Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (95)

50

Микробусът подскача, гумите се въртят. Джайлс усеща удара от тялото на Елайза, която се блъска в облегалката на седалката му. Мирише на изгоряла гума. Буксуват. На крачка от свободата са заседнали! Той вдига очи и вижда, че предната броня на микробуса се е заклещила в яркозеления „Кадилак“. Чува пресекнал писък — според него е женски — но съзира огромен мъж да търчи към тях, стиснал някаква бухалка.

Джайлс ругае, прехвърля Мопса на задна скорост, натиска газта. Микробусът се дърпа на около ярд. Стърже метал. Счупени стъкла пукат като фойерверки. Тичащият е бърз — съкратил е разстоянието наполовина. Художникът превключва на предна и натиска педала до ламарината. Хрущи хром и прищипаните брони скърцат. Джайлс вдига пак очи и вижда войници с извадени оръжия, които крещят на бягащия да се махне от пътя, за да могат да стрелят. Онзи с бухалката обаче е полудял. Прескача някакъв храст и надава нечленоразделни крясъци. Джайлс си вдига прозореца — жалък опит за защита.

Но го прави тъкмо навреме. Мъжът с бухалката замахва право срещу него. Пукнатина разполовява стъклото. Джайлс пищи, върти волана надясно и дава яко газ, а после завърта наляво и пак настъпва газта. Нападателят удря прозореца му отново и стъклото побелява. На третия удар се чупи, а твърдите късчета се посипват по лицето на стареца. Преди четвъртия бронята на Мопса се откъртва и негодникът е принуден да отскочи, за да не бъде смачкан между двете коли. Сред облак искри микробусът си прорязва път през задницата на кадилака и плюе зелена боя — пластът е дебел, доста ръце са, както му се струва на Джайлс.