Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (52)

7

Дневната смяна лека-полека пристига в съблекалнята. Зелда се вглежда в онези, които е обучавала през годините. Забавно как повишават тях, но не и нея. Те се преструват, че си гледат часовниците, заети са с чантите си. Е, Зелда не забравя лицата на хората. Някои от тези издокарани модерно дневални са били най-ужасните разпространители на слухове. Сандра веднъж твърдеше, че е видяла в Б-5 маршрути за полети за обгазяване на населението с успокоителни. Албърт беше заявил, че в шкафовете в А-12 има човешки мозъци, които се мариноват в зелено желе — вероятно, философстваше той, са на президентите. Розмари се кълнеше, че е чела изхвърленото досие на младеж с кодово име „Щиглеца“, който не стареел.

Точно с това се занимават мелниците за слухове: мелят. Така че Зелда влага малко значение в слуха, обкръжаващ Ф-1. Дали в онази цистерна има странна твар? Разбира се, че има — нали отхапа два от пръстите на мистър Стрикланд! Но странностите са ракетното гориво на „Окам“. Всеки, прекарал поне малко време наоколо, знае да не се втелясва по въпроса.

И Елайза би трябвало да е имунизирана срещу слухове. Напоследък Зелда направо се побърква от държанието на приятелката си. О, видяла е какви ги върши Елайза, когато бутат количките с прането покрай Ф-1. Онова скърцащо колело все едно изплакваше душата й на глас. Зелда предполага, че ще й мине; всички боледуват от залитане по правителствения заговор. Колкото и да се старае обаче, не може да пренебрегне предчувствието си. Елайза е единственият човек в „Окам“, който познава колежката си в цялост — добър човек и старателен работник. Ако си докара уволнение, Зелда не е сигурна дали ще съумее да го понесе. Ако ще да е егоистично, но си е вярно. Болят я кокалчетата — не от стискане на мопове, а понеже Елайза говори с пръсти и идеята да изгуби този ежедневен разговор, това ежедневно потвърждение, че тя — Зелда Фулър — има значение — е болезнено.

Едно е вярно за Ф-1: заради нея големите клечки юркат обслужващия персонал по-здраво от всеки друг път. Елайза все се навърта около онази лаборатория и си играе с истински огън. Зелда приключва с преобличането, сяда на пейката и въздъхва, като се наслаждава на острия мирис на „Лъки Страйк“. Разгръща един списък по контрола от джоба си и го оглежда пак. Флеминг все премества разни подробности и се опитва да ги препъне; ако беше на мястото на Елайза, Зелда като нищо ще заподозре, че той го прави, за да ги държи прекалено заети, та да си измислят теории. Зелда разтрива уморените си очи и продължава да проверява: ред по ред, колона по колона, докато вече преоблеклите се дневна смяна блъскат вратите на шкафчетата. Списъкът по контрола на качеството е пълен с празни непопълнени полета, също като живота й. Вещи, които никога няма да има, места, които никога няма да посети…

Съблекалнята е претъпкана с жени. Зелда се озърта покрай краката в процес на обуване и закачалки с дрехите в процес на разгъване, покрай презрамките на сутиени в процес на наместване. Графикът не е единствената причина да се задържи тук. Чака Елайза, за да могат заедно да почакат автобуса — чакане да почака още, историята на нейния живот. Признанието я кара да се чувства жалка. Последният човек, за когото Елайза мисли напоследък, е Зелда. Графикът избледнява пред очите й, докато най-голямото непопълнено поле за тази нощ се оказва приятелката й. Къде ли е тя? Не си е свалила униформата. Което значи, че още е в „Окам“. Зелда се изправя, а контролният списък се изхлузва на пода.

О, боже. Това момиче се е забъркало в някоя каша!