Каролайн Линдън
Скандален залог (6)

Глава шеста

На следващото утро Спенс го откри в салона за бокс.

Дъглас го зърна, застанал в дъното на помещението, подпрян на бастуна си, със самодоволна усмивка. Понеже в момента се намираше на ринга, изправен срещу спаринг-партньор, предпочете да пренебрегне Спенс. За днешния ден нямаше предвидени гуляи, следователно не се очертаваха никакви примамливи облози. Разчиташе Спенс да се отегчи и да си тръгне; тогава Дъглас щеше да го види отново най-рано на другия ден. Това го наведе на мисълта как несъзнателно избягва Спенс, а същевременно крои планове отново да види Маделин Уайлд и да я спечели… Подобна перспектива го разсея и той получи сериозен удар в коремната област.

Партньорът му, сър Филип Олбрайт, застина на място, докато Дъглас се превиваше на две.

— Боже, Бенет, нараних ли те?

Махна и със залитане по ринга правеше опити да нормализира дишането си, а Спенс, мерзавецът, се заливаше от смях.

— Не, не си. Аз съм си виновен. Продължаваме ли?

Застана отново в готовност и се съсредоточи върху непосредствената си задача: здравата да напердаши Олбрайт в отговор на нанесения удар, от който дяволски щеше да го боли на следващия ден.

Малко по-късно бързо се оттегли в съблекалнята, където знаеше, че денди като Спенс няма да го последва. Бавно се изми и облече, като съзнателно се насилваше да не мисли как ще се изправи лице в лице с приятеля си. Нищо не дължеше на Спенс; нямаше от какво да се притеснява и страхува. Дори, в интерес на истината, сега бе по-добре информиран отпреди — сериозно предимство при евентуална среща.

Дъглас се намръщи на отражението си в огледалото, докато небрежно завързваше вратовръзката си. Вече определено не харесваше Спенс. Всъщност, някога беше ли го харесвал истински? Вярно, Спенс почти винаги бе готов да заеме малка сума на приятел и никога не отказваше да прекара вечерта в салоните за залагане или в бордей, но Дъглас знаеше какво е намислил Спенс да обсъдят в момента, а той определено не беше в настроение. Истината е, че започваше да харесва госпожа Уайлд. Ако тя наистина бе лейди Констанс, той изгаряше от любопитство да го установи, но за себе си, а не заради обявената награда.

За пореден път изруга под нос, грабна жакета си и прекоси салона, насочвайки се право към Спенс.

— Да изиграем ли един рунд?

Надяваше се да чуе положителен отговор. Излизане пак на ринга щеше да му подейства тонизиращо, а и доста го блазнеше мисълта здравата да го халоса.

Строен и елегантен, Спенс сбръчка нос.

— Не, естествено. Имам безпогрешен нюх да надушвам боксьорите — победители, но никак не съм склонен аз да раздавам удари.

— Странно тогава защо си тук, в момента няма никакъв двубой.

Другият само се усмихна високомерно и се осведоми:

— Как напредваш по отношение на облога ни?

Дъглас облече жакета и пое шапката от дотичалото до тях момче.

— Онзи за Аскот ли? Спокойно можеш да заложиш на кобилата на Графтън, след като я видях как се представи на пистата в „Оукс“. Не бих дал и два шилинга за нея.

— Не говоря за надбягванията. — Спенс не спираше да се усмихва. — Питам за облога за Уайлд.

На път към вратата Дъглас си оправяше ръкавиците.

— Набавих си копие от въпросния памфлет. Не намираш ли за странно желанието на Честъртън да разубеди хората, че той е описаният вътре лорд Мастърли?

— Пет пари не давам. Интересувам се единствено от парите.

Понякога Спенс прилича на невестулка, помисли си Дъглас.

— Ясно, но какво ще правиш, ако реши да не плати? Дамата го хвали с доста интимни подробности. Направо го ласкае за неговата мъжественост и надареност, а и за щедростта му. Това не се покрива с представата на повечето хора за Честъртън. Той е надут сноб и видът му изобщо не говори да е изкусен любовник. — Спенс свъси вежди. Дъглас добави: — По-скоро е обявил наградата, за да привлече вниманието към себе си и да се заговори за неподозираните му таланти. Да не би да има разногласия с метресата си?

Успя да впечатли събеседника си. Спенс не отговори, само свъси още по-силно вежди. Каква победа! Дъглас рядко изпитваше задоволството да надхитри някого и затова си позволи за миг да се възгордее.

Триумфът му обаче отмина бързо. Спенс си пое дълбоко въздух и пак се усмихна; този път хладно — същинско студенокръвно влечуго.

— Няма значение, а и не ми пука защо е обявил наградата. Важното е, че го е направил публично. Това го задължава да я плати, ако успееш да изобличиш госпожа Уайлд.

— Ако тя е авторката — уточни Дъглас. — Възможно е и да не е.

— Споразумяхме се да си разделим наградата, ако ти докажеш, че тя е авторът, преди друг да го стори — отвърна Спенс. Доброто му настроение се бе възвърнало напълно, а финалните му думи само унищожиха малкото самоувереност, останала на Дъглас. — Наистина ли си въобразяваше, че ще оставя всичко единствено в твои ръце? Обичам да увеличавам шансовете си и съм огласил намеренията си да споделя наградата. Довиждане, Бенет.

Вече широко усмихнат, той докосна шапката си и се отдалечи.