Лайза Клейпас
Докато свят светува (35)

Глава 35

Частният вагон на Рис се състоеше от две дълги секции, свързани с гъвкав покрит коридор. Беше обзаведен великолепно с луксозни кресла, тапицирани с бронзов копринен плюш, а подовете бяха застлани с кадифени килими. Имаше всекидневна с големи панорамни прозорци и трапезария с махагонова разтягаща се маса. Рис и Хелън щяха да спят в голямата спалня в първата секция, а Чарити — не, Карис, напомни си Хелън — щеше да се настани заедно с нейната бавачка в едната от двете по-малки спални във втората секция.

Първоначално Хелън се притесняваше, че Карис няма да спи добре далеч от нея. Но малкото момиче веднага хареса Ана Едвейн, по-малката сестра на сътрудничката на Рис. Ана беше красива и жизнена, и имаше голям опит в отглеждането на четирите си по-малки братя и сестри. Щом се качиха във вагона, Ана отведе Карис в стаята й, където бяха оставени нови играчки и книги. Смаяна от изобилието от играчки, които включваха и порцеланова кукла с лилава копринена рокля и Ноев ковчег, Карис като че ли не знаеше какво да прави с тях. Седнала на пода, тя докосваше внимателно резбованите и боядисани животни, сякаш си мислеше, че могат да се счупят.

Сега, след като бе изкъпана добре — предложението на Рис за мехурчетата беше свършило отлична работа — тя бе чиста и ухаеше приятно. Носеше розова рокля с къса поличка на плисета, всяко от които започваше с мъничка панделка.

— Часът е единадесет — каза Хелън на Ана. — Карис трябва да си ляга скоро — денят беше дълъг, а тя спа малко.

— Не искам — възрази Карис.

— Ще й прочета приказка — каза Ана. — Разбрах, че има любима — мисля, че беше… „Малката Червена шапчица“?

— „Трите мечки“ — обади се Карис от пода.

Ана се престори, че не я е чула.

— Като че ли беше „Румпелстилтскин“…

Карис се изправи и се хвана за полата й.

— „Трите мечки“.

— Трите прасенца ли каза? — Ана вдигна детето на ръце и падна заедно с него върху леглото.

Карис се разкикоти.

— Мечки, мечки, мечки!

Звукът на смеха й е по-хубав и от музика, помисли си Хелън.

Останалата част от свитата им, която включваше камериерката на милейди, Куинси, лакей и готвачка, се настани в хубавите вагони, осигурени от господин Северин.

— Радвам се, че с господин Северин отново сте приятели — възкликна Хелън, докато обикаляше из вагона им и се спря, за да се възхити на една позлатена стенна лампа. Тя изрецитира ред от популярна поема: — Прошка! Най-възнаграждаваната добродетел!

— Аха — отвърна сухо Рис, — като безплатен локомотив, например.

— Това ли е единствената причина да му простиш?

Той я придърпа към себе си и я целуна по врата.

— Cariad, да не се опитваш да се убедиш, че съм човек със скрита чест и тайни добродетели? Съвсем скоро ще ти променя мнението.

Хелън се опита да се освободи от прегръдките му, когато ръката му се плъзна по полата й. Тя носеше готова пътническа рокля, която й стоеше добре след няколкото малки корекции, направени от помощниците на госпожа Алънби. Беше ушита от светлосиня коприна и кашмир, със симпатично малко жакетче, стигащо до кръста. Нямаше турнюр, а полата бе прибрана отзад, като разкриваше формата на тялото й. Спускаше се надолу в красив водопад от гънки и плисета, а на кръста бе поставена голяма декоративна фльонга. За огромно нейно раздразнение, Рис не оставяше фльонгата на мира. Определено беше очарован от нея. Всеки път, когато се обърнеше с гръб към него, тя усещаше ръката му, която си играеше с нея.

— Рис, недей!

— Не мога да се спра. Сякаш ме призовава.

— И преди си виждал фльонги по роклите.

— Но не и на това място. Не и на теб. — Рис я пусна неохотно и извади джобния си часовник. — Влакът трябва да потегли всеки момент. Закъсняваме с пет минути.

— За къде си се разбързал? — попита тя.

— Към леглото — беше краткият му отговор.

Хелън се усмихна. Изправи се на пръсти и бързо го целуна по бузата.

— Очаква ни цял живот от нощи, прекарани заедно.

— Аха, но вече успяхме да изпуснем голяма част от тях.

Хелън се извърна и се наведе да вдигне малката си пътна чанта, която бе оставила на пода. В същото време се чу звукът от разпарящ се плат.

Преди да успее да се изправи и да погледне назад към полата си, тя вече знаеше какво се е случило. Фльонгата висеше безжизнено, отпрана наполовина от мястото си.

Рис отвърна на възмутения й поглед със засрамено изражение, като ученик, заловен с открадната ябълка.

— Не знаех, че ще се наведеш.

— И сега какво да кажа на камериерката, когато я види?

Рис се замисли за миг.

— Уви? — предложи той.

Устните на Хелън потрепнаха в неволна усмивка.

Локомотивът даде сигнал за предстоящото им отпътуване с две кратки изсвирвания и влакът скоро потегли. Движеха се по-бавно от експресите, с които Хелън бе пътувала от и за Хемпшър, и пътуването беше по-гладко, с едва доловими вибрации и поклащания, вместо резките раздрусвания. Докато се отдалечаваха от светлините, сградите и пътищата към тъмната нощ, пътниците започнаха да се оттеглят за почивка след необичайно дългия и изтощителен ден.

Рис отиде в другото отделение, а камериерката дойде, за да помогне на Хелън да се приготви за сън.

— Фльонгата на роклята ми се откъсна — каза Хелън, когато камериерката събра дрехите й. — Закачи се за нещо. — Не изпитваше нужда да обясни, че „нещото“ бяха няколко досадни мъжки пръста.

— Ще я зашия утре, милейди.

Хелън застана зад паравана и камериерката й подаде нощницата. Когато погледна към тънката копринена дреха в ръцете й, Хелън попита:

— Само това ли е?

— Да, милейди — разнесе се гласът на момичето. — Госпожа Алънби я избра за вас. Харесвате ли я?

— О, много е… прелестна. — Хелън я вдигна към светлината на лампата и осъзна, че бялата коприна е полупрозрачна. Дрехата бе силно изрязана и с голямо деколте, като предлагаше толкова незначително покриване на тялото, че едва ли можеше да се определи като нощница. Изчервена, тя я нахлузи през главата си и дъхът й секна от хладното усещане.

— Имате ли нужда от помощ, милейди?

— Не, благодаря — отвърна бързо Хелън. Изглеждаше буквално полугола в скандалната нощница. — Сега ще си лягам. Лека нощ.

Качи се в леглото, плъзна се под меките ленени чаршафи и топли одеяла, и доволно въздъхна. Чувстваше умора във всичките си крайници и лекото поклащане на влака й действаше успокояващо. Тя лежеше отпусната, с полузатворени очи.

Вратата се отвори и пред нея се появи една тъмна фигура. Хелън се претърколи настрани и подпъхна ръка под главата си.

Рис се изправи над нея и съблече бавно ризата си; мускулестото му тяло се очерта на слабата светлина. Той внимателно отметна завивките и погледът му пламна, щом зърна тялото й. Протегна ръка да я погали и пръстите му се плъзнаха по ефирната коприна.

— Моя красива любов — рече с дрезгав глас.

Лампата беше угасена, а нощницата бавно съблечена. В тъмнината се долавяха движения, нежни докосвания по тялото й… горещината на дъха му, върхът на езика му, който докосваше места, които я караха да потреперва. Той си играеше с къдрите между краката й, докосваше я с пръсти и език, подухваше ги нежно, докато тя не забрави всякаква скромност и не разтвори краката си по-широко. Дочу тихия му смях и той отвърна на игривата покана с бързо лизване.

Хелън се извиваше, стенеше и заравяше пръсти в копринената му коса. Ръцете му шареха по тялото й, пръстите му следваха чувствителните пътечки по кожата й. Уловил зърното на гърдата й с палец и показалец, той го стискаше в ритъм, който следваше наелектризиращите докосвания на устните му между бедрата й.

Когато не можеше да чака повече, той се настани върху тялото й и влезе в нея; наедрелият му жезъл я разтвори и проникна в дълбочина. Поклащането на влака увеличаваше удоволствието, лекото движение дразнеше сетивата й. Вътрешните й мускули започнаха безпомощно да се стягат около него и той последва тайнствения им ритъм, усещайки всяка нейна нужда. Тя сляпо потърси устата му и той й я поднесе. Беше проникнал толкова дълбоко в нея, галеше я отвътре и отвън, изпълваше я с удоволствие. В онзи интимен момент хълбоците й се повдигнаха нагоре, като едва не повдигнаха и тялото му. Разтреперана, Хелън плъзна ръка по гъвкавия му гръб.

— Сега — прошепна тя. — Ела в мен сега.

И той се подчини със стон, обля утробата й с топлината си, като я прегръщаше така, сякаш нямаше намерение никога да я пусне.

 

 

Роял Хотел в Карнарвон представляваше внушителна триетажна сграда в джорджиански стил. Рис искаше да доведе Хелън в крайбрежния град в Северен Уелс отчасти, защото се намираше близо до родния му град Ланберис, но най-вече, защото смяташе, че романтичното му излъчване ще й допадне. Митовете и легендите подхождаха на това място с живописните му руини и зелени долини, с изобилието от водопади и езера. Винаги можеха да се видят назъбените върхове на Сноудън, планината, за която се твърдеше, че който я изкачи, се връща луд или поет.

Благодарение на умелото планиране на госпожа Фърнсби, пътуването премина идеално. След пристигането на Рис и Хелън те бяха отведени в просторния апартамент в Роял Хотел, свързан с отделен апартамент за Карис и бавачката й. Слугите също получиха елегантни стаи и изглеждаха ужасно доволни.

Пасторът на местната църква се бе съгласил да извърши сватбената церемония в останките на древен параклис, който се намираше на хълма близо до хотела. До руините, украсени с бели и розови цветя, се стигаше по пътека и малък мост. От хълма се разкриваше гледка към замъка Карнарвон, града и планината, а в далечината проблясваха сините води на Ирландско море.

На сутринта след пристигането им небето беше ясно и безоблачно, което беше рядкост за това време на годината. По план сватбарите щяха да се съберат на каменната тераса на хотела, да отидат до параклиса и да се върнат за обилна закуска.

Облечен във фрак и със светла вратовръзка, Рис чакаше сам в оранжерията на първия етаж в хотела. Двамата с Хелън щяха да се срещнат там, преди да се присъединят към останалите. Потискайки желанието си да извади джобния часовник, той чакаше търпеливо, като си мислеше, че е готов да плати десет хиляди лири, само и само следващият един час вече да е минал и Хелън вече да е негова съпруга.

Зад гърба му се чу шумолене на коприна.

Той се обърна и видя Хелън да стои, облечена в бяла дреха, ушита от тънки, проблясващи пластове коприна, поръбена с дантела. Роклята прилепваше към слабата й фигура, полите бяха прибрани назад, за да подчертават хълбоците й, и се спускаха нежно към земята. Тя отметна назад прозрачния бял воал, обшит с дантела и перли, и му се усмихна. Изглеждаше неземно красива, лека и деликатна като дъга в утринната мъгла. Той притисна длан към разтуптяното си сърце, сякаш се опитваше да му попречи да изскочи от гърдите му.

— Не знаех, че са ти намерили сватбена рокля — едва успя да произнесе.

— Госпожа Алънби сътвори чудо. Като се върнем ще я попитам как е успяла.

— Толкова си красива, че… — Гласът му заглъхна, когато се взря в нея. — Наистина ли си моя?

Тя се усмихна и се приближи до него.

— Във всеки един смисъл, освен законовия.

— Скоро ще поправим това — промърмори той и посегна да я целуне.

Хелън поклати глава и допря показалец до устните му.

— Чак след като кажем клетвите си — каза тя с проблясващи очи. — Искам следващата ми целувка да е със съпруга ми.

— Бог да ми е на помощ — рече той прочувствено, — никой мъж не е искал повече от мен сватбата му да свърши колкото се може по-бързо.

Усмивката й леко помръкна.

— Видя ли тълпата пред хотела?

Рис поклати глава и се намръщи.

— Боя се, че имаме по-голяма компания от очакваното. Когато гостите на хотела и някои от гражданите научиха, че самият Рис Уинтърборн е тук, за да се жени, се самопоканиха при параклиса. Казаха ми, че в Северен Уест е традиция всички съседи да присъстват на сватбата.

Той простена.

— Няма да има отърване от тях. Съжалявам. Имаш ли нещо против, cariad?

— Разбира се, че не. Доста ще ми хареса гледката на всички тези хора, които те зяпат възхитено.

— Няма да зяпат мен — увери я той. Бръкна в джоба си, извади гладък бял камък и й го поднесе на дланта си. Хелън се усмихна.

— Клетвеният камък?

— Карис го намери вчера, докато се разхождахме.

— Идеален е. Къде ще го хвърлим, след като се оженим?

— Оставям ти да решиш — каза Рис и прибра камъка в джоба си. — Ирландско море е в онази посока… — Той посочи с пръст. — Протокът Менай е натам… или пък мога да те заведа до доста хубави уелски езера. Знам едно, за което се твърди, че е последното място, където е хвърлен Ескалибур.

Очите на Хелън блеснаха. Но в следващия миг й хрумна нещо и тя го погледна притеснено.

— Тази сутрин се сетих, че няма кой да ме отведе до олтара при теб.

Рис наведе глава и челата им се допряха, а той се изгуби в лунното сияние на очите й.

— Сърце на сърцето ми, не е нужно никой да те води. Просто ела по собствена воля. Обичай ме такъв, какъвто съм… точно както те обичам аз… и връзката ни ще продължи, докато звездите не изгубят блясъка си.

— Мога да го направя — прошепна Хелън.

Рис се отдръпна бавно и й се усмихна.

— Тогава ела, cariad. Трябва да се погрижим за сватбата си. Един мъж не може да чака дълго целувка от собствената си съпруга.