Лекси Блейк
Отмъщение (8)

8.

— Добре съм, Дрю — каза Шелби.

Часове по-късно къщата най-сетне се бе успокоила. Ноа се бе оттеглил в къщата край басейна, а всички останали си бяха легнали.

Дрю намръщено я изгледа.

— Забелязала ли си драскотината върху рамото си? Не си добре. Трябвало е да те прегледа лекар. Ще се обадя, за да видя дали не мога да получа записите от охранителните камери. Сигурно има няколко на онзи паркинг.

— Аз вече помолих охраната да ми ги предостави — отвърна тя със спокоен тон, защото май тази нощ щеше да й се налага да укротява един ядосан компютърен гений.

Дрю беше неспокоен, раздразнението му си личеше по начина, по който кръстосваше наоколо. Обикновено той беше неподвижен, като хищник, дебнещ тлъстия заек да падне в лапите му. Но не и тази нощ. Сега приличаше на тигър в клетка.

Навярно защото беше прекарал целия ден в неуспешни опити да открие своя наставник.

Тя също се интересуваше от онзи джип. Въпреки че, изглежда, Ноа напълно се бе съвзел, а Мия и Карли се бяха заели с организацията на приема, Шелби не можеше да престане да мисли за инцидента.

Не беше сигурна дали шофираше мъж, или жена. Джипът се бе отклонил от своето платно в насрещното. Ако не бе дръпнала Ноа, автомобилът щеше да го удари и убие.

— Знам за какво си мислиш — рече Дрю и затвори вратата на спалнята.

— За какво си мисля? — Най-после бяха сами. Беше интересно да седи до него по време на вечерята. Да го види със семейството му, беше истинско откровение. Всички те го ценяха. Всички до един.

Мия бе поискала съвета му за покупката на апартамент в Далас. Настояваше той да погледне договора, преди да го подпише, но в същото време се интересуваше от мнението му дали не е по-добре да си купят къща.

Бран искаше да говори с него за работата и ръководството на някакъв труден проект. Карли се нуждаеше от съвета му за начинаещата си компания.

Дори Райли се беше обадил.

Дрю беше главата на семейството, но доколкото можеше да каже, той не вземаше нищо за себе си. Всички разчитаха на най-големия си брат, ала забравяха, че и той може да има нужда от подкрепа. Когато се бе върнала и бе попитала Бран дали Дрю е открил Хач, той само се бе усмихнал и й бе казал да не се тревожи. Дрю щял да се погрижи.

Шелби ни най-малко не се съмняваше, че братята и сестра му го обожаваха, но Дрю трябваше да разбере, че всички те вече имаха свои семейства.

А Дрю също имаше някого, на когото да разчита.

Той продължи да кръстосва из стаята. Все още бе облечен с панталона и ризата, които носеше през деня, макар че бе събул мокасините. Беше по чорапи и това някак си й се стори интимно.

— Ти мислиш, че е Хач.

Шелби се бе преоблякла в дънки и потниче и жадуваше да се отпусне. Един горещ душ беше всичко, от което се нуждаеше.

Може би не биваше да го взема сама. Може би и двамата се нуждаеха точно от това.

— Смятам, че вероятностите са много. — Определено нямаше намерение да спори с него, без да разполага с доказателство. Охранителният екип бе обещал да провери записите и утре сутринта да й изпратят всичко, което са могли да открият. Дори тогава не възнамеряваше да го обсъжда с Дрю. Той и без това си имаше достатъчно грижи. — Освен това не мисля, че Хач кара джип. Той има порше, нали?

Дрю кимна.

— Да. Това е криза на средната възраст. И кълна се, Шелби, той не е способен на подобна постъпка. Хач може и да се тревожи от появата на Ноа, но няма да го нарани физически. Сврял се е в някой евтин мотел с бутилка и проститутка и се моля на Господ да използва презерватив.

— Той се нуждае от известно време — изтъкна Шелби. — Всичко се случва прекалено бързо и на Хач му е нужно време, за да свикне. Открил е, че жената, която е смятал за мъртва, е жива, при това има още едно дете. Някои хора биха го определили като разумна реакция на шокиращия обрат на съдбата.

Дрю се намръщи.

— Трябва пак да изляза. Проверих обичайните му свърталища, но още не съм стигнал до долнопробните кръчми.

Дрю имаше среща в осем сутринта. Шелби го знаеше, защото той бе прекарал всяка секунда, през която не търсеше Хач, на телефона в разговори за срещата на борда. Ако цяла нощ бродеше навън, за да търси Хач, нямаше изобщо да се наспи. Старият стрес щеше да се натрупа върху новия и никой нямаше да знае, защото за тях Дрю не беше обикновено човешко същество. Той беше Супермен и Капитан Америка, слети в един супергерой. Никога не се колебаеше. Никога, ама никога не се проваляше.

Никога от нищо не се нуждаеше.

— Или можеш да останеш тук и да си починеш.

Той прокара ръка през косата си, умората му бе очевидна.

— Дори и да остана, трябва да работя. Сутринта имам съвещание.

За което тя беше сигурна, че се е подготвил.

— Ти си готов за срещата на борда. Ела в леглото.

Очите му с явен копнеж се насочиха към леглото. Той може и да не знаеше как да го поиска, но беше съвсем ясно какво желаеше.

Искаше малко спокойствие, малко удоволствие. Няколко мига, които да принадлежат само на него.

И тя беше единствената, която можеше да му ги даде.

— Не е добра идея. Много мислих, Шелби. Не беше честно от моя страна да те принуждавам да спиш с мен. — Той леко се изчерви, но погледът му остана прикован в нея. — Мислех, че ако те имам в леглото си, накрая ще спиш с мен. Имам предвид не да спим… а да правим секс. Мислех, че накрая ще правиш секс с мен.

Дрю беше много сладък, когато бе смутен. Фактът, че се извиняваше, трогна Шелби. Той не беше от мъжете, които се извиняваха. Дрю манипулираше.

— Аз се съгласих да се преместя при теб.

— Защото те притиснах в ъгъла и те заставих — изтъкна той.

Освен това беше дарил изцяло нов живот на една жена, която се нуждаеше от такъв. Шелби бе говорила по-рано с приятелката си, която беше на седмото небе от щастие с новия си дом.

— Щеше ли да оставиш Ноа в затвора, ако не се бях съгласила?

Дрю въздъхна.

— Ако си беше тръгнала завинаги, тогава навярно да. Щях да съм объркан и разтревожен и той вероятно щеше да е логичната мишена. Ако просто бе настояла на своето, щях да се примиря.

— Знаех това, Дрю.

— Тогава защо… да не си се опитвала да ми дадеш урок?

Тя стана. Беше време да си изяснят някои неща.

— Позволих ти да ме манипулираш да се преместя в тази стая, защото дълбоко в себе си исках да спя с теб. Подписах онзи договор, защото исках да те опозная. Сега вече те познавам по-добре и мисля, че бих искала да мина на следващия етап, но не мога да го направя, ако ти не се съсредоточиш върху собствените си нужди. Какво искаш най-много да правиш тази нощ? Да работиш? Искаш да продължиш да работиш или да прекараш нощта в леглото с мен? Помисли за това, докато си вземам душ. Денят беше дълъг и ако решиш да работиш, ще разбера и ще мастурбирам и ако това те обижда, толкова по-зле. Известно време ще отсъствам.

Шелби се обърна и влезе в огромната му, чудовищно греховна баня. Беше по-голяма от последния й апартамент и навярно струваше повече, отколкото цялата й бивша жилищна сграда.

Завъртя крана с горещата вода. Душкабината беше просторна колкото стая.

Какво щеше да избере той? Дали бе престанал да се наслаждава на играта, защото тя бе поела контрола? Дали го бе изплашила? По-добре бе да разбере още сега, отколкото по-късно да остане с разбито сърце. Карли беше права. Тя не можеше да се промени и навярно самоувереният й характер не го привличаше.

Извърна се и получи отговор на въпросите си. Дрю стоеше в банята, вперил очи в нея.

— Кажи ми, че това не е някаква игра, за да ме накараш да направя нещо, което искаш — промълви той.

— Наистина?

— Не е, но изглежда, сега ти си на ход.

— Искам ти да бъдеш по-добра от мен. Искам да мога да ти вярвам, въпреки че изобщо не го заслужавам. Дори и ти да не можеш да ми вярваш. Доколко честно е това? Ако притежавах някаква почтеност, щях още в този миг да си тръгна от теб, за да ти спестя болката.

Каква мелодрама. Тя съблече потничето си презглава и го захвърли настрани.

— Не виждам да си тръгваш, Лолес.

Погледът му тутакси се насочи към гърдите й.

— Казах ти, че щях да го направя, ако бях почтен. Но не съм.

Тя събу панталона си и застана пред него само по сутиен и бикини. Те не бяха секси, ала това не си личеше от начина, по който Дрю я изпиваше с поглед.

— Кажи ми защо избра мен.

— И трябва да го направя, когато гърдите ти са разголени? — Гласът му беше дрезгав, а парата започваше да изпълва помещението. — Не си ли се поглеждала? Ти си най-сексапилната жена, която някога съм виждал. Свали сутиена. Искам да те видя цялата.

Тя също искаше да го види, но по-силно от това желаеше да го отведе там, където двамата щяха да бъдат напълно честни един към друг.

— Значи, ти просто желаеш да спиш с мен и се оказва, че аз притежавам някои дарби, от които ти би могъл да се възползваш.

Устните му се извиха в най-сексапилната усмивка.

— Бебче, ако исках само да спя с теб, щях от самото начало да те свалям. Притежавам известен чар, когато реша да се възползвам от него. Не искам да ти въздействам с чара си. Искам да ме харесваш такъв, какъвто съм — едно гадно копеле. Искам да ме опознаеш и въпреки това да нямаш сили да си тръгнеш.

Думите бяха точно това, което тя искаше да чуе.

— Значи, това не е само свалка за една нощ? И ти планираш да продължим отношенията си, след като съвместната ни работа приключи?

— Ще те искам и след като всичко това свърши. Аз не съм някой блудкаво-сантиментален тип, който ще смени мнението си, но мисля, че ти ще го сториш. Смятам, че след като разбереш какъв съм и на какво съм способен, ще си тръгнеш.

Но тя беше направена от по-як материал. Вдигна ръце на гърба си, за да откопчае сутиена.

— Е, ако скоро ще се наложи да бягам, тогава бих могла поне да ти се насладя, докато те имам.

Очите му потъмняха.

— Щом е така, приемам. Ще взема всичко, което ми дадеш. Господи, колко си красива. Позволи ми да те докосна.

Тя събу бикините, тялото й пламна при мисълта, че най-после му се отдава. Макар че това беше по-скоро отдаване на себе си, на собствените си нужди. След смъртта на брат си бе прекарала години във въздържание, тъгувайки за всичко, което бе изгубила. Време беше отново да заживее. Изгубила бе едно семейство, но ако Дрю беше искрен с нея, тя можеше да открие друго тук, с него.

Тъкмо за това бе мислила през цялата нощ.

— Казах ти какво ще направя, Дрю. Ще си взема душ. Искам да отмия изминалия ден и да се почувствам по-добре. Ако и ти искаш същото, ела и се присъедини към мен. — Тя пристъпи под душа, горещата вода заплющя по кожата й.

Не бе изминала и половин минута, когато младата жена почувства и нещо друго. Две големи ръце обхванаха гърдите й.

— Искам да бъда с теб — прошепна той в ухото й, притиснал тяло към нейното. — Искам да бъда този, който ще те накара да се почувстваш по-добре. Позволи ми да го направя за теб. Колкото и дълго да трае това, искам да бъда твоят мъж. Аз ще се грижа за теб.

Шелби беше сигурна, че ще го стори по много начини, не само сексуални.

— А ще ми позволиш ли и аз да се погрижа за теб?

Дланите му се плъзнаха по ръцете й и тя почувства топлата гола кожа до своята.

— О, определено ще ти позволя да се погрижиш за мен, бебче.

Тя се извърна, защото това беше важно.

— Говоря сериозно, Дрю. Ти много се пресилваш. Ако действително искаме да опитаме, аз трябва да мога да се грижа за теб.

Той се взря в нея, ръцете му се вдигнаха и погалиха косата й.

— Нуждая се от теб. Просто така. Искам това между нас да се получи.

— Аз също го искам.

Той нямаше да разбере как тя би могла да се грижи за него, докато не му го покажеше. А засега Шелби не желаеше да мисли за нищо друго, освен за това колко прекрасни са ръцете му и колко мускули криеше той под ризата и панталона.

Оказа се, че е била стопроцентово права. Под всички тези дрехи той беше гръцки бог. За миг си позволи да се наслади на гледката. Широки рамене, великолепни мускулести гърди и твърд стегнат корем като на супергерой. Тя плъзна ръце нагоре. Толкова гладък, топъл и жив. Дланта му бързо покри нейната, притискайки я към гърдите му.

— Откога не си била е мъж? — попита Дрю.

— От известно време, но не си мисли, че съм свенлива девственица. Наслаждавам се на секса и съм имала двама дългогодишни партньори.

— Питам, защото и аз от известно време не съм бил с жена. Почти година.

Този мъж не бе правил секс цяла година?

— Сериозно?

— Писна ми да бъде само физиологична нужда. Искам да означава нещо, но докато не те срещнах, не бях открил жена, която истински да ме вълнува. Мисля, че гледката на братята и сестра ми, които намериха своите половинки, ми е повлияла. Смяташ ли, че това е стаден инстинкт? Трябва да има някаква психологическа причина за това.

Ако го оставеше, той щеше да се впусне в дискусия за биологичните причини за любовта. Нямаше да позволи логическата страна на Дрю да надделее.

— Не смятам, че това има значение, стига да те прави щастлив.

Той се взираше в гърдите й, а сетне големите му ръце ги обхванаха в шепи. Той въздъхна, докато я милваше, палците му търкаха зърната, които се втвърдиха и набъбнаха.

— Това ме прави щастлив. Странно, но да спя с теб, ме прави щастлив. Дори обичам да се карам с теб. Никой друг не се кара с мен.

Защото той беше безспорен авторитет в своя свят. Той командваше парада и определяше правилата. Някои хора биха решили, че това е удивително, ала тя мислеше, че го прави самотник. Той бе длъжен да се съмнява в мотивите на всички.

— Ще се карам с теб, а после може да се сдобрим — подразни го тя.

Той се извисяваше над нея, но очите му бяха сериозни, когато сведе поглед към лицето й. Ръцете му се вдигнаха, обхванаха брадичката й и нежно я заставиха да го погледне в очите.

— Обещай ми. Обещай ми, че когато се караме, после ще поговорим и ще се сдобрим. Обещай ми, че няма да си тръгнеш и да решиш, че съм изгубена кауза. Обещай ми, че ще ме изслушаш, преди да ме зарежеш.

Тя не беше сигурна защо той на практика я молеше за прошка, когато не бе направил нищо лошо. Душата и сърцето й се разтопиха и тя се предаде.

— Обещавам, Дрю.

— Ще държа да спазиш обещанието си — закле се Дрю и сведе устни към нейните.

Той завладя устата й с покоряваща сила, галейки гърба й. Телата им се притиснаха здраво едно в друго, вече нищо не ги разделяше. Беше прекрасно усещане и Шелби захвърли всички задръжки. Гърбът му беше силен и гъвкав и на нея й доставяше удоволствие да усеща топлите му длани около дупето си. Той беше толкова мускулест и макар и за малко, изцяло й принадлежеше.

Езикът му нахлу, преплете се с нейния. Огнен пламък избухна в нея и тя почувства как тялото й се подготвя.

Устните му докоснаха нейните, преди да се придвижат надолу, обсипвайки с целувки брадичката и шията. Тя зарови пръсти в косата му. Харесваше й тази атака — дива и страстна. Точно такъв го искаше. Внезапно той я повдигна и я нагласи върху поставката, върху която обикновено се поставяха шампоанът и балсамът. Беше прекалено голяма, както всичко в къщата на Дрю, и тя идеално се побра върху нея, а краката й се залюляха във въздуха. Беше достатъчно нависоко, за да се намести Дрю между бедрата й. Той се наведе и пое едното й зърно в уста.

Тялото й потръпна, когато почувства ръбчето на зъба му върху гърдата си. Прониза я сладка болка, която се разпростря дълбоко в нея. Възбудата изтръгна стон от гърдите й. Езикът му описа кръгче около зърното й, докато той здраво я държеше. Гърбът й се изви, предлагайки му всичко, което той можеше да пожелае. Шелби се наклони назад, давайки достъп на Дрю до гърдите, до тялото си, до всичко. Той подразни едното зърно с устни, зъби и език, докато търкаше другото между палеца и показалеца си.

Шелби инстинктивно уви бедра около кръста му. Искаше го по-близо. Колкото бе възможно по-близо.

— Моля те, Дрю.

— Всичко, което пожелаеш.

— Люби ме. Люби ме сега. Не ме карай да чакам.

Той се изправи, без да откъсва пламтящия си взор от нея.

— Да.

Това беше всичко, което тя искаше да чуе от него.

* * *

Главата на Дрю се въртеше. Така беше от секундата, когато Шелби обяви, че ще мастурбира, ако не й даде нещо истинско. В мига, в който тя се извърна и се отдалечи, сякаш не я беше грижа какво ще избере, той знаеше, че е в сериозна беда. При това за цял живот.

Само дето нямаше да има цял живот с нея.

И напълно грешеше. Всичко това не беше започнало със заявлението на Шелби. Беше започнало, когато узна от Кейс, който на свой ред го бе научил от Мия, че Шелби едва не е била убита от джип на паркинга. О, те го нарекоха инцидент, но той не беше толкова сигурен. Съвпадението беше прекалено голямо. Твърде голямо съвпадение беше да узнае, че гаджето му и неочаквано появилият се негов най-малък брат едва не са били убити точно когато майка му се беше завърнала от мъртвите.

— Не се отдалечавай, Дрю. — Тихият глас на Шелби го лъхна като нежен повей. — За каквото и да си мислиш, забрави го за кратко. Остани тук с мен.

— Мислех за факта, че ти едва не си умряла, а дори не си направи труда да ми се обадиш. — Ръцете му се придвижиха към гърдите й дланите му ги обгърнаха. Нямаше значение, че гневът бушуваше в него. Не можеше да спре да я докосва.

Гневът му бе пометен от вълната на желанието.

— Щях да ти кажа, но бяхме добре и не исках да те тревожа — пророни тя, докато тялото й се извиваше неспокойно до неговото.

Поне не само той изгаряше от възбуда.

— Не можеш да ме изолираш така.

— Обещавам, че повече няма да го правя. Моля те, Дрю. Престани да мислиш, а просто чувствай. Това е нашето място, нашият миг. По-късно може да говорим за всичко, но когато вратата на онази стая се затвори, аз искам да бъдеш тук, с мен.

Тя го гледаше с пламнали от страст очи и го умоляваше да я люби. Той не беше мъж, който се любеше. Той правеше секс. Тогава защо кимаше и се съгласяваше?

Защото това означаваше нещо повече за него.

Той искаше от нея нещо много повече от бърз секс. Искаше да бъде с нея в леглото, да бъде единственият мъж, който я кара да се извива от удоволствие, който се грижи за нея. Искаше да бъде мъжът, когото тя щеше да потърси, когато изпадне в беда, първият човек, на когото щеше да се обади.

Засмука отново зърното й, не желаеше да бърза. За пръв път в живота си той искаше да бъде бавен, да я обсипе с ласки и целувки. Едната му ръка се плъзна между бедрата й.

Пръстите му откриха женствеността й и той едва не изпъшка, когато я погали. Тя беше мека и влажна. Толкова дяволски влажна. Откликваше прекрасно на възбудата му. И естествено, тя беше права. Той имаше нужда да престане за мисли за всичко друго, освен за нея. За това как го караше да се чувства.

— Дрю, моля те. Направо ме убиваш.

Сладки думи за ушите му, но той още не беше готов да приключи с нея. Пенисът му беше твърд като гранит, но той искаше тя първа да свърши. Не беше сигурен колко можеше да издържи. Минало беше доста време и ако не се лъжеше, тя щеше да бъде тясна и гореща. Щом проникнеше в нея, можеше да изгуби контрол. Първо трябваше да се увери, че тя ще изпита наслада.

Удоволствието беше ключът да я задържи.

— Стой неподвижно — нареди той.

— Искам те, Дрю.

— И ще ме получиш, но първо аз ще получа от теб всичко, от което се нуждая. Искам да те гледам, докато достигаш върха. Искам да почувствам соковете ти върху ръката си и тогава ще те обладая. Ти искаш да ме откъснеш от проблемите ми? Е, това е начинът да го направиш.

Устните й се извиха в лека усмивка.

— Не съм те заблудила, нали?

— Не искам да ме заблуждаваш — призна той. — Искам да ме желаеш.

Той отново я целуна, местейки се от великолепните й гърди към тази нейна уста, която го възбуждаше до лудост. Харесваше му как тя му говори. Предизвикваше го така, както никой друг не го бе правил.

Палецът му откри клитора й, докато плъзгаше пръсти между нежните гънки. Толкова подути и влажни. Съвършени. Дори двата му пръста трудно проникваха.

Дрю беше сигурен, че повече не можеше да мисли, защото цялата му кръв пулсираше в мъжествеността му.

Горещата вода се лееше върху гърба му, усещането засилваше желанието му. Цялото му тяло жадуваше за нея. Никога не бе пожелавал нещо друго толкова силно, както да бъде вътре в тази жена.

Главата й се отметна назад, когато започна да я обладава с пръсти. Притисна клитора й, докато проникваше дълбоко в нея. Краката й бяха обвити около него, стиснали го здраво. Тялото й беше идеално стегнато и се извиваше грациозно, докато освобождението я завладяваше. Обожаваше начина, по който тя стенеше, разширените й от страстта очи. Бедрата й се движеха под ръката му, търкайки се неистово, сякаш не можеше да остане неподвижна.

Нито пък той. Можеше да прави с нея всичко, което му харесваше. Тя беше мека и сладка, а тялото й — натежало от нега.

Дрю бе дошъл подготвен. Преди да се присъедини към нея в банята, бе грабнал един презерватив. Оставил го беше върху полицата. Сега го взе и се отмести от Шелби, за да се приготви.

Спря, за да си поеме дъх. Тя беше толкова безсрамна, с разтворени крака и отпуснато тяло.

Получила беше това, от което се нуждаеше, но се цупеше насреща му, защото още го желаеше. Взираше се в него, докато той разкъсваше опаковката на презерватива.

— Знаеш ли, че си много красив, Лолес.

Думите, изречени от нея, имаха голямо значение. Като се замислеше, досега никоя друга жена не му беше казвала, че е красив. Страстен, да. Понякога секси. Но никога красив. Той погали пениса си, надявайки се, че не се перчеше пред нея. Всъщност беше сигурен, че се перчи.

— Аха, той също е красив — промълви тя с усмивка. — Е, защо не го доведеш тук?

Дрю нахлузи презерватива и отново се приближи към нея. Обичаше да усеща топлата й плът до своята, как се отваряше за него, как го обгръщаше. Нямаше нужда да я дразни, а тя не се преструваше, че трябва да я убеждава. Това беше едно от опияняващите качества на Шелби. Тя не се преструваше за нищо. Казваше това, което искаше, и ни най-малко не се извиняваше за желанията си.

— Имаш ли някаква представа колко си пленителна? — Бедрата му се раздвижиха, възбудата му се търкаше в женствеността й. Беше толкова близо до желаната цел.

Тя протегна ръце, обви ги около шията му и му се отдаде. Сега не можеше да се подпира на стената. Беше изцяло в неговата власт и той точно за това копнееше.

— Нямам представа защо го каза, но ти също.

Той я целуна. Господи, обичаше устата й. Обичаше устните й и как тя разцъфваше за него, как езикът й се бореше с неговия. Мъжествеността му откри нейната женственост и започна да навлиза навътре.

Беше прав. Толкова гореща и тясна. Тя беше като кадифено менгеме. Толкова хубаво. Той проникваше и се отдръпваше, като всеки път навлизаше по-надълбоко. Простена, когато тя заби нокти в гърба му, но приветства усещането. Искаше тя бъде с него във всеки миг. Искаше да го бележи, така че когато утре седеше на онова шибано заседание и всички го гледаха, той да почувства леката болка, оставена от ноктите й, и да си спомни какво го очаква, когато приключи досадното задължение.

Притисна гърба й към стената на душкабината, за да го поеме целия.

Ноктите й се забиха още по-силно, дъхът й опари рамото му.

— Дрю, това е толкова, толкова…

Толкова хубаво. Толкова правилно. Толкова отвъд всичко друго.

— Ти си съвършена. Толкова дяволски съвършена. Имаш ли представа колко дълго те чаках?

Винаги. Сякаш винаги бе чакал нея.

Притисна я отново, смазвайки я с тялото си. Тя беше негова. Никога не е бил по-сигурен за нищо друго. И той беше неин.

Дрю я обладаваше диво, емоциите се надигаха в него.

Шелби се стегна около него, впила ръце в плътта му, и изкрещя името му, когато достигна оргазъм. Сетне се отпусна, а той се извиси над ръба.

Дрю полетя, обзет от лудешка забрава. Забрави всякакъв контрол, докато отново и отново проникваше в нея. Държеше я здраво, защото тя отмаля в ръцете му. Тялото му застина, докато свършваше. Удоволствието го заливаше на талази, замъгляваше очите му. Не съществуваше нищо друго, освен тази жена и близостта им.

Продължи да я прегръща силно, докато се спускаше от висините на екстаза. Обикновено в този момент се отдръпваше и прекъсваше връзката между телата. Ала сега не искаше. Обви ръце около нея и я задържа до гърдите си. Нямаше нужда от пространство и не желаеше да се връща към ежедневието. Тя го бе казала. Сега беше техният миг.

— Мисля, че трябва да те изкъпя — прошепна той, докато устните му си играеха с нейните.

Тя въздъхна щастливо.

— За да ме изцапаш отново? Или за да се върнеш към работата?

Той я повдигна. Знаеше точно как щеше да прекара вечерта.

— Никъде няма да ходя. Тази нощ ще бъдеш мръсна.

Тя отметна глава назад, водата се изливаше на талази по прекрасното й тяло.

Завладя го блажено задоволство. Знаеше, че трябва да свърши още някои неща, но внезапно нищо вече не му се струваше по-важно от това да я отнесе в леглото, да я люби отново, да заспи до нея. Свързан с нея.

Обърна я към топлата вода и се зае да изучава всеки сантиметър от нея.