Лекси Блейк
Отмъщение (20)

20.

Той не я бе погледнал през цялата вечер. Шелби се взираше в него от другия край на чакалнята в болницата и се питаше дали Айрис Лолес все пак нямаше да постигне отмъщението си. Жената беше мъртва и все още стоеше между нея и Дрю.

Всички бяха тук. Кейс и Мия, семейство Тагарт, Ели и Райли. Бран и Карли. Те бяха изпълнили помещението, отчаяно очакващи новини за Ноа и Хач.

Седяха заедно, скупчени един до друг, търсейки утеха в близостта си.

С изключение на един. Дрю кръстосваше в другия край. Крачеше вече час, без да говори с нито един от тях.

След като полицаите видяха записа, позволиха на Дрю да отиде в болницата. На сутринта той все още трябваше да отговаря на много въпроси, но беше ясно, че полицията го третира като жертва, а не като престъпник.

— Той винаги се държи така, Шелби. — Райли погледна към брат си с мрачно изражение. — Надявах се, че ще бъде различно, но Дрю се затваря, когато се случи някоя трагедия. Безпокоях се, че ще те отблъсне. Трябва да знаеш, че това е неговият начин да се защити. Прави го дори с нас. Не знам как ще го преживее, ако Хач умре. Не съм сигурен дали ще можем да му помогнем да се съвземе.

Дали това най-накрая не го беше пречупило? Дали преживяният ужас най-сетне не бе постигнал онова, което годините на смут и борба за оцеляване бяха безсилни да сторят?

— Трябва да отида да говоря с него. — Тя се беше опитала по-рано, но той само й бе благодарил, че е тук, и се бе поинтересувал дали да й донесе нещо. Когато тя бе попитала дали могат да поговорят насаме, той бе отказал.

Не беше сигурна защо си въобразяваше, че втория път може да се получи.

— Не смятам, че идеята е добра — рече Райли. — Мисля, че трябва да му дадеш няколко дни. Дрю навярно има нужда да бъде сам. Не ми се нрави идеята да излее болката си върху теб.

Младата жена отново насочи поглед към Дрю. Той беше толкова красив и толкова отчужден. Толкова далеч от нея. Всъщност бяха близо, но помежду им имаше нещо много повече от физическа дистанция.

— Не ми харесва идеята да го оставя сам. — Шелби не можеше да понесе мисълта, че тази вечер той щеше да си легне съвсем сам.

Той изобщо нямаше да мигне. Щеше да седи. Да пие. Щеше да обвинява себе си за случилото се.

Бяха преодолели едно препятствие. Ноа беше излязъл от операционната. Куршумът бе заседнал точно под лопатката. Известно време щеше да го боли, но щеше да се възстанови сравнително бързо.

Дрю беше отишъл в къщата край басейна със съзнанието, че може да умре, знаейки, че може никога да не се върне.

— Искам да свикнеш с вероятността той да те отблъсне. — Райли се облегна назад, очите му бяха уморени. — Той не може да се възпре. Мисля, че го е научил от най-ранна възраст.

Тя щеше да спи някъде другаде тази нощ, ако той не я искаше при себе си, но нямаше да напусне Остин. Нямаше да го изостави.

Трябваше да опита отново. Той беше принуден да убие собствената си майка. Беше видял човека, който през всичките тези години му е бил като баща, почти да издъхва в ръцете му, а и все още имаше опасност той да умре. Дрю не умееше да се справя добре с емоциите си.

Трябваше да му даде известно пространство.

— Няма да го притискам, но искам той да знае, че съм тук, до него.

Райли кимна.

— Добре, но имай предвид, че ако е жесток, това не е истинският Дрю. Това е реакция, която няма нищо общо с теб.

— Мога да се справя с Дрю. — Шелби се молеше това да е вярно.

Райли се изправи и Шелби проследи погледа му. Лекарят бе влязъл в чакалнята, болничните му дрехи бяха измачкани.

Беше останало само семейството. Сърцето на Шелби заблъска в гърдите. Тя се втурна към Дрю в другия край на помещението, но той се взираше в лекаря. Лицето на Дрю представляваше каменна маска, докато чакаше мъжа да заговори.

— Господин Лолес, едва не го изгубихме, но вашият приятел е упорит мъж. Куршумът е минал покрай сърцето, обаче се наложи да отстраним част от белия дроб. Има да извърви още дълъг път дотам, но смятам, че напълно ще се възстанови.

Колективна въздишка отекна в чакалнята и близките започнаха да се прегръщат.

Дрю се протегна и разтърси ръката на лекаря.

— Благодаря ви. Кога можем да го видим?

— Той ще бъде в реанимацията през остатъка от нощта. До утре не се допускат никакви посетители. Вървете у дома и си починете — нареди лекарят, сетне се обърна и се отдалечи.

— Обадих се на охраната на болницата, за да ги уведомя, че от медиите ще дотичат в болницата веднага щом историята се разчуе. — Кейс бе свалил сакото си. Изглеждаше готов да се настани удобно. — Двамата с Иън ще останем тук и ще се погрижим за всичко.

Дрю кимна към тях.

— Благодаря ви.

Тя очакваше той да възрази. Обикновено държеше да контролира ситуацията. Щеше да остане и да отпрати всички останали у дома.

Той протегна ръка към нея.

— Шелби, ще дойдеш ли с мен? Бих искал да поговоря с теб насаме.

Думите бяха студени, лишени от всякаква емоция. Господи, той щеше да го направи. Искаше да остане насаме с нея, за да й каже да си върви, и тя не беше сигурна как щеше да се справи с това. Дълбоко в душата си смяташе, че може да го накара да повярва. Те бяха родени да бъдат заедно. След всичко, което Дрю бе преживял, той заслужаваше малко спокойствие. Тя бе тази, която можеше да му го даде, но какво щеше да прави, ако той я отхвърлеше?

Как можеше да си тръгне от любовта на живота си?

— Шелби? — Дрю се взираше в нея.

— Да, разбира се.

— Тогава заедно ще пътуваме до дома. — Огледа се, но лицето му запази безстрастното си изражение. — Мия, имаш ли нужда от транспорт? Шарлот, ти ще останеш ли?

Бран и Карли бяха дошли с Ели и Райли. Мия бе пристигнала с колата на семейство Тагарт.

— Чарли се прибира у дома — зави Иън. — Отложихме полета, но ако някой я закара, моят брат ще я очаква на летището в Далас. Тя не може да отсъства прекалено дълго заради Сет. — Той целуна съпругата си. — Обичам те, скъпа. Ще уредя нещата тук и утре сутринта ще си бъда у дома.

Райли вдигна ръка.

— Ние ще я закараме. Лека нощ. И мисли, преди да говориш, братко.

Дрю се намръщи.

— Какво трябва да означава това?

Но Райли вече се отдалечаваше.

Мия и Карли прегърнаха Шарлот, а после заедно с Шелби се запътиха към паркинга. Мия бъбреше как ще отведат Ноа у дома и как ще компенсират пропадналия прием. Бран каза нещо от рода на това колко е щастлив, че никой не е прекъснал неговата сватба.

Всички бяха толкова облекчени. Сякаш огромен товар се бе свлякъл от раменете им.

Всички, с изключение на Дрю. Дрю седеше мълчалив и се взираше през прозореца на лимузината.

Стомахът на Шелби се бе свил от ужасяващото предчувствие, че той смяташе завинаги да се раздели с нея.

Копнееше да се пресегне, да улови ръката му, но той изглеждаше толкова далечен. Последното, което искаше, беше да започне този разговор пред семейството му.

Прекалено скоро колата спря. Дрю слезе пръв и се извърна, за да й помогне да излезе от лимузината. Ръката му я стопли, но беше твърде за кратко. Когато стъпи на крака, той я подхвана под лакътя и я поведе към къщата.

Шелби видя, че навсякъде свети. Около къщата край басейна още патрулираха полицаи, които щяха да останат до сутринта. Беше сигурна, че и репортерите ще се появят. Как щеше да се справи Дрю с това?

Емоциите й надделяваха. Трябваше да спре и да си поеме дълбоко дъх, но преживяният ужас заплашваше да я връхлети отново. Когато бе погледнала екрана, първото, което бе видяла, беше Айрис, насочила пистолет към Дрю, а Ноа се бе свлякъл на стола. Мия бе запазила достатъчно самообладание, за да включи на запис, но Шелби бе изкрещяла, защото знаеше, че Дрю бе само на косъм да се присъедини към брат си.

Тогава напълно бе изгубила контрол. Стори това, което беше обещала на Тагарт да не прави. Хукна натам, защото за нищо на света нямаше да позволи той да умре сам.

В очите й запариха сълзи, но тя ги преглътна.

Той я поведе през вратата. Бодигардът й беше там, както бе обещал. Реми Гуйдри седеше във всекидневната с бира в ръка, сякаш ги чакаше да се приберат у дома, преди да си легне. Огромният каджун се изправи и широко й се усмихна.

— Здравей, chere^[1]. Чух, че си имала тежка нощ. Нека се погрижим да се настаниш удобно — изрече той със сладкия си акцент.

Дрю се втренчи за миг в него и за пръв път безизразното му изражение изчезна.

— Ти си живяла с него? Тагарт е определил този тип да те пази? Аз го моля да намери някой сериозен агент, а той избира шибан модел?

Реми му смигна.

— Е, това беше само малка шегичка. Уверявам те, че много добре съм се грижил за това момиче.

Бран пристъпи помежду им.

— Аз ще уредя той да се прибере в Далас, тъй като задачата му приключи. Вие двамата вървете да си легнете. Ние с Карли ще се погрижим за всичко. Полиция, преса, всичко. Ти свърши своята работа, братко. Сега си почини.

Дрю стисна челюст и се отправи към големия апартамент. Тя го последва, напрежението я караше да се движи по-бързо, искаше час по-скоро да приключи с това. Дали смяташе да я качи на самолета с Реми?

Той прекрачи прага на спалнята.

В мига, в който тя се озова вътре, Дрю я затвори. Тя чу изщракването, когато я заключи след тях.

Шелби отиде до средата на стаята и се обърна. Трябваше да го вразуми.

— Дрю, мисля, че трябва…

Млъкна, защото той вървеше към нея с пламнало лице. Приближи се, падна на колене, ръцете му обвиха талията й.

— Не ме напускай — прошепна. — Моля те, никога не ме напускай.

Този път Шелби не възпря сълзите. Остави ги да потекат на воля. Държеше го здраво, най-после разбрала какво се бе случило. Той се бе сдържал, защото смяташе, че трябва да бъде силен пред близките си. Защото тази мекота, неговия страх, съмнение и болка бяха нейни. Защото тя беше неговото сигурно пристанище, човекът, пред когото можеше да покаже слабостта си.

Младата жена приглади назад косата му.

— Никога, Дрю. Никога. Аз те обичам. Бях толкова изплашена. Мислех, че ще те загубя.

— Трябваше да отида. Бях обещал на Ноа. — Той вдигна глава, за да я погледне. — Всичко свърши. Мислех, че ще изпитам радост. Мислех, че ще бъда щастлив, задето съм я унищожил. Но изпитвам само празнота.

— Но, скъпи, тя беше твоя майка. Нормално е да скърбиш. Ти не скърбиш за истинската Айрис. Ти скърбиш за малкото момче, което тя е изоставила. Всичко е наред. Аз ще тъгувам с теб. Ще ти помогна да го преодолееш.

Тя го държа, докато Дрю Лолес най-накрая се пречупи по възможно най-добрия начин. Той даде воля на сълзите и скръбта и й позволи да го утеши.

По някое време в ранните утринни часове, докато бяха голи и затоплени в леглото, сгушени в прегръдките си, Дрю започна да говори. Говореше за баща си, за майка си, за живота, който бяха имали. Говореше колко е било трудно да се грижи за всичко, да задържи семейството сплотено. Прегръщаше я здраво и говореше.

Шелби слушаше, знаеше, че той й споделя най-съкровените си преживявания, които никой друг нямаше да узнае.

Чуваше историята на живота му, защото тя щеше да бъде и нейна. Защото миналото щеше да бъде загърбено в името на тяхното бъдеще.

И когато най-после заспа, тя знаеше, че си е у дома.

* * *

Дрю гледаше екрана на телевизора, лицето му се озари от усмивка, когато двадесет и осем годишният негодник бе изведен от полицаите от дома си в Чикаго. Гледката беше прекрасна.

— Мамка му! — Ноа се изправи в стола, на който седеше до леглото на Хач. — Това ли е този, за когото си мисля?

Бяха изминали осем дни от онази ужасна нощ и Хач и Ноа бързо се възстановяваха. Хач вече флиртуваше с всяка сестра, която влезеше в стаята, и се оплакваше от храната. Ноа беше изписан преди няколко дни, но винаги придружаваше Дрю в болницата. Ноа изглеждаше малко изгубен, жаден за семейна обич и внимание и най-големият му брат възнамеряваше да му ги даде.

Всички се държаха заедно. Здраво сплотени. Така оцеляваха, макар че сега групата им беше малко по-голяма, малко по-жизнерадостна и щастлива, отколкото преди.

Хач се усмихна и кимна към телевизора.

— Това е твое дело. Нали, Дрю?

Завладя го дълбоко чувство на задоволство.

— Иън и Кейс малко ми помогнаха. Те бяха повече от щастливи да подшушнат на ФБР за страничния бизнес на Джейс Калоуей. Никак не обичат хората да продават оръжия на черно по интернет. Ще прекара години на топло. И те откриха с какво я е изнудвал. Очевидно е бил достатъчно умен, за да копира „горещия файл“. Намерили са признанията на всички. Официалното заключение за смъртта на нашия баща и Франсин е променено на убийство.

Дрю вече можеше да се успокои. Името на баща му беше изчистено. Предишния ден бяха погребали Айрис. Знаеше, че не е длъжен, но беше сигурен, че ще съжалява, ако не го направи.

Беше научил нещо от жената, която много скоро щеше да стане негова съпруга. Не само победата над враговете те прави силен. Най-доброто отмъщение беше да си по-добър от тях.

Майка му не успя да го пречупи. Системата не можа да го пречупи. Той най-после го бе осъзнал. Най-после бе осъзнал, че и той е достоен да бъде спасен. И слава на Бога, че спасителят му беше толкова прекрасен и неустоим.

Тя влезе в стаята с широка усмивка на лице.

— Чухте ли новините?

Неговото момиче винаги беше добре информирано. Дрю кимна към телевизионния екран.

— Тъкмо ги гледаме.

— А те ще арестуват ли и мен? — попита Ноа.

Хач изсумтя.

— По дяволите, не, синко. Наистина ли вярваш, че брат ти ще го позволи?

Ноа се отпусна назад, вече малко по-спокоен.

— Не. Дрю няма да позволи да ми се случи нищо лошо. Но ми се струва, че за известно време трябва да зарежа програмирането. Смятам да уча право. Още един адвокат никога няма да ти е излишен, нали?

— Разбира се, че не — заяви Шелби, докато приближаваше към тях. — Той се забърква в много неприятности.

— Вече не. — Дрю плъзна ръка около нея, цялото му тяло сякаш се отпусна от допира. Винаги искаше да я докосва. Най-много обичаше малките неща. Да се събужда до нея. Да я дразни. Тя да го дразни. Изобщо нямаше значение, че тя го наричаше нейния секси гений. Беше толкова хубаво. — От сега нататък ще бъда много скучен. След няколко седмици ще представим новия продукт и след това всички заминаваме за острова. Семейна ваканция, преди Ноа да се заеме с учението и бременността на Мия прекалено да напредне, за да пътува със самолет.

Той щеше да бъде заобиколен от семейството си, наслаждавайки се на почивката. Нямаше да мисли за миналото, защото най-сетне бе открил своето бъдеще.

— Ще бъда повече от щастлив да видя изхода на тази болница — оплака се Хач.

Вратата на стаята му се отвори и Райли и Ели прекрачиха прага.

— Той пак ли хленчи? — промърмори Райли. — Въпреки че успях да му уредя абсурдно голяма стая. Имаш ли някаква представа колко ни струва това?

— Още една причина да ме отведете у дома — не му остана длъжен Хач. — И да ми осигурите две готини медицински сестри. Предпочитам една руса и една червенокоса.

Ели завъртя очи.

— Аз лично ще ги избера.

Шелби вдигна ръка.

— Двете с Карли ще помогнем.

Дрю седна на стола до Ноа. Всеки миг щяха да влязат Бран с Карли и Мия с Кейс и щеше да настане същински хаос.

Точно това му харесваше.

Погледна към Шелби. Тя не знаеше, че нямаше да си тръгне от онзи остров като Шелби Гейтс. Той щеше да я отведе там и да я държи, докато се съгласеше да се омъжи за него. Планирал беше всичко. Сватба на плажа, а после прием на лунна светлина.

Тя нищо не подозираше.

Много го биваше в планирането. Удаваше му се с лекота, но Дрю беше установил, че планирането е много по-приятно, когато целта бе да я накара да се усмихне.

Вратата отново се отвори и се възцари щастлив хаос.

Дрю се остави да го обгърне, напълно щастлив, защото семейството му най-после бе цялостно.