Лекси Блейк
Отмъщение (7)

7.

— Обясни какво, по дяволите, става! — Бран се взираше в него през масата.

— Мисля, че току-що го направих. — Дрю се надяваше, че семейната среща е приключила. Беше обяснил, че двамата с Шелби от известно време се срещат и се опитват да дадат шанс на връзката си. Колкото до Ноа, беше разказал какво се бе случило предишната нощ.

— Не, ти ни надрънка куп глупости, че се занимаваш със секстинг^[1] с Шелби. Нали осъзнаваш, че ние те познаваме. Ти не се занимаваш със секстинг с никого.

Трябваше да придаде по-голяма достоверност на фалшивите им отношения. Може би беше време да изпрати на Шелби няколко по-пикантни свои снимки. Разбира се, само за прикритие.

— Защо се хилиш така? — Бран го зяпаше изумено, сякаш току-що му бяха поникнали рога. Толкова ли бе изненадващо да се усмихва?

— Извинявай, мислех за Шелби. А сега е крайно време да престанеш да си пъхаш носа в личния ми живот. Аз не се меся в твоя.

Ченето на Бран увисна.

— Майтапиш се, нали? Надявам се, че това беше сарказъм, защото в противен случай яко си изперкал. Няма друг по-любопитен голям брат в човешката история от теб.

Дрю не го смяташе за любопитство.

— Аз просто се грижа за теб.

Бран се облегна на плота. Всички бяха закусили заедно, докато разговаряха и сега Мия и Карли бяха излезли, за да се подготвят за деня. Докато бяха тук, щяха да обсъдят плановете за големия прием. Кейс бе отишъл да подремне, защото очевидно не беше спал цяла нощ, и липсата на сън го правеше сръдлив и вкиснат. Така че Дрю бе останал насаме с Бран. Слава Богу, че Райли и Ели живееха в Ню Йорк, иначе в момента щеше да има насреща си двама братя.

— Не може ли и аз да се грижа за теб?

Дрю беше доста скептичен относно тази перспектива.

— Мисля, че се опитваш повече да се грижиш за Шелби, отколкото за мен.

— Харесвам Шелби. Тя е приятелка на Карли и аз я опознах, но определено много добре познавам и теб. Изненадан съм, защото тя не е твоят тип.

— Нима аз имам тип?

— Да. Имаш. Уравновесени. Супер интелектуални. Малко студени. Шелби не е нито едно от всички тези неща. Тя е разхвърляна и емоционална.

— И топла — додаде Дрю тихо. — Не може ли и аз да искам топлина в моя свят? Карли също не е твоят тип, но ти я срещна и тя стана единствената жена на света за теб. Бог знае, че Райли никога преди това не беше излизал с жена като Ели, а Мия излизаше единствено с някакви противни отрепки, преди да срещне Кейс. Мисля, че всички ние сме увредени, Бран. Смятам, че всеки един от нас се срещаше с хора, които можеше да държи на разстояние, докато не открие единствения човек, който не би ни го позволил. Не знам дали между мен и Шелби ще се получи, но искам да опитам, ала не мога да го постигна, ако моите близки постоянно ме разпитват.

Това бяха мъдри слова, предназначени да отклонят любопитството на брат му, но той беше удивен с каква лекота ги бе изрекъл.

Дрю наистина искаше нейната топлина. Може би в началото го движеха необходимостта да контролира, и любопитството, но той много бързо бе започнал да се наслаждава на компанията й.

Бран вдигна ръце.

— Добре. Повече няма да ти се бъркам. Просто искам да бъдеш щастлив. Трябва да го знаеш, Дрю. Ти заслужаваш да бъдеш щастлив.

Понякога той се питаше дали наистина е така.

— Какво мислиш за Ноа? — Трябваше да смени темата.

— Предполагам, че е доказателство, че нашият баща не е бил светец — отвърна Бран тихо.

— Знам, че е трудно да се приеме, но той е бил просто човек.

— Това не е причина да престанем да се опитваме да изчистим името му, Дрю.

— Какво ще рече това? — Дрю се боеше, че знаеше какво означава.

— Ще рече, че бих искал да знам защо си се отказал да търсиш Франсин Уелс.

— Не съм се отказал. Просто реших, че всички се нуждаем от малко почивка. — Той отлично знаеше какво се канеше да направи сега. Осъзнаваше, че това го превръща в негодник, но нямаше скрупули да манипулира Бран, за да му спести болката. — После ще се заема отново с разследването.

Както Дрю очакваше, Бран пребледня.

— Не, аз разбирам, че имаш нужда от почивка. Наистина. Мисля, че всички ние имаме. Просто ми се струва, че двамата с Хач криете нещо от нас.

— И защо ще го правим? — За да ви защитим. За да ви спестим страданието.

— Не знам. И не разбирам защо Хач реагира по този начин на появата на Ноа. Той ми се струва малко не на себе си — додаде Бран.

Да, Хач бе изгубил самообладание. Дрю искаше да намери Шелби, но първо трябваше да открие Хач и да поговори с него.

— Мисля, че твърде много се тревожи за нас. Не беше толкова отдавна, когато се наложи да преживеем твоето раняване, което едва не ти струва живота. Случилото се се отрази на всички ни, а сега се появи и Ноа.

— Чудя се как ли се чувства Хач да знае, че всички те са мъртви. — Бран скръсти ръце пред гърдите си. — Знам, че той мразеше Касталано, Кейн и Стратън, но в един момент те са били приятели, заедно с мама и татко. Сигурно му е странно и мъчно, че всички вече ги няма.

— Сигурен съм, че е така, но той има нас. Сега ние сме неговото семейство и това навярно е причината да реагира по този начин на появата на Ноа.

— Мислиш ли, че Уелс е изпратила хлапето?

Брат му не беше глупак.

— Не знам, но Шелби смята да разбере. Ти можеш да помолиш Кейс също да го проучи. Доколкото съм осведомен, тя отново е изчезнала. Всички следи от предишната й самоличност са заличени.

Бран изръмжа ядосано.

— Значи, сега, след като тя притежава цялата информация и се е отървала от всичките си съучастници в убийството, напълно ще изчезне. Не знам какво да правя, Дрю. Част от мен не може да забрави това, което е казала на Карли.

Всяка част от Дрю не можеше да го забрави.

— Че ако я оставим на мира, тя също ще ни остави. А ако не го направим…

— Ще ни преследва. Не се тревожа за себе си, но ако някога нещо се случи с Карли…

Не беше нужно Бран да довършва изречението.

— Затова за известно време ще се оттеглим. Шелби ще проучи Ноа, а ти трябва да се съсредоточиш върху отношенията си с Карли и какво искаш да правиш занапред. Разполагаме само с няколко седмици до приема. След това ще се съберем като семейство и ще решим какво да предприемем. Говори ли с Райли за Ноа?

Бран кимна.

— Той настоява за ДНК тест. Не съм сигурен дали иска да повярва в това. По дяволите, аз също не знам дали искам, но го видях. Трудно е да се отрече, че е един от нас.

— Понякога външният вид може да лъже. А и той се е съгласил на ДНК тест. Взели са проба в полицейския участък и ще я изпратят за изследване.

— Ще го направят ли, ако не повдигнеш обвинение?

— Аз плащам за това. Ще използваме частна лаборатория, така че ще стане много по-бързо, отколкото ако тестът се прави в лабораторията на полицията. Сигурен съм, че мога да платя достатъчно, за да осигуря дискретност и бързина.

— И с какво ще сравнят пробата?

— С моята — отвърна Дрю. Той вече бе дал предишната нощ.

Бран извади телефона от джоба си и погледна екрана.

— Той може да се окаже точно това, което твърди, че е.

По дяволите. Ще ми е нужно известно време, за да свикна с мисълта.

— Да имаш още един брат? Да, подозирам, че е така.

Бран се ухили и за миг лицето му се преобрази. Изглеждаше по-млад, отколкото преди малко.

— Не, говорех за факта, че имаш гадже и това гадже е Шелби. — Обърна телефона към Дрю. — Тя вече се е сдушила с останалите жени. Очевидно Карли и Мия ще я придружат, за да купят дрехи на Ноа. Карли казва, че няма да се върнат преди вечеря.

Щеше да е интересно да се види как Ноа ще се справи с жените Лолес.

— Е, много скоро ще разберем дали той е достатъчно корав, за да бъде един от нас.

— Предполагам, че е така. — Бран доби сериозно изражение. — Ще го потърсиш ли?

Дрю нямаше нужда да пита кого имаше предвид Бран. Хач.

— Да. Ще обиколя любимите му барове.

— Искаш ли компания? — попита Бран.

Не би било зле, но това щеше да провали намерението му. Дрю искаше да поговори насаме с Хач, да открие начин как да успокои своя дългогодишен наставник.

— Не, ти остани тук и поговори вместо мен с Райли. Обясни му какво става.

След тези думи Дрю въздъхна и отиде да се преоблече.

* * *

— Нямах намерение да бъда злобна — рече Мия и застана до Шелби, докато двете наблюдаваха как Карли и Ноа говорят с продавача. Намираха се в мъжката секция в „Нийман Маркъс“. Ноа се намръщи на панталоните, сякаш не отговаряха на очакванията му.

— Знам. — Беше хубаво да има компания, а и това можеше да й помогне да прецени по-добре Ноа. Можеше да стои настрани и да наблюдава как той общува с хората около него. — Ако моят брат беше милиардер и компютърен гений, аз също щях да го пазя.

— Предполагам, че няма да повярваш, но аз се тревожа и за теб — промълви Мия тихо. — Дрю има труден характер и досега никога не е имал връзка с жена като теб.

— Жена като мен?

— Жена, която иска от него нещо много повече от работа, секс или пари.

Тъкмо това беше въпросът. Вярно ли беше? Досега всичките им взаимоотношения бяха свързани с работа и може би малко секс. Парите не я интересуваха. Живяла беше без тях. Доколкото можеше да съди, те обричаха Дрю на изолация, но не беше изключено великолепният му мозък да е така устроен.

— Не съм сигурна какви точно са отношенията ни в момента. Връзката ни е още съвсем в началото.

— И въпреки това двамата живеете заедно — промърмори Мия. — Не ви съдя. Всъщност смятах да те попитам дали Дрю по някакъв начин не те е манипулирал, така че за теб да е било по-разумно просто да се пренесеш при него.

О, тя много добре познаваше брат си.

— Той купил сградата, в която се намираше апартаментът ми, и наредил да я разрушат.

Смехът на Мия звънна като сребърни звънчета.

— Това е Дрю, когото познавам. Значи, той те е примамил тук и предполагам, че вече е уредил да пренесат целия ти апартамент в дома му.

Очакваше се да стане сутринта.

— Да.

— Трябва да разбереш, че Дрю гледа на живота през призмата на своето детство. Смята, че всичко се свежда до пари. Първо, защото хората, които са ръководили комуната за сираци, в която е живял, са печелили пари от него, а после заради компанията, която е изградил. Той не може да разбере, че хората може да са загрижени за него, без да очакват нещо в замяна.

Дрю не говореше много за детството си. Изглежда, се бе фокусирал повече върху това, което се бе случило с братята и сестра му, отколкото върху себе си.

— Знаеш ли дали е имал някакви приятели?

— Двамата с Райли са били заедно. Мисля, че е посветил цялото си време и сили да закриля Райли и да се тревожи за мен и Бран. Наложило му се е да порасне много бързо и мисля, че е прескочил етапите на социализация. Аз просто не желая връзката ти с него да пропадне заради това, че той е толкова странен.

Неговата странност я привличаше.

— Смятам, че мога да се справя с Дрю.

И някак си наистина успяваше. Осъзнаваше, че беше изминала само седмица, но колкото и да бе учудващо, помежду им се бяха изградили много непринудени отношения. Не беше трудно да бъде с него. Нямаше неловки мълчания. Когато Дрю работеше и забравяше за всичко останало, тя просто се захващаше със своите задачи. Когато Шелби потъваше в писането си, Дрю правеше същото. Не я обвиняваше, че го пренебрегва, не я караше да се чувства неловко. Двамата се бяха сработили.

Но отношенията им представляваха взаимноизгодно споразумение. Бяха започнали по този начин още с подписването на договора. Сексът не беше включен като клауза, но Дрю бе намерил начин да се спазари и за него.

Дрю, който имаше всичко, не вярваше, че една жена може просто да остане с него, да се грижи за него. Той плащаше на хората да му помагат. Винаги.

— Как мислиш, защо Хач реагира толкова зле на появата на Ноа? — Шелби се интересуваше от мнението на Мия. Това можеше да й помогне да разбере Бил Хачърд.

Нещо в този мъж я притесняваше и въпреки това тя все още не беше готова да го сподели с Дрю. Мия беше нещо друго. Те бяха просто две момичета, които си бъбреха за общи приятели и членовете на семейството.

Мия се взираше към пробната, в която бе изчезнал Ноа.

— Той също има закрилнически инстинкти. Трябва да разбереш, че Дрю и Хач един вид са се спасили един друг.

Шелби не би го описала по този начин.

— На мен ми се струва, че по-скоро Дрю е спасил Хач. Той не е ли бил пропаднал пияница, когато Дрю е тръгнал да го търси?

Мия се намръщи.

— Не съм сигурна, че бих се изразила по този начин.

— Но Бран — да — заяви Карли, която се бе приближила към тях. — Бран казва, че в началото Хач е бил затънал до гуша. Според него се е наложило Дрю да го издирва. Хач бил изхарчил почти всички пари, които бил получил от продажбата на компанията.

— Да, аз често се питам защо не е използвал тези пари, за да ви избави от приемните семейства. — Това не даваше мира на Шелби.

— Той е бил напълно съсипан — отвърна Мия и раменете й се отпуснаха, сякаш самата мисъл й причиняваше болка.

За нещастие, неразбирането какво се бе случило в миналото, можеше да нарани всички тях в настоящето.

Карли гледаше изложените елегантни тениски, които Шелби не си представяше, че Ноа би могъл да носи.

— Знаеш ли, той се извини. Двамата с Бран си поговориха преди няколко месеца и мисля, че се изясниха и разбраха. Хач е бил слаб и е имал проблеми с алкохола. Съдейки по думите на Бран, той дори не знаел, че са ви дали в приемни семейства. След като разбрал, че Бенедикт и Айрис са мъртви, направо се сринал. Не се явявал на срещите на борда и постоянно бил пиян. Бившите му съдружници продали компанията и цялата интелектуална собственост около година по-късно, превели неговия дял по сметката му в банката и никой не бил чувал за него от години.

— Дрю открил следите му тук, в Остин. Навремето имал жилище в Далас, но Хач винаги е смятал Остин за свой дом — обясни Мия. — След време се оженил и се развел.

— За стриптийзьорка? — Шелби бе подочула някои истории.

Мия потръпна.

— Доколкото знам, е била компаньонка. Тъкмо тя похарчила всичките онези пари. Хач се оженил за нея, докато бил пиян, и тя се нанесла в къщата му. Профукала всичко до стотинка и го оставила без пукнат петак. Хач живеел в някаква мизерна мотелска стаичка, когато Дрю най-после го открил. Той го принудил да се лекува и да се откаже поне отчасти от алкохола.

— Все още не разбирам как Хач е спасил Дрю. — Шелби не можеше да проумее как един зрял човек може да зареже четири деца в приемни семейства, когато се е предполагало, че е бил най-добрият приятел на баща им.

— „4Л“ нямаше да съществува без Хач — каза Мия.

— Но идеята е била на Дрю. — Това не беше ли най-важното?

Карли кимна.

— Вярно е, но никой нямало да го приеме на сериозно. Той бил хлапе и се нуждаел от капитал. Хач все още бил авторитет в света на високите технологии, въпреки че били минали години. Без Хач единственото, което Дрю щял да постигне, било да продаде програмата си за дребни стотинки. Хач го превърнал във водещ лидер в тази индустрия. Освен това благодарение на него Дрю получил попечителство над Райли и Бран. Така че не очаквай, че Дрю ще се усъмни в Хач. Той го обича, а за Дрю това е нещо много важно.

Дрю имаше много малко близки хора, но той беше повече от лоялен към тях. Щеше ли да бъде такъв и към жената, която допуснеше близо до себе си?

— Значи, той никога не е проучвал какво е правил Хач през годините?

Очите на Мия се разшириха.

— Не. Защо ще го прави?

Карли стисна челюсти.

— Не мисля, че той ще бъде очарован от това, но смятам, че трябва дискретно да го разследваш.

Мия погледна снаха си.

— Знаеш, че ние разследвахме случилото се по онова време, доколкото въобще е възможно непрофесионалисти да разследват престъпление. Знаем всичко.

Но не знаеха.

— Ние не знаем нищо за Хач, освен това, което той е казал на Дрю. „Маккей-Тагарт“ проучили ли са него и действията му през изминалите години?

Мия упорито стисна устни.

— Не, но не е нужно. Знаем, че Франсин Уелс е четвъртият заговорник. Не би могъл да бъде Хач.

Нещо в реакцията на Хач към Ноа бе накарало Шелби да се замисли. Нямаше да се откаже, но и не смяташе да влиза в ожесточен спор с Мия насред скъпия мол.

— Разбира се. Просто си мислех. Не се тревожи за това.

Ноа излезе от пробната и се озърна, сякаш се страхуваше, че може да са го зарязали. Беше облечен в тесни дънки и яркооранжева тениска.

Очите на Мия ужасено се разшириха.

— Явно проявява бунтарски дух. Ще оправя това. Никога няма да си хване гадже с този вид.

Мия се отправи към младежа. Приликата помежду им не можеше да се отрече. Мия и Ноа определено изглеждаха като брат и сестра.

— Това е странно, знаеш — поде Карли. — Те са добросърдечно семейство, но има неща, които не разбирам за тях, неща, които ги свързват. Трябва да свикнеш с това. Те са много по-сплотени от другите семейства.

— Както бяхме и ние с Джони — отбеляза Шелби тъжно. — Като теб и Мери?

Карли се усмихна, щом чу името на сестра си.

— Предполагам. Навярно всички семейства са различни посвоему. Нас ни свързват общите преживявания, защото никой друг в света не може да бъде на нашето място. Но инцидентът, свързал Бран и братята и сестра му, е бил толкова травмиращ, че би могъл завинаги да ги погуби. Дрю се е постарал това да не стане. Той притежава невероятна воля и силен характер, каквито досега не съм срещала у никого, и Мия е права. Той наистина купува хората. Дрю няма приятели извън семейството. Той не им вярва. Безпокоя се, че сега Дрю се опитва да си купи съпруга.

— Бракът не е на дневен ред — засмя се Шелби.

Очите на Карли бяха много сериозни, когато ги впери в приятелката си.

— Аз смятам, че ще бъде. Мисля, че Дрю те е погледнал и те е пожелал и оттогава плете интриги как да се добере до теб. Един нормален мъж би изпратил рози. Ухажването за Дрю е война, която той възнамерява да спечели.

Шелби понечи отново да се засмее, но се възпря, защото Карли може би беше права. Макар че тя не разбираше всичко. Или Шелби беше тази, която не го разбираше.

— Нещата между нас не са чак толкова сериозни. Не мисля, че има за какво да се безпокоиш.

— Само допреди две седмици ти проклинаше този мъж. А сега живееш с него. Той е успял да те привлече в своя свят и ще направи всичко по силите си, за да закопнееш да бъдеш част от него. Не заради парите. Той ще те накара да жадуваш за семейството, което е изградил, и това не е нещо лошо. Но аз те познавам. Ти няма да бъдеш милата и подкрепяща съпруга на изпълнителен директор и той ще се опита да те контролира. Това е заложено в природата му. Притеснявам се какво ще се случи, когато за пръв път му се опълчиш.

— Аз не съм изтривалка и никога не съм била.

Карли вдигна ръка.

— И той го знае, но ще се опита да те манипулира, за да му играеш по свирката. Ще ти се наложи да му се противопоставиш, ако искаш между вас да се получи. Искаш ли да се получи?

Повече или по-малко Шелби го искаше, но Карли беше права. Дрю затвърдяваше властта си. Той бе размахал под носа й това, което тя най-много желаеше. Загадка, която тя може би щеше да успее да разгадае. Нещо повече, той бе предугадил желанието й за принадлежност и й бе предложил и това. Тя може би щеше да успее да запази дистанция, ако работеше в малкото си жилище в Ел Ей, летеше само във връзка с разследването и изпращаше отчети. Но той не беше допуснал това да се случи. Беше я принудил да бъде близо до него, изолирайки я в малкия си сплотен кръг от хора. Дори я бе накарал да спи в едно легло с него. О, тя беше проявила благоразумие относно секса, ала това нямаше да трае дълго.

Поведението на Дрю беше класически пример за преследване и тя трябваше да си плюе на петите и да бяга по-надалеч. Само че той не беше преследвач. Той беше просто един глупак, който трябваше да бъде озаптен, при това много скоро, защото тя действително искаше нещата помежду им да се получат.

— Смяташ да проучиш Хач, нали? — попита Карли.

— Да. — Може би щеше да открие, че всичко е точно така, както вярваше семейството, но те явно се нуждаеха от външна сила, която да ги принуди да разследват, и вероятно поради тази причина не бяха позволили на фирмата на Кейс да се заеме с това.

— Той е бил влюбен в Айрис.

Това беше новина.

— Сериозно ли говориш? Дрю не ми го е споменал.

— Както казах, Дрю и Хач са мистерия. Дрю не се съмнява в него. Смятам, че той просто иска да има човек, освен братята и сестра си, на когото да може напълно да разчита. Можеш ли да ми кажеш защо наистина искаш да разследваш Хач? Аз бях там онази нощ, Шелби. Не Хач застреля Бран. Беше Франсин Уелс. Би трябвало да търсиш нея. Полицията не го прави. Те са безполезни.

Не, те просто бяха контролирани от Дрю Лолес, който не искаше да се разчуе историята за престъпната му майка.

— Аз действително я търся, но ако това ще те успокои, смятам, че тя е получила онова, което е искала, и няма да се появи отново.

Не и докато не излезеше книгата на Шелби и тя не изчистеше името на Бенедикт. Надяваше се това да е достатъчно, за да удовлетвори Дрю. Не искаше Карли да се притеснява, че Франсин Уелс ще се появи и отново ще се опита да я убие.

— Знам. Помня. И мисля, че това е част от причината Бран да иска да останем в Далас. Той не защитава себе си. Страхува се за мен, но ние не можем да позволим на онази жена да победи. Ако с нещо мога да ти помогна, обади ми се. В момента се преструваме, че нищо не се е случило, защото искаме да отдъхнем, но мисля, че тя ще се върне, за да ни преследва. По един или друг начин.

— Смятам, че се разбрахме за това. — Мия се приближи с доволна усмивка на лицето. — На него повече не му е позволено сам да си избира дрехите.

Ноа държеше в ръка огромна пазарска торба.

— Прекарах по-голямата част от живота си облечен в униформа. Реших, че оранжевото е готино.

Шелби поклати глава.

— Онзи цвят е подходящ само за цитрусови плодове. Хайде да вървим. Да намерим колата и да отидем да хапнем нещо.

Мия плесна с ръце.

— Слава Богу! Умирам от глад. Наблизо има едно италианско ресторантче.

Ноа изглеждаше щастлив да последва сестра си, помъкнал пълните торби. Приличаше на един безгрижен Дрю, който не носеше върху плещите си бремето на света.

Дали би могла да смъкне част от този товар от раменете му и да го накара да се усмихва малко повече?

Приближиха до изхода и Шелби не можа да сдържи смеха си, защото Ноа очевидно се опитваше да измисли как да отвори тежката врата, без да използва ръцете си.

— Ти вече доказа, че си джентълмен, Ноа. — Младата жена отвори вратата. — Не е нужно да си идеалният кавалер.

— Аз вече искам да го задържа — обяви Мия. — Харесва ми да имам по-малък брат, когото да командвам.

— Не я слушай. — Карли мина през вратата. — Тя командва всички наоколо. Това е чарът й.

Шелби го последва, докато трескаво обмисляше какво трябва да направи. Беше вълнуващо да има толкова много следи. Опасно, да, но тя не можеше да сдържи нетърпението си.

Благодарение на новата си кредитна карта от „4Л“ имаше възможност да покрива извънредни разходи. Павел Волченко, братът на убиеца, щеше да пристигне в Остин след два дни. Можеше да се окаже ужасна грешка и човекът да не знае нищо, а просто да иска да спечели пътуване до Щатите, но на нея й се струваше добро начало.

Дрю дори й беше казал, че няма нищо против тя да говори с него. Е, тя може и да не беше споменала, че смята да го стори на лична среща, но в крайна сметка това беше нейното разследване. Щеше да сподели наученото с Дрю и това трябваше да го задоволи.

Мия и Карли се отправиха към колата, а Ноа се извърна към Шелби. Слънцето грееше ярко и беше един прекрасен ден в Остин.

— Не мога да ти се отблагодаря, Шелби — рече Ноа. — Знам, че без теб в момента щях да съм в затвора.

Карли погледна към улицата. Паркингът не беше много пълен. Пред един от изходите беше спрял голям черен джип. Шелби понечи да прекоси улицата, за да се присъедини към Мия и Карли, а Ноа вървеше след нея.

— Сериозно се съмнявам — излъга младата жена.

— Мислиш ли, че Дрю ще се успокои, когато излезе ДНК тестът? — попита той. — Чух, че можело да отнеме доста време.

Не и когато го изискваше Дрю Лолес.

— Мисля, че ще е готов по-бързо, отколкото смяташ. Засега нека всички просто те опознаят.

Звукът от приближаващи гуми накара Шелби да вдигне глава. Джипът се движеше. Бързо.

— Съпругът на Мия изглежда готин — тъкмо казваше Ноа. — Малко страшничък, но готин. Знаеш ли, че е бил морски тюлен?

Ноа изцяло беше погълнат от разговора. Джипът ускори ход и Шелби имаше много малко време да реагира. Преди да успее да си поеме дъх, огромният автомобил вече заплашително се носеше към тях. По-точно към Ноа, който беше малко зад нея.

Шелби чу как някой изкрещя, и се пресегна към Ноа, чиито очи се бяха разширили. Той изпусна торбите и се препъна, когато Шелби с все сили го дръпна настрани от колата. Кракът й се удари в тротоара и тя се олюля назад. Стискаше здраво ръката на Ноа, защото джипът продължаваше да се носи към тях. Беше готова да се закълне, че проклетото нещо дори се отклони, за да ги блъсне. Ноа удари коленете си, когато тя го бутна върху затревената площ, отделяща улицата от паркинга. Той се стовари върху нея и остра болка прониза тялото на Шелби.

Джипът отмина с бясна скорост, без да спре.

Новите дрехи на Ноа бяха пръснати навсякъде.

— Какво, по дяволите, беше това? — Мия притича, коленичи до Ноа и се опита да му помогне да стане и да освободи Шелби.

— Мисля, че той се опита да ме блъсне. — Ноа се изправи на крака и протегна ръка.

— Или е бил някой тъпанар, говорещ по мобилния си телефон. Дяволите да ги вземат тези разсеяни шофьори. — Карли се зае да събира торбите. — Не видях номера на колата.

Мия поклати глава.

— Беше някакъв кретен. Имаш късмет, че Шелби е толкова съобразителна и има светкавични рефлекси. Хайде, скъпи. Мисля, че всичко е наред.

Тя се зае да оглежда Ноа, но Шелби не можеше да спре да се пита. Спомни си мига, когато Хач бе връхлетял в кухнята, вперил поглед в Ноа, сякаш е змия, готова да ухапе всички тях.

Ако някога се опиташ да навредиш по някакъв начин на тези деца, лично ще те убия.

Какво би сметнал Хач за заплаха? Самото съществуване на Ноа? Онова, което той представляваше?

Щеше й се да знае къде се бе дянал Бил Хачърд.