше гадно занимание дори по стандартите на Йегер.

През повечето време се бореше с инстинктивното давене; по вонящата повърхност се поклащаха и съскаха разни неща. Имаше и добра страна — пълнежът на рова беше толкова токсичен, че нищо не би се осмелило да влезе в него.

Йегер не искаше да мисли какво причинява дългото киснене тук на него и Нарова. Сигурно щяха да им пораснат допълнителни глави. Но друг начин нямаше.

Реши, че ровът най-вероятно изпълнява две функции — на основен отходен канал на Додж Сити и на място, където рафинериите на кока изхвърляха използваните химикали. Макар че водата беше застояла, каналът явно имаше някакво устие, от което токсичните боклуци се изливаха в джунглата.

Ала точно сега сетивата му бяха насочени в съвсем друга посока.

Сантиметър по сантиметър той надигна глава към ръба на рова. Шумът беше оглушителен — отдясно от баровете гърмяха латино ритми. Направо усещаше как звуковите вълни пулсират през лайняната вода.

Докато надничаше над рова, той усети Нарова непосредствено до себе си. Две глави се подадоха навън, два чифта очи блеснаха зад дулата на оръжията. Всеки от тях избра дъга от сто и осемдесет градуса, която да огледа.

Нямаше съмнение — бяха успели да проникнат в самото сърце на крепостта на Ел Падре. От всички страни бяха заобиколени от звуците, гледките и миризмите на това място.

Трябваше им почти час, за да стигнат дотук; наближаваше полунощ и в Додж беше оживено. Силен пиянски смях се носеше над канала. Тълпи обикаляха от бар на бар. Примигваха крещящи неонови светлини. Ръмжаха двигатели и ревяха клаксони от минаващите пикапи.

Йегер и Нарова коментираха шепнешком онова, което виждаха.

— Склад, на девет часа, сто метра — отбеляза Нарова. От лявата й страна се намираше една от големите сгради, за които бяха решили, че са кокаинови рафинерии. — Един пикап с картечница спира пред него. Шестима души в каросерията.

— Оръжия?

— Автомати. И шестимата.

Йегер огледа своята дъга от сто и осемдесет градуса. Откъде да започне, по дяволите? На Нарова й се беше паднала по-лесна задача — тя гледаше на юг, към складовете и пистата. А той беше обърнат на север, към хаотичното пиянско и друсано сърце на Додж.

Най-близкият бар се намираше на трийсетина метра от тях. Представляваше ламаринена постройка и на покрива й бяха завинтени тонколони, от които гърмеше латино музика. Неоновият знак с формата на бирена бутилка пулсираше с ритъма на генератора, силата на тока съвпадаше с бученето на мотора.

Тълпата отпред се люшкаше в такт с музиката. Състоеше се почти изцяло от мъже; всички държаха бирени бутилки, като повечето бяха и въоръжени. От стъпалата пред входа някаква жена в много къса рокля им викаше предизвикателно. Йегер реши, че се опитва да си намери клиент.

Канеше се да съобщи всичко това на Нарова, когато проехтяха изстрели. Йегер моментално се сниши, а умът му се зае да обработва чутото. Бавно летящи куршуми, със сигурност 9-милиметрови. Пистолет. Което най-вероятно означаваше неприятности при бара. И наистина, последва серия тъпи удари и гневни викове — бандитите се бяха сбили здравата.

Йегер отново вдигна глава и погледна към сцената.

— Сбиване в бара на четири часа. Сигурно си се досетила. Плюс приближаващ пикап с нещо като местна полиция. И…

Прогърмяха още изстрели. Йегер отново се сниши и замръзна с лице в калта. Този път стрелбата беше от автомат. Най-вероятно АК-47. Бяха прозвучали близко и лично. Единственото, което можеше да направи сега, беше да остане абсолютно неподвижен и да разчита на слуха си, за да разбере какво става.

Откъм бара се чуха заповеднически викове, подчертани с тъпите удари на приклад по тяло. Съдейки по всичко, сбиването беше рязко прекъснато.

Йегер леко надигна глава и изтри мръсотията от очите си с опакото на дланта.

Отсъствие на нормалност, напомни си той. Нищо от това, което виждаше, не беше необичайно за една нормална нощ в Додж. И слава богу. Това означаваше, че по всяка вероятност са останали незабелязани.

Той погледна към Нарова.

— Предупредителни изстрели?

— Най-вероятно.

„Служителите на реда“ в Додж явно бяха сложили край на сбиването. При това с рекордна бързина. Явно Ел Падре не беше склонен да търпи сериозни кавги, което може би означаваше, че тази нощ се прави някакъв важен бизнес.

Нарова продължи с коментара си — мъжете от пикапа бяха слезли и други заеха местата им. Двама застанаха на пост пред голямата плъзгаща се врата на сградата, която беше леко отворена и през процепа струеше светлина. Останалите влязоха вътре. Явно сменяха охраната.

Отляво на Нарова групата все още беше заета с нещо на пистата. Додж, изглежда, беше разделен на две категории дейност. От една страна, нарко работниците, които не бяха на работа, купонясваха сериозно. От друга, онези на смяна се занимаваха с основната работа по рафиниране и трафик на дрогата.

В частта със складовете витаеше работна атмосфера — усещане за някаква мрачна целенасоченост.

Сякаш в потвърждение на това пистата внезапно оживя. Тъмни фигури тичаха по дължината й и палеха осветлението — метални кошници, пълни с пропити с парафин парцали. Драсваш им клечката и готово, получаваш импровизирани насочващи светлини.

Секунди по-късно се появи самолет. Латиномузиката, която се носеше над рова, беше толкова силна, че Йегер и Нарова почти не го чуха, преди тъмният му силует да се сниши и да кацне с подскачане на пръстта.

Лекият самолет — „Туин Отър“, доколкото можеха да преценят — спря пред склада. При задните му люкове се събраха мъже и започнаха трескаво да разтоварват — най-вероятно сурова паста кока — и да товарят готова продукция от склада.

Цялата операция продължи десетина минути. Всичко вървеше гладко като по часовник. Но когато бяха почти приключили, един от носачите изпусна торба рафиниран кокаин, тя се скъса и съдържанието й се разпиля по земята. Докато злополучният работник се навеждаше да го събере, някакъв глас закрещя диво и от сенките се появи фигура с мачете в ръка, заобиколена от антураж бодигардове. Без изобщо да спира, той замахна с жестокото острие. Човекът, който беше изпуснал кокаина, нададе смразяващ кръвта писък и се преви, като виеше от болка. Нанеслият удара не се спря, а започна да го рита и тъпче.

Йегер гледаше сцената с растящо безпокойство.

— Ел Падре — прошепна той на Нарова. — Гаден шибаняк, точно както се казваше в инструктажа.

Минута по-късно самолетът излезе на пистата и отново се издигна във въздуха, като направи рязък завой. Силуетът му още не беше изчезнал в нощта, когато насочващите светлини по пистата угаснаха.

Гладко и точно. Така се правеше бизнес в Додж.

А кокаинът си беше сериозен бизнес.