Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (32)

21

— А „Д“ от какво е съкратено? — пита Стрикланд.

Зелда цял живот е била заплашвана от мъже на позиции с власт. Стоманолеяр, който върви след нея до детската площадка, за да й съобщи, че татко й е откраднал работното място на бял човек в „Бетълхем“ и ще бъден обесен. Учителите в „Дъглас Хай“, които смятат, че образоването на чернокожи момиченца само ще ги накара да копнеят за неща, които никога няма да имат. Туристически гид във Форт Макхенри, който изброява загиналите в Гражданската война войници на Съюза и после пита Зелда дали не би желала да благодари на белите си съученици. В „Окам“ обаче заплахите идват само от Флеминг и тя се е научила да се справя с тях. Знай си Контролния списък от А и до Я. Знай как да изглеждаш окаян. Знай как да се подмазваш.

Мистър Стрикланд е различен. Зелда не го познава и се досеща, че не би имало значение и да не беше така. Очите му са като на лъв, какъвто веднъж е виждала в зоопарка — невъзможни за разчитане, за да се прецени нивото на агресия. Няма как да се досети по каква причина двете с Елайза са били извикани пред тази стена от охранителни монитори, макар че няма начин да е за добро.

— Дъ-то ли, сър? — пробва се тя.

— Зелда Д. Фулър.

Ето един въпрос с отговор. Чистачката обезумяло се вкопчва в него.

— Дилайла. Нали знаете, като в Библията^[1].

— Дилайла ли? Мъртвата майка ли те е кръстила така?

Зелда знае как да понася удари.

— Така ми е казвал баща ми, сър. Планирала била, че ще имат момиченце.

Стрикланд хруска бонбона си. И това прави като лъв, с цяла челюст. Зелда е добре запозната с евтините бонбони, на практика е израсла покрай тях, но тези тук са ново ниво на евтинджос. Цепят се на парчета; тя вижда отломките да се забиват в бузите и венците на събеседника й. Вижда кръв, разредена със слюнка и направо я вкусва, студена и метална, пълна противоположност на бонбона така, както и червеният й цвят е противоположен на зеления.

— Интересна дама е тази твоя мъртва майка — установява Стрикланд. — Знаеш какво е направила Дилайла, нали?

По време на порицанията на Флеминг Зелда е готова да отблъсква твърдения, че чистачките са откраднали нещо, което разсеяните учени просто са забравили къде са преместили. Никога досега не се е налагало да умува върху библейски герои.

— Ами… в църквата…

— Съпругата ми ходи редовно на църква, така че съм запознат с повечето истории. Доколкото си спомням, Господ е дал на Самсон определена сила. Да избие цяла армия с една челюст от магаре, такива работи. Дилайла обаче била съблазнителна. Накарала Самсон да й издаде тайната си. След това принудила слугата си да му отреже косата и извикала приятелите си, филистимляните, да му извадят очите и да го осакатят. Бил просто парче месо, което измъчвали. Такава я свършила Дилайла. Направо достойна представителка на женското племе. Та… странно име, само това казвам!

Разговорът не би трябвало да се развива в подобна посока; не е честно. Зелда знае същите библейски истории, но тялото й я предава, превръща я в смешника, какъвто Стрикланд очаква — усеща как неволно се ококорва и устните й треперят. Военният оглежда досието й и Зелда чува беззвучното му цъкане с език. Срамува се от облекчението, което чувства, когато той обръща поглед към Елайза. Продължава обаче да чува мислите му. Мързелът не е непременно негърски проблем, не, сър. Долната класа е най-долна класа, понеже не може да си намери връзките на ботушите. Вземете например тази бяла жена. Лицето става, фигурата я бива. Ако имаше поне грам здрав разум, щеше да се суети в спретната къща, където да се грижи за дечица, не да работи гробарската смяна като някакво нощно животно.

Стрикланд хруска бонбона си и вдига второто досие.

— Елайза Еспозито. Наполовина мексиканка ли си, що ли?

Елайза го гледа с лице, изопнато от особена тревога — тревогата, че събеседникът й още не знае, че е няма. Зелда си прочиства гърлото и се намесва.

— Презимето е италианско, сър. Такива дават на сираците. Намерили са я като бебе на брега на реката и са я кръстили така.

Стрикланд се мръщи срещу Зелда. Изражението й е познато. Писнало му е да я слуша как говори. Да се приемат за по-голямата работа, отколкото са, явно вярва той, е поредният чест недостатък на нисшите класи. Това момиче тук е намерено до реката. Това момче е родено с пелерина. Жалки истории за произхода, повтаряни като доказателство за божественост.

— От колко време се познавате вие двете? — сумти той.

— Откакто Елайза е дошла тук, сър. Четиринайсет години?

— Ами чудесно. Явно сте наясно как вървят нещата тук. И как трябва да си останат. Предполагам, че вие сте онези, които намериха пръстите ми? — Той се почесва по главата. Поти се. Направо агонизира от болка. — Това е въпрос. Можеш да отговориш!

— Да, сър.

— Ще продължа по темата и ще ви благодаря за това — отсича Стрикланд. — Мислехме, че са свършили в… няма значение какво сме мислили. Но не съм особено възхитен от хартиената кесия. Докторът казва, че влажен парцал е щял да бъде също толкова подходящ, колкото и лед. Според него са изгубили доста време да стерилизират пръстите, преди да успеят да разделят нервите и тъй нататък. Не се опитвам да ви виня. Но все пак. Засега не знаем какво ще стане. Как го рече нашата Дилайла за децата? Пръстите или ще прихванат, или не. Е, ето, това е. Нямам какво повече да ви кажа!

— Съжалявам, сър — проронва Зелда. — Дадохме всичко от себе си.

Искрено извинение, поднесено бързо, преди да ти се догади — това е запазената й марка. Стрикланд кима, но след това възниква проблем. Поглежда Елайза в очакване на същото, нетърпението се изписва на умореното му, изкривено от болка лице. Мълчанието на момичето изглежда като грубост. Няма надежда злепоставянето да се избегне. Зелда се помолва на небесата и влиза отново в клетката на лъва.

— Елайза не говори, сър.