Беър Грилс
Ловът (17)

15.

Шумът от свлачището отекна по дължината на тунела, който се отвори пред него.

За разлика от първия тунел, този определено водеше някъде. Но точно когато снимачният екип и копачите бяха направили откритието си, някой — някакъв въоръжен отряд — беше натрошил оборудването им и ги беше екзекутирал.

Йегер предположи, че са били очистени в опит намереното от тях да си остане скрито. Но нали все някой щеше да дойде да види какво става? И ще открие труповете, на които се натъкна Йегер. Ще погледне и по-навътре. И ще открие онова, на което се е натъкнал снимачният екип.

Освен ако…

Той се дръпна няколко крачки назад, отново включи фенера и освети отъпканата пътека по купчината чакъл и пръст. Много хора бяха минавали оттук, при това в двете посоки.

А това пораждаше въпрос — дали откритото от снимачния екип не е било извадено?

Явно е било крито тук в продължение на повече от седемдесет години. Вероятно скрилите го са искали то да си остане в пълна тайна. И затова са изпратили тук отряд, който да го прибере и да запуши устата на онези, които са станали свидетели на съществуването му.

Това беше единственото логично обяснение.

Но какво би могло да е толкова ценно, че да оправдава седем десетилетия пазене в тайна и подобна брутална масова касапница? Съкровище от нацистко злато? Скъпоценни антики? Произведения на изкуството? Какво точно е струвало живота на тези млади хора?

И тогава му хрумна още нещо — ами ако убийците бяха все още тук? Ами ако се намираха по-навътре в комплекса тунели и бяха заети с прибирането на скритото си съкровище?

Погледна към труповете. Осем убити. Предположи, че нападателите са били неколцина най-малко трима, но по-вероятно повече. Макар да не му се искаше, трябваше да признае, че бяха си свършили добре работата. Екзекуторите бяха хладнокръвни и ефективни убийци.

А той беше сам и невъоръжен.

Едно от основните умения на войник от елитните части е да реши кога да се бие и кога да бяга. През Втората световна война САС си спечелили славата с тактиката си „стреляй и се омитай“ — нанасяне на абсолютно изненадващ удар по врага и изчезване, преди неприятелят да успее да отговори подобаващо.

Удряш и бягаш.

Йегер може би разполагаше с елемента на изненадата, но противникът имаше огромно превъзходство в численост и въоръжение. Не за първи път през живота си той реши, че потайността е по-важна добродетел от храбростта. Изключи фенера и се обърна да си тръгне, като остана на място за няколко секунди, докато очите му свикнат с тъмното. Щеше да върви в мрака и да го използва като свое наметало и защитник.

Йегер тръгна, като заобиколи труповете, но нещо го накара да спре. Спомен, обаждащ се натрапчиво през изострените му от адреналина сетива. За миг се върна в джунглата на Амазония, по следите на един изгубен „Юнкерс JU 390“, най-гигантския самолет, летял по време на Втората световна война.

Това беше началото на пътуването, довело до крайния му сблъсък с Ханк Камлер. Йегер разполагаше със снимачен екип в експедицията. Операторът имаше навика тайно да снима участниците въпреки забраните.

Любимият му номер беше да остави камерата, сякаш не работи, но да я държи включена, с насочен към най-интересното обектив. Слагаше лепенка на червената лампичка, така че никой да не забележи, че камерата снима.

Йегер се наведе да огледа останките на най-близката камера. Докато го правеше, погледът му се спря върху лежащия до нея труп. Нещо му се стори познато. Рискува да включи за момент фенера. Беше австрийският кинорежисьор — позна го от снимката във вестника.

Камерата на убития беше сериозно разбита, но въпреки това червената лампичка беше покрита с тиксо.

Йегер се поколеба само за миг и пипнешком намери картата памет на камерата. Отиде и при другата камера (повечето снимачни екипи носеха по две), но докато се навеждаше за картата й, лъч светлина прониза мрака.

Идваше от другия край на тунела и се придружаваше от тежки стъпки. Тропот на бягащи крака. Стрелците, които и да бяха те, идваха.

Йегер си помисли, че сигурно са видели светлината от фенера му, докато е гледал лицето на мъртвия оператор. С разтуптяно като картечница сърце той грабна втората карта памет, напъха я в джоба си и побягна.

Докато тичаше през тунела, зърна някаква фигура с периферното си зрение. Едър и мускулест, мъжът се беше качил върху купчината камъни, а лъчът на фенера му заслепяваше Йегер.

Насочил напред пистолет 22-ри калибър, мъжът осветяваше пространството пред себе си.