Беър Грилс
Ловът (21)

19.

Йегер се събуди по някое време през нощта. Стресът и шокът от деня го бяха оставили без сили, но сега седна с изправен гръб. Картината от кошмара още беше отпечатана в съзнанието му.

Беше под водата. В море. И се биеше ожесточено с някого. Вече го беше наръгал с ножа на Ирина Нарова, но противникът му просто отказваше да умре. Той беше мъжът, който бе отвлякъл жената и детето му. Йегер го ненавиждаше по начин, който преди не смяташе, че е възможен.

Противникът му беше едър, изключително силен и не беше от хората, които се предават. Йегер го знаеше, защото навремето бяха заедно на селекцията за САС, но онзи беше отпаднал, защото се беше опитал да мами с вземане на допинг.

Именно Йегер беше открил хапчетата и това доведе до незабавното му отстраняване.

Така той си беше създал доживотен враг, макар тогава да не го осъзнаваше. Именно това беше причината едрият мъж с такава готовност да отвлече жена му и детето му. Отмъщение. Сладко отмъщение. Но се оказа не толкова сладко, когато Йегер най-сетне успя да се добере до него.

Стив Джоунс. Йегер го беше оставил сред мятащи се акули, подлудени от миризмата на кръвта му. Мъртъв, или поне така беше решил. Защо тогава тези мрачни сцени се връщаха да го измъчват сега?

Нови образи изникнаха поканени в главата му. Спомни си как, докато плуваше към повърхността, беше изпуснал камата на Нарова. Острият като бръснач боен нож се беше изплъзнал от ръката му и беше потънал.

Но сега той виждаше какво е станало с него. Ножът се спуска към дъното… озовава се в ръката на Стив Джоунс… Здравенякът изкормва с него най-близката акула… Раненото животно се отдалечава, оставяйки кървава диря… останалите акули го следват.

Кръвта си беше кръв — на акулите не им пукаше чия е.

И последна картина — Стив Джоунс, притиснал ранения си врат с едната ръка и с нож в другата, плува нагоре към повърхността.

Йегер запали лампата. Остана да седи няколко секунди в пълна тишина. Джоунс жив? Възможно ли беше? И какво го беше накарало да си въобрази всичко това?

Отговорът дойде като гръм от ясно небе. Той стана, отиде при бюрото и включи лаптопа. Загледа се в екрана, докато пускаше отново последните минути от записа, на който отрядът убийци се заема с работата си.

Ето. Спря записа. Картината замръзна и Йегер зяпна невярващо в екрана. На бедрото на най-едрия от загадъчните стрелци имаше боен нож „Феърбеърн-Сайкс“. Същият, който беше носила Ирина Нарова и който Йегер беше изпуснал в морето.

Той живееше според принципа Очаквай неочакваното. Именно той го беше запазил жив през всички тези години. Но това… изглеждаше просто невъзможно.

Пусна записа, без да откъсва очи от движенията на едрата фигура. Вече нямаше съмнение — яките мускули и рамене, силата, с която прави на парчета снимачното оборудване с голи ръце.

Начинът, по който стойката му излъчваше ярост и омраза, омраза и ярост.

Нямаше абсолютно никакво съмнение — беше Джоунс.

Йегер затвори картината, облегна се назад и се помъчи да успокои дишането си. Откритието го беше накарало да хипервентилира. Едно беше ясно — ако Стив Джоунс е оцелял, Йегер трябваше да го убие. Отново.

Изкушаваше се да скочи в джипа още сега и да отпраши обратно за Санкт Георген, в случай че Джоунс е все още някъде в онези тунели. Да приключи с тази работа веднъж завинаги. Постепенно обаче успя да овладее слепия си шок и ярост. Джоунс отдавна се беше махнал. А дори и да не беше, с него щеше да има и други, а Джоунс и сам се беше показал като страховит противник.

Ала по-важното беше, че Йегер трябваше да се грижи за чичо Джо.

Имаше и още нещо. Нещо, което беше много по-дълбоко. Повторната поява на Джоунс сама по себе си беше достатъчно шокираща; но появата му именно там, в Санкт Георген, в свръхсекретен тунел, построен от нацистите под ръководството на СС генерала Ханс Камлер…

Е, дори на Йегер му беше трудно да смели всичко това.

Ако Джоунс беше поставен начело на отряд убийци, натоварени със задачата да опразнят тунела и да премахнат всеки, който може да е открил мрачната му тайна, тогава каква беше тази тайна? Кой го беше изпратил? И защо?

Каквито и да бяха отговорите, Йегер усещаше, че няма начин да са добри. Не и когато беше замесен Джоунс. Не и при такава пряка връзка с мрачното нацистко минало и самия генерал Камлер.

Цялата тази работа беше прекалено голяма за него. Йегер инстинктивно знаеше какво трябва да направи — да иде във „Фалкенхаген“ и да види дали ресурсите на „Тайните ловци“ няма да успеят да хвърлят светлина върху проблема.

Взе телефона си и набра номера. Беше четири сутринта, но Питър Майлс — водачът на групата — го бе уверил, че винаги е на линия и че може да го търси по всяко време на денонощието.

Отговори му сънен глас.

— Уилям? По кое време се обаждаш?

Въпреки всичко Йегер се усмихна. Гласът на Майлс винаги му въздействаше разведряващо. Каквото и да станеше, този човек изглеждаше абсолютно невъзмутим и спокоен. Това го правеше идеален шеф на движението и подходящия човек за разгадаване значението на откритото от Йегер.

— Изникна нещо. Трябва да се срещнем. С чичо Джо съм, така че събери всички, които успееш.

Майлс се засмя.

— Странно, че го казваш. Аз самият се канех да ти се обадя. Реших обаче да го направя в по-човешки час. И при нас изникна нещо. Така че, да, наложително е да се срещнем.

— Чудесно. Идваме при теб. На обичайното място ли?

— Да.

— Ще бъдем там утре по обед.

Йегер затвори и влезе в интернет. Още докато говореше с Питър, беше решил, че трябва да каже на Рут — поне в най-общи линии.

Не знаеше какво точно може да означава откритието от Санкт Георген, но последното, което искаше, беше Рут да прочете нещо във вестниците и така да разбере, че кошмарът им може да е все още жив.

Това щеше да я накара да откачи напълно.

Написа кратък имейл. След последния им разговор по телефона беше решил общуването им да бъде по същество.

Здрасти, Рут,

Виж, не искам да те тревожа, но се натъкнах на нещо. Има вероятност Камлер да е все още жив. В момента проучвам (без да се набивам на очи, така че не се бой), но това може да ме забави един-два дни. Не искам да видиш нещо по новините, което да ти изкара акъла.

У.

Изпрати имейла и потърси в „Гугъл“ най-краткия маршрут от Мюнхен до Фалкенхаген.