Лекси Блейк
Отмъщение (9)

9.

Дрю се събуди и се зачуди как, по дяволите, е могъл да живее толкова дълго без Шелби. Изминали бяха два дни от нощта, в която той за пръв път се люби с нея, а вече бе пристрастен. Откога нощите бяха станали толкова дяволски привлекателни? Нощите, когато всички останали спяха, а той работеше. Нощите бяха самотно, но необходимо време.

Нощта беше време за секс. Нощта беше време, когато забравяш за всичко на света и заключваш вратите. Нощта беше идеалната част от денонощието.

Сънят беше добър. Нима някога бе твърдял, че няма нужда от сън? Бил е идиот.

Сънят го бе превърнал в много по-разумно човешко същество. Даже фактът, че охранителната камера пред мола не бяха показали абсолютно нищо, освен това, че Ноа беше тромав, а Шелби — много съобразителна и с бързи рефлекси, не можеше да промени нищо. Камерата е била прекалено далеч, за да улови номера на колата. Трябваше да видят дали изображението може да се увеличи достатъчно, за да се разчете номерът върху табелката.

Дори това не можеше да съсипе доброто му настроение.

Шелби се обърна и се протегна. Пресегна се към него, плъзна се и уви тяло около неговото.

— Добро утро.

Да, утрото също беше прекрасно. Той обичаше да я гледа сутрин, когато тя приличаше на сънливо прелестно котенце, сгушено до него.

— Добро утро, слънчице.

Май беше на път да се превърне в един от онези чудаци, които постоянно се усмихваха без никаква причина, които обичаха да похапват късна закуска или ранен обяд и гледаха филми, в които нямаше роботи или автомобилни катастрофи.

Стомахът му се присви от вина, когато осъзна, че се усмихва, а от Хач все още нямаше и следа. Кучи син.

— Престани — промърмори тя. — Отново се тревожиш. Тук не са позволени никакви тревоги.

Това беше главното правило на Шелби. Когато бяха в тази спалня, той не беше Андрю Лолес, главата на семейството, изпълнителният директор на „4Л“ и властелинът на мрачните настроения. Нейни думи, не негови. Когато бяха тук, тя не беше Шелби Гейтс, удивителната журналистка и любопитката, която си вреше носа в чуждите работи. Негови думи, не нейни. Когато вратата на спалнята се затвореше за през нощта, те бяха Дрю и Шелби и никой друг нямаше значение.

През последните няколко дни тя безмилостно разгонваше близките му, които цъфваха по всяко време на нощта, нуждаейки се от разни неща. Тя затръшна вратата пред Бран, който искаше ръководството на системата за игри, затвори телефона на Райли, който в единадесет часа вечерта се беше обадил, за да говорят за приема, и беше заявила на Мия, че тя трябва да обсъди със съпруга си и финансовия си съветник попечителския фонд за своето бебе.

Дрю беше обяснил на Шелби, че той ги е научил да идват при него в късните часове, тъй като обикновено през деня е зает, но тя на свой ред му бе обяснила, че това също трябва да се промени. Тя най-безцеремонно го бе запознала със значението на думата упълномощавам и не спираше да се бърка в бизнес делата му.

Вече не му беше позволено да работи по четиринадесет часа без почивка. Не и когато Шелби беше в сградата. Тя караше асистента му да й насрочва срещи, които се превръщаха в дълги обеди или разходки, по време на които той я държеше за ръка и я развеждаше из владенията на компанията. Всичките му служители смятаха, че си е изгубил ума.

Близките му бяха сигурни, че той ще я прогони. Дори бе чул Мия сърцераздирателно да моли Шелби да не го притиска много, защото Дрю можел да избухне. Шелби само се бе засмяла.

— Какъв е графикът ми за днес? — Той знаеше какъв би трябвало да бъде. Запълнен докрай. Имаше среща със служителите от отдела по НИРД^[1], която щеше да заеме по-голямата част от сутринта. По план трябваше да обсъди с групата бета тестери новата охранителна система, а следобед го очакваше съвещание с вицепрезидентите на компанията, от което му идеше да си скубе косата.

Но всичко беше наред, защото можеше да зърне Шелби, докато обикаляше из сградата. Почти беше сигурен, че вече имаше цяла тайфа програмисти, които бяха лудо влюбени в нея. Богиня, разхождаща се сред компютърни гении.

Дори Господ знаеше, че най-малкият му брат беше готов да падне в краката й.

Тя въздъхна и отпусна глава върху гърдите му.

— Не съм променяла нищо в днешния ти график. Имам твърде много работа, за да те разсейвам. Оставен си сам на себе си.

Казаното никак не му се понрави.

— В такъв случай ще намеря някого, когото да тероризирам.

— Дрю, трябва да бъдеш мил с момчетата — настоя тя. — Те и без това си мислят, че си огнедишащ дракон, който на секундата ще ги изпепели.

— Аз съм съвършено учтив.

— Ти уволни Мати Ковалски без абсолютно никаква причина — изтъкна тя. — И го разплака.

— Имах огромна причина. Той ме дразнеше. — А плачът му го беше вбесил още повече. Един от недостатъците да има Шелби наоколо, беше пълното й неразбиране, че дразненето е идеалната причина да уволниш някого. Тя беше върла защитничка на толерантността, разбирането и търпението дори когато ставаше дума за ревливи тъпанари, които все още се държаха за полите на майките си.

Шелби се подпря на лакът и се втренчи в него.

— Имало е пет жалби срещу теб, с които се е наложило да се оправя отдел „Човешки ресурси“.

— Нито една не е била за сексуално насилие. Нито една.

— Не, причината е била, защото понякога се държиш като кретен. Не можеш да уволниш някого, защото симпатизира на погрешната династия от „Игра на Тронове“.

Тя не проумяваше неговия свят.

— Аз бях напълно логичен. Той изобщо не разбираше Седемте кралства. Нито един Ланистър не принадлежи на Железния трон. Дори Тирион.

Шелби прихна и той внезапно се озова под нея, когато тя го възседна. Чаршафът се бе свлякъл и Дрю напълно разбра защо всичките му компютърни гении бяха в краката й.

— Знаеш ли, намирам те за безобразно очарователен, когато си такъв абсолютен умник.

Ръцете му се плъзнаха по бедрата й и цялото му тяло оживя. Сутрешен секс. Едно от любимите му неща, последвано от нощен секс и следобеден секс върху дивана, докато гледат телевизия.

— Бебче, нека ти разкажа за любимите ми епизоди от „Доктор Кой“.

Трябваше само леко да наклони бедрата си и щеше да може да се плъзне в кадифената й мекота, а възбудата му да се окъпе в приятната й топлина, за да бъде готов да започне деня.

Смехът й отекна в стаята. Тя изобщо не се стесняваше от голотата си. Изпъна се назад, а твърдите й гърди щръкнаха.

— О, в такъв случай съм напълно готова за сутрешно забавление.

Той я преобърна по гръб и тихичко изръмжа. Понякога Шелби забравяше, че независимо че тя определяше правилата за заключването на спалнята, той все още беше шефът в тази игра. Може и да й позволяваше да разпердушинва графика му, но сега щеше да й покаже кой командва парада.

— Значи, си готова за сутрешно забавление. Мисля, че ще започна, като ти се насладя докрай. Нуждая се от нещо, което да ме засити, докато дойде време за обяд. Какво ще кажеш големият лош вълк да излапа котенцето ти за обяд? Ще заключа вратата на офиса, ще те просна върху бюрото и ще си устроя пиршество с теб.

В очите й лумнаха пламъци.

— Да, мисля, че ще ми хареса, но ще се наложи да бъдем по-тихи от обичайното. Служителите може да ме чуят.

Той се отърка в нея.

— Не ми пука кой ще те чуе. Ако кажат нещо, ще ги уволня.

Шелби изпъшка, но ръцете й се обвиха около шията му.

— Не можеш да ги уволниш, Дрю.

Тя беше прекалено привързана към служителите му.

— Мога. Много ме бива в това. Сега ще си поиграя с теб, а после ще прекарам цялата сутрин да кроя планове как да полудувам с теб на обяд. Ще кажа на Хенри да поръча нещо от онзи френски ресторант, който харесваш.

Дрю се канеше да я целуне, когато тя се намръщи.

— Днес не мога да обядвам с теб. Всъщност няма да бъда в сградата. — Шелби потръпна и погледна часовника. — По дяволите. Не съм разбрала, че е толкова късно. Трябва да вървя, но ще се видим довечера. Ели и Райли ще пристигнат в пет, нали? — Тя го избута лекичко и се плъзна настрани. — Навярно ще се наложи да се срещнем направо в ресторанта. Може ли да поръчаш на Хенри да ми изпрати адреса?

Дрю се претърколи.

— Какво означава, че няма да си в офиса?

Шелби прекоси стаята, идеалното й дупе се полюшваше, докато вървеше.

— Имам да свърша куп неща. Забрави ли? Ти ме доведе тук поради сериозна причина. Днес пристига един мъж, когото трябва да разпитам. Ще остане в града само няколко часа. Довечера ще ти разкажа за това, но трябва да побързам, ако искам да успея.

Вратата на банята се отвори и затвори и той чу шуртящата вода от душа. Дрю пое дълбоко дъх. Понякога беше лесно да забрави над какво работеше тя.

Кого щеше да разпитва днес?

На вратата се почука и се разнесе гласът на Бран.

— Хей, Дрю, знам, че сега правиш секс и очевидно спалнята е светая светих и тям подобни, но се чудех защо си изпратил самолета в Москва. Трябва да се приземи след два часа, но следобед ще излети обратно. Да изпратя ли другия в Ню Йорк, за да вземе Райли и Ели?

Москва? Дрю се измъкна от леглото, издърпа чаршафа и го уви около кръста си. Отвори вратата със замах.

Бран се опули.

— Пич, вече трябваше да си облечен.

— Не съм пращал самолет в Москва. Искам да знам кой го е направил, защо са го… забрави. Кажи ми името, за да уволня кучия син.

Този път нямаше да позволи на Шелби да го разубеди. Някой се кефеше на самолета му. Някой тъпанар беше решил, че може да прескочи шефа, защото той редовно правеше секс? Може би някой от програмистите бе изпратил самолета, за да вземе купената му руска булка. Вече бе говорил с хората си. Беше им забранил да влизат в уеб сайтове, обещаващи им съпруги, които щяха да дойдат тук, после да чукат самотните и тъжни глупаци, докато получат зелена карта, а накрая да ги зарежат заради първия спортист, когото видят. Това създаваше безкрайна върволица от неприятности и Дрю вече не се занимаваше с подобни истории.

За нещастие, от отдел „Човешки ресурси“ бяха наложили вето върху петъчните срещи с проститутки. Очевидно не ги беше грижа за биологичните нужди на хората, а и имало някакъв закон или нещо подобно. Дрю дори беше предложил да ангажират и неколцина жигола, защото в екипа имаше и жени програмисти. Той беше работодател, който вярваше в равните възможности. Просто искаше служителите му да са съсредоточени върху работата, а не върху гениталиите си.

Сега щеше да даде добър пример на някого. Денят започваше да става все по-обещаващ.

— Ъ, това си бил ти — рече Бран и внезапно се намръщи. — Нали не мислиш, че Хач го е взел?

— Хач щеше да отлети до Банкок или до някое друго подходящо упадъчно място. Защо, мамка му, ще ходи в Москва? А и на него не му е нужно да подправя подписа ми… — Дрю млъкна, тутакси прозрял отговора. — Бран, ще те помоля да поемеш сутрешната ми среща с хората от отдела по НИРД.

Бран кимна.

— Няма проблем, но аз трябваше да разведа Ноа из Остин. Имаш ли нещо против той да работи с мен?

Дрю не беше сигурен, че е редно Ноа да бъде развеждан наоколо. Ако зависеше от него, би връчил на хлапака билет за автобус и скейтборд. Ноа можеше да отиде да се размотава по Шеста улица и да се опита да намери някого, който да му продаде халба бира. Това правеха днес всички млади скитници.

— Трябва да го наблюдаваш. Не бива да го изпускаш от поглед. Разбираш ли какво ти казвам?

— Опасяваш се, че ще открадне тайните ни?

— Не се бъзикай. Говоря сериозно, Бран. Знам, че той изглежда безобиден, но онзи ДНК тест още не е готов, а дори и да беше, аз продължавам да не му вярвам напълно. Трябва да внимаваш да не ползва компютъра си и да не се заседява пред някоя от нашите системи. Всъщност ще наредя на човек от охраната да го придружава навсякъде. — Този план беше по-добър.

— Не проумявам как Шелби се оправя с теб — въздъхна Бран. — Аз ще се справя с Ноа. Няма да му позволя да ни окраде до шушка, но няма и да го плаша. През целия ден ще бъде с мен. Искаш ли да ми обясниш каква е работата със самолета до Москва?

— Моето красиво гадже се опитва да разплете една загадка и мисля, че трябва тъкмо на нея да благодарим, задето на Райли ще му наложи да се задоволи с по-малкия самолет. Някак си ще оцелее. Довечера ще се видим. — Той понечи да затвори вратата.

Бран я задържа.

— Хей, ти се скатаваш от важна среща и дори не ми казваш защо. Шелби е журналистка. И не от вчера се занимава с тази работа. Знам, че навярно не е трябвало да използва самолета по свое усмотрение, но тя е умна. Не се нуждае от теб, за да й държиш ръката.

Дрю намръщено изгледа брат си.

— Ако Карли имаше среща с някакъв странен тип, когото ти не познаваш, който може да е или да не е престъпник, щеше ли просто да свиеш рамене и да се върнеш към работата си? Отивам с нея, но двамата ще проведем дълъг разговор за правилата във връзката ни.

Бран се втренчи в него за момент.

— По дяволите, ти си влюбен в нея. А аз си мислех, че е някаква чудата реакция на това, че всички ние създадохме семейства. Но ти наистина си сериозен по отношение на Шелби.

— Аз я доведох тук, за да живее с мен. Да, сериозен съм. Не знам какво бих нарекъл любов, но определено я харесвам и ние се разбираме. Освен когато тя се среща с разни престъпници зад гърба ми или ми казва кого мога или не мога да уволня.

Бран вдигна ръце и раздразнено изсумтя.

— На мен ли го казваш! Аз също щях да уволня Мати. Нито един Ланистър не принадлежи на Железния трон.

Поне съществуваше някой, който разбираше причината.

— Ще трябва да го спипаме в някое провинение. Провери дали не гледа порно на служебния си компютър. Аз ще се оправя с Шелби.

— Дрю? — повика го Бран.

— Какво?

— Радвам се за теб. — Брат му се обърна и излезе, тананикайки си.

Дрю затвори вратата. Някак си одобрението на Бран бе важно за него. Не би трябвало, но увереността, че Бран харесва Шелби и одобрява отношенията им, стопли сърцето му.

А и му беше приятно, че можеше да прехвърли отговорностите си за деня върху плещите на Бран. Брат му щеше да се погрижи за това. Той вече беше мъж. Райли също. Братята му бяха пораснали и бяха добри в работата си. Открили бяха как да продължат напред, загърбвайки последиците от миналото, оставило трайни следи в тях.

Дали той би могъл да стори същото?

Дрю пропъди въпроса. Трябваше да свърши нещо. Пусна чаршафа, защото този разговор щеше да протече по-добре, ако е гол.

Влезе в банята и гъстата пара го удари. Неговата жена го обичаше горещо. Той остана да я наблюдава за миг, обърнала гръб към него, докато сапунисваше гърдите си. Логичният му гняв се бореше със сладострастието. Нужно ли беше да воюват? Не беше ли този случай един от онези, когато можеше да прави и двете?

Пристъпи зад нея.

— Бебче, ще ми обясниш ли защо корпоративният ми самолет е на път от Москва за насам?

Тя застина, но не се отмести, когато той се притисна към гърба й и възбудата му се отърка в нея.

— Е, ти ми каза да правя това, което намеря за добре. Трябваше да изпратя самолета до Москва, за да вземе важен свидетел. Да не би да предпочиташ аз лично да бях отишла там?

— Мисля, че те посъветвах да му се обадиш. — Ръцете му се плъзнаха към гърдите й. — Предполагам, че говориш за брата на Юри Волченко.

Тя беше споменала, че Шарлот Тагарт го е открила.

Шелби се обърна. Вдигна ръце и помилва шията и раменете му, сякаш се опитваше да го успокои.

— Да. Брат му е все още жив и аз искам да му задам няколко въпроса. Той не пожела да говори по телефона. Заяви, че ще разговаря само лично, и аз си помислих, че най-бързият начин да се справя с него, е да изпратя самолет, за да не би да размисли. Ще се срещнем на обяд. Ще поговорим. Ще му дам малко пари и той ще се върне у дома. Ти ми каза, че мога да харча пари, когато има нужда.

Дрю не беше ядосан заради парите, които тя беше похарчила, но имаше нещо друго, което го притесняваше.

— Братът на Юри е член на Братва, или руската мафия.

— Знам. Затова той е толкова интересен свидетел — съгласи се тя с усмивка. — И докато е тук, смятам да му задам няколко въпроса, които винаги са ме глождили. Имам цял списък. Като например какви оръжия предпочита? Дали организацията ги осигурява, или той сам си ги набавя? Това е едно от онези неща, които ще ми помогнат за моя измислен свят.

Нейният измислен свят? А Дрю си мислеше, че е изпълнен с безопасни неща, като секс, прекрасни изживявания и тям подобна романтика. Трябваше още сега да сложи край на това.

— От „Маккей-Тагарт“ вече се опитаха да говорят с този тип. Той не им е казал нищо. Този руснак те използва като дойна крава, за да получи малко мангизи. Кажи на пилота да зареди с гориво и да се връща.

— Не е пожелал да говори с хората на „Маккей-Тагарт“, защото е член на синдиката Горев, а Шарлот Тагарт е свързана с техния противник, синдиката Денисович. Аз нямам връзки с никого. Само раздавам щедро твоите пари. Мога да получа информацията, от която се нуждаем.

— И с каква информация би могъл да разполага той? — Дрю не желаеше тя да отива на тази среща.

Шелби се повдигна на пръсти и докосна с устни неговите.

— Няма да узная, докато не попитам. Обещавам, че когато свърша, ще ти дам пълен отчет.

— Няма да се наложи.

Шелби грабна една кърпа, излезе изпод душа и се уви с нея.

— Не те ли интересува? Дрю, мисля, че той може да ни каже доста неща. Поразпитах тук-там. Бил е много близък с брат си.

Дрю завъртя крана на душа от гореща на студена вода. Явно тази сутрин нямаше да получи нито любов, нито ласки.

— Няма да се наложи да ми казваш, защото ще бъда там. Бран ще поеме срещите ми. Аз идвам с теб.

Той пристъпи под вече студената водна струя. Да, точно от това имаше нужда. Прекрасната му сутрин се бе превърнала в интервю с един навярно пушещ като комин престъпник, вонящ на водка.

Върху лицето й се изписа неподправен ужас.

— Дрю, не мисля, че идеята е добра.

Той сви рамене.

— Аз пък мисля, че цялата работа не е добра идея, но това, изглежда, няма значение. След десет минути съм готов.

Тя се обърна рязко. Раздразнението й пролича по начина, по който изхвърча от банята. Ако не искаше той да разбира, трябваше да използва собствения си частен самолет. Беше достатъчно умен, за да не го изрече на глас.

Дрю остави студената вода да го облива. Не беше честно да се дразни, че тя върши работата, за която я беше наел. Той го знаеше. Но всяка стъпка, която Шелби предприемаше, ги приближаваше все повече към деня, когато щеше да открие какво бе направил той.

Или Дрю можеше да спази уговорката им и да й позволи да напише проклетата книга. Тя нямаше защо да знае, че си бе подсигурил железен изход от уговорката им. Шелби нямаше отново да прочете договора. Подписаното помежду им споразумение нямаше да бъде нищо повече от готин начин да се сближи с нея. Не беше нужно да се превръща в нещото, което щеше да ги раздели.

Шелби щеше да получи книгата си, а той щеше да оцелее от атаките на пресата. Вечната преса, която можеше да погуби семейството му. Медиите щяха да подушат страхотната история, а неговото обществено положение щеше да подкладе огъня. Можеше да се справи с това. Можеше да махне пренебрежително и да продължи напред, но какво щеше да стане с детето на Мия? Много живо си спомняше, когато съучениците му научиха за неговото минало. Най-доброто, което можеше да очаква, беше съжалението, от което му се повдигаше. Най-лошото… той бе свидетел как някои родители не позволяваха на децата си да общуват с братята му, защото семейството му било боклук. Бяха го изрисували със същата жестока четка, с която бях очернили баща му.

Сега това щеше да се превърне в национална история, раздухана от успеха му. Историята щеше да се забрави, но книгата на Шелби щеше да се разпространи навсякъде и всичките му семейни тайни щяха да излязат наяве, за да се забавляват хората с тях. Майката на милиардер и софтуерен гуру се опитва да го убие. Заглавията сами щяха да се напишат.

Може би той можеше да понесе и това, но Мия не бе единствената, която скоро щеше да има дете. Дрю знаеше, че Ели и Райли вече планираха да създадат потомство. Бран и Карли щяха да са следващите. Цяло едно ново поколение трябваше да се справя със скандала.

Какво би желал баща му? Името му да бъде изчистено или внуците му да са защитени? Имаше ли значение, че баща му беше мъртъв и всичко лежеше върху плещите на Дрю?

Да, сутринта беше съсипана.

* * *

Шелби седна срещу руснака и извади бележника си.

— Имате ли нещо против, ако си водя бележки?

Той беше пределно ясен, че няма да допусне никакво записване. Не се доверяваше на телефони или компютри. Щеше да говори единствено с нея, очи в очи, при условие че изпрати самолет. Изглежда, му доставяше удоволствие да пътува в първа класа.

Павел, който навярно беше около шестдесетгодишен, но изглеждаше доста по-възрастен, извади цигара от джоба си.

— Ако вие нямате нищо против да пуша. На борда на самолета не беше разрешено.

— Съжалявам, приятел, но тук не се пуши — заяви Дрю със самодоволна усмивка.

Очертаваше се голяма веселба. Шелби ненапразно не му беше споменала за днешната си среща.

— Ти притежаваш сградата, Дрю. Той може да пуши, а след това да се върне в Русия.

Срещата протичаше на частно летище, в хангара на „4Л“. Тя се бе постарала обстановката да е приятна и приятелска. Обядът беше поднесен върху изискано подредена маса в ъгъла на хангара. Шелби искаше да се увери, че Волченко ще се почувства като желан гост.

Дрю продължаваше да се взира в него, сякаш всеки миг щеше да убие някого.

Младата жена въздъхна и подаде на Павел кафена чаша, за да я използва за пепелник. Тя също не беше очарована от дима, но един журналист бе длъжен да прави това, което се налага, за да се добере до историята. Бог беше свидетел, че трябваше да търпи мрачните настроения на Дрю.

— Моля, не се притеснявайте.

— Да, да ни разболеете от рак — промърмори Дрю под нос.

Павел махна към него.

— Ама и вие, американците. Изобщо не ви разбирам. Да не би да искате да живеете вечно?

— Не и по начина, по който той се храни — на свой ред промърмори Шелби под нос. — И така, вие сте Павел Волченко, а брат ви се е казвал Юри Волченко.

Мъжът запали цигара и всмукна дълбоко, преди да се облегне назад.

— Напълно вярно. Аз имам няколко братя. Юри беше най-лошият. Той беше ужасен човек, но добър брат. Присъедини се към мафията, за да помогне на семейството си.

— И вие ли се присъединихте заради това? — Шелби трябваше да признае, че цялата история я очароваше. Този мъж бе водил напълно различен живот от този на хората, които тя познаваше. Дори и да не разполагаше с информация, която тя би могла да използва, пак щеше да й бъде интересно да разговаря с него.

Руснакът сви рамене.

— Някои хора постъпват в армията. Аз избрах този път, макар и да не е същият като на Юри. Неговите таланти се различаваха от моите.

— Искаш да кажеш, че го е бивало да убива хора — процеди Дрю и се намръщи.

Дори това да притесни Павел, той не го показа. Всъщност лицето му се озари от сърдечна усмивка.

— Много го биваше. Голям талант. Когато той се захванеше за работа, никой не оцеляваше. Приемаше задачата. Изпълняваше я професионално. Някои убийци изпитват нуждата да бъдат… как го казвате? Хвалипръцковци. Да, истински пуяци, които се перчат с перата си. Знаете ли аз какво казвам?

— Да се убива бързо? — подхвърли Дрю язвително.

Шелби го стрелна с най-строгия си поглед.

— Ще престанеш ли?

— Според мен убиването е професия като всяка друга — продължи Павел, отново без да се смути. — Възлагат ти работа, ти я свършваш професионално. Знаете ли колко е трудно всичко да стане максимално чисто, с малко кръв? Това е белег на професионализъм.

— Някога Юри говорил ли е за работата си с теб? — мина на „ти“ Шелби. Беше благодарни, че Дрю отново се облегна в стола си. Изглежда, се бе поуспокоил, затова тя продължи: — От това, което разбрах, двамата сте били близки. Ти си работил за същия синдикат, нали?

Мъжът махна с ръка, всмуквайки продължително от цигарата.

— Ами, Юри не подбираше! Обичаше да работи за няколко. Той се интересуваше единствено от парите, но аз исках да се издигна в нашия свят. Преди четиридесет години станах „вор“ за Горев.

— Вор? — попита Дрю, чието любопитство бе надделяло над презрението.

Шелби си беше подготвила домашното за Братвата.

— Означава крадец. Той е бил високопоставен член в синдиката.

— Красивото момиче е и умница — рече Юри и й смигна. — Тя е права. Години по-късно станах бригадир. Това означава, че имам свои хора във фамилията. Означава също, че не обсъждам бизнес с отрепки като Денисович. Той може да го духа. Ако говориш с онзи боклук, ще се върна и ще се разправя с теб.

Лицето на Дрю почервеня, но Шелби вече се бе подготвила за тази вероятност. Очевидно постът на един от най-желаните и умни изпълнителни директори на света не бе подготвил Дрю за малките мафиотски словесни престрелки.

Тя сложи ръка върху гърдите му и погледна мафиота.

— Не се притеснявай за това. Аз нямам никакви връзки с Душан Денисович. Най-близката връзка на Дрю е, че сестра му е омъжена за човек, който е полубрат на мъжа, женен за неговата братовчедка, която никога няма да се върне в Русия. Ние на практика сме непознати и никой от нас не дължи лоялност на синдиката на Денисович.

Павел явно се успокои.

— Сигурна ли си?

— Америка не е като Русия — увери го тя. — Ние не поддържаме връзки с миналия си живот. Затова ли не си поискал да разговаряш с хората на „Маккей-Тагарт“, когато са те разпитвали?

— Шарлот Тагарт е дъщеря на враг — отвърна Павел. — Няма да й кажа нищо. Но щом ти нямаш никакви връзки с тях и искаш да платиш, ще говоря с теб. Какво му пука на Юри? Той е мъртъв. Единственото, което остави, е репутацията си, а тя бе очернена.

Ето че стигнаха донякъде.

— И как е била очернена репутацията на брат ти?

— Брат ми никога не би оплескал мисията. През всичките години на работа никога не се е провалял. — Руснакът доби мрачно изражение. — Юри беше отдаден на професията и гледаше сериозно на парите. Заплащането му зависеше от това колко е рискована работата.

— Рискована? — не се сдържа Дрю. — Аз си мислех, че всички убийства са рисковани. Затворът винаги е на хоризонта.

— Затворът е риск, който поемаме — съгласи се Павел. — Но някои работи са много по-рисковани. Юри винаги приемаше да очисти някой мафиот съперник в Русия, който е стар познайник на полицията. Полицията ще си затвори очите, защото го смятат за уреждане на сметки в Братвата. Това е евтина работа. Зависи от човека, но някои убийци го правят за забавление. Очистването на правителствен служител, който не проявява разбиране към нуждите на някой бос, струва по-скъпо. Подобно убийство не може да мине незабелязано и полицията трябва да проведе разследване, затова той иска повече мангизи.

— Значи, един американски бизнесмен ще струва скъпо? — попита Шелби, макар да знаеше отговора.

— За американец брат ми щеше да поиска сто хиляди долара — отвърна Павел и изтръска пепелта от цигарата си в чашата. — Американците са много скъпи. Американец умира и наоколо се вдига голяма шумотевица.

— Отлично. Не узнахме нищо повече от това, което вече ни е известно — заяви Дрю с дълбока въздишка. — Може ли вече да приключваме?

— Ти слушаш ли го изобщо? Според това, което знаем, на убиеца, който е убил родителите ти, са били платени двеста хиляди долара. Юри е поискал по сто хиляди на човек. — За някого, който беше дяволски умен, той май не внимаваше добре в разговора. — Двама души, Дрю. Платили са му за двама души, чието убийство е щяло да му струва големи неприятности, ако планът му не сработел. Ако нещо се объркало, е щяло да стане много напечено, затова цената е била двеста хиляди долара. За двама души.

Дрю се намръщи, най-после осъзнал значението на думите й.

— За двама души, но през онази нощ в къщата бяхме шестима. Навярно му е било платено само за тези, които е убил.

— Брат ми никога не се е провалял и винаги е искал парите предварително — обяви Павел сериозно. — Впоследствие прекалено много хора решават да не платят, ако не си получиш парите предварително. А единственото правило, което имаше брат ми, бе никога, никога да не убива деца. Бил е свидетел как майка ни е загубила сестра ни. Юри никога не би убил дете. Някои казват, че си е наложил това правило от предпазливост, защото убийството на дете привлича много внимание, но аз знам истината. Той щеше да влезе, да убие мишените и да остави децата мирно да спят.

Дрю леко се изчерви.

— Значи, има почтеност сред убийците?

Точно заради това тя не желаеше да го замесва. Дрю не можеше да разсъждава разумно. Поради тази причина Шелби не се бе опитала да разследва убийството на брат си. Беше прекалено силно обвързана. Логиката и здравият разум трябваше да бъдат на първо място, но Дрю не можеше да слуша спокойно как някой говори добронамерено за мъжа, убил баща му.

Павел просто сви рамене.

— Дори един убиец има граница, която никога няма да прекрачи. Брат ми не се занимаваше с това за забавление.

Дрю остана притихнал за миг.

— Ако не е бил нает да убие децата, защо вратите са били залостени? Защо изобщо е запален пожарът?

Руснакът отново поклати глава.

— Брат ми се боеше от огъня. Когато бяхме малки, бяхме в апартамент в сграда, в която избухна пожар. Така изгубихме сестра си. Тя изгоря в пламъците и Юри се кълнеше, че никога няма да забрави писъците й. Той никога не би запалил пожар. Обичаше простите неща. Използваше отрова, ако работата изискваше финес, бомба, ако трябваше да предизвика шок, и пистолет във всички останали случаи.

Дрю се втренчи право в мъжа.

— И защо трябва да ти вярвам?

— А защо да лъжа? Брат ми беше убиец, но притежаваше известна почтеност.

Шелби отчаяно искаше да се протегне и да улови ръката на Дрю, защото отговорът щеше да избоде очите им, но той се бе отдръпнал в себе си. А тя трябваше да получи всичко, което можеше от това интервю.

— Юри някога говорил ли е конкретно за тази работа? Как го намираха клиентите?

— Той имаше контакти в много части на света — обясни Павел. — Посредством синдиката с него често се свързваха частни лица… как се казва… хора, които разследват проблеми. Не от полицията.

— Частни детективи?

Мъжът кимна.

— Да. Понякога с него се свързваха частни детективи, понякога адвокати. Човек си мисли, че убийците са лошо нещо. Адвокатите са още по-лоши — философски отбеляза Павел. — Но аз смятам, че в тази част на Америка е говорил с детектив. Мъж.

— Този мъж има ли си име? — попита Дрю сковано.

Дори Павел да се бе обезпокоил от тона на Дрю, не го показа.

— Повечето имат. Доколкото знам, този се казваше Уилямс. Не помня първото му име, но той живее в Далас с каубоите. Той урежда плащането. Винаги с частни банки. Нищо, което може да се проследи. Има връзки със синдиката. От време на време дори синдикатът има нужда от външни очи. Така е по-добре. При фамилиите има прекалено много емоции. А външните контакти ще се оправят с полицията вместо нас. В замяна те изпращат клиенти и им се дава процент, задето намират работа.

— Има ли начин да се разбере кой е бил контактът на брат ти? — Шелби се интересуваше кой е бил свръзката.

— Всичко бе уредено от разстояние, а той щеше да получи инструкции от човека в Тексас. Този тип Уилямс щеше да уреди плащането и всичко оставаше лично. — Павел отпи глътка от водката, която тя бе поставила на масата. — Юри щеше да свърши работата, но никога не се срещаше с клиента. Ако го направеше, щеше да се наложи да убие клиента, а това не е добре за следващия бизнес, ако се сещате какво имам предвид.

— Аз не се събудих от изстрели — заяви Дрю внезапно. — Би било логично изстрелите да ме събудят. Те би трябвало да са два, а моята стая беше точно над помещението, в което бе намерен трупът на баща ми.

Павел го изгледа почти съжалително.

— Юри би използвал това, което наричате заглушител. Имайки предвид естеството на престъплението, той е трябвало да вземе заглушителя със себе си и да остави пистолета. Така че да изглежда като убийство и самоубийство. За заблуда на полицията. Горещината от пожара ли те е събудила? Или детекторите за дим?

— Те не са сработили. — Дрю се взираше в някаква точка в далечината, сякаш отново се намираше в онази къща и не виждаше какво се случваше тук и сега. — През онзи ден някой ги е повредил. Не ме събуди горещината. Беше пукащият звук. Като запалена цепеница в камина през студена нощ. А после осъзнах, че аз съм в камината. — Лицето на Дрю бе позеленяло, като че ли всеки миг щеше да повърне, но той пое дълбоко дъх и бавно продължи: — Мисля, че трябва да се обадя в офиса, за да проверя дали всичко е наред. Ако имаш нужда от нещо, ще бъда отвън.

Той се изправи и излезе.

Сърцето й се сви от болка за него.

— Аз проучих тази история — подхвана Павел. — Те са можели да намерят някого, който да убие децата, но защо? Хората, които са платили на брат ми, вече са получили компанията, нали?

Руснакът не беше безмозъчен престъпник.

— Да, имало е клауза в договора. Ако Бенедикт бъдел уличен в извършването на някакво престъпление, акциите му тутакси ставали притежание на другите инвеститори.

— Аха, затова убийството е трябвало да бъде първо. — Той кимна и се отпусна назад. — Чудех се за това. Много по-просто би било да се застрелят и двамата. Това повдига друг въпрос: защо е бил нужен пожарът? Той е предизвикал въпроси, които никой не е имал полза да бъдат задавани.

— Съгласна съм.

— Единственият човек, който би направил това, е такъв, който мрази. Брат ми убиваше бързо. Но за да подпалиш къща, в която има деца, сърцето ти трябва да е много зло. От това, което прочетох, онзи човек е заключил навсякъде. Не е оставил никакъв изход за децата. Те са щели да изгорят живи. Това е ужасен начин да умреш. Той е този, който ги е спасил, нали?

Шелби се опитваше да се пребори с напиращите сълзи, защото не можеше да не мисли колко изплашен трябва да е бил Дрю, колко самотен се е чувствал. Той е бил четиринадесетгодишен и светът се е сгромолясал върху плещите му.

Нима отново се случваше? Той знаеше, че майка му е истински дявол, но някак си мисълта, че тя бе направила това, което един наемен убиец не е могъл, още повече влошаваше всичко.

— Да, той ги е спасил.

— Той трябва да е внимателен — рече Павел тихо. — Има много какво да губи, а ако онзи човек все още е жив, той ще иска да прикрие следите си. Понякога има неща, в които не би трябвало да се ровим и е по-добре да забравим. Понякога е по-добре да оставим на Господ да се погрижи за тези неща, не е ли така?

— Не мисля, че той може да приеме това. А ти би ли го приел? — Шелби не можеше да си представи един свят, в който Дрю просто си живее живота, без да замисля как да отмъсти на майка си. Но може би не беше способен на това. Тя се надяваше, че след като разкриеше истината пред света, това за него щеше да бъде достатъчно отмъщение. Не й харесваше мисълта, че той ще продължи да преследва жената, която толкова силно бе ненавиждала живота си, че бе пожелала да го изгори до основи, заедно с децата си.

Устните му се извиха в сатанинска усмивка.

— Аз не бих оставил подобно престъпление ненаказано. Аз се наслаждавам на жестокостта. Макар че ако имах един милиард долара, щях да се наслаждавам и на други неща. Каза, че имаш още въпроси.

Внезапно това вече не й се струваше толкова важно.

— Мисля, че това ми стига. Ще съм ти благодарна, ако се сетиш за още нещо.

— Ти си добро момиче. Обади ми се, ако имаш въпроси за живота. Имам предвид за романите. Всичко, което ти казвам, не е истина. — Руснакът многозначително й смигна. — Ако ти кажа как съм се справил с най-лошия престъпник в Москва с молив и гума, това ще бъде чиста измислица. Но го извърших блестящо. Виждаш ли, моливът беше изключително остър и аз използвах гумата, за да направя лък. Естествено, беше много голяма. Прицелих се точно и от двадесет крачки улучих каротидната артерия. И бум — повече няма лоши момчета. Е, освен мен, разбира се.

Мафиотът продължи да приказва, но тя мислеше за Дрю. И за Айрис.

Тя бе изгорила къщата си до основи и се бе опитала да убие собствените си деца. Искала е да започне начисто и да не остави нищо след себе си.

Щеше ли отново да се опита?

Дрю се върна и седна до нея, докато Павел продължаваше да бъбри. Тя се протегна към ръката му. Пръстите му се преплетоха с нейните, но той не я погледна. Седнал толкова близо, той никога не бе изглеждал по-далечен.