Беър Грилс
Ловът (39)

37.

— Ами джипиесът му? — възрази Нарова. — Пилотът ще разбере, че е бил прилъган да кацне на погрешна писта.

— Лесна работа — намеси се Алонзо. — Американските военни са се погрижили всяка цивилна джипиес система да може да бъде изключена. Логиката е, че ако някоя страна или терористична групировка оборудва ракета с такава система за насочване, трябва да можем да я спрем. И затова изключваме джипиеса.

— Други възражения? — попита Йегер. — И по-бързо, защото хеликоптерът идва.

— Как ти хрумна това, мамка му? — попита Раф. — Така де… Господи, гениално е.

— Това е въпрос, а не възражение по същество. Йегер се ухили и зъбите му блеснаха на фона на мърлявото му лице.

Раф изсумтя.

— Добре, да видим. Явно знаеш адски много за онова ливанско злато. Ако успеем да се измъкнем от тази лайняна буря, искам да разбера как да сложим ръка на част от него?

Йегер се разсмя.

— Дадено.

— Но ще се съгласи ли изобщо полковник Евандро с плана? — попита Алонзо. Идеята все пак си е доста смахната.

— Дали ще се съгласи? — възкликна Йегер. — Не познаваш полковника. Направо ще се удари от възторг в тавана. — Той пусна още една вълча усмивка. — Иска да пипне Камлер не по-малко от всеки друг. Освен това момчетата му ги бива. Напълно са в състояние да свършат работа.

— Кой ще приготви примамката? И как ще я вкара в страната? — Въпросите отново бяха на Алонзо. — А сроковете? Говорим за куп волфрам, оформен на блокчета и маскиран като уран с шибан „Семтекс“ експлозив в средата му…

— Даниел Брукс — отвърна Йегер. — Той е директорът на най-добрата разузнавателна агенция в света. Американският президент го слуша. За нула време ни уреди да дойдем тук. Брукс ще се погрижи за примамката и начина на доставката й. Напълно във възможностите му е.

— Предполагам — кимна Алонзо. — Ако някой може да го направи, той е човекът. Замълча за момент. Ами ако сме объркали всичко? Ако Камлер е в Додж и разбере за подмяната?

— Ако Камлер е в Додж, аз съм маймуна — изръмжа Раф. — Онова място е адска дупка. Няма начин да прави там бомбата си.

Всички се умълчаха.

Нарова наруши тишината.

— Не съм специалист, но доколкото разбирам, обогатеният волфрам и високообогатеният уран са изключително тежки сиви метали. Съмнявам се, че ще можете да ги различите, освен ако не проведете сериозни технически тестове. Освен това пратката трябва да е защитена с олово, за да не изтича радиация. Хората на Камлер едва ли ще тръгнат да махат оловния щит, за да проверят пратката насред Додж.

Последва мълчание. Йегер вече чуваше в далечината звука на приближаващи ротори.

Хеликоптерът идваше.

— Това е още една причина никой да не провери пратката — изтъкна той. — Защото тук не работят така. Никой не проверява пратките сурова кока и кокаин. Защо ли? Защото ако някой реши да върти номера, умира. Между тези хора няма никакво доверие, но пък има адски много страх. С влиянието на Ел Падре, ако уранът не се окаже уран, молдовските мафиоти ще гризнат дървото.

Останалите закимаха.

— Повярвайте ми, може да се направи продължи той. — Представете си — ще накараме Камлер да посрещне с отворени обятия средството за собственото му унищожение…

— Хеликоптерът — прекъсна го Раф.

Като един четиримата метнаха раниците на гръб и излязоха, за да се махнат от джунглата…

И да пристъпят към приближаващата се буря.