Лекси Блейк
Отмъщение (2)

2.

Шелби се втренчи в договора. Особено в частта, описваща всички правила за нейната „връзка“ с Дрю Лолес. И преди бе вършила доста работа под прикритие, но това беше нещо ново.

Лицето Б ще проявява нежност и уважение към лицето А на всички обществени места и събирания в частен кръг с роднините и приятелите на лицето А.

Лицето Б ще придружава лицето А на всички социални събития, включително се съгласява да дава интервюта и да се появява пред медиите с цел представянето на връзката им пред обществото.

Лицето Б ще живее в дома на лицето А, когато е възможно, и ще демонстрира нормална, стабилна сексуална връзка. Съгласно този договор не се изисква лицето Б да има интимни отношения с лицето А.

В замяна на създаването на илюзия за истинска връзка лицето А ще оказва помощ на лицето Б за всичките му разследвания и по никой начин няма да възпрепятства търсенето на истината, отнасяща се до смъртта на Бенедикт и Айрис Лолес. Лицето А ще финансира всички разследвания и допълнителни разходи в процеса по установяване на истината за престъпленията, извършени в нощта на 6 юни 1996 г.

Младата жена вдигна глава към него. Той бе останал мълчалив, докато тя четеше договора. Е, разделите за поверителност. Тя нямаше да разкрива пред членовете на семейството му върху какво работи. Нямаше да разкрива пред никого, че отношенията й с Дрю Лолес са договорни. Задължаваше се да информира Дрю Лолес за напредъка в работата си и да му позволява да я придружава, когато е възможно.

В замяна щеше да се сдобие с парична компенсация и издател на книгата си, когато бъде завършена.

— Защо? — В главата й се въртяха милион въпроси, но това беше първият, който й хрумна.

— Защо съм избрал теб? Или защо е включена клаузата за привидна връзка помежду ни? — попита той, сякаш обсъждаше някаква научна тема, а не напълно фалшива връзка, в която щяха да правят фалшив секс.

— Предполагам, и двете. — Опита се да прозвучи също толкова отегчено и невъзмутимо като него. Сякаш получаваше подобни предложения по три пъти седмично. Нищо особено. Тъкмо миналата седмица отрязах последния онлайн тип, приятелче.

— Ти си умна и вече стигна по-близо до истината, отколкото аз след години работа. — Той се облегна назад, без да откъсва поглед от нея. — И си добра в работата под прикритие.

— Защо не наемете онази охранителна фирма да направи разследването? Съдейки по това, което Карли ми каза, те са много добри. — А кланът Лолес имаше тесни връзки с „Маккей-Тагарт“, след като Мия беше омъжена за един от тях.

Той кимна.

— Да, те имат зад гърба си дългогодишен опит и разполагат с най-модерното техническо оборудване. Те са най-добрите в страната, но ти по нищо не им отстъпваш. Да, самата ти, без нищо друго.

Шелби се надяваше, че не е видял как се бе изчервила.

— Понякога един съсредоточен и целеустремен човек може да направи много повече, отколкото една компания. Те трябва да гледат в широкомащабен план. А аз се замислям за малките детайли.

— Като например?

— Като например факта, че баща ви си е записал час при зъболекар за деня, преди да извърши предполагаемото убийство на майка ви и да се самоубие. — Тя бе изучила подробно навиците на Бенедикт Лолес. Той е имал секретарка, но е предпочитал сам да се грижи за уговорките си, когато са били лични. Часът при лекаря е бил отбелязан в календара му, оцелял при пожара. Бил е оставен в колата му и е взет като доказателство.

— Може би той просто се е разгневил — изтъкна Лолес логично. — Изгубил е самообладание и в пристъп на импулсивна ярост я е убил.

Очевидно трябваше да му изложи всичко, което бе изровила.

— Първо, Бенедикт Лолес не е имал досие за предишно домашно насилие. Обикновено има ескалация, която започва с малки изблици на насилие, водещи до финалната експлозия. Имате ли спомен някога баща ви да е удрял майка ви?

Той си пое дълбоко дъх.

— Никога. Баща ми беше много кротък и добър човек, но всички си имаме своите тайни. Аз бях дете. Възприемах родителите си през очите на дете, което ги обожава.

— Доказателството не може да бъде отречено. Няма никакви доклади за насилие в семейството ви. И така, ако приемем, че баща ви не е бил нито импулсивен, нито избухлив, ще трябва да се съсредоточим върху самото престъпление. То е изисквало предварително планиране. Трябвало е да се купи оръжие. Няма никакви данни, че Бенедикт е притежавал оръжие седмица преди убийството. Ако е купил онзи пистолет с единствената цел да убие майка ви и да се самоубие, тогава защо ще си записва час при зъболекар за предишния ден и защо ще насрочва ремонт на колата за срядата преди убийството? Защо ще си губи времето за превозно средство, което никога повече няма да използва?

— Може би е възнамерявал да нагласи нещата така, че да изглеждат като неуспешен грабеж?

Нима Дрю наистина вярваше, че тя не бе разгледала и отхвърлила този сценарий?

— Тогава защо ще блокира всички изходи и ще подпалва къщата? Искате ли да ми кажете защо се опитвате да откриете грешки и слаби места в теорията ми? Мислех, че сме на едно мнение по въпроса.

— Аз просто играя ролята на адвокат на дявола. — Гласът му беше нисък, тялото — леко отпуснато. — И ти показвам защо написах този договор. Не бих могъл да водя този разговор с някой от служителите на „Маккей-Тагарт“. Щях да получа доклад и да бъда оставен сам да си правя логическите изводи.

— Не знам, но ми се струва, че бихте могли да им платите достатъчно, за да си сътрудничите както ви е удобно.

Той се засмя, дълбок, много секси смях.

— Ще останеш изненадана. В сравнение с голямото момче аз приличам на пухкаво котенце. Освен това той е зет на сестра ми. Ако го наема да продължи разследването, ще се наложи той да издигне бизнес преграда между себе си и брат си. Семейството е всичко за Иън Тагарт. Предпочитам да не го поставям в ситуация, в която ще е принуден да избира между брат си и клиент. Мисля, че е по-вероятно аз да изгубя, а и не желая братята и сестра ми да знаят, че продължавам разследването, по причини, които ще ти обясня, ако подпишеш договора.

Ако наистина беше сериозен, тя трябваше да се увери, че той разбира какво щеше да поиска от него.

— Добре, донякъде мога да го разбера, но има и други детективи, които няма да пожелаят да напишат книга за откритията си. Вие изглеждахте абсолютно убеден, че не желаете журналистическо разследване. Трябва да разберете, господин Лолес, че аз ще искам тази история.

— Което е именно причината, за да ти платя да я напишеш. И моля те, наричай ме Дрю. Ще бъде неловко, ако продължаваш да ме наричаш господин Лолес.

Защото се предполагаше, че тя е неговото гадже.

— А сега ми отговорете на другото „защо“. Защо е втората клауза? Защо трябва да се преструвам, че имаме интимна връзка?

По лицето му пробяга замислена усмивка.

— Защото може би ще е забавно?

— Дрю! — Нямаше намерение да слуша саркастичните му забележки.

— Вярвам, че всичко това може да се превърне в доста опасно споразумение. Искам през цялото време да бъда до теб. Ще се наложи да заминем за Далас. Не е голям проблем, тъй като в момента сестра ми и Бран живеят там. Искам да съм сигурен, че зад разследването ти стои цялата мощ на „4Л“. Ти си писателка на свободна практика. Ако двамата излизаме заедно, ще е напълно естествено да работиш в офисите на компанията, а и ще се чувстваш много удобно в кабинет в моята сграда. Но всички ще започнат да задават въпроси, ако просто предложа луксозно място за живеене на журналистка, с която нямам лични отношения. Не само служителите ми ще се опитат да разберат какво става, но и семейството ми ще чуе за това и ще пожелае да узнае истината.

— Мислиш, че те ще повярват, че двамата внезапно сме се влюбили един в друг и живеем заедно?

— Братята ми ще повярват. Те подозират, че от дълго време съм привлечен от теб — призна той. — И действително е така, но трябва да знаеш, че няма да те принуждавам за нищо.

Шелби не се тревожеше за това. По-скоро беше малко обезпокоена, че тя щеше да бъде изкушената. Разбира се, мисълта да има зад гърба си ресурсите на „4Л“, бе повече от изкушаваща.

— Ще имам нужда от няколко души, които ще знаят с какво точно се занимавам.

Събеседникът й кимна.

— Вече съм подбрал малка група, която да ти помага. Дискретно, разбира се, но те са отлични в работата си. Ако някой се интересува, ще отговаряш, че да имаш на разположение едни от най-добрите компютърни специалисти, е едно от предимствата да си гадже на милиардер. Някои жени предпочитат диаманти, а ти — хакери.

В действителност наистина го предпочиташе и се налагаше да му признае нещо.

— Карли смята, че си падам по теб, така че може и да си прав, че близките ти ще повярват в прикритието ни.

— Ако решиш да приемеш това предложение, ще изпратя някого да вземе багажа ти и тази вечер ще се настаниш при мен. В отделна стая, разбира се, но ще бъдем наблизо. Утре ще те представя на служителите и ще ти предоставя целия достъп, от който се нуждаеш. Освен това нашата връзка ще ми позволи да те защитавам.

— Да ме защитаваш от какво? Те всички са мъртви, Дрю.

Погледът му се насочи многозначително към декларацията за конфиденциалност.

По дяволите. Този мъж щеше да я подлуди. Тя взе химикалката и я подписа.

— Ето. Сега можеш да ме съдиш до дупка само ако някога проговоря за това.

— Не искам да го правя — увери я той. — Бих предпочел да сме приятели.

Тя беше толкова объркана. Очакваше срещата да бъде с хладен, практичен бизнесмен, а не с този малко самотен и невероятно привлекателен мъж.

— Мислех, че ме мразиш.

— Никога не съм те мразил, Шелби.

— Доста се постара да изглежда така.

Той се намръщи, но неясно как дори гримасата му беше неустоимо секси.

— Както вече изтъкнах преди, не ме бива много в светското общуване. Не можеш ли да приемеш, че това е моят начин да те направя свой съюзник? Тогава не е нужно да сме в противникови лагери.

Защо го намираше за толкова чаровен? От момента, в който бе научила историята му, тя беше малко обсебена от този мъж. В началото беше само заради историята на бедното момче, издигнало се до супербогаташ, един разказ за трагедията, превърнала се в триумф. А после, защото се бе изявил като голям гадняр.

Сега виждаше една съвсем различна страна от този мъж. Дали й казваше истината? Тя определено му вярваше. Да разтърсят целия ти свят до основи, би повлияло и върху най-милата и добра душа. Какъв би бил Дрю Лолес, ако родителите му не бяха умрели?

— Добре, ще предпочета да повярвам, че ми казваш истината. Но все още не разбирам защо смяташ тази задача за толкова опасна.

— Защото знам неща, които не са ти известни. Не намираш ли за интересен факта, че всички — Стратън, Касталано и Кейн — са умрели един след друг в рамките на две години?

Намираше го, но със сигурност имаше обяснение за това. Прочела беше някои от медицинските доклади.

— Стратън е бил болен от рак в последен стадий. Касталано е получил инфаркт, а Патриша Кейн е починала от свръхдоза.

— Стратън умря две нощи, след като ми изпрати имейл, в който ме молеше да го посетя в Ню Йорк. Никога не съм го казвал на никого. Дори и на семейството си. Единствено Иън Тагарт го знае.

Сякаш кръвта се смрази във вените й.

— Касталано е получил инфаркт в нощта, преди да говори с полицията.

— А Кейн, която според Карли никога в живота си не е вземала наркотици, внезапно решила да се наслади на свръхдоза хероин. Да, всичко това е подозрително, при все това никой не се е усъмнил в първите два случая. Познато ли ти е името Франсин Уелс?

Сърцето й се разтуптя. Защо се насочваха в тази посока?

— Предполагам, че е била любовница на баща ти.

Лицето на Дрю се изопна.

— Наистина си много добра. Доскоро не подозирах, че баща ми е изневерявал. Карли ли ти каза?

— Категорично не. Никога не бих я питала. Не използвам приятелите си по този начин.

Шелби се бе запознала с Карли, докато разследваше Патриша Кейн, но двете бяха станали близки приятелки. Карли беше една от малкото приятелки, които й бяха останали. След смъртта на Джони тя се бе затворила в себе си. Не беше близка с баща си. Той ги бе напуснал, когато бе на дванадесет години, и оттогава много рядко го виждаше. Майка й бе починала от рак преди пет години. Шелби се бе свила в черупката си и се бе съсредоточила върху работата. Съзнателно не бе разпитвала Карли за това, което знаеше, след като бе разбрала, че приятелката й възнамеряваше да се омъжи за Бран Лолес.

Дрю подмина думите й с небрежно махване.

— Тя има право да обсъжда случилото се с приятелите си. Наистина ли мислиш, че съм толкова властен и контролирам всичко и всички?

Вече не беше сигурна какво да мисли за него.

— Такава е репутацията ти.

— Предполагам, че е вярно. Но много бързо се научих, че има някои неща, които не мога да контролирам. Моите зетьове и снахи определено са в тази категория. Дори не се и опитвам.

— Тогава защо да крием тази мисия от тях? Знам, каза, че съществувала някаква опасност, но досега това не те е спирало да използваш братята си. Райли ръководеше разследването на Касталано, а Бран се бе заел с Кейн.

Той посочи с пръст към нея.

— Да. Точно заради това. И като свидетелство за опасността двамата се сдобиха с огнестрелни рани. Няма да допусна някой от тях отново да бъде прострелян. Те имат съпруги и много скоро всички ще имат деца. Не мога да им позволя да рискуват живота си.

— Значи, рискуваш моя?

Челюстта му се стегна и той се изправи.

— Надявах се, че няма да го възприемеш така. Затова искам да съм близо до теб. Знам, че няма да повярваш, но аз си служа много добре с огнестрелно оръжие и съм обучаван от най-добрия. Това е една от причините за нашето прикритие. Мога да остана близо до теб и никой няма да задава въпроси.

Тя поклати глава.

— Просто те дразнех. Рискът е част от моята работа. Свикнала съм, макар че бих искала да разбера откъде идва този риск.

Тялото му се движеше грациозно, докато кръстосваше кабинета.

— Защо си поискала докладите от аутопсията на родителите ми?

Това беше тема, към която се налагаше да подходи тактично.

— Рутинна практика. Исках да прочета докладите, за да се уверя, че няма да изскочи нещо странно. Когато разследвам престъпление, винаги започвам с докладите.

— Какво търсеше?

Младата жена се поколеба. Ако отправеше фалшиви обвинения, можеше да причини болка на този мъж, а той бе преживял достатъчно. Въпреки че се бе държал като негодник, тя не желаеше да му причинява допълнителна болка, ако можеше да му я спести.

— Имаше определени несъответствия между един от първоначалните документи и официалния доклад.

— Имало е първоначален документ? Извинявам се, но за пръв път чувам за това. Когато наех „Маккей-Тагарт“, ги помолих да се съсредоточат върху заподозрените, не върху жертвите.

Това беше грешка, която повечето хора правеха. Тя винаги се стремеше да получи цялостна картина на престъплението, да се разрови из най-малкото доказателство.

— Открих само едно копие от него, докато преглеждах полицейското досие. Не са го сканирали. По време на убийството на родителите ти съдебният патолог е работил съвместно със стажант лекарка. Тя е изготвила първоначалния доклад. Тъй като телата са били много обгорени, повечето от замерванията й са били върху останалите кости. По този начин са пресметнали височината. Всъщност са използвали зъболекарските картони, за да идентифицират труповете, но стажантката е направила доста задълбочено проучване.

— Добре. Тя открила ли е нещо, което е убягнало на патолога?

— Не точно. Размерите на женските бедрени кости са били по-къси с три сантиметра от тези в официалния доклад. — Шелби не беше сигурна кога точно го бе осъзнала. Отначало само бе хвърлила едно око на размерите на костите на Айрис Лолес. Наложило се бе да прегледа докладите по-обстойно, докато открие несъответствието.

— Много бих искал да видя онзи доклад. — Гласът му бе станал по-дълбок.

— Трябваше да върна оригиналния доклад, но направих снимка с телефона. Със сигурност мога да ти направя копие. Не е трудно да получиш официалния доклад.

— Бих желал да видя оригинала — настоя той. — Можем да отидем в Далас на гости на Бран и Карли. Докато сме там, можеш да ме заведеш в архива и да ми покажеш какво си открила. Ще си готова ли да тръгнеш следващата седмица?

— Еха. Ще бъда повече от щастлива да те заведа в архива и да ти покажа на какво съм се натъкнала, но ти осъзнаваш ли какво означава това? Би могло да се окаже просто грешка или да е нещо много голямо.

— Майка ми беше по-висока от Франсин Уелс. Дали бедрената кост ще пасне на тази на Франсин Уелс?

Стомахът й се преобърна.

— Може би. Не зная. Не съм проверявала.

— А би трябвало, защото истината е, че майка ми е жива, а Франсин е жената, която е умряла през онази нощ. Искам да ми помогнеш да докажа, че майка ми е убийца.

И изведнъж нищо друго нямаше значение. Това беше велика история и Шелби за нищо на света нямаше да я изпусне. Дори привличането, което изпитваше към мъжа пред нея, нямаше значение. Можеше да го пренебрегне.

— Ще ти помогна. — Наведе се и се подписа върху договора. Знаеше, че би трябвало първо да го даде на адвокат да го провери, но това нямаше значение. Тя щеше да напише тази история.

И щеше да помогне на семейство Лолес най-после да постигне справедливост.

* * *

Дрю затвори вратата на апартамента за гости, изпълнен с емоция, която можеше да опише като задоволство.

Тя беше тук. Беше в дома му и бе подписала договора. Дори не го бе прочела целия. Шелби Гейтс се нуждаеше от закрилник и Дрю започваше да се чуди защо да не бъде той.

Да, в края на това конкретно приключение тя щеше да му е бясна, но ако й покажеше колко хубав би могъл да направи живота й, тя въпреки всичко би могла да остане с него.

Разбира се, трябваше да се увери, че тя няма да продължи да затваря вратата помежду им, без значение колко мило го бе сторила.

— Лека нощ, Дрю — бе промълвила с уморена усмивка. — Нямам търпение да работя с теб.

Той бе кимнал и се бе съгласил, без да изрече това, което в действителност се въртеше в ума му. А аз нямам търпение да те отведа в леглото, да разтворя краката ти и да открия точно колко си страстна. Не. Не го бе казал. Беше се сдържал. Братята му щяха да се гордеят с него. Беше се съгласил и й бе позволил да затвори вратата, защото никой от близките му не беше у дома. Бяха само той и Хач, който вече знаеше, че двамата не спят заедно.

Все още.

Дрю слезе по стълбите, уверен, че щяха да изминат часове, преди да заспи. По природа той беше нощна птица, но в последно време много по-често избягваше да спи. Напоследък, когато сънят го обореше, той сънуваше миналото. Мислел бе, че сънищата ще престанат, след като се справи със Стратън, Касталано и Кейн. Никога не си бе представял, че го дебне още по-страшен кошмар.

Трябваше да свърши малко работа. Екипът му тестваше бета-версията на новата му „файъруол“. Щеше да бъде забавно, ако откриеше начин да пробие собствената си защитна система. Така работеше той. Изграждаше нещо, правеше го красиво и силно, а после го унищожаваше тухла по тухла, докато не стигнеше до основите и не започнеше отново да го гради. Този път по-силно, по-бързо и по-трудно за преодоляване.

Още един от уроците, научени в детството.

— Тя настани ли се? — попита ленив глас.

Той спря по средата на всекидневната. Това беше последната стая преди кабинета му. Почти бе стигнал до него, но очевидно Хач още не се бе оттеглил в стаята си за през нощта. Дрю се обърна и забеляза наставника си, излегнат върху безбожно скъпата софа, която декораторът бе обявил за най-елегантната мебел, съществувала на земята.

— Тя е в апартамента за гости. Не я дразни.

Хач седна изправен.

— И откога дразня красивите дами? — Приглади с ръка косата си назад. — Предполагам, това означава, че е подписала договора.

— Да. — И той разполагаше с доста малко време, за да обсъдят как ще функционира тяхната „връзка“. — И тя вече е открила доказателство, че тялото, което погребахме, не е било на майка ми.

Дори в полумрака на стаята Дрю видя как лицето на Хач пребледня.

— Все още би могло да е грешка.

Дрю се застави да не завърти очи.

— Значи, и фактът, че Карли идеално описа Айрис в полицията, е просто съвпадение?

Хач стана, тялото му направо трепереше от яд.

— Може би. Тя призна, че в стаята е било тъмно и току-що е била видяла да застрелват любовника й. Карли е била видяла портрета, който Патриша е държала в кабинета си. Може би умът й се е отплеснал натам. Защо иначе ще описва Айрис толкова млада? Жената на полицейската скица беше поне с петнадесет години по-млада, отколкото сега би била Айрис.

Самата мисъл за онзи портрет го караше да потреперва. Бяха открили портрета на тяхната майка в нощта, когато Бран бе проникнал в личния кабинет на Патриша, за да търси файловете, които щяха да докажат, че гуруто на Америка по стил и начин на живот бе взела участие в убийството на родителите им. Портретът беше зловещо присъствие в стаята.

Огромна умора налегна Дрю и той съжали, че все още не е с Шелби в кабинета си. Или в сепарето в малкото полутъмно италианско ресторантче, където я бе завел след това. Тя бе описала детективските си методи и бе разказала как се е заела с журналистика. Той съзнателно бе отбягвал темата за случая на родителите му, защото искаше да научи повече за нея. Вече знаеше всичко това, но беше съвсем различно да чуе историята от нея самата, отколкото да я чете от компютърния файл. Очите й светваха, когато заговореше за работата си. Тя беше страстна жена. И невероятно чаровна.

Караше го да се смее.

Трябваше да остане там с нея.

— Карли не е виждала онзи портрет, Хач. Само Бран влезе в онази стая. Карли остана отвън.

— Забравих за това — призна Хач. — Но това все още не обяснява защо Айрис е изглеждала толкова млада.

Дрю призова на помощ всеки грам от търпението си. Това беше Хач и той беше влюбен в Айрис. Дрю го бе разбрал много отдавна. Когато се бе появил на прага на Хач, бе видял колко дълбоко бе пропаднал някогашният приятел на баща му. Той се бе свлякъл от висотата на милионите в една долнопробна мотелска стая, за която плащаше всяка седмица. Дрю го бе заварил пиян и на път да се срещне със Създателя си. Освен това бе намерил една-единствена снимка. На нея се виждаше Айрис Лолес в цялото й великолепие. Облечена беше в коктейлна рокля и се усмихваше на този, който държеше фотоапарата, сякаш нямаше търпение да го погълне без остатък.

— Ботоксът и добрата пластична хирургия могат да обяснят защо не се е състарила. — И дяволът. Не би се учудил, ако онази жена е сключила сделка с дявола. В замяна на вечна младост аз, Айрис Лолес, ще изям собствените си деца. — Знаеш, че тя винаги е била суетна.

— Обичаше да изглежда добре. Беше красива жена — рече Хач с равнодушен глас.

— Разбирам, че си бил привързан към нея. — Нямаше желание да слуша хленченето на Хач за изгубената му любов. — Но нали ти е ясно, че тя е имала любовна връзка с Патриша. И тази афера навярно е започнала доста време, преди тя убие баща ми и Франсин.

— Да, ясно ми е. Не си мисли, че още съм влюбен в тази жена.

Но Дрю се питаше дали наистина е така.

— Ти си знаел за Франсин. Знаеш ли кога е започнало? Очевидно майка ми е открила за изневярата. Предполагам, че тъкмо заради това е решила Франсин да заеме мястото й.

Хач прекоси всекидневната, за да отиде до бара.

— Понякога ми се струва, че нищо не знам.

Не му бяха нужни угризенията на Хач. Нужно му бе това, което възрастният мъж знаеше.

— Кога ти каза баща ми за Франсин?

— Наистина ли искаш да знаеш?

— Трябва.

— Разбрах, когато той ме попита дали познавам някой добър адвокат по бракоразводни дела.

Дрю имаше чувството, че някой го ритна в корема.

— Той е смятал да ни изостави?

Хач остави бутилката.

— Никога. — Приближи се до Дрю. — Не си го помисляй нито за секунда. Баща ти никога не би те изоставил. Той искаше най-добрия адвокат, защото желаеше да получи пълно попечителство над теб и братята и сестра ти.

— Колко дълго е продължила тази връзка?

— Около година. — Хач примирено въздъхна. — Двамата работеха заедно малко по-дълго от това. Франсин беше от хората, които обичам да наричам наивни глупаци.

— Аха, ами и баща ми е бил такъв.

— Той гледаше различно на света. Ели много ми напомня за него.

Защото Ели бе загрижена за нещо много повече от пари или власт. Тя искаше да промени живота на служителите си, да го направи по-добър. Баща му копнееше да направи целия свят по-добро място за живеене. И именно заради това е бил убит. Още в зората на интернета той бе изобретил начин да го направи по-достъпен, но предпочел да не продава технологията. Искал да бъде безплатна. След смъртта му членовете на борда на компанията, която баща му бе помогнал да се основе, присвоили акциите му и ги поделили помежду си. След това продали компанията и технологията за милиони долари.

А Дрю и двамата му братя и сестра им бяха изпратени в приемни семейства, защото на света не бе останал никой, който да се погрижи за тях.

Дрю се опита да се отърси от мрачното и болезнено чувство, което го обземаше, когато мислеше за онези години.

— Да, Ели прилича много на баща ни, с изключение на това, че тя е имала в живота си неколцина души, които никога не са позволили на някого да се възползва от нея.

— Знам, че разочаровах баща ти. Мисля за това през всеки шибан ден от живота си. — Той се запъти отново към бара. Това беше щастливото убежище на Хач.

Нямаше нищо щастливо в този разговор.

— Нямах предвид това. Не те обвинявах. Ти не би могъл да знаеш.

— Мамка му, трябваше да зная.

— Когато той те е попитал за адвокат, казал ли ти е защо е имал любовница? Трябва да попитам, защото в моите спомени родителите ми бяха щастливи. Те никога не са се карали пред нас.

— Бенедикт ми е казвал, че е имало скандали, но аз никога не съм му вярвал. Айрис винаги изглеждаше толкова нежна и овладяна. Сега разбирам, че всичко е било преструвка. Тя отлично умееше да се нагажда към нуждите на някого другиго.

Дрю знаеше причината за това.

— Смятам, че социопатите имат способността да преценяват хората и могат да приличат на хамелеони. Спомням си, че беше добра майка. С изключение на това, че ненавиждаше да й разрошват косата, тя отлично се грижеше за нас.

— Тя искаше всички да признаят колко е съвършена — съгласи се Хач.

— За какво са се карали родителите ми?

— Тя най-вече го обвиняваше, че е съсипал кариерата й, когато е забременяла, но трябва да знаеш, че Брандън и Мия бяха заченати, защото тя се опитваше да го задържи при себе си. Аферата с Франсин беше първата изневяра, за която знам, но той не за пръв път говореше за развод.

Малко по малко започваше да му се изяснява.

— Значи, те са говорили за раздяла, след като Райли се е родил?

— Мисля, че по онова време им беше много трудно. Тогава ние не работехме заедно, така че не съм напълно сигурен какво се е случило, но Бенедикт ми каза, че двамата тъкмо се разбрали да се разведат, когато Айрис забременяла с Бран.

— Това трябва да е било по времето, когато компанията е била основана. Ти си включил татко.

Хач кимна.

— Аха, майка ти много я биваше да избира победителя. Е, по-скоро да избере някого, който има потенциал да спечели много пари. Тя винаги е говорила колко богат може да бъде баща ти, ако се концентрира само върху това, което е наистина важно.

— И когато той не го е направил, тя се е отървала от него.

— Предполагам.

— Ти защо си бил привлечен от нея?

— Тя беше красива. — Хач отпи щедра глътка от бърбъна. — А в някои отношения аз завиждах на баща ти. Не знам. Предполагам, че някак си съм искал да бъда като него. Той беше много по-добър човек от мен.

— И ти не си знаел за любовната й връзка с Патриша?

Хач потрепери.

— Господи, не. Честно, не знаех нищо за това, докато не намерихме онзи портрет, но сега много неща придобиват смисъл. Накрая тя прекарваше много време с Патриша. Те обсъждаха създаването на компания, която после се превърна в „Кейн Груп“.

— Винаги ми се е струвало като ирония на съдбата, че Патриша е успяла да заимства идеите на моята майка… идеите на Айрис и да създаде своя компания. Имаше една жена, която ръководеше комуната за сираци, в която бяхме изпратени двамата с Райли. Тя беше страхотна пекарка. Сигурно съм наддал няколко килограма, докато бях там. Тя обожаваше Патриша Кейн. Твърдеше, че никъде не можела да намери рецепта за по-вкусни курабийки с канела от нейните.

— Да, питах се и за това. Предполага се, че готварските й книги са изгорели в пожара. Подозирах, че Патриша преди това ги е бил взела назаем или нещо подобно. Сега вече знаем, че Айрис ги е взела със себе си — обясни Хач. — Винаги ми е било чудно как убиецът е преодолял алармата. Баща ти разполагаше с високотехнологична охранителна система. Полицаите навярно са повярвали в това, в което Айрис е искала да ги накара да повярват, затова не са се усъмнили, но баща ти беше човек на навика. Той винаги включваше алармата, след като всички се приберяха у дома. Така трябва да е било и през онази нощ. Айрис или сама я е изключила, или е съобщила кода на убиеца.

— Шелби е открила кой е бил убиецът. — На „Маккей-Тагарт“ бяха потребни седмици работа, за да го установят, а те разполагаха с безброй контакти с ЦРУ.

— Тя е умно момиче — въздъхна Хач. — Макар че не е достатъчно умна, щом е подписала договора. Поне прочете ли го?

Дрю никога нямаше да го признае, но бе затаил дъх, когато тя бе взела онзи договор в ръка. Вътре фигурираше всичко. Това, което възнамеряваше да направи, бе написано в договора. Нямаше да бъде честно, ако не беше така.

— Не. Не и целия договор. Мисля, че има представа за основното, но едва ли знае какво действително пише в договора и какво точно означава. В противен случай никога нямаше да го подпише.

— Е, това беше много хитро. Да съставиш толкова дълъг договор, че тя в действителност да няма възможност да го прочете, сетне да размахаш под носа й единственото нещо, което тя иска, и практически да не й оставиш време да помисли. Кажи ми защо наистина включи клаузата за интимната приятелка?

— Нужно е тя да работи близо до мен. Искам я в „4Л“, а ти отлично знаеш как клюкарстват служителите. Сега ще могат да си шушукат за аферата ми с Шелби и няма да търсят истинската причина, поради която тя е тук.

Очите на Хач се присвиха.

— През цялата вечер бях откровен с теб. Мисля, че и ти ми дължиш малко откровеност.

— Добре. Смятам, че ако я вкарам в леглото, тя ще е по-склонна да ми се подчини, когато моментът настъпи. Ще се чувства по-близка с мен и това може да има значение, ако Айрис разбере, че не съм престанал да разследвам.

— Или тя ще бъде толкова луда по теб, че ще направи всичко, което й кажеш. Това ли ми казваш? Искаш да си сигурен, че тя ще остане близо до теб, за да защити прикритието ти, и смяташ, че това ще я накара да спи с теб.

— Никога не съм твърдял, че тя не ме привлича. — Не беше сигурен накъде бие Хач с всички тези въпроси, но не му се нравеше начинът, по който те го караха да се чувства.

— Но при все това възнамеряваш да я използваш.

Ръцете на Дрю се стиснаха в юмруци.

— Кажи ми, че ти не би направил същото. Не мога да позволя на онази жена да си живее необезпокоявано някъде. Тя е в безопасност и щастлива, а ние прекарахме години в ада. Баща ми умря, защото тя е решила, че иска малко повече мангизи.

— О, Дрю, ти не ме разбра. Не те обвинявам, че искаш да отмъстиш на майка си. Тя започна тази война и прекалено много години е живяла на спокойствие. Просто се тревожа, че ако нещо се случи с Шелби, ти никога няма да можеш да се възстановиш.

— Ще се постарая да съм сигурен, че нищо няма да се случи. След като открия къде е Айрис, Шелби ще бъде вън от играта. — Той щеше да я изпрати на някое безопасно място и сам да се справи със ситуацията. Щеше да се позове на онази ужасна клауза, която тя бе пропуснала, и нямаше да му се пречка.

— Ти наистина ли вярваш, че можеш да контролираш онази червенокоска? — За пръв път от седмици устните на Хач се извиха в развеселена усмивка. — Би било забавно да го наблюдавам. — Възрастният мъж кимна и се запъти към стълбите. — Мисля да си лягам. Ще се отдръпна и ще те оставя да правиш онова, което смяташ за нужно. Но ако се стигне до това, мислиш ли, че наистина ще можеш да го сториш?

— Да сторя какво?

— Да убиеш Айрис? Това е единственото решение, което виждам. Не си представям, че ще я изобличиш. Това твърде много би наранило семейството. Затова предполагам, че се захващаш с този план с намерението да убиеш майка си.

Дрю усети как челюстта му се стяга.

— Не съм мислил толкова напред. Първо трябва да я намеря.

Хач леко поклати глава.

— Тази вечер това е вторият път, когато ме излъга. Наспи се добре, Дрю. И утре е ден за заговори.

Дрю проследи с поглед как Хач се изкачи по стълбите.

Винаги бяха сравнявали Дрю с баща му, но в този миг внезапно се изплаши, че може би малко прилича и на майка си. Мисълта никак не му се понрави.

Влезе в кабинета си. Тази вечер нямаше да има сън за него.