Джон Р. Р. Толкин
Берен и Лутиен (15) (Под редакцията на Кристофър Толкин)

Списък на имената в оригиналните текстове

Съставих този списък (ограничен само до имената от бащините ми ръкописи) с две цели.

И двете не са в никакъв случай съществени за книгата. Най-напред списъкът е предназначен да помогне на читателя, който не си припомня сред множеството имена (и техните варианти) кое точно може да бъде от значение за повествуванието. На второ място, някои имена, особено рядко срещаните или единичните, са снабдени с малко по-пълно обяснение. Например, макар че това очевидно няма значение за разказа, читателят би могъл да поиска да знае защо Елдарите не докосват паяци „заради Унгвеланте“.

 

Аглон — тесен проход между Таур-на-Фуин и хълма Химринг, отбраняван от Феаноровите синове.

Аелуин — езеро в североизточната част на Дортонион, където се укриват Барахир и неговите спътници.

Айнури — „Свещените“, Валарите и Маярите. [Името Маяри е късно въвеждане на по-ранна концепция: „С великите дошли и множество по-дребни духове, същества от техния род, ала с по-малка мощ“ (например Мелиан).]

Аман — Страната на Запада отвъд Великото море, където живеят Валарите (Блаженото царство).

Ангаину — огромната верига, изкована от Валара Ауле, с която е окован Моргот (по-късно Ангаинор).

Ангаманди (мн.ч.) — „Железните адове“. Виж Ангбанд.

Ангбанд — могъщата подземна крепост на Моргот в северозападния край на Средната земя.

Ангрим — баща на Горлим Нещастни.

Ангрод — Син на Финрод (по-късно Финарфин).

Анфауглит — „Задавящият прах“. Виж Дор-на-Фауглит, Жадната равнина.

Арда — Земята.

Ариадор — „Страна на Сянката“, човешко име на Хисиломе (Дор-ломин). Виж Хисиломе.

Артанор — „Земята отвъд“; област, по-късно наречена Дориат, кралството на Тинвелинт (Тингол).

Аскар — река в Осирианд, преименувана на Ратлорион, тоест Златно дъно, когато в нея потъва съкровището на Дориат.

Ауле — Великият Валар, известен като Ауле Ковача; той е „повелител на всички занаяти“ и „властта му е над всички вещества, от които е създадена Арда“.

Аусир — име на Диор.

 

Балрози — [В „Изгубените легенди“ се застъпва идеята, че съществуват стотици Балрози. Наричани са „могъщи демони“, носят желязна броня и имат нокти от стомана и огнени камшици.]

Барахир — човешки вожд, баща на Берен.

Бауглир — „Принудителя“, прозвище на Моргот сред Нолдорите.

Белег — елф от Дориат, велик стрелец, наричан Куталион, тоест Крепколък; спътник и приятел на Турин Турамбар, от когото е убит по трагична грешка.

Белегост — един от двата големи града на джуджетата в Сините планини.

Белерианд (ранно име Броселианд) — обширна област на Средната земя, до голяма степен потънала и унищожена в края на Първата епоха. Простира се от Сините планини на изток до Сенчестите планини на север (виж Железни планини) и западното крайбрежие.

Беор — водач на първите хора, навлезли в Белерианд. Виж Едаини.

Блажено царство — виж Аман.

Богове — виж Валари.

Божествен сърп — съзвездието Голяма мечка [което Варда издига над Севера като заплаха за Моргот и символ на неговото падение].

Болдог — пълководец на орките.

Бреголас — брат на Барахир.

 

Валари — „Всемогъщите“; в ранните текстове са наричани „богове“. Това са великите същества, навлезли в света в началото на времето. [В „Изгубената легенда за Музиката на Айнурите“ Ериол казва: „Много бих искал да зная кои са тези Валари; богове ли са те?“. И получава отговор: „Такива са, макар че за тях людете разказват множество странни и объркани предания, които са далече от истината, и с множество странни имена ги наричат, които не ще чуеш тук.“]

Валиери — „Кралиците на Валарите“; в тази книга се споменават само Варда, Вана и Неса.

Валинор — страната на Валарите в Аман.

Валмар, Валимар — град на Валарите във Валинор.

Вана — съпругата на Ороме. Виж Валиери.

Варда — най-великата от Валиерите; съпруга на Манве; създателка на звездите [оттам и прозвището й Елберет, „Кралица на звездите“].

Веане — разказвачката на „Разказ за Тинувиел“.

Великите земи — земите на изток от Великото море, тоест Средната земя [термин, който никога не е използван в „Изгубени легенди“].

Великото море на Западен Белегаер — простира се от Средната земя до Аман.

Вингелот — „Цвете на пяната“, корабът на Еарендел.

Външни земи — Средната земя.

 

Гаурхот — върколаците на Тху (Саурон); остров Гаурхот — виж Тол-ин-Гаурхот.

Гвенделинг — ранното име на Мелиан.

Гелион — великата река на Източен Белерианд, подхранвана от потоци, извиращи от Сините планини в областта Осирианд.

Гимли — много стар и сляп елф от Нолдорите, дълго робувал в крепостта на Тевилдо, надарен с изключително остър слух. Той не играе роля в „Разказ за Тинувиел“ или друга легенда, и не се появява отново.

Гинглит — река, която се влива в Нарог над Нарготронд.

Гилим — великан, споменат от Лутиен в нейното „удължаващо“ заклинание за косата й; среща се само в съответния пасаж от „Балада за Леитиан“, където е наречен „великанът от Еруман“ [област по крайбрежието на Аман, „където сенките били най-плътни и най-гъсти в света“].

Гломунд, Глорунд — ранни имена на Глаурунг, „Баща на драконите“, могъщият дракон на Моргот.

Гноми — ранен превод на Нолдоли, Нолдори.

Гондолин — потайният град, основан от Тургон, втория син на Финголфин.

Горгол Касапина — орк, убит от Берен.

Горгорат (също и Горгорот) — Планините на ужаса, стръмните склонове, слизащи на юг от Дортонион.

Горлим — един от спътниците на Барахир; той издава скривалището им на Моргот (по-късно Саурон). Наричан Горлим Нещастни.

Горски елфи — елфите от Артанор.

Горчиви хълмове — виж Железни планини.

Горящата къпина — съзвездието Голяма мечка.

Гронд — оръжие на Моргот, огромен боздуган, наричан Чук на подземния свят.

Гуилвартон — виж и-Куилвартон.

 

Дагмор — мечът на Берен.

Даирон — менестрел от Артанор, смятан за един от „тримата най-вълшебни свирачи на елфите“; първоначално брат на Лутиен.

Дамрод и Дириел — най-малките синове на Феанор. (По-късни имена Амрод и Амрас.)

Диор — син на Берен и Лутиен; баща на Елвинг, майката на Елронд и Елрос.

Дориат — по-късно име на Артанор, обширната гориста област, управлявана от Тингол (Тинвелинт) и Мелиан (Гвенделинг).

Дор-ломин — виж Хисиломе.

Дор-на-Фауглит — просторната тревиста равнина Ард-гален на север от Нощните планини (Дортонион), която е превърната в пустиня (виж Анфауглит, Жадната равнина).

Дортонион — „Страна на боровете“, обширна област с борови гори по северните граници на Белерианд; впоследствие наречена Таун-на-Фуин, „Гора под нощта“.

Драуглуин — най-могъщият от върколаците на Тху (Саурон).

Друн — област на север от езерото Аелуин; не се споменава другаде.

 

Еараме — „Орлово крило“, корабът на Туор.

Еарендел (по-късна форма Еарендил) — син на Туор и Идрил, дъщерята на гондолинския крал Тургон; взема за съпруга Елвинг.

Егнор бо-Римион — „Ловецът на елфите“ — бащата на Берен, по-късно името е заменено с Барахир.

Егнор — син на Финрод (по-късно Финарфин).

Едаини — „Вторият народ“, хората, но се използва главно за трите рода на елфическите приятели, дошли най-рано в Белерианд.

Ейлинел — съпруга на Горлим.

Елберет — „Кралица на звездите“; виж Варда.

Елвинг — дъщеря на Диор, съпруга на Еарендел и майка на Елронд и Елрос.

Елдалие (народът на елфите) — Елдарите.

Елдари — елфите от Великото пътешествие от мястото на тяхното събуждане; в ранните текстове понякога се използва като име на всички елфи.

Елронд от Ломидол — син на Елвинг и Еарендел.

Елрос — син на Елвинг и Еарендел; пръв крал на Нуменор.

Елфодом — обобщаващо име за всички земи на елфите.

Еонве — глашатаят на Манве.

Ерхамион — „Едноръкия“, име дадено на Берен; други форми Ермабвед, Елмавойте.

Есгалдуин — река в Дориат, минава край Менегрот (чертозите на Тингол) и се влива в Сирион.

 

Жадна равнина — виж Дор-на-Фауглит.

Железни планини — наричани също Горчивите хълмове. Мощна планинска верига, съответстваща на по-късните Еред Ветрин, Сенчестите планини. Оформя южната и източната граница на Хисиломе (Хитлум). Виж Хисиломе.

 

Зелени елфи — елфите от Осирианд, наричани Лаикуенди.

 

Иваре — прославен елфически менестрел, „който свири край морето“.

Иврин — езеро под Сенчестите планини, откъдето извира Нарог.

Идрил — наричана Келебриндал, тоест „Среброногата“ — дъщеря на гондолинския крал Тургон; съпруга на Туор и майка на Еарендел.

и-Куилвартон — „Мъртвите, които живеят отново“, Берен и Лутиен след завръщането им от Мандос; Куилвартиен — страната, където живеят (по-късна форма Гуилвартон).

Илкорини, Илкоринди — елфи, които не са от Кор, града на елфите в Аман (виж Кор).

Ингвил — река, която се влива в Нарог край Нарготронд (по-късна форма Рингвил).

Индраванги (или Индрафанги) — „Дългите бради“, джуджетата от Белегост.

 

Калакирия — проход в планините на Валинор, където се намира градът на елфите.

Каркарас — огромният вълк, който пази портите на Ангбанд (по-късно Кархарот), опашката му се споменава в „удължаващото заклинание“ на Лутиен; името се превежда като „кинжални зъби“.

Кархарот — виж Каркарас.

Келегорм — син на Феанор, наричан „Светлия“.

Кор — град на елфите в Аман, както и хълмът, върху който е построен; по-късно градът става Тун, а хълмът остава Кор. [Накрая градът става Тирион, а могилата Туна.]

Крантир — син на Феанор, наричан „Тъмния“.

Куивиенен — вода на пробудата, езеро в Средната земя, където за пръв път се събуждат елфите.

Кум-нан-Арасаит — могила на алчността, издигната над гроба на убитите в Менегрот.

Куруфин — син на Феанор, наричан „Умелия“.

 

Ладрос — област в североизточната част на Дортонион.

Лориен — Валарите Мандос и Лориен са наречени братя с общото име Фантури. Мандос е Нефантур, а Лориен — Олофантур. Според „Куента“ Лориен е „повелител на сънищата и мечтите; неговите градини са в царството на Валарите и няма по-прелестно място на света, изпълнено с безброй всемогъщи духове“.

 

Маблунг — „Тежкоръкия“, елф от Дориат, главен пълководец на Тингол; присъства при гибелта на Берен по време на гонитбата на Каркарас.

Маглор — вторият син на Феанор, прославен певец и менестрел.

Маидрос — най-големият син на Феанор, наричан „Високия“ (по-късна форма Маедрос).

Манве — главният и най-могъщ от Валарите; съпруг на Варда.

Мандос — Валар с велика мощ. Той е Съдникът; той е и пазител на Чертозите на мъртвите, и призовава духовете на убитите [според „Куента“]. Виж Лориен.

Маяри — виж Айнури.

Мелиан — кралицата на Артанор (Дориат); дева от Маярите, дошла в Средната земя от Лориен, царството на Валарите.

Мелко — могъщият зъл Валар, Моргот (по-късна форма Мелкор).

Менегрот — виж Хилядата пещери.

Мим — джудже, което се заселва в Нарготронд след напускането на дракона и хвърля проклятие върху съкровището.

Миндеб — река, която се влива в Сирион около Дориат.

Мъртвешка сянка — превод на Таур-на-Фуин; виж Планини на нощта.

Мяуле — котарак, готвач в кухнята на Тевилдо.

 

Нан — изглежда, че единственото, което се знае за Нан, е името на неговия меч Гленд, споменат в „удължаващото заклинание“ на Лутиен (виж Гилим).

Нан Думгортин — „Земя на мрачните идоли“, където Хуан среща Берен и Лутиен при бягството им от Ангбанд. В алитеративната поема „Балада за децата на Хурин“ срещаме тези редове:

в Нан Дунгортин, где богове без име

потайни храмове в дълбока сянка имат,

по-стари от Моргот и боговете древни

на Запада от царствата вълшебни.

Нарготронд — укрепеният пещерен град, основан от Фелагунд на река Нарог в Западен Белерианд.

Нарог — река в Западен Белерианд; виж Нарготронд.

Наугладур — владетел на джуджетата от Ногрод.

Наугламир — Джуджешката огърлица, в която е вграден Силмарилът на Берен и Лутиен.

Неса — сестра на Ороме и съпруга на Тулкас. Виж Валиери.

Ногрод — един от двата големи града на джуджетата в Сините планини.

Нолдоли, по-късно Нолдори — Вторият отряд на Елдарите във Великото пътешествие, воден от Финве.

 

Ойкерой — свиреп котарак, боец на служба при Тевилдо, убит от Хуан.

Омагьосаните острови — острови във Великото море.

Ородрет — брат на Фелагунд; крал на Нарготронд след смъртта на Фелагунд.

Ороме — Валар, наричан Ловеца; повежда с коня си отрядите на Елдарите във Великото пътешествие.

Осирианд — „Земята на Седемте реки“, Гелион и неговите притоци от Сините планини.

Охраняваната равнина — просторната равнина между реките Нарог и Теиглин на север от Нарготронд.

 

Палисор — областта от Великите земи, където се събуждат елфите.

Пеноездачи — част от Елдарите, наречени Солосимпи, по-късно Телери; третият и последен отряд от Великото пътешествие.

Планини на нощта — Големите възвишения (Дортонион, „Земя на боровете“), наречени след това Гора на нощта (Таурфуин, по-късно Таур-на-[-ну-]фуин).

Планини на сянката, Сенчести планини — виж Железни планини.

Пукащите ледове Хелкараксе — далечният северен пролив между Средната земя и Западните земи.

 

Ратлорион — река в Осирианд. Виж Аскар.

Ривил — река, която извира в западната част на Дортонион и се влива в Сирион при мочурището Серех, северно от Тол Сирион.

Рингил — мечът на Финголфин.

 

Самотният остров Тол Ересеа — голям остров във Великото море, близо до бреговете на Аман; най-източната от Безсмъртните земи, където живеят много елфи.

Сарн Атрад — каменният брод в Осирианд, където река Аскар пресича пътя към градовете на джуджетата в Сините планини.

Сенчести морета — област от Великото западно море.

Сенчести планини, Планини на сянката — виж Железните планини.

Серех — обширно мочурище, където река Ривил се влива в Сирион; виж Ривил.

Силмарили — трите безценни камъка, изпълнени със светлината на Двете дървета от Валинор, създадени от Феанор.

Силпион — бялото дърво във Валинор, от чиито цветове падала сияйна сребърна роса; наричано също Телперион.

Сини планини — голямата планинска верига, оформяща източните предели на Белерианд.

Сирион — великата река на Белерианд, извираща от Планините на сянката и течаща на юг, разделяйки Източен и Западен Белерианд.

 

Таврос — джуджешко име на Валара Ороме, тоест „Господар на горите“; по-късна форма Таурос.

Тангородрим — планините над Ангбанд.

Таникветил — най-високата планина в Аман, дом на Манве и Варда.

Таурфуин, Таур-на-фуин (по-късно -ну-) — Гората на нощта; виж Планини на нощта.

Тевилдо — Принц на котките, най-могъщият от всички котараци, „обладан от зъл дух“; близък съратник на Моргот.

Тимбрентинг — староанглийско название на Таникветил.

Тинвелинт — крал на Артанор; виж Тингол.

Тингол — крал на Артанор (Дориат); по-ранно име Тинвелинт. [Истинското му име е Елве — водач на третия отряд на Елдарите Телери във Великото пътешествие, но в Белерианд става известен като „Сивоплащ“ (което е преводът на Тингол).]

Тинувиел — „Щерка на здрача“, славей — име, дадено от Берен на Лутиен.

Тинфанг Уорбъл — знаменит менестрел [Тинфанг = куенийското тимпинен, „флейтист“.]

Тирион — град на елфите в Аман; виж Кор.

Тол-ин-Гаурхот — остров на върколаците, име на Тол Сирион след превземането му от Моргот.

Тол Сирион — остров в река Сирион, на който е имало елфическа крепост; виж Тол-ин-Гаурхот.

Торондор — крал на орлите.

Тулкас — Валар, описан в „Куента“ като „най-силен по снага от всички богове и най-велик в храбрите и доблестните дела“.

Туор — братовчед на Турин и баща на Еарендил.

Турин — син на Хурин и Морвен; наречен Турамбар, „Властелин на съдбата“.

Турингветил — име, с което Лутиен във формата на прилеп се представя пред Моргот.

Тху — Некроманта, най-могъщият от слугите на Моргот, обитаващ елфическата кула на Тол Сирион; по-късно име Саурон.

 

Уинен — дева от Маярите (виж Айнури). „Повелителка на моретата“, „чиято коса се разстила във всички води под небето“; спомената в „удължаващото заклинание“ на Лутиен.

Улмо — „Господар на водите“, Великият Валар на моретата.

Умбот-Муилин — здрачните езера, където Арос, южната река на Дориат, се влива в Сирион.

Умуян — стар котарак, портиер на Тевилдо.

Унгвелианте — чудовищен женски паяк, живеещ в Еруман (виж Гилим); заедно с Моргот унищожава Двете дървета на Валинор; (по-късна форма Унголиант).

 

Феанор — първородният син на Финве; създател на Силмарилите.

Фелагунд — елф от Нолдорите, основател на Нарготронд и приятел на Барахир, бащата на Берен.

Финве — водач на втория отряд на елфите, наречени Нолдори (Нолдоли) през Великото пътешествие.

Финголфин — вторият син на Финве; убит в единоборство с Моргот.

Фингон — първородният син на Финголфин; крал на Нолдорите след смъртта на баща си.

Финрод — третият син на Финве. [Името е заместено с Финарфин, когато Финрод става име на неговия син, Финрод Фелагунд.]

 

Хадор — велик човешки вожд, наричан „Златокосия“, дядо на Хурин, бащата на Турин, и на Хуор, баща на Туор и дядо на Еарендел.

Хилядата пещери Менегрот — потайните чертози на Тинвелинт (Тингол) над река Есгалдуин в Артанор.

Химлинг — голям хълм в северната част на Източен Белерианд, твърдина на Феаноровите синове.

Хирилорн — „Кралица на дърветата“, огромно буково дърво близо до Менегрот (чертога на Тингол); в неговите клони е къщичката, където бива затворена Лутиен.

Хисиломе — Хитлум. [В списък с имената от времето на „Изгубените легенди“ се казва: „Дор-ломин или «Земята на Сянката» е онази област, наричана от Елдарите Хисиломе (а това означава «сенчест здрач»)… и носи това име заради оскъдното слънце, което наднича над Железните планини на изток и юг от нея“.]

Хитлум — виж Хисиломе.

Хуан — могъщият пес от Валинор, който става приятел и спасител на Берен и Лутиен.

Хурин — бащата на Турин Турамбар и Ниенор.

Хълмове на ловците — възвишенията западно от река Нарог.