Лекси Блейк
Отмъщение (16)

16.

Шелби мина с него покрай всекидневната, където се бе събрало цялото семейство, но не спря. Може би беше егоистично от нейна страна, но не беше сигурна колко време им оставаше, затова го искаше само за себе си.

Той я следваше, дори не се опита да спре и да поговори с братята си. Когато стигнаха до спалнята, Дрю затвори и заключи вратата след тях.

— Съжалявам, Шелби.

Той съжаляваше, задето се бе опитал да я изнуди? Или че не се бе получило? И в двата случая тя го разбираше. Дрю не проумяваше никоя връзка, която не можеше да контролира, а тя не можеше да позволи да бъде поредният човек, когото той контролираше.

— Знам. Аз също съжалявам. Добре ли си? Федералните добре ли се държаха с теб?

— Те бяха любопитни копелета, но задаваха въпроси, на които лесно можех да отговоря. Не смятам, че ще цъфнат тук на сутринта, за да ме арестуват. — Той свали сакото и отиде до дрешника, за да го закачи. — Изненадан съм, че не си заминала.

Тя дори не си го бе и помисляла. Единствената й мисъл беше фактът, че е необходима. Незабавно се бе заловила за работа. Съпостави доказателствата, които бе успяла да събере, и ги показа на Мия, за да измислят как да ги използват срещу Айрис.

— Мисля, че мога да ти помогна. Бих могла да опитам.

Той излезе от дрешника само по панталони, гол до кръста, излагайки на показ мускулестите си гърди.

— Не съм сигурен, че идеята е добра.

Разбира се, че не беше. Какво друго очакваше тя? В съзнанието на Дрю тя го беше предала, продължавайки да разследва Хач. Някъде дълбоко в сърцето си той винаги щеше да я обвинява за това. Не можеше да го превъзмогне, просто такъв беше Дрю.

— Разбира се. Изпратих на Мия копие на цялата информация, с която разполагам. Оттук нататък ще я оставя тя да поеме разследването. Ти със сигурност можеш да й имаш доверие.

Той застина и очите му се присвиха.

— Аз ти вярвам. Това няма нищо общо с доверието, Шелби.

Вярваше й, как ли пък не!

Дрю пристъпи напред, извисявайки се над нея, ала този път беше нежен, докато днес следобед беше толкова напрегнат.

— Разбирам, че искаш да си тръгнеш, но аз правя това, защото искам да те предпазя. Не защото не ти вярвам, както ти си мислиш. Осъзнавам, че прехвърлих върху теб голяма част от своето бреме. Осъзнавам също, че трябваше да седнем и да те попитам какво се е случило с Айрис този следобед, вместо да се държа като негодник. Правя усилия, защото никога досега не съм изпитвал подобни чувства към жена. Знам, че на моята възраст повечето мъже са имали поне няколко сериозни връзки и са вече женени, но аз на практика съм се родил със семейство, за което да се грижа. Не ми е било позволено да проявявам егоизъм за каквото и да било. Трябваше да правя това, което бе нужно, за да спася братята и сестра си, а после правех това, което се налагаше, за да отгледам всички ни, така че никой повече да не може да ни нарани. Никога не е имало моменти, когато съм мислил единствено за себе си.

Тя едва не измърка, когато ръката му се плъзна по шията й и погали раменете й. Без дори да се замисли, Шелби вдигна ръце и ги обви около кръста му. Толкова й бе липсвало това, да се чувства така свързана с него.

— Ти трябва да мислиш за тях. А сега — и за Ноа.

Ръцете му се спуснаха надолу, пръстите му се мушнаха под тънките презрамки на потничето.

— Исках да го пренебрегна, но сякаш те чух да говориш в главата ми. Ти си причината да желая да съм по-добър. Ти ме накара да копнея да бъда повече от това, което съм. — Той се взря в нея. — Знам, че този следобед ти беше тежко, но моля те, не придавай голямо значение на всичко, което казах. Не съм достатъчно умен, за да изразя правилно това, което мисля.

— Ти си най-умният мъж, когото познавам.

— Не съм, когато става дума за теб. Иска ми се да падна на колене и да те умолявам да останеш с мен, но мисля, че съм длъжен да ти кажа да заминеш на сутринта. Искам да се покриеш, докато тази история приключи.

Светът се размаза от сълзите, нахлули в очите й. Тя се вкопчи в него.

— Мислех, че искаше да остана още една седмица с теб.

— Бях пълен егоист. Искам те. Искам винаги да съм с теб, но ако останеш с мен, с кариерата ти е свършено. Ти си разследващ журналист и вършиш голяма част от работата си под прикритие. Ако си с мен, лицето ти ще бъде навсякъде, затова утре няма да те моля да избираш. Ще те извлека насила оттук, ако изборът ти е неправилен. Аз само ще ти причиня болка, а мисълта за това ми е непоносима. — Той се наклони и докосна с устни нейните. — Но моля те, подари ми още една нощ.

Още една нощ в обятията му. По-рано днес Шелби беше готова да си замине, а сега сърцето й болезнено се свиваше при мисълта.

— Докосни ме. — Ако това беше краят, тя искаше да почувства ръцете му. Може би това я правеше слаба, ала не й пукаше. Нуждаеше се от докосването му, от ласките му. До края на живота си никога нямаше да има нещо подобно.

Той се протегна и изхлузи потничето през главата й. Зърната й набъбнаха, хладният въздух ги лъхна, ала това се дължеше по-скоро на факта, че беше гола пред него.

— Ти си най-красивата жена на света.

Когато я гледаше така, тя наистина се чувстваше красива. В реалния свят може и да не си подхождаха, но когато затвореха вратата на спалнята и останеха само те двамата, телата им си пасваха, сякаш бяха създадени едно за друго.

Толкова много щеше да й липсва. Да й липсва този миг. Ръцете й се повдигнаха и двамата застинаха така, галейки телата си, като че ли се опитваха да запомнят чувството.

Нейното тяло беше топло, вече готово за неизбежното. С никого не бе изпитвала подобни емоции. Може би точно това беше проблемът. Дрю я караше да чувства прекалено силно, да желае прекалено много, макар да знаеше, че светът не е достатъчно добър, за да го позволи. Щастието идваше на кратки изблици, почти винаги последвани от тъга.

Ръцете му отново се придвижиха към гърдите й, обхванаха ги. Палците му погалиха леко зърната.

— Свали останалите дрехи. Искам завинаги да запомня как изглеждаш. Ти си прекрасна. Свали дрехите си за мен.

Тя събу долнището на пижамата заедно с бикините и остана напълно гола пред Дрю. Беше сигурна, че ако е някой друг, щеше да се почувства уязвима, но усещаше прилив на сила, когато големият лош Дрю Лолес, безспорният крал на своето кралство, винаги я зяпваше захласнато.

— Обичам начина, по който ме гледаш, сякаш можеш цялата да ме изядеш. Когато погледът ти обхожда тялото ми, имам чувството, че ме докосваш.

Той отстъпи назад, очите му изпиваха нейните.

— Помни това, когато сме разделени. Помни, че през всяка секунда, когато не те виждам, искам да те докосвам. Ще мисля за това през цялото време. Никога няма да престана.

Сега тя не можеше да мисли за това. Пристъпи към него, наслаждавайки се на усещането на тялото си. Някак си, когато беше с него, чувстваше кожата си, движението на всеки мускул, тялото й се разтапяше под погледа му. Изпълваше се с грация и й беше много лесно да прави неща, които дотогава й се бяха стрували неудобни.

Той разкопча колана и изрита панталона си. Мускулестото му тяло се разкри пред взора й, готово и възбудено.

— Искам да почувствам устата ти, но искам и да те вкуся. Ела тук.

Дрю се отправи към леглото и отпусна голямото си тяло върху матрака. Протегна ръка.

Искаше я отгоре, просната върху гърдите му. Големите му ръце сграбчиха бедрата й, разтваряйки ги широко.

Тя беше негова пленница, но не желаеше да бъде никъде другаде. Усещаше топлината на устните му, бе готова за всичко, което той можеше да й даде.

— Толкова си вкусна. Никога няма да забравя вкуса ти. — Думите му отекнаха в нея, усещането я накара да потръпне.

Взимаш и даваш. Пълно единение. Пълно удоволствие. Шелби забрави за всичко. Утрото само щеше да се подреди.

Той я претърколи от себе си и тутакси се озова върху нея, преди тя да успее да си поеме дъх.

— Щом имам само още една нощ, няма да те оставя да спиш.

Емоциите изцяло я пометоха. Само още една нощ.

Дрю я покри с тялото си, нежелаещ да прекара и секунда, разделен от нея. Преди малко беше напълно сериозен. Имаше една последна нощ и възнамеряваше да я прекара вътре в нея. Всяка секунда. Наклони се и я целуна, езикът му се гмурна дълбоко в устата й. Никой не можеше да го възбуди толкова бързо като Шелби. Нужно беше само да помисли за нея и вече беше твърд и готов.

Какво, по дяволите, щеше да прави без нея?

Езикът й си играеше с неговия, тялото й бе омекнало под неговото. Той обичаше начина, по който гърдите й се притискаха в неговите. Краката й се раздвижиха, обвиха се около него. Ето къде искаше да бъде през целия ден, заобиколен от уханието, докосването и кожата й. Тя беше мека и подканваща, тялото й го приветстваше с добре дошъл у дома.

Тя беше неговият дом, а той трябваше да я пусне да си тръгне.

Щеше да я изпрати в Далас, където да е в безопасност. Не беше нужно тя да се сблъсква с грозната страна на неговия свят. Нямаше да позволи на майка си да я използва, да омърси името и репутацията й. Ако спечелеше тази война, ако можеше да й осигури безопасност, щеше да поиска своята награда.

Неговата награда? Тя беше шибаното му спасение.

Дрю си позволи да й се наслади, целувайки я отново и отново, обсипа с безброй целувки шията й. Обичаше всяка извивка и гънка на тялото й. Господи, той я обичаше.

Вдъхна аромата й и си обеща, че никога няма да забрави какво бе чувството да бъде толкова близо до нея.

Дрю се придвижи надолу по тялото й. Покри с целувки шията й, ключицата, проправяйки си път надолу към тези великолепни гърди, които обожаваше.

Облиза зърното, преди да го засмуче. Тялото й се напрегна под неговото, ноктите й се забиха в гърба му. Утре щеше да обича този спомен. Щеше да обича болката в мускулите там, където го бе одрала.

Дрю се прехвърли на другата гърда. Тя обичаше той да ги целува. Тялото й потръпваше всеки път, когато я целуваше. Неговото благопристойно момиче се превръщаше в най-сладкото котенце, когато свалеше дрехите му.

Това беше истинското му постижение. Някои хора биха казали, че е било създаването на мултимилионната му компания, но той знаеше истината. Най-голямата му победа беше да превърне блестящата Шелби Гейтс в тръпнеща сексапилна жена, умоляваща за докосването му.

Да бъде мъжът, който можеше да изкара наяве чувствената й природа — ето това го караше да се чувства могъщ.

— Моля те. — Тялото й се изви под неговото, когато захапа зърното й.

Езикът му се потопи в падината между гърдите, прокарвайки линия между тях. Плътта под него беше мека и нежна.

Пенисът му отново пулсираше от сладостна болка. Той имаше нужда от нея. Никога не се бе нуждал от някого така, както от нея.

Бедрата му отново се раздвижиха. Трябваше само леко да натисне и двамата щяха да се слеят.

— Моля те, Дрю. — Думите й бяха чувствени и сластни.

Той продължи да я обсипва с целувки, облиза пъпа й, преди да се спусне още по-надолу.

Не можеше да се насити на пикантното й ухание. Сякаш бе сочна и зряла праскова, и той копнееше за още една хапка.

Тя зарови пръсти в косата му и се отдаде на езика му. Не се сдържаше. Ентусиазмът й разпали неговия. Дрю продължи да я дарява с ласките си и почувства мига, в който тялото й се напрегна и се освободи, чу виковете й на удоволствие.

Това беше звук, който никога нямаше да забрави.

Дрю се надигна. Искаше да се слее с нея. Пресегна се и грабна презерватива. Нахлузи го, готов за нея, и тогава я погледна.

Дъхът му секна, защото тя беше толкова великолепна. Всичко в тази жена го зовеше, от красивото й тяло до силната й душа. В този миг с болезнена яснота осъзна, че никога нямаше да обича друга жена. Шелби беше единствената. Тя беше единствената жена на света за него.

Тя го погледна, ръцете й се протегнаха.

— Какво не е наред?

Нищо. Всичко.

— Знаеш ли какво си помислих първия път, когато те видях?

— След като ми беше ядосан, съм сигурна, че не е било нещо приятно.

В началото тя беше негов противник. Беше призракът, който той преследваше в интернет, докато се ровеше в миналото му. По онова време той играеше отмъстителна игра с Патриша Кейн и Шелби заплашваше да провали плановете му. Той бе проклинал името й.

И тогава я бе видял.

— Помислих си, че си най-прекрасната жена, върху която се е спирал погледът ми. Бях готов да ти дам цялата информация, която искаше, за да те вкарам в леглото си. — Тя тотално прецакваше плановете му, но единствената му мисъл беше колко силно я желае.

Не подозираше колко важна щеше да стане за него.

Тя подръпна раменете му.

— Сега съм тук, Дрю. Трябва да знаеш, че не искам да бъда никъде другаде.

Той я покри с тялото си, членът му намери своя пристан. Толкова отчаяно желаеше да я има, но сега искаше единствено това вълшебство да продължи. Да я люби завинаги. Не беше нужно да излизат от тази стая. Можеха да спрат времето и да прекарат остатъка от дните си, слети в едно.

Дрю се движеше бавно, запечатвайки всеки миг, всяко усещане.

— Носеше зелена рокля и аз не можех да откъсна очи от теб.

Тя обви крака около кръста му.

— Ти ме заблуди. Мислех, че не можеш да ме понасяш. Аз благоговеех пред теб, но реших, че ти дори не забелязваш съществуването ми.

— От мига, в който те видях, мислех единствено за теб. — Той навлезе дълбоко в нея и застина. Тя беше толкова тясна. Беше създадена за него. — Започнах да кроя планове как да те накарам да се озовеш там, където исках да бъдеш.

Точно тук. Под него. Около него.

Тя го притисна още по-плътно към себе си.

Дрю се раздвижи. Не можеше вечно да се сдържа. Независимо колко силно го желаеше. Тя беше прекалено съвършена. Вече усещаше тръпките, зараждащи се в тялото му. Не искаше тя да го напуска. Никога.

Но щеше да я принуди да го направи. Щеше да го стори, за да осигури щастието и безопасността й.

Защото я обичаше.