Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Опасните личности
Профайлър от ФБР учи как да разпознавате и да се защитавате от зловредни личности - Оригинално заглавие
- Dangerous Personalities (An FBI Profiler Shows You How to Identify and Protect Yourself from Harmful People), 2014 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Детелина Иванова, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,2 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джо Наваро; Тони Сиара Пойнтър
Заглавие: Опасните личности
Преводач: Детелина Иванова
Година на превод: 2016
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Изток-Запад
Град на издателя: София
Година на издаване: 2016
Тип: документалистика
Националност: американска
Печатница: Изток-Запад
Излязла от печат: март 2016
Редактор: Хриска Берова
Коректор: Габриела Манова
ISBN: 978-619-152-819-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/667
История
- —Добавяне
Поведението на параноидната личност
Всеки агент на ФБР, който работи в отдел „Жалби“, където работех и аз, ще ви каже, че приемните на ФБР и телефонните линии са задръстени от такива личности. Те идват или се обаждат, за да роптаят срещу заплахи, врагове, конспирации, клики или провалите на правителството да реагира на исковете им.
Спомням си как понякога съпругите или съпрузите им седяха притихнали, с лица, дълбоко набраздени от агонията да живеят с такъв човек, докато неговите филипики продължаваха до безкрай. Други искаха от нас да се ангажираме с медиация, защото партньорът им (обикновено съпругът) е похарчил цяло състояние за оръжия, скривалища, запаси от храна за две години и система за пречистване на водата. Бюрото за жалби на ФБР беше последната им надежда, след като членовете на семейството бяха вдигнали ръце — и, разбира се, нямаха средства да посетят психолог.
Тъй като по време на обучението ми не ме бяха подготвили за този тип патология, изгубих ценни часове в опити да си послужа с логика, за да убеждавам тези хора, че грешат — часове, които можех да използвам, за да разкривам престъпления. С времето се научих просто да слушам, а не да се опитвам да изправя мирогледа им или да им представя опровергаващи доказателства. Всичко, което параноидната личност иска, е някой да изслуша възгледите й, а това изисква само едно: търпелива публика.
Филмите и телевизията често представят параноидната личност като опулен, умопобъркан индивид, подобен на героя Джак Торънс (изигран от Джак Никълсън) в психотрилъра от 1980 г. „Сиянието“. Но това е Холивуд. Реалността е много по-различна и по-нюансирана.
Някои параноидни личности са тихи и резервирани, почти срамежливи, и все пак гледат на света с непреклонно подозрение. Други са драматични, гръмогласни, дори агресивни. Разговорите с тях често се разгорещяват, защото обичат да спорят. Те могат да се появят на демонстрации и да използват повода не само да протестират, а и да проявяват агресия и дори насилие, като бутат други хора, блокират коли, повреждат имущество. Те са много близо до границата на нестабилността — трябва им само повод.
Някои нямат много умствен багаж, но други са високоинтелигентни и са постигнали нещо в живота си. Тед Качински е имал много висок коефициент на интелигентност и истински талант да прави бомби и да скрива произхода им. Хауърд Хюз бил интелигентен и богат, но много силно параноиден — до такава степен, че през последните 10 години от живота си се затварял в хотелските си стаи и не позволявал на външни хора да го посещават. Починал изолиран от света в един хотел в Лас Вегас през 1976 г. Джими Лий Дайкс печелел медали за службата си в морската пехота на САЩ, но през годините неведнъж стряскал съседите си в Мидланд, Алабама с „ексцентричното“ си и застрашително поведение (като например заплахите да стреля по нарушители, навлезли в частния му имот, докато обикалял нощем въоръжен из него). Съседите с нежелание търпели параноидната му личност, но на 29 януари 2013 г. нещата излезли от контрол. На този ден, малко преди часа, в който трябвало да се яви в съда по поредното обвинение в заплахи срещу съседите си, Дайкс се качил в един училищен автобус, убива шофьора и взема за заложник 5-годишно дете. Детето било държано затворено в подземен бункер 6 дни, преди специален екип на ФБР да го спаси (и убие Дайкс).[1] Какво е мотивирало поведението на Дайкс и Качински? Много просто: ирационалният страх, който е в сърцевината на параноидната личност.
У дома или в службата винаги има нещо, което изпълва тези личности с подозрение. Може да е съсед, децата на съседа, самолетите, които прелитат отгоре, или електрическите кабели, преминаващи близо до дома му. Те търсят пространство, усамотение и дистанция, за да успокоят страховете си. За съжаление това не се случва, защото параноята им е вътрешно заложена.
Някои се изолират в училище, в службата, в града и дори в семейството си и стават самотници. Други отиват още една крачка по-напред и заживяват сред дивата природа (пустинната югозападна част на Айдахо, Монтана и Аляска са любимите им места), за да се отдалечат, да избягат от другите или да се подготвят за някакво апокалиптично събитие. Те може да намерят убежище в организации, които са със същите убеждения като техните, да се присъединят към група или култ, където не им се налага да убеждават другите в страховете и ексцентричните си убеждения.
А сред тях има и истински ексцентрици. Те може да се обличат странно (с камуфлажни дрехи), да носят голям нож или да изглеждат така, че видът им да сплашва или да е обиден за другите, като например да носят нацистка свастика. Разбира се, околните забелязват странностите им и ги обсъждат. Естествено това подсилва параноята им, че ги одумват.
Параноята на някои ги отвежда в своеобразни лагери на омразата. Те слушат изпълнена с омраза реч по радиото, посещават такива събрания и носят емблемите, знаците, дрехите и татуировките на омразата. Това са опасните индивиди, които търсят други със същите убеждения — „истински вярващи“, както Ерик Хофър ни предупреди в забележителната си книга за масовите движения и тоталитарните правителства.[2] Те се присъединяват към Куклуксклан, към Скинхедс, Арийски нации и всякакви други екстремистки групировки, които искат да мразят и да си го изкарват на другите, защото страстната омраза и страх придават цел и смисъл на техния иначе празен живот.[3]
Или се събират със само още една параноидна личност с подобни убеждения, за да си помагат в причиняването на вреда. Точно това се случило с бомбаджиите на бостънския маратон през 2013 г. — братя Царнаеви. По подобен начин Тимъти Маквей се събрал с Тери Никълс — личност със сходни убеждения, за да взривят федералната сграда „Алфред П. Мъра“ в Оклахома.
А когато не могат да намерят съмишленик, действат сами като Андерш Беринг Брайвик — десният екстремист, който се страхувал от нахлуването на малцинства в Норвегия, затова взел, че избил 77 души, предимно деца, в Норвегия през 2011 г.[4]
Както виждате, спектърът, в който попадат параноидните личности, е широк — от дразнещи и неприятни до изключително избухливи и опасни, но в една или друга степен тези хора споделят общи характеристики, които ги дефинират.
Свръхподозрителни, страхливи и потайни
Ирационалната подозрителност на тези личности ги кара непрестанно да следят думите и действията на другите и да търсят зла умисъл или нечисти намерения. Дори и непреднамерена грубост може да им се стори подозрителна. Често са потайни и не разкриват много за себе си. Може да излъжат, за да защитят убежденията си, местоположението си или истинските си намерения. Дори у дома си може да държат разни неща под ключ, за да ги скрият от съпруга/та си или от другите членове на семейството. За тях не е необичайно да имат шкафче, а понякога и стая, в която никой друг не може да влиза. Както виждате, на този етап обичайната защита на личното пространство и сигурност вече започва да преминава в царството на параноята — царство, в което дори на членовете на семейството не може да се има доверие.
Не е възможно да се изброи всичко, от което може да се страхува параноидната личност. Може да е от чернокожите, католиците, евреите, мормоните, баптистите, мексиканците, мюсюлманите, африканците, хората, които не говорят английски, електрическите мрежи, антените на мобилните оператори, храната, флуорирането на водата, съседите, прелитащите отгоре самолети, чуждия акцент, клиниките за аборти, опитите върху животни, фармацевтичните компании, новия световен ред, сините барети[5], европейците, микрофоните, правителството, данъчните, хората от неевропеидните раси, технологията и така нататък, до безкрай. А, да не забравяме и колегата на съседното бюро, шефа, мениджъра, отдел „Човешки ресурси“, компютърната система, застрахователната компания, имейл системата в офиса… или пък може би вас. Всеки от тези хора си има свой собствен страх или притеснение. В крайна сметка, ако общувате достатъчно дълго с такъв човек, страховете му ще ви се разкрият — не задължително само чрез думи, а и чрез параноидното му ексцентрично или опасно поведение.
Някои са толкова недоверчиви, че поддържат списъци на пристигането и заминаването на колеги, съседи, членове на семейството, непознати или всеки, който е минал наблизо. В отдалечената си хижа в Монтана Тед Качински е правел точно това. Президентът Ричард Никсън, който е притежавал много от чертите на параноидната личност, поддържал списък на враговете си и често заявявал, че човек не може да има доверие на никого.[6]
Догматични, склонни да спорят и да мразят
Адаптивността е отличителна черта на здравия човек. Ние можем да приемаме нови идеи и да се променяме в зависимост от обстоятелствата. Може и да се придържаме непоколебимо към определени идеи (например религиозни или политически възгледи), но осъзнаваме, че други хора са на различно мнение. При параноидните личности не е така. Те смятат, че свръхчувствителността е форма на висша способност за прозрение, затова с тях не може да се спори. Логичните и дори емпиричните доказателства за тях са безсмислени. Опитайте се да ги убедите и ще ви сметнат за конспиратор, който работи против тях, или още по-зле — за враг.
Параноидните личности подбират и изкривяват фактите и историята, като навързват заедно несвързани събития и идеи, за да съответстват на възгледите им и да оправдаят действията им — например избиването на лекари, извършващи аборти.[7] Когато Пол Дженингс Хил убил лекаря Джон Бритън и неговия приятел Джеймс Барет през 1994 г., докато Бритън влизал в клиника за аборти в Пенсакола, Флорида, според параноидния ум на Хил убийството на доктора и приятеля му (който бил и негов бодигард) било оправдано, защото спасявало неродени деца. Такъв е умът на параноидната личност — изкривен, непреклонен, моралистичен и непоклатим и склонен да оправдае убийство, щом е за спасяването на неродени бебета.
Тези личности често знаят твърде много за твърде малко неща, фиксирайки се върху някаква тясно ограничена идея — пасаж от Библията или правен, социален или политически въпрос, който почти или изобщо не касае повечето от нас. През 90-те години на XX в. Тимъти Маквей се фокусирал върху военизирането на специалните полицейски отряди. Не му харесвала военната тактика, използвана срещу барикадиралия се в изолирана местност Ранди Уийвър и семейството му в Руби Ридж, Северно Айдахо, през 1992 г. Заради убежденията си и заради омразата си към федералното правителство като цяло, той взривил федералната сграда „Алфред П. Мъра“ в Оклахома и убил 168 невинни жертви, включително и деца.[8] Параноидните личности не се придържат към логиката или емпиричните доказателства. Те цитират съмнителни или отвлечени примери от историята, езотерични трудове, неизвестни автори и дори правни речници, за да се аргументират.
Съчетайте праволинейно мислене, фиксирана идеология и селективна памет с ирационален страх и ще получите отровния бульон на омразата — не простото нехаресване, което вие и аз може да изпитваме, а безкомпромисна, нечовешка омраза.[9] Прибавете към сместа патологичен нарцисизъм и ще получите хора, които искат и могат да действат с ужасяваща жестокост, мотивирани от омразата си: например да влязат в класна стая и спокойно да открият огън по учениците, докато те пищят и треперят от страх. Точно това се е случило в гимназията „Кълъмбайн“ през 1999 г. заради двама параноидни тийнейджъри — Ерик Харис и Дилън Клеболд, които нарцистично смятали себе си за специални и упълномощени да отнемат чужд живот.
За много от тези параноидни личности насилието се превръща в единственото решение, защото нищо друго не би им помогнало да постигнат своите безумни цели или пък да ги постигнат достатъчно бързо. Така че развиват „магическо мислене“ от следния порядък:
Ако убия достатъчно учени, ще спра напредъка на технологиите.
Ако взривя сграда, ще спра ФБР и ще ликвидирам специалните им отряди.
Ако взривя бомба на Олимпийските игри в Атланта, в Америка ще спрат да се правят аборти.
Ако убия достатъчно американци, САЩ ще се изтеглят от Близкия Изток.
Ако убия достатъчно норвежки деца, правителството със сигурност ще се вслуша в предупрежденията ми за заплахата от мюсюлманите и чужденците, мигриращи към Норвегия.
За всеки освен тях е ясно, че действията им няма да имат желания от тях ефект и че на практика тяхното мислене не е просто магическо, а патологично. Насилието не е решение за нещата, които те желаят така силно да променят, но такъв е мисловният процес на параноидната личност, спадаща към по-агресивния край на спектъра.
Злопаметни колекционери на обиди
Параноидната личност, подобно на емоционално нестабилната, е непрестанен „колекционер на обиди“, само че още по-усърден. Всяка неволна грешка или въображаема несправедливост към него, без значение колко непреднамерена е била, се превръща в черна точка за вас и признак за нелоялността ви. Нито една простъпка — включително и такава, която не сте извършили — няма да бъде забравена или простена. Веднъж щом се превърнете във враг, параноидната личност ще се чувства оправдана да ви има зъб или да предприеме действия срещу вас, било то да ви избягва, да ви забива нож в гърба, да заговорничи срещу вас, да ви саботира и да унищожава неща, които ви принадлежат, а в някои случаи дори да ви убие. Историята е пълна с параноидни колекционери на обиди. Осама бин Ладен използвал събитията при кръстоносните походи през XI в., за да оправдае убийствата на американци през 2001 г. Тед Качински колекционирал обиди от времето на Индустриалната революция през XVIII в., докато недоволството на Тимъти Маквей от федералното правителство и колекционирането на обиди започнало само няколко години преди взривяването на федерална сграда в Оклахома, заради събитията при Руби Ридж (1992) и обсадата на сектата „Клонка Давидова“ в Уако, Тексас (1993).
За параноидните личности колекционирането на обиди е необходимост. Те го използват, за да оправдаят действията си и няма ограничения за това колко назад ще се върнат, за да съберат тези обиди, или колко нашироко ще хвърлят мрежата си.
Тези личности имат удивителна памет за конфликтни ситуации, исторически неправди и социални несправедливости. Колекцията от обиди подхранва параноята им и оправдава омразата и действията им. Ако имате търпението да я прочетете, „Моята борба“ на Хитлер е една дълга, хаотична колекция от исторически рани, фокусирани върху евреите, достигаща 2000 години назад, до времето на Христос.
Думи, описващи параноидната личност
Това са нецензурираните думи, с които жертвите описват параноидната личност:
— конфликтен, паникьор, самотник, резервиран, гневен, апокалиптичен, изпълнен с опасения, въоръжен, превъзбуден, настояващ за правата си, затворен, предубеден, фанатичен, блъфиращ, парадиращ, изолиран, пресметлив, коравосърдечен, свадлив, предпазлив, премерен, студен, мрънкало, объркан, объркващ, презрителен, заядлив, противопоставящ се, контролиращ, смахнат, шантав, маниак, луд, зловещ, критичен, жесток, рязък, откачалка, отбранителен, изпаднал в заблуда, изискващ, ненормален, умопобъркан, труден, невярващ, недоверчив, изпълнен със съмнения, изтощаващ, сухар, ексцентричен, завистлив, хаотичен, изплъзващ се, екстремист, фанатичен, страхлив, фиксиран, ненадежден, шантав, суетящ се, грандоман, предпазлив, наивен, твърдоглав, пълен с омраза, мразещ, надут, прикрит, скрит, напрегнат, враждебен, високомерен, скептичен, свръхчувствителен, невъзможен, впечатлителен, недоверчив, липсва му гъвкавост, негостоприемен, наранен, изолиран, нетолерантен, сприхав, ирационален, гневлив, дръпнат, ревнив, всезнайко, чудак, болен мозък, подозрителен, лъжец, обича да спори, куку, самотник, лунатик, откачалник, маниак, гадняр, заплашителен, психо, вярващ в края на света, недоверчив, тесногръд, неприятен, невротик, неконформист, побъркан, неотстъпчив, противен, обсебен, обсебващ, странен, нападателен, предубеден, няма връзка с главния, свръхкритичен, свръхчувствителен, особняк, объркващ, потиснат, песимистичен, придирчив, предубеден, обидчив, провокативен, психар, кавгаджия, кисел, поставящ всичко под въпрос, радикален, размирник, саможивец, безмилостен, отблъскващ, скован, плашещ, самомнителен, скептичен, непредвидим, стреснат, стриктен, упорит, сървайвълист[10], подозрителен, напрегнат, лаконичен, обидчив, заплашителен, шашав, докачлив, вероломен, готов за схватка, свиреп, „защитник на истината“, неуравновесен, невярващ, непреклонен, безкомпромисен, некултурен, непрощаващ, стиснат, неромантичен, нестабилен, непоколебим, неприветлив, нездрав, неподдаващ се на влияние, стегнат, жертва, отмъстителен, зорък, странен тип, оплакващ се, странящ, тревожен, фанатичен.