Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (93)

48

Количката се спуска по рампата сама и се блъска в задната част на микробуса. Елайза спринтира след нея, а Зелда затваря крилата на вратата, за да прикрие излизането им. Междувременно нямата й колежка отваря буса и се заема да изблъска мокрите кърпи, колкото да разкрие създанието отдолу. Заварва го свито като ембрион, едната от грамадните му длани прикрива неговите стрелкащи се очи от ярките прожектори над тях. Елайза бърка в количката, хваща пленника за ръката и се опитва да го вдигне. Той се подчинява, но не се изправя докрай. Хрилете му трепкат, отекли са, а стойката му е изкривена, едва стои на крака.

Зелда пак се притичва на помощ. Хваща създанието за другата ръка, като сгърчва лице при допира до студената му, подобна на ризница плът. Държи го за не повече от десет секунди, само докато го претърколят в задната част на микробуса, но междувременно Елайза съзира сепнато разбиране по лицето й. Това не е обикновено животно, не е някакъв си гигантски гущер. Много прилича на човек, но го превъзхожда във всичко — едно същество от по-висш порядък, заклещено в студена, суха пустиня, която никога не е възнамерявало да покорява.

— Върви! — прошепва Зелда. — Върви!

Нямат време за благодарно сбогуване. Елайза посочва към охранителната камера, жестикулира „Те не могат да те видят“ и бута Зелда към вратата, защото те още не са я забелязали и тя все още може да се върне вътре и да се престори на невинна. Но мисис Фулър продължава да стои на място, инертна и сащисана, дори след като Елайза затваря вратите на микробуса и той слиза от рампата, а гумите му свирят по-силно и от повреденото колело на количката.