Лекси Блейк
Отмъщение (14)

14.

Шелби видя как Дрю захлопна вратата, и сърцето й се сви. Той не биваше да бъде сам. Не трябваше да се изправя сам конкретно пред тази истина, но какво можеше да стори?

— Хей, добре ли си?

Младата жена осъзна, че е стояла на стълбите по-дълго от необходимото. Мия пристъпи напред, последвана от Карли и Ели.

— Добре съм — успя да промълви. — Канех се да си налея питие.

Имаше бутилка вино в хладилника. Една чаша щеше да й дойде добре.

— Отлично, аз също бих могла да пийна едно. — Карли застана до нея. — Сега, когато мъжете излязоха, можем да се опитаме да решим какво, по дяволите, ще правим.

— Да, Слава Богу. Никой не може да си събере мислите сред всичкия този тестостерон. — Мия закрачи напред. — А виното прави всичко да изглежда по-добре. Не че аз мога да пия, но ще ви наблюдавам, момичета, докато се опитваме да решим как да оправим нещата.

— Не мога да повярвам, че тя е жива — обади се Ели. — Мия, ти имаш най-блестящия и комбинативен ум, който съм срещала. Начинът, по който манипулира онези мъже, за да ги разкараш от къщата, беше направо гениален.

— Трябва само да знаеш от какво се страхуват — отвърна Мия, докато вървеше към кухнята. — Крахът на нечия връзка е най-лошият кошмар за Кейс. Той ненавижда да говори за собствените си взаимоотношения, камо ли за нечии други.

— Мислех, че ще покажат повече солидарност с Дрю. — Ели отвори вратата на хладилника и грабна бутилката вино.

— Не, те не са глупави. — Карли се отправи към бюфета с винените чаши. — Знаят как ще свърши това. А сега какво, по дяволите, ще правим с Психомама? Извинявай, Мия.

Мия махна с ръка.

— Не възразявам. Тя може и да е биологичната ми майка, но определено е психо. Моите истински майки са абсолютно страхотни въпреки либералната среда, вегетарианската храна и здравословния начин на живот, сред които ме отгледаха.

Как тези жени бяха успели да се превърнат от участнички в гангстерски войни в щастливи съпруги и домакини? Тя не би могла да го направи. Имаше нужда да остане сама.

— Мисля, че трябва да си вървя.

Карли подаде чашите на Ели, която се захвана да ги пълни.

— О, не. Ти си причината да отпратим мъжете да се порадват на мъжката си компания. Шелби, моля те, седни. Знам, че си наранена, и тъкмо заради това е добре да си заобиколена от хора, които разбират какво преживяваш. Двете с Ели сме преминали през доста гадости с нашите мъже, а Мия… е, Мия всъщност е една от тях.

— Хей. — Мия се сепна и се намръщи. — Аз се омъжих за Тагарт. С това слагам всички ви в малкото си джобче. Дори и Шелби, която, трябва да призная, се натресе на най-лошия от братята ми. Но само защото нещата малко са загрубели, не означава, че трябва да си тръгнеш.

Тя шегуваше ли се?

— Малко са загрубели? Той ме доведе тук с измама и ме използва.

Мия кимна.

— Знам. Това е най-голямото главоболие, което той си е създавал заради жена. Все едно ти се е обяснил в любов.

Шелби възмутено изсумтя.

— Да бе, усещам тази любов. Вижте, нали точно вие, момичета, ми казвахте, че съм луда, задето изобщо се захващам с Дрю. Супер. Вие бяхте прави. Поздравления. Аз бях идиотка.

Карли бурно я прегърна.

— Не се чувстваме щастливи от това. Толкова съжалявам. Знам, че ти казах всички онези неща, но Мия ме накара да прогледна. Сгрешила съм за Дрю.

— Не, не си. Беше абсолютно права. — Шелби отстъпи назад. Изобщо не проумяваше какво действително се случваше. — Той ме използва. Мислех, че мога да го променя. Бях глупава. А сега, Мия, ако искаш да знаеш какво се е случило с майка ти, всичко е в доклада, който предадох на Дрю.

Мия пое чаша с вода от Ели.

— Искам да знам какво се случи този следобед, и ти задължително трябва да присъстваш на разговора, който ще проведем за това какво да правим с моята психясала майка. Но първо искам да ти обясня причините за поведението му, защото той няма да е способен да го стори сам. Колко гаден беше?

— Всъщност той не беше гаден. Беше просто Дрю. Беше ядосан, задето съм направила нещо, което не е трябвало.

— Емоциите го бяха завладели. Това не е нещо, което му се случва — обясни Мия. — Колко често, момичета, сте виждали Дрю да губи самообладание?

Ели поклати глава.

— Нито веднъж. Дори когато бяхме насред целия онзи ужас в „Страткаст“, той никога не се ядоса истински.

— Никога не съм го виждала бесен. Заплашителен, да, но този мъж никога не побеснява — съгласи се Карли. — Дрю е студен, не горещ.

На няколко пъти по време на връзката им той беше по-горещ и от ада. Горещ в леглото. Толкова горещ, че можеше да я опари. Днес също беше горещ. Гневът му бе съвсем осезаем.

— Е, аз може би най-после съм натиснала правилния бутон.

— Да, това е бутонът Шелби и никога и никой досега не е натискал този бутон — заяви Мия. — Той винаги е умеел да бъде сам. Дрю не прилича на Райли, който има зад себе си цяла върволица интимни приятелки.

— Защо на мен се падна любовчията? — Ели остави чаша вино пред Шелби.

— Хей, Бран пък има зад себе си дълга върволица от стриптийзьорки — изтъкна Карли. — Затова смятам, че в това отношение аз съм изтеглила късата клечка. Мисля, че Мия се опитва да каже, че Дрю може и да е имал жени в живота си, но никога, никога не е запознавал която и да е от тях със семейството си.

— Никога — потвърди Мия.

— Обясних ви защо го направи. — Нямаше значение, че за нея беше истинско. — Той не искаше да му задавате прекалено много въпроси. Искаше връзката ни да бъде прикритие на това, с което действително се занимавах.

— Дрю никога нямаше да те запознае с нас, ако не планираше да те задържи, да те направи част от семейството — обясни Мия. — Мислих обстойно над това. Признавам, че в началото се тревожех, но съм убедена, че той наистина се е влюбил в теб.

Ели остави чашата си.

— Дрю е доста старомоден, когато става дума за подобни неща. Затова всички се смаяхме, когато обяви, че се местиш да живееш при него.

Карли леко изсумтя.

— Е, Бран ми каза, че не бил чак толкова изненадан. Очевидно не забелязвам толкова много неща, колкото си въобразявам. Бран твърди, че Дрю яко хлътнал, когато те срещнал. Каза, че никога не е виждал Дрю толкова привлечен от жена, както от теб. Освен това изобщо не беше изненадан, че е оплескал всичко.

— Никой от нас не беше изненадан от това — съгласи се Ели. — Дрю е брилянтен и аз го обожавам, но той е дяволски непохватен, когато става дума за междуличностни взаимоотношения. Струва ми се, че това се дължи на обстоятелството, че прекарва цялото си време сред хора, които го боготворят като технически гений.

— Не мисля, че това е причината. — Мия премести стола си по-близо до масата. — Дрю винаги е бил странен. Научих се да не се интересувам от мнението на другите за него. Той определено се е научил да се пази. Няма приятели извън семейството. Не му пука за хората извън тази къща, но когато го е грижа за някого, това е завинаги. Лоялен е до дъното на душата си. Мисля, че тъкмо заради това ти беше пълна изненада за него. Той е осъзнал, че те иска за нещо много повече от обичайните му приятелства с жени. Никога не съм го виждала толкова щастлив, както през последните няколко седмици.

— Трябваше само да ме попита. Аз щях да кажа „да“. — Шелби беше очарована от него от мига, в който бе влязъл в стаята.

Мия се наклони към нея.

— Не мисля, че той умее да ходи по срещи като обикновените хора. Дрю чертае планове и стратегии. Той гледа на света като на война, която трябва да спечели. Смятам, че е вярвал, че семейството му ще може да те примами в мрежата му. Това е типично за Дрю. Ще те постави в позиция, така че да влезеш в роля, която той смята, че е удобна за връзката, която желае. Ще те намести в спалнята си, в офиса, ще те представи на служителите си.

Всички неща, които Дрю бе направил.

— Но, Мия, първия път, когато си помисли, че съм сторила нещо лошо, той беше готов да ме унищожи. — Самият той го бе казал. Тя бе видяла изражението в очите му. Той й беше толкова ядосан.

Мия сложи ръце върху нейните.

— Знам и съм сигурна, че дяволски боли. Знам точно през какво преминаваш, защото същото се случи и на мен. В началото на връзката ни Кейс не беше съвсем на себе си. Беше изгубил брат си, а когато отново намерихме Тео, аз бях причината той да си тръгне.

— Кейс е обвинявал теб?

— Да, и с основание. Направих го, за да спася Кейс, но той не възприе нещата по този начин. Беше ми бесен и каза някои неща, които не можах да понеса. Напуснах го. Бях готова да се откажа от любовта на живота си заради отвратителните неща, които той ми наговори. Заминах и шест месеца не го видях, нито говорих с него. Сега не мога да си го представя, защото вече изобщо не се караме. Заедно сме само защото Кейс не се предаде. Аз щях. Щях да позволя на гордостта и страха завинаги да ни разделят. Някой трябва да отстъпи. Гадно е и може би това е най-трудното, което трябва да се осъзнае в една връзка. Сега е лесно, защото ние преодоляхме първите трудности. Сега сядаме и говорим и понякога Кейс избухва и аз заплашвам да го убия, тогава той взема ръката ми и се справяме с проблема. Но не смятам, че Дрю знае как да се справи с настоящия.

Шелби също не знаеше. А най-лошото тепърва предстоеше.

— Мисля, че след като той прочете доклада, който му дадох, ще има да се тревожи за много повече неща, отколкото за мен.

— Открила си нещо лошо за Хач. — В очите на Ели заблестяха сълзи. — О, Господи, винаги съм се тревожила за това.

— Мамка му. — Карли взе бутилката вино и си наля още една чаша. — Не съм сигурна, че искам да знам.

— Той излезе ли? Отиде ли с мъжете? — Шелби не бе помисляла за това. Толкова беше погълната от раздялата с Дрю, че изобщо не се бе замисляла за факта, че Хач е тук. Той вече не се криеше. Но тя не му вярваше като всички останали. Двамата почти не се познаваха. Знаеше единствено, че беше четвъртият заговорник.

Колко далеч можеше да стигне, за да прикрие това?

Ели подсмърчаше.

— Не мисля. Видях го, че излиза навън и заобикаля къщата.

— Смяташе да поговори с Ноа. — Мия извади телефона си. — Ще кажа на мъжете да не закъсняват прекалено. Шелби, трябва да ни разкажеш всичко.

Тя се изправи.

— Той е с Ноа?

Мия застана до нея.

— Сигурна съм, че всичко е наред. Хач искаше да се извини.

Ноа. Защо някой ще преследва Ноа? Младежът знаеше нещо, което не би трябвало. Шелби хукна към задната врата, която щеше да я изведе към къщата край басейна.

— Шелби!

Чуваше, че другите бързат след нея, но не можеше да спре. Трябваше да намери Ноа.

Задната врата се отвори и Хач влезе.

Шелби едва не падна назад. Тя се спъна и политна, но Ели беше зад нея и я подхвана.

Хач спря, очите му бяха широко отворени.

— Хей, добре ли си? Дрю още ли е тук? Трябва да поговоря с него.

— Къде е Ноа?

— Тук съм. — Ноа пристъпи вътре. — Хач е по-готин от Дрю. Той казва, че мога да пийна бира, след като някой се опитва да ме убие. Но не и скоч.

Хач кимна.

— Мисля, че след два опита за убийство хлапето има нужда от бира. — Той се огледа. — Ноа, върви в кухнята. Отвори една и за мен. Идвам след минута.

Карли протегна ръка към Ноа.

— Ела. Аз ще ти покажа къде е. Можеш да се присъединиш към пиянския гуляй. Мисля, че това е начинът, по който това семейство се справя със стреса.

— Аз ще дойда с вас. — Ели ги последва.

Мия се втренчи в Хач.

— Какво си направил? Шелби е открила нещо, което я е обезпокоило.

Той затвори очи и по тялото му премина тръпка. Когато отново ги отвори, изглеждаше състарен; светлината, която обикновено озаряваше очите му, беше помръкнала.

— Значи, знаеш?

Шелби кимна.

— Посетих детективската агенция „Уилямс“.

Мия протегна ръка към Хач.

— Моля те, кажи ми какво става.

Хач разтвори ръце и притегли Мия за прегръдка. Обхвана я, сякаш беше от крехък порцелан, лицето му беше забулено от тъга, когато приглади косата й назад.

— Обичам те като свое дете, мое малко момиченце. Знаеш го, нали?

— Разбира се. — Мия здраво го прегърна.

Мъжът отмести поглед към Шелби.

— Съжалявам. Не можеш да си представиш колко съжалявам.

Той освободи Мия от обятията си и се запъти към кабинета на Дрю.

Мия се извърна с пребледняло лице.

— О, Господи, какво се е случило?

Шелби наблюдаваше Хач, докато изчезваше надолу по коридора. Изпитваше дълбоко съжаление, че изобщо се е захванала с това разследване.

Мобилният на Мия иззвъня. Ръцете й трепереха, докато плъзгаше пръст по екрана.

— Здрасти, скъпи, може ли да се чуем… Какво? Сериозно ли говориш? — Тя погледна към Шелби. — Трябва да пуснем телевизора. Очевидно майка ми дава интервю.

По дяволите. Айрис правеше следващия си ход.

* * *

Дрю се взираше в папката, повтаряйки си отново и отново, че това не е истина. Не се съмняваше, че Шелби го смяташе за истина. Тя не би му връчила куп лъжи. Тя вярваше, че това е истина, и се страхуваше за всички тях. Затова се беше държала по този начин. Напълно оправдано тези новини, ведно с появата на майка му, я бяха изплашили и се бяха отразили върху поведението й.

Това беше някакъв номер на майка му. Тя се опитваше да предизвика хаос. Искаше те да са колкото се може по-смазани и обезверени, за да улесни следващия си ход, какъвто и да беше той.

Тя го бе планирала от години. Снимката, която беше дала на Шелби, доказваше, че играта на майка му беше блестяща. Той си пое дълбоко дъх. Трябваше да измисли как да задържи Шелби до себе си. Тя не можеше да си тръгне. Ако го направеше, той никога нямаше да си я върне. Щеше да продължи с живота си и да забрави за него.

Сега най-важното беше да бъде близо до него. Щеше да я накара да седне и да й обясни, че няма никакъв смисъл да си тръгва, след като няма свой дом, където да се върне. Много по-разумно беше да остане тук, докато реши какво да прави. Беше добре дошла да остане толкова дълго, колкото е необходимо.

На вратата се почука.

Слава Богу. Може би се бе вразумила.

Дрю отвори вратата и въздъхна. Хач стоеше на прага, подпрял ръка на рамката. Дрю отстъпи назад, за да го пусне да влезе.

— Надявах се да е Шелби.

Хач прикова за миг поглед в него, преди да влезе.

— Мислех, че ти казах да я оставиш тя да води играта. Трябваше да изслушаш нейната версия, преди да казваш каквото и да било.

— Знам. — Много неща трябваше да направи различно с Шелби.

Надяваше се, че все още имаше шанс да я убеди колко бе опасно да остава сама. Може би не беше зле да поговори с Карли, която можеше да убеди Шелби.

— Ще я оставиш ли да си тръгне? — попита Хач.

— Опитвам се да открия начин да я спра, без да се налага да я връзвам. Знам, че подобни методи имат успех в света на Тагарт, но в реалния свят може да ме арестуват. — Той въздъхна и се свлече в стола си. — Нямам идея какво да правя. Не мога да й позволя да си тръгне. Въпреки това, което Шелби навярно си мисли, майка ми знае за нея и няма начин да я остави на мира. Тя планира нещо.

— Айрис винаги е била добра в планирането — рече Хач тихо. — Трябва да говоря с теб, Дрю.

— За това? — Той махна пренебрежително към папката. — Шелби ми я даде. Разбира се, това са пълни глупости. Очевидно скъпата мамичка ме е наблюдавала. Или най-малкото е следила действията ми. Направила е мои снимки във Флорида преди няколко години. Оказва се, че съм бил там, за да проверя следата, водеща към Патриша Кейн, в същия ден, когато е загинал братът на Шелби. Естествено, съм минал покрай колата му и някой ме е снимал. Смятам, че каквото и да замисля, тя го е планирала още преди четири години, откакто е решила да умре за втори път. Разбрала е колко могъщ съм станал, и иска да ме унищожи. Въпросът е как. И каква е ролята на Ноа в тази игра? Не казвам, че той е лошо хлапе, но не вярвам в съвпадения, когато са свързани с майка ми.

— Аз бях.

Дрю чу Хач да казва нещо, но не му обърна внимание и продължи да говори:

— Ами ако Айрис е тази, която го е нарочила? Ако смята, че убийството на Ноа ще й е от полза, ще го очисти, без да й мигне окото.

— Дрю, слушаш ли ме?

— За нея не би било трудно да открадне ключовете от онази кола и да я използва. Освен ако не е наела някого. Очевидно има бодигард.

Хач удари с длан по масата.

— По дяволите, трябва да поговорим за това, което е открила Шелби.

Хач се тревожеше за това?

— Шелби разпита ли те? Трябва да призная, че информацията, която е донесла от Далас, е доста уличаваща. Налага се да намеря начин да я убедя, че всичко това е просто част от план на Айрис.

— Може би е така, но парите, които Шелби е проследила, не са. Е, бяха, но не така, както ти си мислиш. Това бяха моите пари, Дрю. Това бяха моите петдесет хиляди долара. Аз ги дадох на Морис Уилямс. А той ги е дал на убиеца.

Думите, излезли от устата на Хач, нямаха смисъл. Дрю се опита да ги проумее, но не можа да открие основателна причина да бъдат изречени.

— И защо ще го правиш?

Хач се наклони напред, очевидно нетърпелив да се изясни.

— Майка ти ме убеди, че по този начин ще обезпечим сумата, която трябваше да получи при развода.

— Защо майка ми е поискала пари от теб?

За миг се възцари тягостна тишина, преди Хач отново да заговори.

— Защото аз бях неин любовник. Излъгах те преди двадесет години, така както излъгах баща ти, но проклет да съм, ако позволя моите лъжи да причинят на теб същото като на него.

Дрю разтърси глава, защото явно не чуваше, както трябва.

— Помня нощта, когато намери онази снимка — продължи Хач. — От години я носех със себе си. Можех да изгубя всичко, но не и тази снимка. Тя беше единственото ми ценно притежание, защото мислех, че онова между нас е било истинско. Но нея я нямаше, а ти беше… ти се появи и за пръв път от години осъзнах, че бих могъл да изкупя грешките си от миналото. А после ти намери снимката и попита защо е у мен.

Дрю много добре си спомняше онази нощ.

— Ти ми сподели, че си я обичал. Каза ми, че си обичал татко като брат, но мама е покорила сърцето ти, защото била толкова красива. Каза ми, че тя ти липсва, и ме увери, че двамата сте били само приятели, защото никога не би могъл да причиниш такава болка на татко.

— Не можех да ти кажа истината. Не можех да те погледна в очите и да ти призная колко объркани и нещастни бяхме всички ние. Аз бях пълен боклук, но после се появи ти, напълно уверен в себе си. Ти беше само едно хлапе, понесло толкова удари в живота, но бе много по-добър човек от мен. Беше толкова силен.

— Не бях. Бях изплашен.

— Нито веднъж не си изглеждал изплашен — възрази Хач. — Ти беше най-хладнокръвният човек, когото бях срещал. Когато влезе, толкова много ми напомни на баща си, че помислих, че духът му се е върнал, за да ме преследва. Ти беше същият като Бен. Знаеше на какво си способен, и нямаше да позволиш на никого да ти казва какво можеш или не можеш да правиш. Ти беше шибана природна сила. И все още си, но мисля, че си намери своята половинка.

Стомахът му отново се сви на топка.

— Не разбирам защо ще даваш на убиеца петдесет хиляди долара.

Чувстваше се като пълен глупак, който не можеше да проумее случващото се. Като че ли му говореха на чужд език, който никога не е искал да научава.

— Не съм. Дадох ги на частен детектив, който Айрис ме убеди да наема. Тя ми каза, че баща ти я наранявал физически. Показа ми синини. Каза ми, че й било нужно доказателство, че ще може да получи полагащия й се дял от компанията при развода. Тя беше адвокат. Аз й повярвах, но накрая станах подозрителен.

Дрю потисна пристъпа на гадене.

— Подозрителен за какво?

— Тя прекарваше много време с Патриша. Хващал съм я да излиза от офиса й, докато вие бяхте на училище.

— Да, тя очевидно е спяла с Патриша, докато се е чукала и с теб. — Детството му е представлявало шибана сапунена опера от съвкупяващи се тела.

— Наех частен детектив, за да се опитам да разбера дали тя ме мами. Той отскоро се бе заел със задачата и тогава се случи трагедията. Мислех, че тя е мъртва. Чак когато Филип Стратън дойде, за да ми благодари, разбрах какво е станало.

— Тя те е натопила, за да ти затвори устата. Пъхнала е ръката ти в кацата с меда. Успяла е да даде своята една четвърт от сумата, без да похарчи нито стотинка, и те е завряла в ъгъла. Не си могъл да отидеш в полицията, защото си щял да бъдеш замесен в престъплението. Затова си ни оставил да отидем в приемни семейства, а ти си продължил безгрижния си живот, необременен от задължения и отговорности.

— Не беше безгрижен, Дрю. Аз бях съкрушен. Ненавиждах се. Все още се ненавиждам. Дори може би се ненавиждам още по-силно, защото толкова много ви обичам, деца.

Не желаеше да гледа Хач. Дори повдигаше му се от него. Въпреки това се застави да го погледне.

— Да, толкова много ни обичаше, че ни заряза, без да погледнеш назад, и си имал пръст в убийството на родителите ни. Не разбирам. Ако е била жива, е щяла да може да получи своя дял от компанията. Защо е инсценирала убийството си?

— Мисля, че гневът е помрачил разума й. Или толкова много е искала да изчезне, че е предпочела да изгуби парите. Тя с години е изнудвала останалите.

Днес нищо нямаше смисъл за него.

— Тогава защо ще ги убива сега? От това, което Карли ми каза, тя е имала участие в смъртта на всеки от тях.

— Защото те са можели да разкрият тайната й — отвърна Хач. — На този етап дори и да я заловят, тя е единствената, която може да говори. Аз ще бъда уличен заради парите. В това отношение нейните ръце са чисти. Всичко, с което разполагам, са няколко снимки, направени от частния детектив, които преди години сложих в сейф, заедно с писмо до теб и завещанието ми. Знам, че сега това няма да означава нищо за теб, но всичко, което имам, е твое. Ти си синът, когото никога не съм имал. Обичам те, Дрю. Обичам всяка частица от теб и съм безкрайно горд, че можах да бъда член на това семейство.

Гневът заклокочи с бясна сила и Дрю не можа да попречи на думите да се изстрелят от устата му.

— Това нямаше да се случи, ако не беше решил да чукаш майка ми.

Хач се отпусна назад, видимо сепнат.

— Нямаше. Не и по този начин. Макар да смятам, че тя щеше да намери друг начин да го осъществи. Когато Айрис иска нещо, тя не се спира, докато не го получи. Знам, че бях глупав, но мислех, че я обичам. Сега би трябвало да разбереш това. Сега имаш в живота си Шелби и знаеш, че би направил всичко, за да я задържиш.

Дрю се изправи, насочвайки целия си праведен гняв към мъжа, който от години беше негов партньор.

— Дори не смей да споменаваш името й, когато говориш за онази жена. Шелби струва колкото десет мои майки. Шелби никога не би изоставила децата си, нито би убила съпруга си. Мамка му, ти дори не си достоен да бъдеш в една и съща къща с нея, в една къща с всеки от нас. Разкарай се оттук, по дяволите!

— Дрю, разбирам колко си ядосан, но точно това е целта на Айрис — подхвана Хач. — Не е нужно да ме гледаш или да ми говориш, но трябва да ми позволиш да остана, за да мога да ти помогна.

Той тъкмо се канеше да обясни на Хач какво би могъл и не би могъл да направи, когато вратата се отвори и сестра му застана на прага, сълзи се стичаха по лицето й.

— Мия?

— Дрю, трябва да дойдеш. — Русата й коса беше вдигната в дръзка, закачлива опашка, контрастираща с отпуснатите рамене и зачервените й очи.

Той пристъпи към нея, стомахът му отново заплашваше да се преобърне. Колко можеше да понесе за един ден?

— Какво има?

— Дават мама по телевизията. Говори с репортер и твърди, че знае кой е убил татко.

Дрю се стегна, защото беше почти сигурен, че може да отгатне отговора.

— Това си ти, Дрю. Тя каза, че си бил ти.

Е, поне най-после знаеше какво планираше да направи Айрис.