Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (59)

14

Утринна мъгла, цигарен дим, очите му са уморени: през такъв саван Джайлс я забелязва от половин пресечка разстояние. Никой не върви като Елайза. Той изтърсва пепелта от цигарата си на пожарния изход и се обляга на перилата. Блъскана от поривите на вятъра, Елайза не се превръща в острие, а по-скоро в юмрук — приведена, тя си пробива път край фантомни врагове, сплела ръце с невидими кохорти ръгбисти. Краката й обаче пристъпват на различна равнина, предприемат дълги, умели танцови крачки в обувки, достатъчно ярки да вдъхнат блестящ живот на погребалното сиво на квартала. Обувките за Елайза са, както Джайлс осъзнава, онова, което е за него кожената папка портфолио.

Той смачква фаса и се прибира вътре. Станал е рано, взел е душ и е закусил за жизненоважното си повторно посещение в „Клайн и Сандърс“. Прогонва една от котките от черепа Анджей и сваля тупето. Застава пред огледалото в банята и го центрира, намества го и го сресва. Не изглежда убедително като едно време. Не, самото тупе не се е променило. Джайлс е виновен. Просто на човек на неговата възраст не му отива да има такава гъста грива. Как обаче да се откаже от преструвката точно сега? На външния свят ще му се струва, че е бил скалпиран! От друга страна — какъв ти външен свят? Художникът се взира в спаружената вкаменелост в огледалото и се чуди как е попаднал в такова противоречие — човек, когото никой не поглежда, се тревожи за външния си вид.

Стряска го почукване по входната врата. Пресича бързо апартамента и си гледа часовника. Вчера е предупредил Елайза, че има среща тази сутрин, но тя не му е отговорила. Напоследък е все умислена; Джайлс, обезсърчен от спомените си, внезапно се притеснява, че тя крие нещо ужасно, някой нелечим рак например. Чукането е трескаво.

Преди той да стигне до вратата, Елайза вече е влязла и смъква от главата си барета, изпод която щръкват наелектризирани кичури. Джайлс си поотдъхва. Безцеремонното нахълтване е тяхна утвърдена традиция и при все нощния начин на живот на Елайза и скромното меню на минималната заплата, бузите й са така зачервени, че художникът е споходен от възторг. При същото ниво на вложени усилия неговото лице би било бяло като чаршаф.

— Кипим от живот тази сутрин, така ли? — пита той.

Тя не отговаря на тази забележка, а направо рикошира от стените, дръзко ръкомаха на езика на глухонемите така, че разлюлява колоните от стари картини. Джайлс вдига пръст за минута търпение и затваря вратата, за да не избяга топлото. Когато се връща, Елайза още се вихри. Дясната й ръка прави вълничка — „риба“ мисли си той — и тя се сгушва в… „огнище“, мисли той; не, „скелет“, не, „същество“! — и след това същото движение, но кръгово — „капан“, мисли той, или нещо подобно, макар че вероятно бърка, понеже Елайза бръщолеви твърде бързо. Джайлс вдига и двете си ръце.

— Миг мълчание, умолявам те!

Елайза присвива глава като костенурка, гледа го сърдито като скастрено дете и разтваря двата си треперещи юмрука — не е специфична дума, просто универсалният знак за разочарование.

— Първо да се изясним — обявява Джайлс. — Загазила ли си? Пострадала ли си?

Тя прави знак, като че мачка буболечка: „Не“.

— Прекрасно. Мога ли да ти предложа „Корнфлейкс“? Изял съм само половин паница. Опасявам се, че нервите ми са опънати.

Елайза се мръщи. Сковано прави знака за „риба“.

— Скъпа, казах ти снощи, имам среща. Вече съм с единия крак прекрачил през прага. Какъв е този внезапен апетит за риба? Не ми казвай, че си бременна!

Елайза скрива лицето си в шепи и сърцето на Джайлс пада в петите. Нима шегата му е разплакала горкото момиче, самичко от деня, когато я е видял за първи път? Гърбът й потръпва — но това е изхълцване от смях. Когато тя вдига глава, очите й са още ококорени, но започва да я клати като че от неверие в нещо абсурдно, което той тепърва предстои да узнае. Елайза издишва, за да се успокои, разтръсква длани, сякаш горят, и за първи път поглежда Джайлс право в очите. След секунда устата й се извива надясно. Джайлс простенва.

— Храна между зъбите ми — гадае той. — Не, тупето ми е, нали? Съвсем съм го изкривил… Е, ти ми разби вратата, преди да успея да…

Елайза посяга и изтръсква няколко букови листа и от велуреното му сако и от пуловера му — остатък от някогашна буря. След това обръща папийонката му на сто и осемдесет градуса. И накрая го потупва по слепоочието, където косата и тупето се срещат, макар че това му изглежда повече като ласка, отколкото като грижа за външния вид. Тя отстъпва назад и прави знака за „хубавец“. Джайлс въздиша. Ето ти жена, на която не може да се разчита да му казва неукрасената истина.

— Колкото и да ми се иска да бъда добросъвестна маймунка и в отговор да ти преровя козината за бълхи, предстои ми вече споменатата среща. Желаеш ли да ми кажеш нещо, преди да тръгна?

Елайза го измерва с кисел поглед и вдига и двете си ръце в знак, че следва по-дълго изказване. Джайлс изпъва гръб като студент на устен изпит. Има предчувствие, че съседката му няма да реагира добре, ако точно сега се усмихне, така че скрива усмивката под мустака си. Най-силният му страх, който нараства година след година е, че той — отхвърленият, неутвърдил се така наречен художник — и ужасният му полк малоумни котки носят вината за спирането на потенциала на Елайза. Би могъл да подобри живота й, като просто се изнесе и намери някаква скучна сбирщина старци, които да го вземат под крилото си. В такъв случай Елайза ще бъде принудена да потърси хора, които биха могли да разширят кръгозора й, вместо да го ограничават. Стига само Джайлс да е в състояние да понесе мъката от загубата й…

Тя говори със знаци бавно, с преувеличено старание и много сдържано.

Риба. Човек. Клетка. О-К-А-М.

— Престараваш се — обявява Джайлс. — Може и малко по-бързо.

Следва разказ, потресаващ като монолог на Милтън, рецитиран от дръзко хлапе от детската градина. Напълно е изчезнала страстта на Елайза да търси съвършените термини. Ръцете й се сдобиват с пъргавината на краката й и разказът й се излива със симфонична яснота, при все че е изпълнен с импровизационно вълнение. Спира дъха от гледна точка на механиката и, като всяка добре разказана история, е удоволствие да се чете, макар и всеки обрат в сюжета да тласка разказа в дебрите на жанр, по-мрачен от предпочитаните от Джайлс. Известно време той си мисли, че тя му споделя измислици. След това подробностите стават твърде безпощадни, твърде ясни. Най-малкото, Елайза си вярва на всяка дума.

Рибочовек, заключен в „Окам“ измъчван и умиращ, и има нужда от спасяване.