Лекси Блейк
Отмъщение (3)

3.

Шелби се отпусна на стола и вдъхна уханието на канела, носещо се из въздуха. Бяха я помолили да се присъедини към Дрю в кухнята за закуска. Учтивата покана под формата на есемес я очакваше на телефона й, когато излезе от душа. Тя се бе приготвила набързо, сигурна, че ще завари маса, отрупана със закуски, и персонал, строен и готов да ги обслужи. Наистина беше подреден великолепен бюфет, но върху масата се виждаха само два прибора и нямаше и следа от персонал.

— Господин Хачърд няма ли да закусва с нас?

Дрю седеше на стола срещу нея с чиния, пълна с яйца, бекон и канелени рулца, които Шелби бе сигурна, че не са били претоплени от кутия. Някой доста се бе постарал, за да приготви тези страхотни лакомства.

— Хач не си пада по сутрешните сбирки. Ще отидем в офиса без него, а той ще се дотътри по някое време следобед.

— Къде е готвачът ти?

Дрю се пресегна, взе каничката пред себе си и наля кафе в чашата й.

— Ивлин си взе почивка за остатъка от деня, за да го прекара с внуците си. Ще обядваме в офиса, а за вечеря имаме резервация.

— Канелените рулца изглеждат много вкусни. Но сериозно, не е нужно да се престараваш заради мен. Мога да закуся с протеиново блокче и чаша кафе.

— Боя се, че нашето семейство винаги се престарава, когато става дума за закуски, обеди и вечери. Ще откриеш, че ние обичаме да се храним заедно. Надявам се, че ще ми правиш компания на масата, докато си тук.

Защото се предполагаше, че е негово гадже.

— Мислих за това. Предполагам, че следващата седмица, докато сме в Далас, ще се видим с Карли и Бран.

Тя имаше на разположение една седмица, за да свикне с постоянното присъствие на Дрю. Една седмица, за да обмисли как да накара семейството му да повярва в това прикритие.

— Ще изглежда странно, ако не ги посетя. Бран знае, че имам насрочена среща с Тагарт. Ще останем два дни в Далас. Вечерята с Бран, Карли, Мия и Кейс е отдавна уговорена.

— Именно. И ти не желаеш да се повдигат неудобни въпроси. Затова си мисля, че може да е по-разумно да си взема самостоятелна стая в хотел. Мога да се покрия и те няма да разберат, че съм в града. — Тя бе останала будна през по-голямата част от нощта, заета с две неща: да мисли колко много й се искаше да целуне Дрю Лолес, а после да примира от страх, защото идеята никак не беше добра. Пази се от милиардер с тяло на гръцки бог. Това беше новата й мантра. Да, снощи тя бе подписала договора, но това не означаваше, че не можеше да се споразумее с новия си… шеф… партньор… каквото и да беше.

— Казах на Бран, че идваш с мен.

Точно това я безпокоеше.

— Казал си му? Мислех, че ще имам повече време. Как ще обясня връзката ни на Карли? Мисля, че тя ще се зачуди защо една от най-близките й приятелки не й е споменала, че излиза със зет й.

— Аз вече обясних. Искали сме да се уверим, че отношенията ни са сериозни, преди да ги направим публично достояние. Много е просто. Срещнали сме се в Лос Анджелис. Аз съм ти се обадил. Излезли сме заедно няколко пъти, водили сме дълги разговори. Ти си дошла в Остин, защото обмисляме да заживеем заедно. Пробваме дали помежду ни ще се получи — изрече той спокойно, сякаш току-що не бе преобърнал наопаки целия й живот. — Освен това помолих Бран да не го споменава пред Карли, защото ти предпочиташ сама да й кажеш. Бях сигурен, че Бран няма да задава много въпроси, но Карли ще поиска да узнае всичко. Затова се налага да изясним положението си.

Тя се съсредоточи върху думите, които изцяло променяха живота й.

— Да заживеем заедно? Казал си им, че обмисляме да заживеем заедно?

— Как иначе да обясня, че всичките ти вещи ще бъдат пренесени тук?

— Какво? — Тя потръпна, защото въпросът й прозвуча като пронизително изкрякване.

— Докато разговаряме, всичките ти вещи се опаковат. Ще пристигнат тук след няколко дни.

— И защо, по дяволите, ще правиш това? — Как щеше да върне обратно всичко в Ел Ей?

Дрю отново се отпусна, сякаш вече бе водил този спор в главата си и бе спечелил.

— Искам да се чувстваш удобно. Тази работа ще ангажира цялото ти време, няма да е нещо набързо. Подозирам, че ще се наложи да поддържаме тази измама най-малко шест месеца. Възможно е да продължи година. Освен това апартаментът, в който живееш, е невероятно опасен. Знаеш ли, че наскоро е излязло решение сградата, в която се помещава, да бъде разрушена? Съобщиха ми го от фирмата за пренасяне, когато ми обясниха защо ми вземат по-скъпо, тъй като трябвало да действат по-бързо. Сградата щяла да бъде разрушена след две седмици.

— Какво? — Младата жена го зяпна слисано. Той очакваше тя да живее с него шест месеца или цяла година? Някъде в едно ъгълче на съзнанието си тя си бе представяла, че ще е седмица или най-много две, а след това ще се върне в Ел Ей и ще работи оттам. Жилищната сграда имаше съмнителен вид и тя подозираше, че в някой от апартаментите има нелегална лаборатория за долнокачествена дрога, но това беше всичко, което можеше да си позволи. А и постройката беше солидна. Нямаше никакви слухове, че някой планира да строи в тази част на Ел Ей. Благоустройството още не бе надигнало модерната си тузарска глава, така че оставаше само едно манипулативно копеле.

— Кажи ми, че не си купил сградата с апартамента ми и не си уредил да я разрушат с намерението да ме направиш бездомна.

Той съумя да придобие съвсем невинен, ангелски вид на меката утринна светлина.

— Нямам представа за какво говориш.

Той не би могъл да го направи. Разбира се, ако някой можеше, това беше мъжът пред нея. Дрю Лолес можеше да премести планини, за да постигне желаното. Една малка сграда в непрестижен квартал на града беше нищо за мъж като него. Можеше да я купи за цена, по-ниска от мазератито му и с едно щракване на пръстите фалшивото му гадже се премества, защото вече няма дом, където да се върне. И тя не беше единствената.

— Знаеш ли, госпожа Харпър е много мила дама. Тя отглежда внука си. Не ми пука за другите двама. Те са престъпни задници, но тя е много свястна дама и няма пари да си купи ново жилище.

Едната вежда над леденостудените му очи се повдигна.

— Да не би да говориш за възрастната жена, която току-що спечели чисто нова къща в Санта Кларита от „4Л Софтуер“? От време на време обичаме да организираме томболи. С цел да извоюваме благосклонността на обществеността. Конкретно тази представяше бъдещия ни софтуер за домакинството. Програмата управлява всичко в дома — от климатичната инсталация до охранителната система. И всичко се осъществява от домашния компютър. Струва ми се, че името на победителката беше Харпър и адресът й ми се стори познат.

Гуендолин Харпър. В очите й мигом запариха сълзи. Гуен беше първата й приятелка, когато се премести да живее в Ел Ей. Гуен беше тази, която държа ръката й, докато уреждаше погребението на Джони. След смъртта на съпруга си преди петнадесет години тя разполагаше с фиксиран доход, но след като пое грижите за внука си, й се бе наложило да живее с доста оскъдни средства. Шелби обичаше Гуен.

— Сериозно ли говориш?

Той сви рамене.

— Беше томбола. Тя е посещавала уеб сайта ни. Всъщност жената не си спомня да го е правила, но аз я уверих, че това е самата истина. Сигурно има проблеми с паметта. Вярвам, че много скоро ще открие, че внукът й също е спечелил стипендия от нашата компания.

Манипулативен, прекрасен, арогантен негодник.

— Изправи се.

Очите му се разшириха.

— Защо?

Тя с все сили се опитваше да не се разплаче. Не можеше да се възпре. Беше прекалено емоционална.

— Защото това е моментът, в който ще те прегърна.

— О, добре. — Дрю остави салфетката и се изправи, все още смръщил чело.

Това нямаше значение. Тя прегръщаше хората, които вършеха добри дела. Макар и да имаха подмолни мотиви. Направо се хвърли в обятията му. Всеки се нуждаеше от обич. Дори и Андрю Лолес. А може би той най-много от всички.

Дрю за миг застина неподвижно, сетне ръцете му бавно я обгърнаха. Колебливо в началото, но после тя го чу да въздъхва и главата му се отпусна до нейната.

— Това означава ли, че ми прощаваш, задето може би съм купил сградата, където е апартаментът ти, и ще я разруша, за да не можеш да се върнеш там и да не бъдеш убита?

Понякога лоши неща се правеха заради добра кауза.

— Ти ще платиш за преместването ми обратно в Ел Ей.

— Може би няма да пожелаеш да се върнеш там — пророни той тихо. — Може би ще откриеш, че тук ти харесва. Независимо колко често пътуваш, ще е по-евтино да излиташ от Остин или Далас. Ти прекарваш много време в Ню Йорк. Пътят дотам е много по-кратък.

Той беше изтъкан от логика. Тя нежно се освободи, защото, ако прекараше още малко време в мускулестата му прегръдка, навярно щеше да се разтопи.

— Благодаря ти, че си помогнал на моята приятелка.

Той кимна, похвалата сякаш го накара да се почувства неудобно.

— Няма защо. Но трябва да знаеш, че останалите двама наематели действително ще бъдат изхвърлени. Те са ужасни.

Наистина бяха такива и Шелби нямаше намерение да спори с него за това. Но определено имаше някои въпроси.

— От колко време планираш това, Дрю?

— От нощта, в която умря Патриша Кейн. Отговорих на въпроса ти. А сега ти отговори на моя. Защо толкова се страхуваш от мен?

Ръцете му се плъзнаха надолу по нейните и тя бе хваната в капан. О, знаеше, че ако се отдръпне, той щеше да я пусне, но тя бе запленена от топлината и силата на мускулестото му тяло, от тъмния взор на очите му.

— Мисля, че ако пожелаеш, можеш да ме нараниш.

— Аз не искам да те нараня, Шелби.

— Тогава защо изпрати онези адвокати? Ако ми казваш истината, значи, си ги изпратил, след като си решил да ме наемеш.

— Нуждаех се от време, за да реша какво искам да направя. Аз съм предпазлив човек. Заговорнича и планирам и винаги следвам замисъла си, но понякога ми е нужно време и място, за да го осъществя. Ти действаш прекалено бързо. Трябваше да сложа край на това, защото се тревожех, че сестра ми и братята ми ще открият, че Айрис е жива, а аз всячески се опитвам да го избегна, докато стане невъзможно да го крия.

— Те знаят, че е имало четвърти заговорник. — Защо трябваше да се чувства толкова добре близо до него? Защо този мъж ухаеше толкова приятно? На сандалово дърво и сапун.

Ръцете му се движеха нагоре-надолу по нейните, като че ли не можеше да спре да я докосва.

— Те го знаят и предполагат, че аз работя по въпроса. За известно време няма да се намесват. Прекалено са улисани с личния си живот и така трябва да бъде.

Той искаше да свали бремето от плещите на близките си. Шелби можеше да го разбере, дори да се възхити на самоотвержеността му.

— Добре. Ако наистина смяташ, че това е най-добрият начин, аз ще следвам плана ти. Но се безпокоя, че Карли няма да повярва.

— Че съм луд по теб или че ти ще склониш да ми обърнеш внимание? — Устните му се извиха в най-сексапилната усмивка на света. — Каза ли на Карли за адвокатите?

— Аха, може и да съм споменала. Защо все още ме държиш?

— Искаш ли да те пусна? Трябва да изглеждаме така, сякаш сме свикнали да се докосваме.

Дрю искаше да спести болката на близките си. По дяволите, но той дяволски добре знаеше как да я притисне в ъгъла. Разумът и логиката й подсказваха, че двамата можеха да намерят друг начин да осъществят замисъла си. Но тялото й се придвижи по-близо, сякаш неговото я привличаше като магнит. Което си беше самата истина.

— Честно ли вярваш, че това е правилният път?

Той кимна, ръцете му се придвижиха по бедрата й.

— Определено мисля, че е правилният.

— Съгласно онзи договор аз трябва да бъда нежна към теб. Това означава ли онова, което си мисля, че означава?

— Означава, че би трябвало да свикнеш да ме целуваш. Или аз да те целувам.

— Но всичко е само преструвка.

Той вдигна ръка и приглади косата й назад.

— Само ако ти така искаш. Няма да те лъжа. Аз искам да стигнем донякъде. Ще използвам това време, за да те накарам да изпиташ истинска привързаност към мен. Мисля, че ти ми показа слабост, която мога да използвам.

— Така ли?

— Аха. Всичко, което е нужно да направя, за да получа прегръдка, е да подаря суперскъпа къща на някого от твоите закъсали приятели.

Той казваше всички правилни неща. Рушеше защитата й. Когато й бе позвънил, тя се бе изпълнила с любопитство, но не и със страх. Знаеше отлично как да се справи с някой тузар, който се вземаше прекалено насериозно. Но Дрю беше безкрайно по-опасен. Този Дрю вече бе събудил чувства, които Шелби не бе изпитвала от години.

— Ще ти направя списък. Навярно няма да ти е излишно да натрупаш добра карма.

— Навярно — призна той. — Ще ме целунеш ли?

Сърцето й запрепуска в гърдите, когато вдигна очи, за да го погледне. Той беше красив мъж. От сините очи до брадичката, която приличаше на изсечена от мрамор, Дрю Лолес беше като сбъдната мечта.

— Мислех, че самоуверените и властни мъже обичат те да целуват.

Това беше само заради прикритието им. Само заради това. Шелби не беше сигурна защо той й казваше, че би могло да бъде нещо повече. Двамата фундаментално не бяха подходящи един за друг. Би било лудост да мисли, че биха могли да си паснат. Може би той просто се чувстваше самотен. Само защото беше милиардер, не означаваше, че няма проблеми.

— Мислех, че би трябвало да отстъпя инициативата на самоуверената и властна жена в стаята — рече той. — Знам, че няма да ми повярваш, но аз не искам да оплескам зараждащите ни се отношения. Заради случая, който разследваме и защото искам да ме харесваш. Казах ти го и преди, понякога съм доста непохватен. Всъщност нямам кой знае какъв личен живот.

Защото изграждането на милиардна империя не му бе оставило много време за срещи.

— Значи, нямаш хиляди гаджета?

Дрю отстъпи назад, върху устните му заигра предпазлива усмивка, докато сядаше.

— Не. Излизал съм с малко жени, предимно колежки, но това в повечето случаи бяха приятелства с облаги, на сексуална основа. Извинявай. Навярно прекалено избързвам и те притискам. Предполагам, че семейството ми ще разбере, че не желаем публично да демонстрираме чувствата си. Мога да бъда малко по-сдържан.

Но не му се искаше. Ами ако този мъж не знаеше как да се пресегне и да помоли за това, което желаеше?

Той беше точно от тези мъже, които планират и плетат сложни планове, за да постигнат целта си, защото не се доверяват достатъчно на някого и не им идва наум просто да помолят. Целият този глупав, безумен план беше начинът на Дрю Лолес да помоли. Шелби все още не беше сигурна, че идеята е добра, но знаеше, че не може да го остави да седи там толкова самотен.

Изправи се пред него, преди той да придърпа стола си към масата.

— Бил си мил с приятелките си? Утехата и нежността облаги ли са били за теб?

Той застина, лицето му доби предпазливо изражение.

— Не. Срещите ми с тях се състояха в чукане и после разговори за работата. Никога не съм запознавал някоя от тях със семейството си. Избирам здравомислещи, практични жени. Жени, които разбират, че отношенията ни са чисто физически.

— Сексът е нещо повече от физическа близост, Дрю. Когато обичаш някого, ти искаш постоянно да си с него. Физическата проява на привързаност е начинът да покажеш на някого, че го обичаш и се нуждаеш от него. — Може би той я искаше за нещо повече от криминално разследване. — Ще седна в скута ти и ще поговорим. Става ли?

Върху лицето му се разля усмивка, която бе типичен израз на мъжко задоволство.

— Да.

— Хей, това е свалка с научна цел — заяви тя през смях, защото отлично знаеше, че лъже. Настани се в скута му и той обви ръце около нея — едната около талията, а другата около коляното.

— Разбрано — отвърна той със сериозно изражение. — Значи, си била влюбена?

— Ти не си ли бил? — Шелби се намести по-удобно, ръката й се плъзна нагоре по рамото му. Би трябвало да се чувства неловко, но някак си двамата, изглежда, си паснаха.

— В някоя здравомислеща, практична жена? — засмя се Дрю. — Не. Забавното е, че една от онези жени беше лудо влюбена в един от моите инженери. Тогава не го разбирах. Понякога доста се разстройваше, а беше толкова разумна жена. Сега са женени с две деца и понякога тя все още губи самообладание и откача, когато той я ядоса с нещо.

— Защото го обича.

— Значи, защото го обича, тя плаче в най-странните моменти? Той й изпраща цветя и тя плаче. Не го проумявам. Не разбирам и сестра си. Тя се влюби в Кейс, а когато той я разгневи с нещо, тя шест месеца кръстосва по света, опитвайки се да го забрави. А щом се прибра у дома, един или два имейла бяха достатъчни, за да се прехласне отново по него.

Някак си й се струваше, че в разказа му се крие нещо повече.

— Защото наистина не е можела да живее без него.

— Аз мислех, че баща ми и майка ми са се обичали.

Младата жена въздъхна и съвсем непринудено протегна ръка и погали косата му. Той, както винаги, беше малко небрежно облечен, а косата му — прекалено дълга, за да е грижливо сресана.

— Знам, че си го вярвал. Аз също смятах така, когато бях дете.

Очите му бяха затворени, приличаше на голям котарак, наслаждаващ се на ласката.

— Не са ли опитали да останат заедно?

— Мислех, че знаеш всичко.

Клепачите му леко се повдигнаха.

— Предпочитам да го чуя от теб.

Той беше откровен с нея. Трябваше да му отвърне със същото, а не да се сдържа, както бе правила с години. Шелби се сгуши до гърдите му, ръцете му се стегнаха около нея. Колко време бе минало, откакто се бе чувствала необходима? Откакто в глъбините на душата си бе чувствала трепетно желание?

— Баща ми ни напусна, когато бях дете. Извика ни двамата с брат ми, за да си поговорим като възрастни. За това, че ние не сме виновни за раздялата им с майка ни и как той винаги ще бъде наш баща, но имал нужда да преоткрие себе си и прочее празни дрънканици. Двамата с мама се били оженили прекалено млади и той нямало да може да бъде добър баща, ако не бил щастлив със себе си. Очевидно за това беше нужна двадесет и една годишна сервитьорка и доколкото знам, той е много добър баща на техните деца.

— Значи, баща ти се е оженил повторно, имал е други деца и е очаквал ти да ги приемеш? — попита Дрю.

— Аз никога не съм се срещала с тях — обясни тя с тъжна нотка в гласа. — След развода той дойде да ни види няколко пъти, но след като се ожени, се премести във Флорида и известно време ни изпращаше картички. Получих от него сто долара, когато се дипломирах.

— Майка ми е убила баща ми и се е опитала да убие и мен, а после простреля брат ми.

Винаги готов да се състезава.

— Ти печелиш.

Ръката му се плъзна по крака й, но в жеста имаше нещо успокояващо.

— Прости ми. Не се опитвах да спечеля. Предполагам, исках да кажа, че двамата имаме нещо общо. Наистина скапани родители.

— Моята майка бе прекрасна жена. Колкото и да е странно, но тя сякаш разцъфна, след като баща ни си тръгна. Не излизаше много с мъже, но изглежда, се радваше на живота. Посвети се на работата, на мен и брат ми и на приятелките си. Тя много ми липсва. Както и брат ми.

— Не знам какво щях да правя, ако не се налагаше да мисля за Райли, Бран и Мия — призна Дрю тихо. — Не можех да се предам, защото те имаха нужда от мен.

— Аз не бях много малка, когато изгубих майка си. Бях вече зряла жена, а тя от дълго време боледуваше. Това не направи нещата по-лесни. Просто ги възприех по-бързо. Но все още ме боли от загубата на брат ми. — А разговорът за семейството й я бе накарал да осъзнае колко много й липсваха.

— Ако имаше някакъв начин да докажа, че Патриша е уредила да го убият, щях да го направя. Искам да го знаеш.

— Знам го. А ти трябва да знаеш, че аз ще напиша най-добрата история, която мога. Ще бъда дискретна и няма да гоня сензацията. Хората трябва да знаят, че баща ти не е бил чудовището, както те са го представили.

— Няма ли най-после да ме целунеш?

Той се отклоняваше от темата и тя го знаеше, но предполагаше, че за днес бе достатъчно откровен. Шелби сведе глава, протегна ръка и обхвана с длан бузата му.

— За да докажа, че помежду ни може да се получи? Че можем да заблудим семейството ти?

— Още ли не си разбрала? Искам да докажа, че помежду ни съществува истинско привличане. Искам да докажа, че двамата можем да работим заедно, да сме партньори в играта, и то не защото и двамата искаме секс. Писнало ми е от това и го разбрах още първия път, когато те видях. Искам да се нуждаеш от мен, Шелби. Искам да бъда единственият мъж, когото желаеш. Готов съм да поема риска, че ще ме използваш, докато сме заедно, защото отчаяно копнея за теб. Целуни ме, защото го желаеш. Целуни ме, защото това е част от нашето прикритие. Не ми пука каква е причината, само ме целуни.

Тя докосна с устни неговите и сякаш цялото й тяло оживя. Устните му бяха меки, ръцете — силни. Той я обгръщаше здраво и тя беше напълно безпомощна срещу него.

Шелби обви ръце около врата му, когато целувката се задълбочи, и внезапно вече не искаше да бъде предпазлива. Прекалено дълго се бе крила в черупката си и сега искаше да излезе, да чувства отново. Прокара език по долната му устна и това, изглежда, събуди звяра в Дрю.

Той тутакси пое контрол и целувката от нежна се превърна в чувствена. Устата му се разтвори, езикът му се плъзна върху нейния, завладявайки го със сила и страст, каквито досега не бе срещала. Той я целува дълго и безмилостно, ръцете му сякаш ваеха формите на тялото й. Отново и отново езикът му се сплиташе в лудешки танц с нейния. Никога досега целувка не й се бе струвала толкова естествена. Сякаш се бяха целували цяла вечност.

За мъж, който твърдеше, че е непохватен в общуването, той определено се целуваше като бог.

Ситуацията излизаше от контрол, но не я беше грижа. Нищо нямаше значение, освен желанието да получи още и още от него. Усещаше члена му под себе си, как се втвърдява и удължава, готов за това, за което бе създаден. Можеше да я положи върху масата, да свали дънките и бикините й. Щеше да бъде като фойерверк, изстреляна ракета, експлозия, която щеше да я помете. Чувстваше, че става мека и влажна, готова за него, сякаш тялото й бе разпознало естествената си половинка и не приемаше отказ.

— Видя ли, казах ти, че се привличаме. — Думите отекнаха като тътен до устните й.

Не можеше да спори с него. Светът около тях изглеждаше недействителен, като забулен в мъгла. Не съществуваше нищо, освен докосването му, уханието и погледът в очите му, които я гледаха, все едно искаше да я погълне без остатък. Тя знаеше, че трябва да го спре, че губи контрол, ала не й достигаше воля. Беше минало много време, откакто бе пожелавала нещо, което наистина можеше да има.

Тя искаше него.

Шелби зарови пръсти в косата му, привличайки го надолу. Закуската можеше да почака. Тя жадуваше за още от него.

— Може ли да си налея малко кафе и изчезвам?

Шелби изписка и щеше да се прекатури от скута на Дрю, ако ръцете му не се бяха стегнали около нея.

— Можеше и тихо да го направиш — рече Дрю и се намръщи.

Бил Хачърд беше по долнище на пижама и халат, навлечен върху мършавото му тяло. Той се прозина и пристъпи към бюфета.

— Не видях чорап върху вратата на кухнята. Така правехме някога. Ако искаш уединение, закачаш чорап върху дръжката на вратата и всеки знае, че не бива да доближава до тази конкретна стая. Ах, канелени рулца.

Те имаха странни взаимоотношения. Отчасти като баща и син, отчасти като дългогодишна двойка. И в двата случая — неловки в този момент.

— Трябва да довърша закуската си и да се приготвя за работа. Надявам се, че има определено място за мен в офиса?

Той я изгледа нацупено и заприлича на голямо красиво дете, на което току-що са отнели любимата играчка.

— Уредил съм всичко за теб.

Този мъж щеше да се окаже голяма беля. И тя нищо не можеше да стори. Искаше да види усмивката му. Наклони се и го целуна, едва докосна устните му, но постигна желания ефект. Устата му се изви в самодоволна усмивка, докато я наблюдаваше как се връща на мястото си.

Младата жена се настани на стола, а Дрю и Хач започнаха словесна престрелка за програми и бизнес планове.

Изминала беше цяла вечност, откакто не бе закусвала сама. Чувството беше прекрасно.

* * *

Една седмица по-късно Дрю седна срещу Иън Тагарт и се намръщи. Погледна към далаското небе. Офисът на Тагарт малко напомняше на този на Дрю — създаден, за да впечатлява. Ала някак си всичко, за което можеше да мисли Дрю, беше Шелби и как играта щеше да се промени.

Последната седмица беше едновременно идеална и съвършено разочароваща. Шелби се бе вписала чудесно в живота на дома му, но все още обитаваше собствената си стая. Двамата с Хач се държаха предпазливо един с друг, но къщата изглеждаше по-завършена, откакто Шелби бе там.

Версията им се прие прекрасно от служителите му. Никой не се учудваше от факта, че той бе готов да даде на червенокосата красавица всичко, което тя пожелаеше. Тя разполагаше със собствен кабинет и неколцина сътрудници, които й помагаха в разследването. Те бяха внимателно подбрани от Дрю и всички бяха подписали декларации за конфиденциалност.

Дрю се бе наслаждавал на седмицата, прекарана с нея. Но никак не му се нравеше фактът, че в момента беше приклещен на среща с мъжа, когото всички наричаха Големия Таг, а Шелби висеше отвън в приемната.

Огромната маса от мускули се грижеше за цялата физическа охрана на „4Л“, а за отдела му „Човешки ресурси“ специален екип проверяваше миналото на всички лица. Тагарт беше бивш командос от спецчастите и според брат му някога беше работил за ЦРУ. На Дрю изобщо не му беше трудно да си представи как този мъж почти през цялото време е изпълнявал „мокрите“ поръчки за сенчестата правителствена агенция. Днес обаче върху рамото му бе облегнато спящо бебе, нежно придържано от голямата му ръка. Почти беше сигурен, че Тагарт всеки момент щеше да заспи.

— Значи, няма никакви новини от Франсин Уелс? — Вече бяха обсъдили плановете на Тагарт за охраната на приема. Дрю с радост би си тръгнал веднага след това, но трябваше да разбере дали Големия Таг още търсеше Франсин.

Тагарт отвори очи.

— О, Уелс. Аха, хм, съгласно документите, които открихме, тя е починала преди няколко години. Абсолютно мнима смърт, но цялата онази измама е била отлично изработена, според Адам. Получих доклад с всички подробности. Надявам се да се побере върху един лист. Ако е наплют, Грейс отново ще го разпечата.

Дрю никога не бе имал деца. Очевидно бяха голяма беля.

— Защо не ми разкажеш накратко?

— Франсин Уелс — изрече Тагарт, сякаш имаше нужда да опресни паметта си. — Напуснала е Далас веднага след убийството на родителите ти, преместила се е в Ню Йорк и за кратко е фигурирала във ведомостта със заплатите в новооснована компания, наречена „Страткаст“.

Разбира се, че е фигурирала. „Страткаст“ беше компанията, изградена благодарение на гения на баща му.

— С какво се е занимавала там?

— Работела е като секретарка в правния отдел, което е доста странно, тъй като се е занимавала с програмиране в компанията на баща ти. Напуснала е след няколко години и от това, което знаем, се е преместила в Понте Ведра Бийч във Флорида.

Ах, но Дрю никак не го намираше за странно, защото майка му по професия беше адвокат.

— В преместването има логика. Мястото е много близо до Сан Агустин. От Карли знаем, че тя дълги години е работила с Патриша. Служителите в „Кейн Груп“ я смятат за някаква стара дама, която Патриша е използвала.

— Защото тя всъщност никога не се появявала в компанията — продължи Тагарт. — Патриша заминавала през уикендите и се връщала, пълна с всякакви нови идеи. Според банковите извлечения за десетте години, през които Франсин е работила с Патриша, е получила почти пет милиона долара.

Това беше интересно.

— Кой е прибрал парите, когато Франсин е умряла? И как е уредила всичко това?

— Парите могат да прикрият почти всичко — отвърна Тагарт и се облегна назад. — Тя е умряла — използвам израза във възможно най-фигуративния начин — при автомобилна злополука. Сестра й Ана много набързо кремирала тялото. Опразнила банковите сметки на сестра си, продала къщата и изчезнала от лицето на земята, което навярно е било много лесно, защото тя изобщо не е съществувала. Франсин е била единствено дете.

Естествено, майка му е била внимателна и банката не е открила нищо нередно, след като тя е представила нужните документи.

— И преди колко време се е случило това?

— Тя е починала преди четири години. Доколкото знам, е изчезнала много скоро след като е осребрила застраховката си „Живот“. Още два милиона.

Това извикваше два въпроса.

— Защо е заминала, след като е била с Патриша през всичките тези години? Какво се е случило преди четири години в „Кейн Груп“?

— Не смятам, че това има нещо общо с „Кейн Груп“. Ставаш небрежен, отвори папката. — Тагарт посочи папката върху бюрото.

Дрю отгърна папката, докато Тагарт тананикаше тихичко и потупваше бебето по гърба. Явно си разбираше от работата, защото момченцето тутакси притихна и изглежда, отново заспа. Дрю, от друга страна, въздъхна. Насреща си виждаше корицата на национално списание, върху която крещеше заглавието: Следващият Бил Гейтс на Америка?, придружено с негова снимка. Фотографът го бе уловил, докато излиза от сградата с офиси на „4Л“. Тъкмо поради тази причина сега винаги напускаше сградата или през подземния паркинг, или от площадката за хеликоптери на покрива. Статията бе излязла, след като „4Л“ бе пуснала на пазара най-новия си софтуер и акциите на компанията бяха хвръкнали до небесата.

— Франсин Уелс е умряла точно две седмици след публикуването на снимката. Мисля, че тя те е познала. Очевидно фактът, че жертвата, която й се е изплъзнала, се е превърнала в милиардер, я е подплашил.

Малкото същество започна да шава. Тагарт стана и закрачи из помещението, дългите му крака се движеха в някакъв ритъм, звучащ само в неговата глава.

— Очевидно. — Трябваше да бъде много по-внимателен. Накарал бе братята и сестра си да сменят фамилиите си, за да избегне прекалените въпроси, но той бе запазил името Лолес, защото искаше да почете паметта на баща си. В случая голяма роля играеше и арогантността. Искаше те да видят, че на света има един Лолес, когото не можеха да контролират.

Глупаво. През цялото време беше мислил за Стратън, Касталано и Кейн. Те не биха могли да знаят, че е по петите им, и триото беше повече от доволно да остави него и братята му на мира за двадесет години. Въобразяваха си, че са се измъкнали безнаказано за убийствата, така че защо да си правят труд да преследват някакви хлапета? Би било рисковано.

Ала майка му беше съвсем различен хищник.

Тагарт положи бебето в едно от онези неща, които родителите влачат наоколо, за да спят децата, докато те вървят, и за миг остана взрян в момченцето.

— Надявам се, че за известно време ще спи. Бог знае, че не го прави през нощта.

— Няма ли тук забавачка или нещо подобно? — Дрю не проумяваше напълно света на „Маккей-Тагарт“, макар че той бе започнал да се прокрадва в неговия. Мия вече намекваше, че трябва да се устрои забавачка в „4Л“.

— Разбира се, че има, но тази първа година е единствена в живота. Докато се усетя, Сет вече ще е тийнейджър, затова се наслаждавам на тези мигове, докато все още мога. — Пристъпи отново към бюрото. — И така, знаеш ли за слуховете, че баща ти е имал любовна връзка с Франсин?

— Осведомиха ме за това — отвърна Дрю невъзмутимо, сякаш мисълта не караше стомаха му да се преобръща. — Хач не го бе споменавал, преди да открием, че е имало замесен и четвърти човек. Предполагам, че не е искал да разбива илюзиите ми за татко.

— Аха, сигурно. — Тагарт се отпусна на стола с дълбока прозявка, от което заприлича на спящ лъв. — Странна работа са това родителите. Оказва се, че и те са обикновени хора, но го разбираме чак когато пораснем.

— Може би, ако отраснеш с родителите си. Различно е, когато те са ти били отнети. Аз не съм се карал с баща си. Не съм имал възможност да покажа тийнейджърско бунтарство. За мен той винаги ще си остане мъжът, когото съм познавал като дете. Трудно е да се проумее естественият ход на нещата.

— Затова ли от полицията е изчезнала скицата на Франсин? Между другото, как успя да уредиш това? Дори Адам не можа да я открие.

Дрю се бе запитал дали Майлс ще прояви любопитство.

— Както сам каза, парите могат да скрият много грехове, господин Тагарт. Не желая братята и сестра ми да се взират в снимката на бившата любовница на баща ми. Имах късмет, че успях да опазя в тайна от медиите нашата връзка със случая. Но можеш да си сигурен, че все още разполагам с копие, ако е нужно.

— Добре, защото наистина е нужно. Хрумнаха ми няколко теории, които искам да проверя. Говорих с двама души, към които Карли ме насочи, от вътрешния кръг на Патриша. Те не си спомнят да са срещали Франсин Уелс, но познават жена на име Лия Уокър, която често пътувала с Патриша по времето, преди Франсин да умре. Тя се вписва отлично в същия профил, с изключение на това, че Патриша се опитвала да я запознава с богати мъже. Смятам, че тази Лия Уокър навярно е „черна вдовица“ и през годините е използвала няколко имена, включително първоначалното — Франсин Уелс.

— Добре, но какво общо има всичко това със скицата? — Можеше да допусне, че майка му е използвала многобройни самоличности.

— Искам да пусна скицата за лицево разпознаване. Адам разполага с прототип на софтуер, който може да прави изумителни неща.

— Знам. Аз ще се заема с продажбите му. — Срещу дял от печалбите, но въпреки това Адам Майлс щеше да стане много богат мъж. — Но мисля, че оттук нататък ще се оправям сам.

Очите на Тагарт се присвиха и внезапно от лицето му изчезна всякаква сънливост.

— Наистина ли? И защо ще го правиш?

Точно това се надяваше да избегне, но прекъсването на връзките с „Маккей-Тагарт“ неминуемо щеше да повдигне въпроси.

— Мисля, че всички се нуждаем от почивка.

— Именно заради това ми плащаш солидна сума, за да върша тази работа вместо теб.

— Искам за известно време цялото семейство да се съсредоточи върху бъдещето. Не върху миналото.

— Затова ли този следобед си си уредил среща в даласката полиция? — Тагарт пусна бомбата по средата на разговора.

Кучи син.

— Срещата е частна. Няма нищо общо с теб.

Тагарт поклати глава и въздъхна, разочарованието бе изписано върху лицето му.

— Е, в такъв случай ще бъдеш щастлив да узнаеш, че шефът на полицията ми позвъни, за да попита аз ли отговарям за сигурността ти и как бих искал да процедирам. Хора като теб не могат да се скрият. Ти си един от най-богатите мъже в Америка. Името ти отваря врати, но в същото време е примамка за хората. Дори полицаите клюкарстват и щеше да бъдеш посрещнат от папараците, ако той не ми се беше обадил.

Дрю не беше помислил за това. Предположил бе, че от полицията ще бъдат дискретни. Но разбира се, винаги имаше някой клюкар, а той беше интересна тема за разговор.

— Казах им, че сигурно са се объркали и ти със сигурност няма да посетиш полицейския участък, за да обсъждаш приключеното дело за убийство на родителите ти. След това се обадих на своя човек и му наредих да донесе папката, която явно искаш — продължи Тагарт. — И така, ще ми обясниш ли защо ме изхвърляш от мисията и вкарваш журналист? Отлично знаеш, че аз бях този, който провери Шелби Гейтс, когато тя се появи на сцената. Знам точно какво прави, и знам, че само преди няколко месеца ти й връчи ограничителна заповед, а днес я водиш в тези офиси, държейки я за ръка, сякаш ти е гадже.

Трябваше да се досети, че на Тагарт нищо не можеше да му убегне.

— Тя наистина е мое гадже.

— О, вярвам, че спиш с нея. Тя е страхотна жена, но в същото време е идеалист, който вярва в доброто. Тя продължи да работи по случая с убийството на родителите ти въпреки всички онези адвокати. Какво се е променило от тогава до сега?

На Дрю никак не му се нравеше разпитът, но се опита да прояви търпение.

— Не че е твоя работа, но преди няколко седмици започнахме да излизаме заедно.

— Не мислиш ли, че тя те манипулира, за да се добере до интересна история?

О, сладката Шелби не беше манипулатор.

— Ни най-малко. Накарах я да подпише декларация за конфиденциалност. Виж, Тагарт, смятам, че Мия и братята ми имат нужда да отдъхнат, затова се опитвам занапред да бъда дискретен. Искам да бъда с Шелби, за да видя дали помежду ни може да се получи.

Тагарт се втренчи в него за миг, сякаш смяташе да го обвини в лъжа.

— Значи, си самотен и искаш секс. Това ми казваш. Отказваш се от идеята да откриеш четвъртия заговорник, участвал в убийството на родителите ти, за да преспиш с една жена.

Казано по този начин, прозвуча много глупаво. Ако Тагарт беше представител на обикновена фирма, чиито услуги бе наел, щеше да му каже да си гледа проклетата работа. За нещастие, негодникът беше част от семейството и човек, на когото Дрю бе започнал да държи. Не можеше толкова лесно да разсее подозренията му.

— Виж, просто искам да действам бавно и да контролирам ситуацията. Знаеш какво е казала Франсин на Карли.

— Че ако се откажеш да ровиш, тя ще остави на мира братята и сестра ти.

— Какво би направил ти заради един от братята си?

— Знаеш, че бих сторил всичко.

Време беше малко да попритисне Тагарт.

— Дори това „всичко“ да не е в услуга на справедливостта? Подозирам, че би го направил. Трябва да се разровя по-надълбоко, но смятам, че с Шелби мога да го сторя по-дискретно, отколкото с теб. Франсин ще наблюдава теб и цялата ти компания. Сигурен съм, че на този етап тя отлично знае точно какво правя, а и двамата сме прекалено обвързани.

— И мислиш, че тя няма да следи и личния ти живот?

— Ще ме види единствено с красиво момиче, което ме придружава на срещата с шефа на компанията, отговаряща за моята сигурност, който освен това е брат на съпруга на сестра ми и мой зет. Довечера ще вечеряме със семейството ми и ще обсъждаме приема на Райли и Ели. Всичко е напълно нормално, особено след като ми спести капана да вляза в полицейския участък. Цивилен ли изпратиха да донесе папката?

— Разбира се — увери го Тагарт. — Той е лейтенант и има много връзки с компанията ми. Донесе папката и ще я отнесе обратно в обикновена кутия.

— Добре.

За миг се възцари неловка тишина, след което Тагарт отново заговори, този път с нисък и сериозен глас:

— Обещай ми, че ако ситуацията стане опасна, ще ми се обадиш, Дрю.

— Ще го направя. В момента само проучвам една хипотеза. — На този етап възнамеряваше само да разследва.

— Да, аз също имам няколко. Но щом желаеш, ще се оттегля от случая. Разбирам какво означава да защитиш семейството, но не можеш да го правиш с цената на собствения си живот.

— Всичко ще бъде наред. Смятам да оставя Шелби да си свърши работата, а после ще продължим оттам нататък. След като се сдобием с това, от което се нуждаем тук, ще се върнем обратно в Остин и ще останем там няколко месеца.

— Трябва да си пазиш гърба. Дори и когато смяташ, че си в безопасност. — Тагарт потръпна, когато синът му се обърна и доказа, че дори малките лъвчета могат да реват. — Обади ми се, ако имаш нужда от мен. Лейтенантът чака в заседателната зала.

Вратата на кабинета се отвори и влезе висока жена с ягодово руса коса. Шарлот Тагарт отиде право при бебето, вдигна го и го гушна в прегръдката си. Погледна към съпруга си.

— Ще взема Сет. Ти си дремни.

Аха, той определено не желаеше пищящо бебе, но някак си завидя на интимността, която двамата споделяха. Домът му беше самотен, откакто Бран се бе изнесъл. Те всички бяха заминали и той бе останал с Хач и неколцина души, които се грижеха за тях, защото Дрю добре им плащаше.

Една ръка докосна рамото му и внезапно Шелби се озова до него. Той протегна ръка и преплете пръсти с нейните, искрено наслаждавайки се на топлината.

— Имаме промяна в плановете, скъпа.

— Добре — отвърна тя, а очите й заблестяха, когато погледна към бебето. — Аз съм на линия. Къде отиваме?

Той вече бе открил, че изглежда, Шелби не обичаше да върви срещу течението, което в неговия свят бе добре дошло.

— Няма да ходим в полицията. Цялата документация вече е тук.

Вниманието й бързо се насочи към него.

— Е, това вече се казва приказка, Лолес. Да вървим. Онези доклади няма да се прочетат сами.

Той се изправи, но не пусна ръката й. През изминалата седмица Дрю бе научил, че тя обича да прегръща, да се целува дълго и всичко, което трябваше да стори, за да я оживи и развълнува, беше да тикне в ръцете й убийство, което да разрешава.

Докато я водеше надолу по коридора, Дрю се молеше да е научил достатъчно, за да я задържи, когато всичко се разпаднеше.